РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Б., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810101746 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Е. М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. д.“,
ул.”Р. П. К.”№*-*, с ЕИК:*, чрез пълномощник адвокат Д.П. от АК-С. З.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ИВ. ИВ. Й. от Б.,
бул.”Т. м.”№63, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
273 от 28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1177/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 4000 лева, представляваща частично дължима главница
от общо дължимата главница в размер на 7773.77лв. по Договор за
потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г., както и за сумата от
1081.11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до
23.06.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от 23.06.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът моли да се присъдят разноските по настоящето дело и в
заповедното производство.
В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал
е писмени становища с вх.№№ 3251 от 03.12.2021г. и с вх.№ 702 от
10.02.2022г., чрез пълномощник адв. Н. К. от АК-С. З., с които заявява, че
поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени като доказани.
Последното съдържа и списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.149-151/.
1
Ответникът-ИВ. ИВ. Й. от Б., чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК
/пълномощно от 15.10.2021г./, е направил възражение по исковете и е
представил писмен отговор с вх.№ 2476 от 18.10.2021г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихви. Заявява, че
последното му плащане по процесния договор за кредит е извършено на
16.12.2010г. и е спрял да плаща, за което съгласно чл.15 от Договора
вземането на кредитора-банка е станало предсрочно изискуемо, считано от
датата на следващата вноска-16.01.2011г., за което считано от 17.01.2011г.
целият остатък от вземането е станал изискуем и до 23.06.2021г. /подаване на
заявлението в заповедното производство/ не са предприети никакви действия,
с които да прекъсне или да спре давностните срокове. Вземането на ищеца и
за главница и за лихви е погасено по давност, считано от 17.01.2011г. В
условията на евентуалност твърди, че са погасени по давност задълженията за
главница и лихви за дължимите месечни вноски за периода от 16.01.2011г. до
23.06.2016г. с оглед датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1177/21г.
по описа на РС-Б.. Моли да се присъдят разноски по делото.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.И.Ж. от САК, оспорва
исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор. Представил
е писмени бележки с вх.№ 737 от 14.02.2022г. заедно със списък за разноските
по чл.80 от ГПК/л.157/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №
1177/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК
на 28.06.2021г. е разпоредено по искане на ищеца, отразено в заявление,
депозирано по куриер с дата от 23.06.2021г., издаване на Заповед № 273 от
28.06.2021г. по ч.гр.д.№1177/2021г. по описа на БРС за изпълнение на
парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има не
заплатени задължения по договор за потребителски кредит № FL390704 от
16.04.2008г., сключен между банка „* И Еф Джи *” АД и ИВ. ИВ. Й. като
кредитополучател, които са прехвърлени на 18.01.2016г. на ищеца чрез
договор за възлагане на вземания /цесия/.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а
именно с вх.№ 1267 на 30.07.2021г., след като на 01.07.2021г. е получил
горната Заповед. Във възражението е посочил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността
на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 30.08.2021г.
2
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело №
1746/2021г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
депозирана в РС-Б. на 09.09.2021г., изпратена по пощата с п.кл. от
08.09.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
От приложеното копие от договор за потребителски кредит № FL390704
от 16.04.2008г., неоспорен от страните, се установява, че на 16.04.2008г.
между „* И Еф Джи *” АД от една страна, в качеството на Банка/Кредитор, и
от друга ответника ИВ. ИВ. Й., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 8000лв.,
кредитирайки разплащателна сметка с титуляр ответника.
Съгласно приложеното копие от бордеро № 9504460/16.04.2008г. с
посочено в него основание „усвояване на кредит“ и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 567 от 03.02.2022г., изготвена
от в.л. Д.В., се установява, че банката е предоставила на ответника кредит по
описания по-горе договор в размер на 8000лв., която сума е усвоена от него
на 16.04.2008г., чрез превод по негова банкова сметка. От заключението се
установява, че ответникът е погасил общо сумата от 1253лв., от която
226.23лв. за главница и 1000.76лв. за лихва като последното плащане на
парична вноска от страна на ответника е на 16.12.2008г.
Видно от приложеното заверено копие от Договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016г., сключен между „* *”АД и “Е. М.” ЕООД се
установява, че банката в качеството на “прехвърлител”, е прехвърлила
възмездно на ищцовото дружество, в качеството му на “приобретател”,
вземанията си към свои длъжници, подробно описани в Приложение към
Потвърждение за извършена цесия, в което подробно е описано процесното
вземането като номер на договора за кредит, дата на издаване, име на
длъжника с ЕГН, обща дължима сума, главница, лихви, такси и падеж.
Приложението е подписано от двете страни по договора за цесия.
