№ 3555
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110141351 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Й. Л. М. против /// с искане да бъде
отменено наложеното му наказание „предупреждение за уволнение“. Ищецът
твърди, че бил служител на ответника от 30.05.2016 г. На 10.04.2021 г. бил
определен за квестор на кандидат студентски изпит по математика от 09.00 ч.
В 08,30 ч. след като направил многократни опити да влезе в системата,
установил проблем с личния си компютър поради което не можал да осигури
и подаде нужната информация (задачите) на кандидат-студентите. Обърнал се
към колеги за съдействие. Не получил такова, поради което продължил с
опитите да получи задачите, които да предаде на кандидатите и които
изпратил в интервала между 09.50 и 10.00 часа. Така възникналия технически
проблем, предизвикал образуване на дисциплинарно производство срещу
него. Била издадена обжалваната от него Заповед № 1421/07.06.2021 г.
Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, като излага подробни
съображения за това. Моли съда да отмени заповедта, претендира разноски.
Ответникът Т в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните и заеманата от ищеца длъжност,
факта, че поради общоизвестните противоепидемични мерки в страната,
процесният изпит бил проведен дистанционно чрез видеосреща по интернет и
налагането на наказанието „предупреждение за уволнение“ със заповед №
1421 от 07.06.2021 г. Твърди, че на 09.04.2021 г. на ищеца били изпратени две
инструкции за реда и провеждането на изпита на служебен имейл
*********@********.** който бил негов, личен. За изпита на ищеца били
разпределени шестима студенти. Според инструкцията, ищецът следвало да
проведе пробна видеосреща извърши пробна видеосреща, а в деня на изпита
1
да извърши проверка за технически проблеми. След това следвало да
регистрира шестимата студенти и да им предостави достъп до виртуалното
пространство, в което да се проведе изпита. Студентите не получили такъв
достъп. Оспорва твърденията в исковата молба, свързани с датата, на която
ищецът е бил определен за квестор, че не е получил инструкции за работа, че
е бил длъжен да ползва лични технически средства и че действията му не са
имали негативни последици. Счита, че наложеното наказание съответства на
дисциплинарното нарушение, като излага юридически съображения в тази
насока. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и
поддържат съответните си искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите че ищецът е бил служител към
ответника на длъжност главен асистент към катедра „Компютърни системи“
при ФКСТ към ответника. Безспорно е също така, че е бил определен за
квестор на изпит, проведен дистанционно на 10.04.2021 г. като за времето на
изпита е използвал имейл адрес *********@********.**.
От представен препис на длъжностна характеристика за длъжност
„асистент“ във висшето училище (л. 71 от делото), връчен на ищеца се
установяват трудовите задължения, свързани с тази длъжност. По делото са
представени и два документа, заверени от ответника като „верни с оригинала“
(л. 84 и л. 85), които не са съставени на български език. Доколкото същите не
са представени с точен превод на български, заверен от ответника, съдът
намира, че на основание чл. 185 ГПК не може да цени същите като
доказателство. Представени са и два документа, също заверени от ответника
като „верни с оригинала“. В първия (л. 87 от делото) на неустановено лице се
предоставят данни за вход във виртуална стая, създадена чрез компютърна
програма с потребителско име: *********@********.** и парола: skCVj3kb.
Дадени са инструкции за работа с тази програма и осъществяване достъп до
виртуалната стая. Във втория (л. 88 от делото) на неустановено лице се
предоставят данни за кандидат студенти, за които това лице ще „отговаря“.
Посочени са Тодор Загоров, Георги Каменов, Денислав Колибаров, Димитър
Тагарев, Дейвид Попов и Живко Станков. Следват инструкции за провеждане
на пробна връзка с кандидат-студентите в деня преди провеждането на
изпита, в колко часа трябва в деня на изпита същите да осъществят достъп до
виртуалната стая, с какви потребителски имена и пароли да го направят и как
да се удостоверят като участници. Дадени са указания за упражняване на
контрол върху полагащите изпита, начини за установяване нарушения на
дисциплината и описи за преписване, как да се ползват слушалки и
микрофони. При прекъсване на връзката са дадени указания за настойчиво
влизане отново в стаята и опит за звънене на трети по делото лица – доц. д-р
Георги Ангелов и гл. ас. Елица Гиева за включване на резервни квестори. За
въпроси относно естеството на теста за консултант е посочен д-р Георги
Венков. От представения по делото доклад (л. 94 от делото) се установява, че
трето по делото лице – доц. д-р Р. Радонов е докладвало на ректора на
университета – ответник обстоятелството, че на 10.04.2021 г. ищецът не бил
изпълнил задълженията си като квестор, поради което четирима студенти не
могли да бъдат допуснати до изпита. Предложено е налагане на наказание на
ищеца. С писмо на ответника (л. 95 от делото), връчено на ищеца на
2
15.05.2021 г. от последния са изискани писмени обяснения за извършеното от
него. Даденият срок за даване на обяснения е три дни. В срока за това, такива
са дадени от ищеца (л. 97 от делото). С нов доклад (л. 104 от делото) от доц.
д-р Р. Радонов на ректора на ответника е докладвано, че заявеното от ищеца в
обясненията му не отговаря на действителността и отново е направено
предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Със обжалваната
Заповед № 1421 от 07.06.2021 г. на ищеца е наложено наказанието
„предупреждение за уволнение“.
Като свидетел по делото беше разпитан Георги Димитров Каменов.
Заявява, че познава ищеца. Искал да кандидатства в Техническия университет
и се подготвял за това при Лазар М. – баща на ищеца. Явявал се на изпит в
Техническия университет по математика през април месец 2021 г. Изпитът
бил онлайн на 10.04.2021 г., събота от 9:00 часа до 13:00 часа. Квесторът имал
технически проблем. 50 минути не можел да изпрати линка за самия изпит.
Един от кандидат-студентите Дейвид Попов звънял на администрацията
много пъти да види какво става и да каже, че квесторът имал проблем. Никой
не му вдигнал. В последващ момент друг преподавател – Катя Аспарухова и
още двама преподаватели – единият млад, а другият стар – влезнали във
виртуалната стая без да помогнат на квестора да изпрати линка. Линк със
задачите кандидатите не получили. Във виртуалната стая свидетелят чул
ищеца да казва, че има проблем с компютъра, че компютърът е спрял. М.
изпратил на кандидатите линка за тази виртуална стая. Линкът бил изпратен
по имейл. Свидетелят не помни потребителското име на ищеца като квестор.
Дейвид Попов казал на останалите кандидати, включително и свидетеля, че
бил звънял за технически проблем. Кандидатите общували помежду си когато
изпитът още не бил започнал. Свидетелят влязъл в тази виртуална стая, която
му изпратили. Били шест човека и не получили линка със задачите. Изпитът
трябвало да започне в 09.00 часа, а разговорът, който свидетелят провеждал с
другите кандидат – студенти, бил след 09,00 часа.
Като свидетел по делото е разпитана и ККА - Р – служител на
ответника. Заявява, че не познава ищеца по лице, контактувала е с него само
по телефон. На 10.04.2021 г. имала ангажименти към Техническия
университет. Била член на координационен щаб за провеждане на
отдалечените кандидат-студентски изпити, което започнало от 2020 г. На
10.04.2021 г. било деветото по ред провеждане на отдалечени изпити и
ангажиментът на този координационен щаб. В деня на изпита от този щаб
държали връзка с квесторите, да оказват съдействие при проблем. В деня на
изпита след 8:30 часа представители на щаба започнали да влизат във всяка
една от виртуалните стаи. Във всяка стая имало по един квестор и шест
студенти. Стаите били приблизително сто и четиридесет, виртуални.
Квесторите по време на изпита били във вкъщи или в Техническия
университет, като предишния ден всеки един от квесторите бил получил по
два имейла. Това било деветото по ред провеждане на такъв тип изпит. В
писмата, които се изпращали на квесторите, били посочени стаите, паролите
и начина, по който се процедирало, списък на кандидат-студентите и начина,
по който се изпращали задачите. Когато свидетелят влязъл в стаята, в която
трябвало ищецът да бъде квестор, тя се оказала празна. Свидетелят влязла в
тази виртуална стая и установила, че студентите не били там малко след 09,00
часа. Комуникацията с квесторите била по телефон и през вайбър или скайп,
тъй като предишен ден те получавали писма и имали възможност да участват
в обучение. Писмата се получавали по електронна поща. Свидетелят не помни
3
имейл адреса на ищеца. Виртуалните стаи били създадени от отговорник,
който отговарял за електронното обучение и се провеждали чрез програмата
Google meet. Те били създадени с определено име. Когато свидетелят влязла
във виртуалната стая и видяла, че няма никой, се свързала с квестора и той
отговорил, че е в стаята. М. казал, че седи в някаква стая. Свидетелят го
попитала коя е стаята, но не получила отговор. Не бил в стаята, която била
създадена за провеждане на изпита. Тя била празна. Номерът на стаята бил
описан в имейла. Процедурата била сложна. Накрая свидетелят накарала
квестора да снима с телефон екрана на компютъра си, за да види адреса на
виртуалната стая. Тогава видяла, че М. бил създал собствена виртуална стая.
Линкът със задачи можел да бъде изпратен, ако квестора и студентите били в
една и съща стая и тогава линка се копирал и поставял в чата на студентите.
Но трябвало да са в една и съща стая. В стаята, създадена от техническия
университет за провеждане на изпита, за която М. трябвало да отговаря,
нямало никого, а М. бил създал друга виртуална стая. В служебно създадената
стая от техническия университет по-късно друг колега влязъл и там част от
кандидат – студентите получили адреса на задачите, тъй като системата
стояла отворена до 10:00 часа и кандидат – студентите можели да работят.
Достъпът до задачите бил позволен до 10:00 часа, след което задачите се
затваряли. Свидетелят не била влизала в стаята, създадена от М.. В деня на
изпита от координационния щаб правили проверката дали стаите, създадени
от техническия университет, работели. Ако имало проблем следвало М. да се
обади. Проверката била от целия щаб. Когато свидетелят влязла в стаята,
видяла, че тя е празна. Преди проверката М. не се свързал с нея. Тя
установила, че няма никой в стаята и се обадила. Връзка имало. Предполага,
че тя е звъннала на М.. Разговорът бил, че нямало никого в стаята, а ищецът
твърдял, че е влязъл в стаята. Тогава свидетелят го помолила да снима екрана
си и да си чете имейлите. Свидетелят не била казвала на ищеца, че не може да
се ангажира с неговия проблем. За да може да му съдейства, той трябвало да ѝ
даде стаята, в която се намира. М. можел да даде задачите на кандидат-
студентите и в създадената от него стая. В изпитите участвали и хора от
администрацията, които били по-малко технически грамотни от
преподавателите. Свидетелят не била чула думите технически проблем от М..
Според нея нямало имало технически проблем, при условие, че той бил
създал друга стая. По някое време по-късно си отворил имейла, не може да
посочи точен час. Свидетелят можела да му помогне по два начина: като го
накара да даде адреса на създадената от него стая или да си отвори имейла
и да прочете. Ищецът е имал проблем. Мнение на свидетеля е, че след като е
създал нова независима виртуална стая, М. можел да изпрати линк със
задачите на студентите, за които следвало да отговаря като квестор и които са
били в неговата стая. Изпитът бил в събота. Доста квестори работели от
вкъщи, но имало такива и от технически университет. Не може да каже дали
М. влизал във виртуалната стая от вкъщи или е бил в университета.
След анализ съдът намира, че показанията на втория свидетел не следва
да се кредитират в частта, в която заявява, че е изпратила на ищеца имейл с
инструкции. Отново според нейните свидетелски показания виртуалните стаи
са били сто и четиридесет, т.е. толкова са били и квесторите, които са
отговаряли на всяка стая. Не е възможно свидетелят да помни, че е изпратила
такъв имейл именно на ищеца, още повече при условие, че както посочи, тя
не помни неговия имейл адрес.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
4
изводи: приема, че искът е подаден в предвидения за това давностен срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта за налагане на наказанието е връчена на
ищеца на 10.06.2021 г., а исковата молба е входирана в съда на 14.07.2021 г.
Предмет на делото е налагането на ищеца на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, тъй като при неспазване на дадените му
инструкции като квестор на 10.04.2021 г. не посочил вход към платформата
на четирима от шестимата кандидат-студенти, за които е отговарял. Не
положил усилия, за да изпълни инструкциите. Като е създал виртуална класна
стая извън въведените правила, е затруднил достъпа на членовете на
координационния център към ответника да окаже своевременно съдействие
на всички кандидат-студенти от групата.
От доказателствата по делото и становищата на страните се установи, че
ищецът е ползвал имейл с адрес *********@********.**. Съдът не намира за
установен обаче факта, че представените на л. 87 и л. 88 писма действително
са изпратени до този имейл адрес. Същите нямат подпис или достатъчно ясен
подател. Липсва точно посочване на имейл адрес на подател или на адресат.
