№ 152
гр. гр. Добрич, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500157 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1796/25.04.2023г. от Н. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Б., чрез назначения и особен представител адв.М. К., срещу решение
№10/22.01.2024г. по гр.д.№205/2022г.на РС-К., с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на нея, че Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С.
с ЕГН *** са собственици на недвижим имот-поземлен имот с идентификатор
72693.501.268, находящ се в с.Т., общ.К., ул.“***“ №9, с площ от 991 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: кв.4, парцел
ХІ, при съседи: 72693.501.269; 72693.501.186; 72693.501.139; 72693.501.267;
72693.501.184 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-31/27.02.2008г. на ИД
на АГКК; ОТМЕНЯ се нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
въз основа на писмени доказателства №150, том VІ, рег.№3671, дело
№673/2010г. на нотариус С.А., рег.№091, район на действие РС К., вписан в
СВ К. вх.рег.№3967 от 20.12.2010г., акт №190, том ХІ, дело №1886, в частта,
в която е признато правото на собственост на Н. М. П. с ЕГН ********** по
отношение на същия поземлен имот с идентификатор 72693.501.268, и се
1
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н. М. П. с ЕГН ********** против Ж. Я. С. с
ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН ***, насрещен установителен иск за
собственост по отношение на същия поземлен имот с идентификатор
72693.501.268, находящ се в с.Т., общ.К..
Сочи се нарушение на процесуалните правила по призоваване на Н. М.
П.- невъзможността и да бъде намерена на адреса не била констатирана с най-
малко три посещения. Неоснователно не били обсъдени представените от
особения представител писмени доказателства, които установявали, че Н. П. е
декларирала имота и е плащала данъци за него. Констативния нотариален акт
бил отменен само по отношение на правата на Н. П. в имот с идентификатор
72693.501.268, но не и по отношение на правата и в останалите седем имота.
Не бил отменен и договорът за доброволна делба от 20.12.2010г. Съдът
признал ищците за собственици на имот с площ от 991кв.м.въпреки, че по
договора е записана покупка на недвижим имот от 9940кв.м. и без да е
станало ясно на какво основание претендират собственост върху 51кв.м.
Излага се и, че решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№1997г.на РС-К. било
вписано и вписването имало оповестително действие по отношение на трети
лица .Иска се отмяна на решението като неправилно и неоснователно и
постановяване на решение съобразно доводите в настоящата жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна, която изразява становище, че жалбата е неоснователна- не
било налице нередовно връчване, тъй като била налице хипотезата на чл.47,
ал.1, изр.4 от ГПК, изключваща правилото на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК;
всички представени доказателства били обсъдени; площта на имота се
определяла от неговите граници, а не от отразеното в документа за
собственост; от твърдението за оповестителното действие на вписването на
съдебното решение от 2000г.не било ясно как това опорочава настоящото
решение. Иска отхвърляне на жалбата.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д. №205/2022г.на РС-К. е образувано по искова молба с вх.
№1657/03.06.2022г. на Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН ***,
2
двамата от гр.В., чрез адв.Г. Я. – АК Варна,Варна, с която срещу Н. М. П. с
ЕГН ********** от гр.Б., е предявен иск за установяване правото на
собственост, придобито от ищците на основание договор за покупко-
продажба, сключен с нот.акт №197, том V, рег.№744 на 31.08.2004г., на
нотариус Й.П., с рег.№35 в НК и район на действие – РС К., а в условията на
евентуалност – на основание давностно владение, върху поземлен имот с
идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т., общ.К., одобрени със Заповед
№РД-18-31/27.02.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Т.,
ул.“***“, №9, с площ от 991 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със
стар идентификатор: кв.4, парцел ХІ, при граници:
72693.501.267;72693.501.139; 72693.501.186; 72693.501.269.
В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба от
31.08.2004г., сключен нот.акт №197, том V, рег.№744 на 31.08.2004г., на
нотариус Й.П., с рег.№35 в НК и район на действие – РС К. , ищеца Ж. Я. С.,
по време на брака си с ищцата Т. Т. С., е закупил от Р.Д. Т., дворно място с
площ от 940кв.м., парцел ХІ в кв.4 по плана на с.Т. от 2001г. Праводателят
Р.Д. Т. придобила имота на основание заповед №413/06.09.1991г. на ИК на
ОНС гр.К. като обезщетение срещу отчужден имот в с.Т., общ.К.. В нейна
полза бил издаден и констативен нотариален акт №82, т.ІХ, н.д.№2703/1991г.
