РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Царево, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200373 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на „******“ ****, ЕИК ******, против
Наказателно постановление № ****** год. на Директора на РИОСВ гр.
Бургас, с което на „******“ ***, ЕИК *****, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от
Закона за защитените територии, е наложено административно наказание
”имуществена санкция„ в размер на 5000,00 лв. за нарушение на чл. 11 от
Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за
защитените територии.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като липсват доказателства за осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява
от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява надлежно упълномощен юрисконсулт,
която поддържа наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени и устни доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 26.04.2022 год. служители на РИОСВ, при извършена проверка в
1
границите на ПП „*****“ са установили, че е реализиран изкоп с дълбочина
15-30 см. ширина 4 м. и дължина 200 м. като изкопа е частично стабилизиран
с чакъл, до размера от около 100 м. като към датата на проверката, няма
издадено съгласувателно писмо, на основание чл. 11 от Закона за защитените
територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии. При
извършената проверка и констатираното нарушение, служителите на РИОСВ
съставили констативен протокол № ******** год.
Констатираното, мотивирало актосъставителя да състави АУАН №
****** год. в който нарушението било точно, ясно и конкретно описано.
Наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано по идентичен в АУАН начин. Деянието е
квалифицирано като такова по чл. 11 от Закона за защитените територии, вр.
параграф 7 от ПЗР на Закона за защитените територии и санкционирано по
чл. 83, ал. 1, т. 2, предложение първо и второ от Закона за защитените
територии.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на
актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения.
Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради
което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията
на този свидетели и кредитира същите като истинни
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото
извършителят е търговец, правно образувание, което не може да има
собствено психично отношение към деянието.
Разпоредбата на чл. 11 от Закона за защитените територии
2
регламентира, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи
в защитените територии, са длъжни да спазват режимите, установени по реда
на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управлението й, а съгласно параграф 7 от ПЗР, собствениците и ползвателите
по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с
оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да
извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са
предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от
разрешенията, които се изискват по други закони. Неизпълнението на тази
разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 83, ал. 2 от
ЗЗТ. Според тази норма се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 1000,00 лева до 10 000,00 лева лице или едноличен търговец, което: 1.
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и
проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без
разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В конкретния случай,
санкцията е наложена по чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ.
Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против жалбоподателя
НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на
доказване в случая попада изцяло върху АНО.
На първо място, никъде по делото не се установява точната дата на
извършване на нарушението. Отбелязването „при извършена проверка на
26.04.2022 год.“ сочи датата на проверката, но не и датата на извършване на
нарушението.
Отделно от това, в административно- наказателната преписка по
издаването на атакуваното НП, липсват доказателства, че санкционираното с
обжалваното НП административно нарушение е извършено на територията на
Природен парк „*****“. Нито заповедта от 1995 г. на министъра на околната
среда и водите за обявяване на Национален парк "****" нито последващата от
2000 г. за прекатегоризирането му в природен парк, определят границите на
парка, не е налице и одобрен план за управлението му.
На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното, че именно
жалбоподателя е извършил дейностите по насипа и изкопа. Не става ясно, на
какви доказателства базира АНО този си извод, тъй като жалбоподателя е
юридическо лице и няма как да извърши дейността. По делото няма нито
едно годно доказателство, което да сочи, че именно жалбоподателя е
възложил дейността на конкретно физическото лице- което обективно може
да направи изкопа и да го засипе.
На следващо място, Поземлените имоти, посочени като засегнати, не
попадат в обхвата на Природен парк „****“, тъй като са със статут на
урбанизирана територия, част от населеното място с. ****, определена със
съответните влезли в сила подробни устройствени планове /ПУ П/, който вид
територия е изключена от обхвата на защитените територии по силата на чл.
3
6, ал. 2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/.
В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното
постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението е
извършено именно от жалбоподателя- за недоказано.
Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за защитените
територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***** год. на Директора на
РИОСВ гр. Бургас, с което на „*****“ ***, ЕИК ******, на основание чл. 83,
ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии, е наложено административно
наказание ”имуществена санкция„ в размер на 5000,00 лв. за нарушение на
чл. 11 от Закона за защитените територии, вр. параграф 7 от ПЗР на Закона за
защитените територии.
ОСЪЖДА РИОСВ гр. Бургас, да заплати на „******“ *****, ЕИК
********, сумата от 300,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4