Представени са и копия от пълномощни от „* *”АД, видно от които
банката е упълномощила “Адвокатско дружество-И. и Д.” да уведомят
длъжниците от името на банката за извършеното прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление с изх.№ 8245 от
05.11.2020г. от „* *”АД до ответника, с което му съобщават за извършеното
прехвърляне на вземането на ищеца и същото му е връчено на 06.11.2020г.
съгласно приложената обратна разписка. Освен това същото е получено от
ответника втори път заедно с исковата молба и приложенията към нея на
17.09.2021г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 567 от
03.02.2022г., изготвена от в.л. Д.В. се установява, че размерът на неплатената
сумата-главница по договора за кредит е в размер на 7773.77лв., размерът на
лихвата за забава върху сума-главница от 4000лв. за периода от 15.08.2018г.
до 24.06.2021г. е в размер на 1161.11лв., както и за периода от 16.04.2008г. до
23.06.2016г. размерът на дължимата главница е сумата от 5536.98лв. и лихва
3
за забава в размер на сумата от 7058.56лв., както и за периода от 23.06.2016г.
до 16.04.2018г. размерът на дължимата главница е сумата от 2463.01лв. и
лихва за забава за периода от 23.06.2016г. до 16.04.2018г. е в размер на
400.61лв.
При направено от съда изчисление с помощта на онлайн калкулатор на
НАП изчисляване на лихва, се установява, че законната лихва за забава върху
сума-главница от 2463.02лв. за периода от 15.08.2018г. до 23.06.20221г. е в
размер на 714.33лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените искове са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.
Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуване на
вземането на ищеца спрямо ответника с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
за сумата-главница от 4000 лева, представляваща частично дължима главница
от общо дължимата главница в размер на 7773.77лв. по Договор за
потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г., както и за сумата от
1081.11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до
23.06.2021г., са частично основателни и следва да се уважат само за сумата-
главница от 2463.02лв. и за сумата от 714.33лв., представляваща лихва за
забава върху сумата-главница от 2463.02лв. за периода от 15.08.2018г. до
23.06.2021г., по следните правни съображения:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, съществуване на вземането, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно
правоотношение по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за
кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на
задълженията.
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен
договор за кредит, фактическо предаване на заетата сума (усвояване на
кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на
ответника, също така действащи между страните уговорки за лихва и други.
Ответникът не оспорва, че е страна или кредитополучател по
приложения договор за потребителски кредит от 16.04.2008г., въз основа, на
който е усвоил сумата по кредита от 8000лв., която е преведена по негова
банкова сметка. В този смисъл са и констатациите по приетата по делото
ССчЕ, изготвена от в.л. В., която съдът приема като компетентна и
обоснована.
4
Договорът за потребителски кредит е консесуален, двустранен,
възмезден и комутативен-правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и
задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при
сключване на договора.
Установява се и обстоятелството, че на 18.01.2016г. между „* *”АД и
ищцовото дружество е сключен договор за възлагане на вземания на
преобратателя към негови длъжници, подробно описани в Приложение,
неразделна част от договора, сред които е и вземането на прехвърлителя
срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на
трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при
изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане-
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента
на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален,
тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния
кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията
разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането от „* *”АД, тъй като уведомлението, приложено
към исковата молба от ищеца, е получено от ответника, същото е подадено от
името на банката съгласно изрично даденото за това пълномощно, приложено
по делото. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото
на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от
прехвърлителя/цедента/, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в
Решение No 123 от 24.06.2009г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
В случая страните не спорят, че ответникът е уведомен за прехвърленото
вземане от банката на ищеца.
Спорното по делото е дали вземанията на ищеца са погасени по давност
съгласно направеното в този смисъл възражение от него в качеството му на
длъжник още в заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1177/2021г.,
5
отразено в подадено от него възражение, както и в писмения отговор,
депозиран по настоящето исково производство.
Възражението на ответника, че поради неплащане от негова страна или
последното плащане през 2008г., цялото вземане по договора за кредит е
станало предсрочно изискуемо на 16.01.2011г., съдът намира за
неоснователно като недоказано.
Съгласно приложения по делото договор за кредит се установява, че в
чл.15 от същия е постигнато съгласие между банката и ответника, че при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието
на договора.
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства,
удостоверяващи обявяването на предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор за кредит. Настоящият съдебен състав намира, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение No 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. No 4/2013г. на Върховен касационен съд, когато
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, то
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая
ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит от 16.04.2008г., за което няма представени доказателства,
че кредиторът е обявил вземанията за предсрочно изискуеми и това
уведомление да е получено от ответника. Напротив ищецът претендира
сумата-главница частично от общо дължима главница по Договор за
потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г. с краен срок за погасяване
на кредита заедно с дължимите лихви на 16.04.2018г.
Поради гореизложеното съдът не приема възражението на ответника, че
вземането по процесния договор за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо през 2011г. и на това основание цялото вземане е погасено по
давност.
Съдът счита, че възражението е основателно само по отношение на
падежиралите месечни вноски за главница до дата 22.06.2016г., по следните
правни съображения: основателно и доказано е вземането за главница в
6
размер на 2463.02лв., която представлява сбора от падежирали месечни
вноски за главница за периода от 23.06.2016г. до 16.04.2018г. по договора за
потребителски кредит от 16.04.2008г., който от своя страна е разновидност на
общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за
заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110
и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика,
като съгласно Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ
г.о., ГК, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради
което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В
същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при
които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с
уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. Независимо от това,
несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на договорения
между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора,
е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става
изискуема. А съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. В този смисъл е и съдебната практика. В
решение №161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т. о., ТК, се
приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна
вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. В Решение №90
от 31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г., IV г.о., ГК, се сочи, че:
„Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Задължението, поето от …..., е да внася анюитетните вноски за
погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката.“.
Следователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1177/2021г. по описа на РС-
Б. е подадено на 23.06.2021г. и с оглед направеното от ответника възражение,
че вземането е погасено по давност, която съгласно чл.110 от ЗЗД за
главницата е 5-годишна, означава, че сумата-главница за дължимите месечни
вноски по договора за кредит до дата 22.06.2016г. са погасени по давност.
За периода от 23.06.2016г. до 16.04.2018г. същите са дължими и общия
сбор е сумата-главница от 2463.02лв. съгласно приетата по делото ССчЕ,
неоспорена от страните.
Поради гореизложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
сумата-главница от 2463.02лв., ведно със законната лихва върху същата,
считано от деня на подаване на заявлението на 23.06.2021г. до окончателното
заплащане следва да се уважи като основателен и доказан, а за разликата над
сумата от 2463.02лв. до пълния предявен размер от 4000лв. следва да се
7
отхвърли като неоснователен.
Разгледан по същество акцесорният иск за сумата от 1081.11лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до 23.06.2021г., е
частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 714.33лв. като
доказан, по следните правни съображения:
Главното вземане за сумата-главница от 2463.02лв. не е платено в срок.
Вземането за лихва за забава не е погасено по давност, която съгласно чл.111,
б.”в” от ЗЗД е 3-годишна и не е изтекла от 15.08.2018г. /най-ранната дата/ до
подаване на заявлението на 23.06.2021г. в заповедното производство или по
ч.гр.д.№ 1177/2021г. по описа на РС-Б.. Размерът е определен от съда с
помощта на онлайн калкулатор на НАП изчисляване на лихва, чрез който се
установява, че законната лихва за забава върху сума-главница от 2463.02лв.
за периода от 15.08.2018г. до 23.06.20221г. е в размер на 714.33лв.
По всички изложени съображения съдът приема, че искът с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 714.33лв., представляваща
законна лихва за забава следва да се уважи като основателен и доказан, а за
разликата над сумата от 714.33лв. до пълния предявен размер от 1081.11лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че
ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 169.26лв.,
включваща платена държавна такса и депозит за вещо лице за направени
разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 74.26лв. за
направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1177/2021г.
по описа на РС-Б. за платена държавна такса съразмерно на уважената част от
вземанията.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от общо 278лв. за направени разноски по настоящето дело за платен
депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на ИВ. ИВ. Й. от Б., бул.”Т. м.”№63, с ЕГН:********** за
съществуване на вземането на „Е. М.”ЕООД, със седалище и адрес на
8
управление:гр.С., ж.к.“М. д.“, ул.”Р. П. К.”№*-*, с ЕИК:*, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
273 от 28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1177/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 2463.02лв./две хиляди четиристотин шестдесет и три лева
и 2 стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г., както и за сумата от
714.33лв./седемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до 23.06.2021г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 23.06.2021г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ горните искове за разликата над сумата-главница от 2463.02лв.
до пълния предявен размер от 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща
частично дължима главница от общо дължимата главница в размер на
7773.77лв. по Договор за потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г. и
за разликата за законна лихва за забава над 714.33лв. до пълния предявен
размер от 1081.11лв./хиляда осемдесет и един лева и 11 стотинки/, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Й. от Б., ул.”Т. м.”№63, с ЕГН:********** да
заплати на “Е. М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к.“М.
д.“, ул.”Р. П. К.”№*-*, с ЕИК:* сумата от 169.26лв. /сто шестдесет и девет
лева и 26 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело, както да
заплати и сумата от 74.26лв. /седемдесет и четири лева и 26 стотинки/ за
направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1177/2021г.
по описа на РС-Б. съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Е. М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
ж.к.“М. д.“, ул.”Р. П. К.”№*-*, с ЕИК:* да заплати на ИВ. ИВ. Й. от Б., ул.”Т.
м.”№63, с ЕГН:********** сумата от 278лв./дведста седемдесет и осем лева/
за направени разноски по настоящето дело съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9