на нотариус при РС-Балчик. От датата на придобиване до настоящия момент
ищците владеели имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого.
На основание договор за доброволна делба, сключен с акт №151, том
VІІ от 20.12.2010г., на нотариус С.А., с рег.№091 и район на действие РС К.,
вписан в СВ К. с акт №81, том ІV, вх.рег.№3969/20.12.2010г. като собственик
на имота се легитимирала и ответницата Н. М. П.. Правата си на собственост
Н. М. П. и останалите съделители удостоверили със съдебно решение №118
от 12.12.2000г. по гр.д.55/1999г. на РС К., с което било прието за установено
по отношение на Община К. и Държавата, че Н. М. П. и останалите
съделители, са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ от 16 460 кв.м., представляващо парцел І до парцел ХVІІ-ти, в кв.4 по
РЗП на с.Т., общ.К..
Нито праводателката на ищците, нито самите ищци били страна по това
дело и то нямало обвързващи сила по отношение на тях. Не са и знаели за
3
съществуването на съдебния спор, тъй като по партидата на имота в СлВп-К.
и в регистъра към плана праводателката им Р.Д. Т. с ЕГН ********** била
вписана като собственик според издаденото от СлВп-К. удостоверение изх.
№1440/30.08.2004г.
Това, че както ищците, така и ответницата притежавали документ за
собственост, породило правния интерес на ищците от предявяване на
настоящия иск за установяване на придобитото по договор за покупко-
продажба, евентуално по давност ,право на собственост.
С писмен отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от
ГПК, назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника Н. М. П. - адв.М. К. от АК- Добрич е оспорил иска. Конкретно се
твърди, че към датата на продажбата 31.08.2004г. продавача Р.Д. Т. не е била
собственик, в която връзка било представено решение №218/12.12.2000г. по
гр.д.№55/1997г. по описа на РС К., касаещо и процесния имот. Ищците
претендирали собственост на 991кв.м., а твърдели да са закупили недвижим
имот от 940кв.м., не било ясно на какво основание придобили разликата от
51кв.м. Имотът бил деклариран от ответницата в отдел МДТ при Община К. и
за същия били плащани данъци, имотът бил надлежно регистриран и в АГКК.
Ищците не оспорвали нито един от титулите за собственост на ответницата-
решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. по описа на РС К.,
констативен нотариален акт от 20.12.2010г. или договор за доброволна делба
от 20.12.2010г.Ищците неоснователно се позовавали на придобивна давност,
тъй като придобили имота от несобственик, а от друга страна давността била
прекъсната от страна на ответницата при извършване на доброволна делба
през 2010г.
С отговора на искова молба е предявен насрещен положителен
установителен иск за право на собственост на ответницата Н. М. П. по
наследство, евентуално по давност, върху процесния имот с идентификатор
72693.501.268 по КККР на с.Т.. С решение №218/12.12.2000г. по гр.д.
№55/1997г. по описа на РС К. било установено, че процесния и други имоти
са собственост на наследниците на С.В. П., каквато се явявала и Н. М. П. .
Решението, което било надлежно декларирано в отдел МДТ при общината и
регистрирано в АГКК , било основание за издаване на констативен
4
нотариален акт и последваща доброволна делба през 2010г., при която имот с
идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т. бил получен в дял от Н. М. П..
Оспорва договора за покупко-продажба от 31.08.2004г., тъй като с оглед
решението по гр.д.№55/1997г.на КРС продавача към него момент не бил
собственик, поради което и ищците не били собственици. Позовава се и на
придобивна давност с начало 25.04.2001г./вписване на съдебното решение/ в
качеството и на съсобственик и от 20.12.2010г./сключване на договора за
доброволна делба/ до вписване на исковата молба по настоящото
производство-07.10.2022г. в качеството и на индивидуален собственик.
Владението и като индивидуален собственик продължило почти 12години без
прекъсване и без обезпокояване до момента на образуване на настоящото
производство.
