Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-159 Година 2011, 24.11. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Трети въззивен граждански състав
На двадесет и пети октомври Година
2011
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Ж.Г.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
гражданско дело номер 1545 по описа за
2011 година.
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Н.Н.Г.
– Д. ***, ЕГН **********, в лично качество и като законен представител на Е.Н.К.,
ЕГН **********, против решение № 515/19.04.2011г. , постановено по гр. дело №
5232/2010г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете по чл.135 от ЗЗД на въззивниците против Н.К.К., ЕГН **********,*** и М.Г.Т., ЕГН **********,***,
за обявяване на недействителна спрямо Н.Г. и Е.К., сключената между Н.К. и М.Т.
сделка, обективирана в нот. акт № **/2*.0*.20**г.,
с който Н.К. е продал на М.Т. следния недвижим имот: п.и. с идентификатор 67****.**.**,
находящ се в землището на гр. С., местността „К.
б.”,
като е осъдил въззивниците да заплатят на въззиваемия сумата от 2000 лева –
разноски по делото.
Недоволство от така
постановеното решение изразяват въззивниците, които считат решението за
незаконосъобразно и неправилно, като твърдят, че съдът неправилно е приложил
закона, молят за отмяната му. Излагат подробни съображения.
В предвидените в закона
срокове са постъпили отговори на въззивната и частната жалба, в които се
излагат съображения.
Жалбите са подадени в
срок, от процесуално легитимирани лица и отговарят на изискванията на чл.259 и
следващите от ГПК.
Предявеният пред БРС иск
е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното:
Не се спори по делото,
че въззивницата Н.Г. е бивша съпруга на въззиваемия Н.К., като втората
въззивница Е.К. е родено по време на брака им дете. Също така е безспорно, че
приобретателката по атакуваната покупко-продажба – М.Т. е баба на въззиваемия.
Също така е безспорно,
че с нот. акт № **/2*.0*.20**г.
въззиваемият К. продал на своята баба М.Т. недвижим имот, представляващ п.и. и идентификатор 6****.**.**,
находящ се в землището на гр. С., местността „К. б.”
бивш имот № **, парцел **, кв.* по
плана на местността „К. б.”.
Не се спори, че с
решение № 305/20.12.2004г. съществувалият брак между страните е прекратен, като
въззиваемият е осъден да заплаща на дъщеря си Е.К., чрез нейната майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от
01.02.2005г., като е издаден изпълнителен лист от 02.08.22005г. за вземането.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1805/2005г. по описа на ДСИ – гр. София, като на 03.10.2005г. е наложена
възбрана върху процесния имот и е извършено вписване на възбраната в Службата
по вписвания – гр. Бургас. На 15.01.2007г. поради плащане на дължими суми и
издръжки предсрочно от въззиваемия съдия-изпълнителят е разпоредил вдигане на
наложената възбрана. Към момента няма данни за вдигането им. Не е заличено и
вписването й по партидата на К.. По делото е представено удостоверение от
19.03.2010г. издадено от ЧСИ Милен Бъзински, при когото делото е било висящо
след изпращането му от ДСИ, от който е видно, че вземането на въззивницата К.
по изпълнителното дело е в размер на 169,36 лева, като включва дължима главница
с натрупване към тази дата и лихва в размер на 0,41 лева. В удостоверението
изрично е отбелязано, че длъжникът К. не е препятствал изпълнението.
С Решение от
30.04.2010г. по гр. дело № 14000/2009г. по описа на СРС е изменен размерът на
присъдената издръжка, като Н.К. е осъден да заплати на Е.К. разноски в размер
на 666,67 лева. С Решение от 07.12.2009г. по гр. дело № 4709/2009 г. по описа
на СРС е заместено съгласието на бащата К. за издаване паспорт на дъщеря му Е.К.
за пътувания извън страната, като въззиваемият е осъден да заплати на Н.Г.
сумата от 335 лева – разноски по делото.
В приобщеното към
настоящото производство изпълнително дело № 20117830400024, разглеждано в
момента от ЧСИ Иван Чолаков са приложени заключения по извършените
съдебно-счетоводни експертизи, от които
се установява, че към 08.02.2010г. въззиваемият е дължал общо сумата от
209,77 лева. Приложени са още две експертизи, от които се вижда, че към
02.11.2008г. сумата е била 284,46 лева и 33,35 лева - държавна такса. Значително
по-голямо е било задължението му към 05.01.2007г. – 2261,91 лева и държавна
такса от 152 лева, която сума частично е била погасена.
С оглед на така
изяснената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.135, ал.1
от ЗЗД съдът намира за безспорно установено по делото, че въззивниците имат
качеството на кредитори на въззиваемия. От друга страна действието на увреждане
от страна на К. и неговата баба също е налице, тъй като в случая действа
предположение до доказване на противното, поради наличието на родствена връзка
помежду им. Безспорно е, че Е.К. е кредитор на баща си по чл.135 от ЗЗД, но тъй
като по отношение на наложената възбрана се установи, че същата не е вдигната
към момента, претенцията по чл.135 от ЗЗД се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, тъй като по отношение на процесния имот е налице наложена от
съдебен изпълнител възбрана. В този смисъл в тази си част постановеното решение
е правилно и законосъобразно.
По отношение на въззиваемите,
претенцията на въззивницата Н.Г. е основателна и доказана, тъй като по делото е
установено, че въззиваемият К. й дължи суми за разноски по дела, които макар и
в малък размер обуславят изхода от предявения Павлов иск. Това е така, тъй като
сключената сделка за прехвърляне на имота е за сумата от 1000 лева, по
отношение на които е налице вреда, тъй като ако въззиваемият не беше се
разпоредил с имота, при неплащане на дължимите суми, съдебният изпълнител би
могъл да насочи изпълнението върху имота.
В този смисъл настоящата
съдебна инстанция намира, че по отношение на въззивницата Н.Г. претенцията е
основателна и доказана, което налага отмяна на решението в тази му част и
уважаване на предявения иск. Що се отнася до останалите искания във въззивната
жалба – държавна такса пред първата инстанция и такава пред БОС, съдът намира
същите за неоснователни, тъй като държавната такса е правилно определена.
Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски.
Що се отнася до
подадената от въззиваемия Н.К. частна жалба, настоящата инстанция намира, че
същата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като втората инстанция не е
компетентна да се произнася по искането за разноски, ако първоначално не е бил
сезиран Районният съд за изменение на решението в частта му за разноските. С
оглед на изложеното съдът намира, че на основание чл.78 от ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски.
По изложените
съображения Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 515/ 19.04.2011 г., постановено по
гр. д. № 5232/
ОБЯВЯВА за
недействителна спрямо Н.Н.Г. – Д. ***, ЕГН **********, сключената между Н.К.К.
и М.Г.Т. сделка, обективирана в нотариален акт № **/2*.0*.20**г.,
с който Н.К. е продал на М.Т. следния недвижим имот: п.и. с идентификатор 6****.**.**,
находящ се в землището на гр. Со., местността „К. б.”,
на основание чл.135 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН **********,***
и М.Г.Т., ЕГН **********,*** да заплатят на Н.Н.Г. – Д. ***, ЕГН **********
сумата от 4882,45 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Н.Г. – Д. ***,
ЕГН **********, като законен представител на Е.Н.К., ЕГН ********** да заплати
на Н.К.К., ЕГН **********,*** и М.Г.Т., ЕГН **********,*** сумата от 3 420
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.