№ 4328
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211100509520 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 във връзка с чл.274 от ГПК .
Постъпила е частна жалба, подадена от И.А. И. против определение №498 от
02.04.2021г. на Д.Б. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на
декларация за отказ от право на ползване – акт №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г.
по описа на Нотариус И.И., рег.№384 на НК, с район на действие СРС, депозирана с
молба с вх.№20418/02.04.2021г. по описа на Служба по вписванията-гр.София.
В подадената частна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение №498 от 02.04.2021г. на Д.Б. - съдия по вписванията при
СРС, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че
в Закона за собствеността няма предвидено изрично изискване придобиването,
упражняването или отказът от вещни права върху недвижим имот да се извършват
само лично от титуляра на вещното право на собственост, поради което обжалваният
отказ е постановен в противоречие на закона. Сочи се, че случаите, в които законът
ограничава извършването на определено действие чрез пълномощник, това е изрично
предвидено от законодателя. В конкретния случай притежателката на ограниченото
право на ползване е предоставила изрично пълномощно на лицето, подало декларация
за отказ от право на ползване и упълномощеното лице е действало в рамките на
предоставените му права. В тази връзка се поддържа, че не са налице основанията в
закона, мотивирали отказа за вписване на декларация за отказ от право на ползване. По
така изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното определение №498 от 02.04.2021г. на Д.Б. - съдия по вписванията при
1
СРС, с което е отказано вписване на декларация за отказ от право на ползване – акт
№56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус И.И., рег.№384 на НК, с
район на действие СРС, депозирана с молба с вх.№20418/02.04.2021г. по описа на
Служба по вписванията-гр.София, и да бъде разпоредено да се извърши съответното
вписване.
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
До Служба по вписванията - гр.София е депозирана молба вх.
№20418/02.04.2021г. от нотариус И.И., рег.№384 на НК, с район на действие СРС, с
която е поискано вписване на декларация за отказ от право на ползване – акт №56, том
III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на Нотариус И.И., рег.№384 на НК, с район на
действие СРС, изходяща от В.Б.Д. в качеството на пълномощник на титуляра на
ограниченото вещно право на ползване – А.И.Б.-Б..
С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение №498 от
02.04.2021г. на Д.Б. - съдия по вписванията при СРС, е отказано вписване на
декларация с нотариално удостоверен подпис за отказ от право на ползване от В.Б.Д.,
действащ като пълномощник на титуляра на ограниченото вещно право на ползване –
А.И.Б.-Б.. Изложени са мотиви, че правото на ползване е от категорията права,
учредени с оглед личността на носителя, то е строго лично и неотчуждимо - чл.56 ЗС,
поради което е обоснован извода, че само титулярът на ограниченото вещно право на
ползване може лично да се откаже от своето право чрез едностранно заявление.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, съгласно т.9 от ТР
№7/2012г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията се
произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на
изискванията на закона.
