Решение по дело №10305/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20207060710305
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

42

гр. Велико Търново, 18.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                     МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря св.ф.и участието на прокурора от ВТОП Ил. Благоев, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10305/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Д., в качеството му на управител на „Крима пласт“ ЕООД от гр. Свищов, срещу Решение № 260008/02.10.2020г. по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр. 80/2018 г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, с което да се отмени наказателното постановление или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 260008/02.10.2020г. по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушението, като деянието не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Постановеното съдебно решение обаче е недопустимо.

Видно от материалите по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, съгласно разпореждането на съдията докладчик от 15.04.2020г. за участие в процеса като въззиваема страна е била конституирана ТД на НАП – В. Търново, редовно призована за участие в съдебното заседание на 18.06.2020 г. В протоколите от съдебните заседания от 18.06.2020г. и 03.09.2020г. като ответник е посочено Централното управление /ЦУ/ на НАП. В съдебното решение като ответник отново фигурира ТД на НАП – В. Търново. Нито едната от тези две структури обаче в случая не е надлежен ответник.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В конкретния случай наказателното постановление е било издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Функциите на централното управление са посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, като в ал. 5 на чл. 6 от ЗНАП е визирано, че в централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. Точно такава структурна част от ЦУ на НАП представлява Главна дирекция „Фискален контрол“, към която има Дирекция „Оперативни дейности“, част от която е отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново. В чл. 6, ал. 3 от ЗНАП отделно са дадени функциите и правомощията на териториална дирекция на НАП, като структурата й е очертана с разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗНАП.    

Съгласно Решение № РМФ-1/02.01.2018 г. на УС на НАП /достъпно на ИНТЕРНЕТ страница на НАП/ и от длъжностното разписание на ЦУ на НАП /служебно известно на съда/, Главна дирекция „Фискален контрол“ е отделна структура на Централното управление и нейните териториални звена нямат нищо общо с териториалните дирекции или с дирекциите „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ към ЦУ на НАП.

Надлежен ответник в този случай е Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като част от структурата по чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, а пред районния съд е конституирана и призована друга структура – тази по чл. 6, ал. 3 от ЗНАП. Независимо, че последната структура е част от системата на НАП, органът, издал наказателното постановление, не е част от нейните структурни звена и не е йерархично подчинен на нейния ръководител. 

В случая дори и да става въпрос за грешка по отношение на структурите, съдът конституира страните служебно и следи за тяхната процесуална дееспособност във всеки един момент на делото. Следвало е съдът да възобнови съдебното следствие, да конституира наново и призове за участие надлежните страни при констатиране на посочената нередовност.

Конституирането и провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение /както е в настоящия случай/. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно посочената препратка на ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решене следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. 

При този изход на спора пред касационната инстанция, разноските следва да се определят при повторното разглеждане на делото от въззивния състав, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 3, пр. ІI и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260008/02.10.2020 г. по НАХД № 88/2020 г. по описа на Свищовския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.