ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39983
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110119248 по описа за 2025 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2025 г. от
09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 46083/2024 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за задължаване на ищеца да
представи документи на електронен носител, т.к. същото не цели изясняване на спорни по
делото обстоятелства предвид наведените с отговора твърдения и възражения.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, против А. Г. Й., ********** с адрес: С.. за установяване дължимостта на
вземания за сумата 1719,17 лева (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и 17 стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 671416 от 17.02.2021 г.,
сключен със "СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК .., ведно със законна лихва от 26.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 139,41 лева (сто тридесет и девет лева и 41 стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 17.02.2021 г. до 17.07.2021 г.
1
и сумата 460,29 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.07.0201 г. до
28.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2334 / 21.01.2025 г. по ч.гр.д.№46083/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че е кредитор на процесните вземания, възникнали по Договор за
потребителски кредит № 671416 от 17.02.2021 г., сключен между ответника и
"СТИККРЕДИТ" АД с ЕИК .., и прехвърлени му от първоначалния съгласно Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г.
Поддържа, че на ответника по силата на посочения договор за кредит е предоставена
сумата от 2000 лева, която се задължил да върне на 5 вноски по 636.36 лева всяка с падеж на
последната - 17.07.2021 г. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %,
както и ГПР - 42.58 %. Излага съображения за действителност на сключения договор за
кредит и за съответствието му с приложимите законови разпоредби. Твърди, че ответникът
не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането
на крайния срок за погасяване на кредита.
Поддържа, че вземанията са надлежно цедирани в негова полза, за което длъжникът
бил надлежно уведомен от цесионера по силата на нарочно пълномощно, дадено от цедента.
Под условие претендира да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението,
приложено към искова молба
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез ад.
Д. Т.. Оспорва предявените искове. Претендира, че не е ясна индивидуализацията на
претенциите на ищеца. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит като
претендира, че същият противоречи на закона и го заобикаля. Поддържа, че договорът е
написан на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език. Поддържа, че
уговорената в неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение „поръчител“ в размер а
0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договорено обезпечение, съставлява част от разходите по кредита, но в договора това
оскъпяване не е посочено. Поддържа, че уговорката за дължимост на възнаградителна лихва
в размер от 36,00 %, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като надхвърля
три пъти годишната лихва за забава. Оспорва дължимостта на претендираната законна лихва
за забава върху главницата в размер на 460,29 лева за периода от 17.07.2021 г. до 28.06.2024
г, тъй като приложението на чл. 86 ЗЗД е в полза на недобросъвестния кредитор.
Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията за възнаградителна лихва
за периода от 17.02.2021 г. до 17.07.2021 г., както и законна лихва за забава за периода от
17.07.2021 г. до 28.06.2024 г.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните
На основание чл. 154 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че в доказателствена тежест на
ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД е да докаже, че между първоначалният кредитор и ответника е
2
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита и в негова полза са
възникнали конкретни по размер вземания за посочените процесни периоди; настъпване
изискуемостта на вземанията и изпадане в забавата на кредитополучателя.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че вземанията са му
прехвърлени въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е
надлежно уведомен.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения, вкл. наличие на сочените основания за нищожност на доогвора,
респ. отделни негови клаузи.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника и първоначалния кредитор по делото е сключен договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, вземанията по който са прехвърлени на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3