В конкретния случай настоящият състав намира, че обжалваният акт като краен
резултат е правилен макар и по съображения, различни от тези, изложени в него. В
мотивите на обжалваното определение съдията по вписванията е допуснал смесване на
характера на правото и начините за неговото упражняване, прехвърляне и съответно
отказ. Отказът като правно действие представлява едностранна правна сделка, поради
което той би следвало да се подчинява на режима по чл.44 ЗЗД. Според посочената
разпоредба правилата относно договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от право представлява
2
едностранно волеизявление, с което се упражнява възможността на титуляра на едно
субективно право да заяви нежеланието си да го ползва и желанието си да прекрати
съществуването му. При спазване изискването за форма няма пречка отказът да бъде
упражнен и чрез пълномощник съобразно предвиденото в чл.37 ЗЗД. В ЗС не е
предвидена изрично възможност отказът от право на ползване да се извършва само
лично от титуляра на съответното право. В случая декларацията за отказ от вещно
право на ползване е с нотариално удостоверен подпис за отказ от право на ползване от
В.Б.Д., действащ като пълномощник на титуляра на ограниченото вещно право на
ползване – А.И.Б.-Б.. В случая обаче настоящият състав намира, че приложеното
изрично пълномощно за упълномощеното лице В.Б.Д., което е заявило пред нотариус
И.И., рег.№384 на НК от името на титуляра на ограниченото вещно право на ползване
– А.И.Б.-Б., волята й за отказ от право на ползване върху подробно описания в
пълномощното недвижим имот, не е валидно извършено. В случая приложеното
изрично пълномощно от А.И.Б.-Б., с което упълномощава В.Б.Д. да подаде от нейно
име декларация за отказ от правото й на ползване върху конкретно описания недвижим
имот е съставено в гр.Женева, Швейцария на български език, но подписа на
упълномощителката е нотариално заверен на 25.03.2021г. от Нотариус Ф.Д.М. –
нотариус в гр.Женева, Швейцария, като длъжността, подписа и печата на нотариуса са
удостоверени с "апостил" №040187 от 25.03.2021г. от властите в град Женева,
Швейцария. Настоящият състав счита, че в случая след като изричното пълномощно от
А.И.Б.-Б., която е български гражданин, с посочен документ за самоличност –
българска лична карта, е на български език, за валидността му е необходимо да е
налице официална заверка на подписа на упълномощителката, извършена от
завеждащия консулската служба на Република България в Швейцария /по аргумент на
чл.84 от ЗННД/. Само в хипотезата, в която пълномощното е дадено от
упълномощителя в чужбина на чужд език, е възможно нотариалната заверка на
подписа да бъде извършена от нотариус от съответната държава, който документ
следва да е преведен и със заверка "апостил", ако страната е подписала и ратифицирала
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични
актове, съставена в Хага на 05.10.1961г. /ратифицирана със закон от 25.05.2000г., ДВ
бр. 47/2000г., в сила от 29.04.2001г. /. Република България и Швейцария са страни по
тази конвенция. На основание чл.3 от нея единствената формална процедура, която
може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е
действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата
или марката, поставени върху документа, е прилагането на удостоверение по чл.4 от
компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. В случая
процесното пълномощно, съставено на български език, от упълномощителя е със
заверка "апостил", която както се посочи по-горе се изисква само в хипотеза, в която
документа е изготвен на чужд език, заверен от нотариус на съответната държава, в
3
превод на български език. По горните аргументи настоящият състав намира, че в
случая при съставянето на изричното пълномощно на титуляра на ограниченото вещно
право на ползване – А.И.Б.-Б., българска гражданска, с което упълномощава В.Б.Д. да
подаде от нейно име декларация за отказ от правото й на ползване върху конкретно
описания недвижим имот, не е спазена определената от закона форма за
действителност -нарушена е императивната разпоредба на чл.84 от ЗННД, съответно
извършеното упълномощаване не представлява валидно извършено правно действие и
като такова е недействително и не може да породи целения с него правен ефект. При
това положение съставената декларация с нотариално удостоверен подпис за отказ от
право на ползване от В.Б.Д., действащ като пълномощник на титуляра на ограниченото
вещно право на ползване – А.И.Б.-Б., е направена от лице без надлежно учредена
представителна власт, което е основание да се приеме, че не са спазени изискванията на
закона по отношение на представения за вписване акт.
С оглед изложеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а отказът
на съдията по вписванията за законосъобразен, съответно атакуваното определение се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Жалбата,
с която съдът е сезиран, е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от И.А. И., с ЕГН
**********, Нотариус, вписан с рег.№384 на НК, с район на действие СРС, с адрес на
нотариална кантора: град София, бул.“****; против определение №498 от 02.04.2021г.
на Д.Б. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на декларация за
отказ от право на ползване – акт №56, том III, рег.№3248 от 01.04.2021г. по описа на
Нотариус И.И., рег.№384 на НК, депозирана с молба с вх.№20418/02.04.2021г. по
описа на Служба по вписванията-гр.София, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването до жалбоподателя.
След влизане в сила на определението заверен препис да се връчи на съдията по
вписвания при СРС за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5