В писмен отговор на насрещната установителна претенция на Н. М. П.,
ищците по първоначалния установителен иск Ж. Я. С. и Т. Т. С., са оспорили
действието на решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. по описа на РС
К. по отношение на тях и на праводателката им, тъй като не са били страни по
делото. Правата на ищцата били съдебно установени по отношение на
Държавата и Общината. Нямало и вписване на исковата молба, респ.на
съдебното решение по отношение на имота. Към онзи момент не е било
въведено изискване за вписване по партида на имота, вписването се
извършвало по партида на лицата.Към онзи момент действащ бил ЗТСУ,
който имал пряко отчуждително действие по отношение на имоти, отчуждени
за общински и държавни мероприятия, а при отчуждени по реда на ЗСГ
недвижими имоти, тяхната реституция не се допускала, ако собствеността
била придобита от трети лица.Към момента на предявяване на иска през
1997г. имотът вече бил собственост на Р.Д. Т., съгласно нотариален акт №82,
том ІХ, н.д. №2703/13.12.1991г. на РС Балчик. Оспорват ответницата да е
владяла имота. Начало на владение Н. М. П. би могла да осъществява едва от
20.12.2010г., към този момент собственик била праводателката им на
основание нотариалния акт от 1991г., евентуално по давност, като в случая
била приложима кратката придобивна давност от 13.12.1991г. до 14.12.1996г.,
евентуално дългата придобивна давност от 13.12.1991г. до 14.12.2021г. Ж. Я.
5
С. и Т. Т. С. станали собственици чрез покупка от 31.01.2004г., евентуално по
давност, като в случая била приложима кратката давност от 01.02.2004г. до
02.02.2009г. доколкото придобили на основание, годно да ги направи
собственици дори и да са купили от несобственик, евентуално дългата
придобивна давност, присъединявайки владението на праводателката си. Не
била налице идентичност между описания в съдебното решение имот и
процесния. Оспорили са констативен нотариален акт №150, том VІІ, рег.
№3671, дело №673/2010г. и са поискали да бъде отменен.
И първоначалната положителна установителна искова претенция и
насрещната такава, черпят правното си основание от разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК. С първоначалния положителен установителен иск се цели да се
установи правото на собственост на ищците върху спорния имот. С
насрещния положителен установителен иск се цели да се установи правото на
собственост на ответницата по първия върху същия имот. Исковете са
процесуално допустими, подлежат на разглеждане в общо производство при
наличие на интерес и у двете спорещи страни от установяване със сила на
присъдено нещо кой е собственик на имота. Конкретното засягане на
правната сфера на всяка от спорещите страни при възникналия спор в случая
изисква защита чрез установяване на правото със сила на присъдено нещо, а
вида и обема на защитата зависи от волята им.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на участващите в производството страни, както и от доказателствата
по делото, окръжния съд намира следното:
По отношение оплакванията за нередовно връчване, свързани с
правилото на чл. 47, ал. 1 изр.3 от ГПК- невъзможността ответникът да бъде
намерен на посочения по делото адрес да е констатирана най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, въззивната
инстанция намира да не са налице посочените от жалбоподателя нарушения
на процесуални правила с последица лишаване на ответницата Н. М. П. от
участие в процеса. Преписите от исковата молба и приложенията са връчени
на адреса посочен по делото-гр.Б., при условията на чл.47, ал.1-5 от ГПК,
6
което е обусловило необходимостта да и бъде назначен особен представител
на разноски на ищеца - чл.47, ал.6 от ГПК. Посещенията на връчителя само
веднъж на адреса удовлетворява изискването за редовност на процедурата по
чл.47, ал.1 от ГПК, тъй като е събрал данни от роднини на ответницата,
посочени в разписката като „сем.Ч.“, че тя живее в С., т.е.не живее на адреса,
който съгласно извършената от районния съд справка в НБД/л.72 от делото
на КРС/ е и заявения от нея постоянен и настоящ адрес. И според
представеното от ищцовата страна в хода на производството удостоверение
от 07.09.2023г., издадено от ОДМВР-Б., сектор БДС, в подадени заявления от
Н. М. П. за издаване на документи за самоличност същата е посочила в
заявление от 2006г. постоянен адрес в С. и настоящ в гр.Б., в заявление от
2011г. е посочила постоянен адрес в гр.Б. и адрес в чужбина- С., в заявление
от 2021г. е посочила постоянен адрес в гр.Б.. При събраните сведения, че
ответницата не живее на адреса, които не са опровергани, с оглед правилото
на чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК, не е била налице необходимост от трикратното
му посещаване съобразно правилото на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК.
Последното е приложимо в случаите когато лицето не може да бъде открито
на адреса, но пребивава на него, какъвто настоящия случай не е.
