Определение по дело №1364/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.229 и сл. от АПК, вр. чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по частна жалба от Д.К. *** , подадена чрез пълномощник, против Определение №253/25.10.2023г. на Районен съд-Хасково по АНД №308/2023г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането й за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с Решение №228/09.08.2023г. РС-Хасково отменил ЕФ серия ., №******, издаден от ОДМВР-Хасково, но не се произнесъл по поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, независимо, че същите били претендирани още с жалбата срещу ЕФ. В тази връзка била подадена молба за произнасяне , която съдът възприел като такава по чл.248 от ГПК. Съдът неправилно приел, че е пропуснат срока за допълване на решението. Според частния касатор, доколкото разноските били поискани още в хода на съдебното производство, а не в срока за обжалване на решението, съдът следвало да се произнесе с отделно определение, а не с такова за допълване на решението.

В частната жалба се излагат и доводи, че ЕФ серия ., №****** бил повторно издаден. За същото нарушение имало и предходен ЕФ, отменен с решение по АНД № 791/2021г. на РС-Хасково. Въпреки отмяната на предходния ЕФ, бил издаден друг такъв, което обуславяло правния интерес от обжалване на повторно издадения ЕФ. Така за едно и също нарушение оспорващата била принудена да обжалва повторно издаден фиш. Било заведено АНД №308/2023г., по което съдът отменил повторно издаденият ЕФ, но пропуснал да се произнесе за разноските. Незаконосъобразните действия на АНО били основание за жалбата, по която било образувано АНД №308/2023г. като в тази връзка било заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането му бил представен документ още с подаване на жалбата, като било поискано присъждане на разноски, но произнасяне на съда нямало нито в постановеното по делото решение, нито в обжалваното определение.

Претендира се обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната касационна жалба, не ангажира становище по същата.

Съдът, като прецени доводите в частната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №228/09.08.2023г. , постановено по АНД №308/2023г. по описа РС-Хасково е отменен ЕФ серия ., №******, издаден от ОДМВР-Хасково, с който на Д.К. *** за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Решението е връчено на Д. К. чрез пълномощник на 18.08.2023г. , а на ОДМВР – на 11.08.2023г. и поради необжалването му, е влязло в сила на 02.09.2023г. /според отбелязаното в същото - на 01.09.2023г./ .

С Молба вх.№ 12226/26.09.2023г. до РС-Хасково по АНД №308/2023г. Д.К., чрез пълномощника си, е поискала да се постанови съдебен акт, с който съдът да се произнесе по претенцията й за присъждане на направените по делото разноски.

С обжалваното определение Районен съд – Хасково е оставил без уважение молбата на Д.К. да бъде осъдена ОДМВР да й заплати направените по делото разноски от 400 лв за адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че молбата е подадена извън срока по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за изготвеното решение по делото е връчено на жалбоподателката на 18.08.2023г. , а решението е влязло в сила на 01.09.2023г.

Определението е недопустимо.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая правилно РС-Хасково е възприел подадената Молба вх.№ 12226/26.09.2023г. като такава за допълване на Решение №228/09.08.2023г. , постановено по АНД №308/2023г. , а твърдението на жалбоподателката, че е следвало съдът да се произнесе с акт, различен от предвидения в чл.248, ал.3 от ГПК, е неоснователно и не намира нормативна опора. Редът за допълване /или изменение/ на постановеното по делото решение в частта му на разноските е този по чл.248 от ГПК, приложим на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл.144 от АПК.

По делото не е спорно, че с жалбата срещу ЕФ серия ., №******, издаден от ОДМВР-Хасково, по която е образувано и разгледано АНД №308/2023г. по описа на РС-Хасково е поискано присъждане на разноски, а именно такива за адвокатско възнаграждение , за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023г. Видно от договора, същият е сключен между Д.К. и адв. Г.П. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ серия ., №****** на ОДМВР-Хасково и процесуално представителство, за което е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 400 лв.

С постановеното по делото Решение №228/09.08.2023г. съдът е отменил обжалвания ЕФ, но е пропуснал да се произнесе по поисканите разноски, като безспорно същите са се следвали на жалбоподателката с оглед постановения резултат. Решението е обжалваемо, поради което за този пропуск жалбоподателката е следвало да сезира съда в 14-дневния срок за обжалваното му т.е. в срок до 01.09.2023г. , включително. Последното обаче е направено след влизане на решението в сила - на 26.09.2023г. , към който момент за жалбоподателката е преклудирана възможността да иска допълване на решението в частта му на разноските.

При това положение, Молба вх.№ 12226/26.09.2023г. е била недопустима като подадена след срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, а производството по същата да бъде прекратено. Вместо това, съдът е оставил без уважение молбата на Д.К. да бъде осъдена ОДМВР да й заплати направените по делото разноски от 400 лв за адвокатско възнаграждение т.е. разгледал е молбата по същество, каквото произнасяне не е дължал, предвид недопустимостта на отправеното искане.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено като молбата на жалбоподателката се остави без разглеждане и се прекрати производството по същата.

Водим от горното, и на основание чл.236 вр. чл. 221, ал.3 , предл.1 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение №253/25.10.2023г. на Районен съд-Хасково по АНД №308/2023г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на Д.К. *** да бъде осъдена ОД на МВР – Хасково да и заплати направените по делото разноски от 400 лв за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх.№ 12226/26.09.2023г. за допълване на Решение №228/09.08.2023г. , постановено по АНД №308/2023г. по описа РС-Хасково и ПРЕКРАТЯВА производството по същата.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: