РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Теленор България"
ЕАД - град София срещу М. ИВ. С. кумулативно, обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба
процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между страните
е сключен Договор за мобилни услуги от 18.08.2018 година, с предпочетен номер
+359********* с избран абонаментен план Тотал 36.99 лева, с уговорен срок на
действие 24 месеца - до 18.08.2020 година. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от
същата дата 18.08.2018 година, по силата на който на абоната е предоставено за
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A8 Black за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 21.19 лева, както и с право
на абоната след изтичане на 23-месечния срок срещу заплащане на допълнителна сума
от 21.19 лева да придобие собствеността на лизинговата вещ. Въз основа на посочения
договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № *********. Твърди,
че за потребените от абоната услуги за периода от 20.08.2018 година до 19.12.2018
година ищцовото дружество е издало: фактура № ********** от 20.09.2018г. за
отчетния период на потребление 20.08.2018 година – 19.09.2018 година, с начислена за
1
отчетния период сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 234.74 лева,
платима в срок до 05.10.2018 година; фактура № ********** от 20.10.2018г. за
отчетния период на потребление 20.09.2018 година – 19.10.2018 година, с начислена за
отчетния период сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 58.17 лева,
платима в срок до 04.11.2018 година и фактура № ********** от 20.11.2018г. за
отчетния период на потребление 20.10.2018 година – 19.11.2018 година, с начислена за
отчетния период сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 58.17 лева,
платима в срок до 04.12.2018 година. Посочва, че с Кредитно известие № **********
от 20.12.2018 година е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в
размер на 11.10 лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 21.19
лева, отразен е и неплатеният баланс в размер на 351.08 лева, при което задължението
за плащане е посочено в размер на 361.17 лева. Поради неизпълнение на задължението
на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
361.17 лева, операторът е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника
за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № ********** от 20.01.2019
година. Поради неизпълнението на абоната да заплати дължимите суми, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора
за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месеца на издаване на крайната фактура – 01.2019 година, като за устройство марка
SAMSUNG Galaxy A8 Black се дължи сумата в размер на 423.80 лева – 19 неплатени
лизингови вноски и допълнителна сума в размер на 21.19 лева, съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора. Посочва, че за претендираните суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 2097/2020 година на ВТРС, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието
за установено по отношение на М. ИВ. С., че дължи на "Теленор България" ЕАД - град
София сумата в размер на 361.17 лева - представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и за потребление на мобилни услуги по договор от 18.08.2018
година, за периода от 20.08.2018 година до 19.12.2018 година, както и сумата в размер
на 423.80 лева, представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.08.2018
година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 842 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 04.09.2020 година по Ч.гр.д. № 2097/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
2
на исковата молба. Развива съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни, като прави искане за
отхвърлянето им като такива.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор от 18.08.2018 година /л. 13-16 от Ч.гр.д. №
2097/2020 година на ВТРС/ се установява, че на посочената дата между страните е
сключен Договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца с месечна абонаментна такса
в размер на 36.99 лева на месец за предпочетен номер +359*********. По делото е
приложено и Заявление за пренасяне на номер в мрежата на "Теленор" и Заявление за
смяна на собственост № ********* от 18.08.2018 година /л. 18-22 от Ч.гр.д. №
2097/2020 година на ВТРС/. По делото е приложена декларация - съгласие от
18.08.2018 година /л. 27 от Ч.гр.д. № 2097/2020 година на ВТРС/, с която М.С. е
декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е
съгласен с тях.
Наред с договора за мобилни услуги и във връзка с него, страните са сключили и
Договор за лизинг от 18.08.2018 година /л. 17 и 23 от Ч.гр.д. № 2097/2020 година на
ВТРС/, по силата на който на М. ИВ. С. е предоставено за временно и възмездно
ползване устройство SAMSUNG Galaxy A8 Black, с телефонен номер +359*********, а
последният се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 634.87 лева на
23 лизингови вноски по 21.19 лева като има право да придобие собствеността върху
същото при заплащане на допълнителна сума от 21.19 лева, като при подписване на
договора лизингополучателя заплаща първоначална лизингова вноска в размер на
147.50 лева. В Чл. 4 от договора е посочено, че лизингополучателят декларира и
потвърждава, че е получил устройството. В чл. 12 от Общите условия към договора за
лизинг /л. 23 от Ч.гр.д. № 2097/2020 година на ВТРС/, които са част от него и са
подписани от лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и фактурите, с които са начислени претендираните
суми, както и ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги /л. 29 – 46 от Ч.гр.д. № 2097/2020 година на ВТРС/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2097 по описа на ВТРС за 2020 година се
установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 04.09.2020 година е издадена Заповед № 842 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. ИВ. С. за сумата в размер на
3
361.17 лева - главница, представляваща неизпълнени парични задължения за месечни
абонаментни такси за потребление и мобилни услуги, произтичащи от Договор за
мобилни услуги от 18.08.2018 година и Договор за лизинг от 18.08.2018 година, за
сумата в размер на 423.80 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 18.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.09.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски общо в
размер на 145.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и 120.00 лева -
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение и която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по приложените договор за мобилни
услуги и договор за лизинг, и двата от 18.08.2018 година, че е изправна страна по тях,
т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че
му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на лизинговата вещ, както и
размера на претендираните вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото по сключен между тях Договор за мобилни услуги от 18.08.2018 година за
предпочетен номер +359*********, по който ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от
приложения договор, операторът е предоставил на абоната услуги по тарифен план с
месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева, срещу задължението за заплащането
й, ведно с цените на ползваните услуги, когато те не са включени в съответния тарифен
план. В договора изрично са посочени услугите по избрания абонаментен план,
ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и последиците от
4
неизпълнението им. Видно от приложена декларация - съгласие от 18.08.2018 година
М.С. е декларирал, че е получил подписан екземпляр от ОУ, запознат е със
съдържанието им и е съгласен с условията по тях. На следващо място, видно от самия
договор за мобилни услуги операторът е предоставил на ответника СИМ карта с №
89359050000525570449, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на
последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги -
чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на уговорените с договора мобилни услуги се
установява и от приложените фактури, които представляват извлечение от
автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на
достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило
насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси
по тарифния план, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са
включени в него. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал
предоставените му услуги по сключения договор, той дължи на оператора месечна
абонаментна такса в размер 36.99 лева за използване на предпочетения от него номер
+359*********. Видно обаче от приложените по делото по делото фактури за
ползваните от ответника услуги за периода от 21.08.2018 година до 19.12.2018 година е
начислена сумата в общ размер на 361.17 лева, от която сумата в размер на 146.74 лева
- за абонаментни такси, а за ползваните извън тарифния план услуги в условията на
роуминг - сумата в размер на 150.86 лева /след приспадане на сумата в размер на 11.10
лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси/, както и сумата в размер на 63.57 лева за три лизингови вноски. В случая по
делото приложените фактури не са нарочно създадени от ищеца за нуждите на процеса,
а приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според
автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са
предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът
да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, поради което за
отчетния период 21.08.2018 година до 19.12.2018 година дължи на ищеца за
абонаментни такси използвани далекосъобщителни услуги сумата и лизингови вноски
общо в размер на 361.17 лева.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото и по Договор за лизинг от 18.08.2018г., по силата на който лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение
- чл. 342 ал. 1 ТЗ /договор за оперативен лизинг/. Видно от съдържанието на самия
договор ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави за ползване
на ответника лизинговата вещ - SAMSUNG Galaxy A8 Black, което обстоятелство е
5
удостоверено с полагането на подпис от М.С. - чл. 4 от договора. Това от своя страна е
породило задължението на последния да заплаща дължимото от него възнаграждение
под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.
С оглед неизпълнението на сключения между страните договор за мобилни услуги и
прекратяването на същия от страна на оператора и на основание чл. 12, ал. 2 от
договора за лизинг ищецът се е възползвал от възможността да обяви месечните вноски
за предсрочно изискуеми. В случая по делото ответникът не е ангажирал доказателства
нито за връщане на предоставеното му устройство, нито за заплащане на лизинговите
вноски до края на договора. В този смисъл поради преустановяване плащанията по
договора за мобилни услуги от страна на ответника и на основание чл. 75, във връзка с
чл. 19б от ОУ мобилният оператор е прекратил едностранно същия, издал е кредитно
известие № **********, с което е начислена четвърта лизингова вноска и е издал
крайна фактура № ********** от 20.01.2019 година, като по делото не се претендира
сумата, начислена с фактурата като неустойка за прекратяване на договора. Поради
това и на основание чл. 12, ал. 2 ОУ към договора за лизинг дължимите лизингови
вноски за предоставеното мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми, а и
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
настъпил падежът за плащане и на последната лизингова вноска за предоставената
вещ.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 361.17 лева, представляваща неизпълнено задължение за месечни
абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 18.08.2018 година и лизингови
вноски по Договор за лизинг от 18.08.2018 година за периода от 20.08.2018 година до
19.12.2018 година, както и за сумата в размер на 423.80 лева - неизпълнено задължение
за лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.08.2018 година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2020
година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 842 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2020 година по Ч.гр.д. №
2097/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 495.00 лева, от които
75.00 лева - внесена държавна такса, 120.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева - внесен депозит за особен представител, респективно -
6
за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на
145.00 лева, от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 120.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИВ. С. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* сумата в размер на 361.17 лева /триста шестдесет и един лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща задължение за месечни абонаментни такси и
за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 18.08.2018 година и за лизингови вноски по
Договор за лизинг от 18.08.2018 година за периода от 20.08.2018 година до 19.12.2018
година, както и сумата в размер на 423.80 лева /четиристотин двадесет и три лева
и осемдесет стотинки/ - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за
лизинг от 18.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.09.2020 година до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 842 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.09.2020 година по Ч.гр.д. № 2097/2020г. по описа на Районен съд -
Велико Търново.
ОСЪЖДА М. ИВ. С. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост,
ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на
495.00 лева /четиристотин деветдесет и пет лева/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на
145.00 лева /сто четиридесет и пет лева/, представляваща направените от
дружеството в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2097/2020г. по описа на ВТРС.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7