Установено е от събраните по делото писмени доказателства, че на
31.08.2004г. с нотариален акт №198, т.V, рег.№3566, д.№744/2004г. на
нотариус Й.П. с рег.№035 на НК, вписан в СлВп-К. с вх.рег.№4289 от
31.08.2004г., Акт №124, том VІ, дело№1934/2004г. между Ж. Я. С. като
купувач и Р.Д. Т. като продавач е сключен договор за покупко-продажба на
дворно място с площ от 940 кв.м., представляващо парцел ХІ, в кв.4 по плана
на с.Т., общ.К.. Имотът е деклариран от купувача по ЗМДТ на 10.09.2004г. и
понастоящем задължени лица според декларираните данни са ищците, в който
смисъл са представените удостоверения, издадени от Община К.. Според
издаденото от СлВп-К. ден преди датата на сделката удостоверение изх.
№1440/30.08.2004г.продавачката Р.Д. Т. е вписана като собственик на
основание нот.акт №82, т.ІХ, д.№2703/1991г. на РС-Балчик и относно имота
няма извършени вписвания на права на трети лица, както и искови молби,
съдебни решения и спогодби. Според описаните в приложната част на
нотариалния акт от 2004г. документи, пред нотариуса е бил представен
нот.акт №82, т.ІХ, д.№2703/1991г. на РС-Балчик. Същият документ е
представен по делото и от съдържанието му се установява, че с него е
7
признато правото на собственост на Р.Д. Т. върху дворно място,
представляващо парцел ХІ-общ. по регулационния план на с.Т. с повърхност
от 940кв.м., придобит като обезщетение срещу отчужден имот в с.Т.,
представляващ част от имот с пл.№79 в кв.15 на основание заповед
№413/06.09.1991г. на ИК на Общински народен съвет гр.К. и писмо
№АБ030915/20.09.1991г. И по данни от издадена на основание чл.95 във
връзка с чл.98 от ЗТСУ заповед №413/06.09.1991г. на административния
орган-Председателят на ИК на ОНС-гр.К., за отчуждена за обществено
строителство/разкриване на улица/ част от имот с пл.№79 в кв.15 по плана на
с.Т., Р.Д. Т., като наследник на Ж.Д.К., е обезщетена с държавен парцел ХІ-
общ. в кв.4 по плана на с.Т. при разлика между отчуждения и отстъпения
имот от 1490лева, съгласно оценителен протокол от 26.08.1991г. на комисия
по чл.265 от ППЗТСУ, платима по сметка 180- жилищно строителство. Няма
твърдения или проведено доказване за влязъл в сила съдебен или
административен акт, с който заповедта на административния орган-
Председателят на ИК на ОНС-гр.К., да е била отменена, нито са релевирани
пороци на отчуждително-обезщетителното производство. Съгласно чл.103
ал.1 от ЗТСУ/отм/ собствеността на недвижимия имот, отстъпен като
обезщетение , се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95 от
ЗТСУ за неговото конкретизиране. Същата представлява титул за
собственост- легитимира правоимащия като собственик на описания в нея
имот и той може да се разпорежда с него както намери за добре.
Според заключението на привлеченото от районния съд вещо лице по
съдебно-техническата експертиза, имотът, който Р.Д. Т. е придобила през
1991г. в отчуждителното производство и след това през 2004г.продала на Ж.
Я. С., съставляващ парцел ХІ в кв.4 по плана на с.Т., общ.К. с площ от
940кв.м., сега с идентификатор 72693.501.268 по КК, одобрена със заповед
№РД-18-31/27.02.2008г. и с площ от 991кв.м., е идентичен на имота, описан в
Решение №118/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г.по описа на РС-К. и Договора
за доброволна делба от 2010г.
Като единствена пречка за осъществяване придобивното основание на
ищците-договора за покупко-продажба от 2004г., особения представител на
ответницата сочи именно решение №118/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. на
РС-К..