Няма как да се установи кой е бил автор на тези съобщения и кой е техен
титуляр по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, доколкото е невъзможно те да бъдат
изпратени от самия координационен център. Възможно е да бъдат изпратени
от конкретно физическо лице, но по делото няма доказателства кое е било
това лице, тъй като в самите писма не е посочено от кой имейл адрес
хипотетично са изпратени. Фактът, че във второто съобщение са посочени
шестимата кандидат студенти, за които именно ищецът е следвало да
отговаря, може да служи като доказателство, че тези документи са били
предназначени за получаване от ищеца, но не и че действително са били
изпратени. Поради това съдът не счита, че факта, че инструкциите на
ответника са били изпратени на ищеца за доказан при условията на пълно и
главно доказване. На следващо място, по делото не са представени
доказателства, че дори и да бяха пратени на ищеца, тези правила са
обвързващи за него. Липсва волеизявление на работодателя,
упълномощаващо лицето, което е издало тези инструкции, да изразява
работодателската организационна власт в самото учебно заведение. Въобще
не е доказано кое лице е съставило инструкциите и на какво основание те
могат да бъдат наложени на служителите на ответника и спазването им да се
изисква от същите, като част от трудовите им задължения. За ищеца те са
посочени в длъжностната му характеристика, в която липсва задължение за
него да организира или следи за правилното протичане на
кандидатстудентски изпити в качеството му на квестор. Такива задължения
биха могли да бъдат наложени от ръководството на катедрата, факултета или
университета – І, т. 3, подточка първа от длъжностната характеристика – но
по делото няма доказателства за това. По делото е установено единствено, че
той е изпълнявал тази функция в деня на изпита, но не и че са му били
изпращани инструкции или че неизпълнението им е съставлявало нарушение
на трудовите му задължения, а по аргумент от чл. 186 КТ – нарушение на
трудовата дисциплина. Твърдението в заповедта, че не е посочил на
студентите вход към платформата също не се установи по делото. От
показанията на свидетеля Каменов, се установява, че кандидатстудентите са
успели да осъществят достъп до виртуална стая. Това, което не са успели да
направят, е да получат достъп до задачите от кандидатстудентския изпит. В
тази си част показанията на свидетеля представляват доказателство с висока
доказателствена стойност, доколкото този свидетел е бил кандидат-студент на
5
въпросния изпит и пряк участник в случилото се, довело до ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца. Твърдението, че като е създал своя
собствена виртуална стая, ищецът е затруднил достъпа на членовете на
координационния център към ответника, също не се приема за доказано, тъй
като не е доказана причинно-следствената връзка между неговите действия и
създадените затруднения.
В заключение съдът намира, че с действията си на 10.04.2021 г. ищецът
не е нарушил трудовата дисциплина, тъй като не е установено неизпълнение
на трудовите му задължения от негова страна. Поради това заповедта, с която
му е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
От него бяха доказани сторени такива на стойност 800 лева – адвокатско
възнаграждение. По направеното от ответника възражение за прекомерност,
съдът намира следното: видно от представения от процесуалния представител
договор за правна защита и съдействие (л. 118 от делото), адвокатското
възнаграждение е уговорено в първоначална сума от 500 лева и допълнителни
суми от по 150 лева за защита по повече от две съдебни заседания.
Настоящото дело действително беше приключено в четири съдебни
заседания. В първото от тях обаче именно ищецът се възползва от правото си
да замени страна, за да коригира неправилно индивидуализирания в исковата
молба ответник, като в него, настоящият ответник не взе участие, тъй като
още не беше конституиран като такъв. Второто заседание по делото не беше
редовно проведено, тъй като ход на делото не беше даден – по искане отново
на процесуалния представител на ищеца, поради заболяване. Съдът намира,
че протичането на делото в рамките на четири заседания не беше вследствие
на неговата фактическа и правна сложност, а вследствие на процесуалното
поведение на ищеца и че реално проведените заседания по делото са две.
Поради това счита, че на процесуалния представител на ищеца основателно е
заплатена единствено първоначалната сума от 500 лева и това са разноските,
които са доказани и законосъобразно следва да се заплатят от ответника.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
съда сумата от 80 лева – държавна такса по неоценяемия иск с правно
основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 357, ал.
1, вр чл. 188, т. 2 КТ наказанието „предупреждение за уволнение“, наложено
на Й. Л. М., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. София, ул. П № 9, бл. 1,
вх.Б, ет. 5, офис 16, наложено със заповед № 1421 от 07.06.2021 г., издадена
от Т, ЕИК: //////////////////// с адрес гр. София, бул. Свети Климент Охридски №
8.
ОСЪЖДА Т, ЕИК: //////////////////// да заплати на Й. Л. М., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева, разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т, ЕИК: //////////////////// да
6
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7