8
Няма спор, установява се от събраните доказателства, че през 1997г. е
образувано гр.д.№55/1997г. по описа на РС-К., производството по което е
приключило с влязло в сила на 30.01.2001г. решение №118/12.12.2000г. Със
същото решение е уважен иск по чл.108 на наследници на С.В. П., починала
на ***г.- И.П.П., М. П. М., В. П. П., СС.К.П., П.К.Ч. и Й.П.И., срещу Община
К. и срещу Държавата за право на собственост върху дворно място с площ от
16460кв.м., урегулирано в парцели от І до ХVІІ в кв.4 по ЗРП от 1985г.на с.Т.,
общ.К.. Прието е, че ищците по това дело се легитимират като собственици
по наследствено правоприемство от С.В. П., починала на ***г., която е
наследница на С.И., починал на ***г., който придобил имота по сделки,
удостоверени с посочени в решението крепостни актове. Прието е за
установено, че по първия регулационен план на с.Т. от 1950г. имотите са били
записани на един от наследниците –И.П., че по плана от 1985г. за дворното
място са отредени парцели с номера от І до ХVІІ и са записани като
общински, а през 1990г. актувани като държавни. Прието е и, че с оценителен
протокол №21 от 1980г./датата не се чете/ комисия при Общински народен
съвет гр.К., назначена със заповед №342 на Председателя на ИК на ОНС гр.К.
на основание чл.34 от ППЗСГ „оценява и отчуждава 4800кв.м. дворно място,
собственост на С. П., находящо се в с.Т.“, както и, че не са представени
доказателства за довършване на процедурата, свързана с отчуждаване по ЗСГ,
че при положение на неосъществена процедура по отчуждаване имотът не
може да бъде придобит от Държавата, че издадените актове за държавна
собственост през 1990г. нямат конститутивно действие, че правопораждащия
правото на държавата факт не е доказан. Решението е вписано в СлВп-К. под
№125, т.ІV, вх.рег.№1278/25.04.2001г.
Въз основа на писмени доказателства, сред които и това решение, на
20.12.2010г. М. П. М., В. П. П. СС.К.П. П.К.Ч. С. И. Д., П.И.П., Н. М. П. и
С.М.П. са се снабдили с констативен нотариален акт №150, т.VІІ, рег.№3671,
д.№673/2010г.на нотариус С.А. с рег.№091 на НК, за право на собственост
върху общо 15 имота, сред които и поземлен имот с площ от 991кв.м. с
идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т., стар идентификатор парцел ХІ
кв.4. На същата дата 20.12.2010г. при същия нотариус между същите лица е
сключен договор за доброволна делба, по силата на който страните
прекратяват съсобствеността помежду си по отношение на 15-те имота,
придобити по наследство от С.В. П.. В дял на Н. М. П. е поставен поземлен
9
имот с площ от 991кв.м. с идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т., стар
идентификатор парцел ХІ кв.4.
Нито ищците, нито праводателят им Р.Д. Т. са страни по гр.д.
№55/1997г. на РС-К., по което е постановено влязлото в сила на 30.01.2001г.
решение №118/12.12.2000г., или правоприемници на страни, при което , по
аргумент на чл.226, ал.3 от ГПК, те не могат да бъдат обвързани от това
решение. По отношение на тях правата на Н. М. П. подлежат на установяване
в настоящия процес. Ответницата Н. М. П. нито е твърдяла, нито е
ангажирала доказателства за липсата на надлежно осъществена процедура по
отчуждаване на парцел ХІ кв.4., отреден за имот, собствен на наследодателя и
С.В. П., при което да се приеме, че той не е напускал патримониума на С.В.
П., респ. на нейните наследници. В тежест на ответницата, която оспорва
правата на ищците, позовавайки се на свои права по наследство от
отчуждения собственик, е да докаже в настоящия процес, че процесния имот
е бил собственост на нейния наследодател С.В. П., че отчуждаването на
процесния имот не е осъществено в лицето на нейния наследодател, при
което имотът не е преминал в патримониума на Държавата, респ. заповед
№413/06.09.1991г. на административния орган-Председателят на ИК на ОНС-
гр.К., не е породила правните си последици да прехвърли собствеността на
праводателя на ищците Р.Д. Т., при което ищците са закупили имота от
несобственик. Такова доказване не е проведено.
Следва да се отбележи и, че няма данни за вписването на исковата
молба от 1997г.на наследниците на С.В. П. срещу Община К. и Държавата, но
дори и да е била вписана, вписването и, както и вписването на съдебното
решение през 2001г., има значение спрямо третите лица единствено като
създаващо гласност на спора досежно имота, което е относимо при
евентуална преценка за добросъвестност с оглед въведеното евентуално
придобивно основание от ищците, която в случая, при установяването
ищците да се легитимират като собственици на основание договора за
покупко-продажба от 2004г., не се налага.
Придобиването на вещното право на собственост по давност се
съпътства от придобиване на фактическа власт и фактическото упражняване
съдържанието на това право през определен в закона период от време. Не са
ангажирани от ответницата доказателства, които да установяват нейни
10
действия и поведение, годни да породят последиците на придобивната
давност, да опровергават показанията на разпитаните по делото свидетели
К.Г.Е. и А.Д.Ч., които са единодушни и категорични относно факта, че от
2004г. имотът се владее от ищците. Свидетелят К.Г.Е. твърди да е присъствал
при огледа на имота от ищците преди да го закупят. Било една празна зона
от2-3дка, празни парцели. Там се срещнали с една жена, имало и някакъв
мъж. Взели го от някаква жена. В последствие извикали фирма „Вайя“,
набили колчетата, свидетелят го ограждал. Ищците обработвали мястото,
сеели домати, пипер, имали намерение да си правят къщичка, после имали
намерение да го продадат. Лятото ходели на почивка на „Романа“, минавали
да нагледат мястото. От 2-3години мястото не било чистено. Свидетелят
А.Д.Ч. споделя преди две-три години да е посредничел за продажбата му по
повод на което посещавал имота, имал агенция за недвижими имоти, обявил
го за продажба по възлагане от Ж., когото познавал от към 2004г. покрай
неговия приятел И., кръстник на свидетеля. Ж. му дал нотариалния си акт. В
имота нямало постройка, ток и вода, бил ограден. Имало някакви дръвчета,
ползвали го да си паркират колата. Не знае някой друг да го е ползвал, да го е
работил. Стигнало се до предварителен договор и плащане на депозит от
бъдещите купувачи. Когато тръгнал да снабдява с документи за продажбата
се установило, че в кадастъра се води на друг човек, казал на Ж., който бил
учуден. В тази връзка и с оглед доводите на ответницата, че на база съдебното
решение имотът е регистриран в службата по кадастъра, както и данните по
издадената скица от АГКК-СлГКК гр.Добрич за носителя на правото на
собственост върху имот, следва да се отбележи, че данните за собственост в
КРНИ имат информационно-оповестително значение. Вписването в КРНИ на
данни за носителя на правото на собственост върху недвижимия имот няма
правопораждащо, респ.правопогасяващо действие, нито е акт на владелчески
намерения.
В този смисъл, съобразявайки твърдението на ответницата за датата на
установяване на фактическа власт върху имота - от 25.04.2001г./вписване на
съдебното решение/ владяла имота в качеството и на съсобственик и от
20.12.2010г./сключване на договора за доброволна делба/ в качеството и на
индивидуален собственик, и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, респ. липсата на писмени и гласни доказателства за
упражнявана от ответницата фактическата власт върху имота, за отричане на
11
чуждата власт по отношение на имота и не допускане на чужди действия,
няма основание да се приеме и, че е осъществено от нея придобиване на
право на собственост по давност.
Поради тези съображения, Добричкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение на РС-К. по предявените и разгледани искове по чл.124
от ГПК е правилно, вкл.в частта на отмяната на констативния нотариален акт
№150, т.VІІ, рег.№3671, д.№673/2010г.на нотариус С.А. с рег.№091 на НК
относно признатото право на собственост на Н. М. П. върху поземлен имот с
площ от 991кв.м. с идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т., стар
идентификатор парцел ХІ кв.4.. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, в случая на
ищците Ж. Я. С. и Т. Т. С.. Служебно задължение на съда, дори и да не е
поискано в исковата молба, е отмяната на констативния нотариален акт при
уважаване на иска за собственост. В случая спорът касае само имот с
идентификатор 72693.501.268 по КККР на с.Т., т.е. актът засяга права на
ищците само в този имот, поради което правилно е постановена частичната
му отмяна в обема на правата на ответницата само в този имот, респ.
оплакванията на въззивницата за неправилна отмяна на акта само по
отношение на правата в този имот са неоснователни.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция право на съдебни
разноски има въззиваемата страна- Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С.,
удостоверили извършването на разходи за особен представител на
въззивницата в размер на 300лева.
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10/22.01.2024г. по гр.д.№205/2022г.на РС-
К. .
ОСЪЖДА Н. М. П. с ЕГН ********** от гр.Б. , да заплати на Ж. Я. С. с
ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН ***, двамата от гр.В., съдебно –деловодни
12
разноски в размер на 300лева възнаграждение за особен представител във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13