№ 16363
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110158289 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „--“ против „---“
ЕООД иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парично
задължение, за което в полза на ищеца и против ответника по ч.гр.д.№
2893/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно: задължение по чл. 288 ТЗ вр. чл. 365, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума
в размер на 10 000 лв. - претендирана като дължима по сключен между
страните договор от дата 14.11.2017 г. за учредяване на право на преминаване
през чужд недвижим имот и съгласно фактура - за годината 2020-2021 г.; по чл.
288 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 190 лв. като лихва за забава в периода
14.11.2020 г.-18.01.2021 г.
От страна на ответника „---“ ЕООД исковете се оспорват с възражение,
че главното задължение е заплатено на 24.08.2021 г. /след подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК/ заедно с всички лихви, тъй като едва на
03.08.2021 г. ищецът е удовлетворил молбата на ответника ищецът да посочи
своя банкова сметка. Твърди, че забавата не се дължи на поведението на
ответника, а се дължи на поведението на ищеца, който е отказвал да посочи
банкова сметка, по която да получи плащане. Ответникът твърди, че е
изпратил на ищеца нотариална покана, с която е поканил ищеца да предостави
своя банкова сметка, по която ответникът да заплати задълженията си по
договора, на която покана ищецът не е отговорил.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
действал в периода 2020-2021 г. сключен между страните договор от дата
14.11.2017 г. за учредяване на право на преминаване през чужд недвижим
имот, по силата на който било договорено заплащане на сумата 10 000 лв. като
1
възнаграждение за период от 12 месеца.
Относно задължението по чл. 288 ТЗ вр. чл. 365, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сума в размер на 10 000 лв.:
Изявлението на ответника, че е платил главното задължение по
необходимост включва признание от страна на ответника, че в негова тежест е
възникнало задължението, което ищецът претендира.
Според клаузата на т. 3.2 от договора, плащанията за всяка следваща
година след първата подлежат на плащане по посочена от Учредителя /т.е.
ищеца „--“ ООД/, но банкова сметка не е посочена в договора, нито по делото има
доказателства за посочена от ищеца банкова сметка в периода до 03.08.2021 г.
Договорът не съдържа и срок за плащане, поради което и за поставяне
на длъжника в забава е необходимо представяне на покана /чл. 84, ал. 2 ГПК/.
Ищецът не представя доказателства да е изпратил на ответника нарочна
покана за изпълнение на главното задължение, поради което претенцията за
обезщетение за забава за посочения период до датата на подаване на
Заявлението се явява неоснователна. А именно:
Искът за обезщетение за забава за посочения период до датата на
подаване на Заявлението се явява неоснователен и на друго основание. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства да е съобщил на ответника
своята банкова сметка, по която да бъде платено главното задължение за
10 000 лв. – което представлява съдействие на кредитора по смисъла на чл. 95
ЗЗД, необходимо за точното изпълнение на паричното задължение. Съгласно
чл. 95 ЗЗД, кредиторът е в забава, когато не даде необходимото съдействие,
без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Съгласно чл.
96 ЗЗД, когато кре
едиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в
забава, той се освобождава от нейните последици.
Следва, че дори и условно да се приеме, че ответникът е бил в забава,
то в приложение на чл. 96 ЗЗД, последиците на забавата отпадат. Следва, че
искът за 190 лв. като лихва за забава в периода 14.11.2020 г.-18.01.2021 г. е
неоснователен.
Относно главното задължение за 10 000 лв., което по изложените по-
горе съображения съдът приема, че се признава от ответника:
От страна на ответника се признава задължението, но не са
ангажирани доказателства за твърдение, че ответникът е заплатил
задължението /въпреки изрично даденото му от съда указание/. Ответникът с
Отговора е представил доказателства за извършено към ищеца плащане на
дата 24.08.2021 г., но не за процесната сума в размер на 10 000 лв., а в размер
на 6350 лв., като посоченото основание е „окончателно плащане и лихва“, т.е.
платената сума дори не е само главница.
За да определи каква част от преведената по банков път част от сумата
2
6350 лв. представлява платена главница, по реда на чл. 162 ГПК съдът намира,
че законната лихва върху главното задължение /10 000 лв., което се признава
от ответникА С Отговора/ за посочения от ищеца период 14.11.2020 г.-
18.01.2021 г. би следвало да е в размер на 190 лв., колкото и ищецът
претендира. Както се прие по-горе, обезщетение за забава не се дължи, но това
не е препятства несъществуващо задължение да бъде платено. Следва, че
платената от ответника сума в размер 6350 лв. подлежи на намаляване с
недължимо платената сума в размер на 190 лв. /платена като лихва/, при което
следва, че от сумата 6350 лв. платените всъщност като главница са 6160 лв., за
колкото искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Няма доказателства да е платен остатъкът в размер на 3 840 лв.,
представляващ сумата над платените 6160 лв. до дължимите 10000 лв.
Следва, че главният иск се явява частично основателен – за 3 840 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „---“ ЕООД с ЕИК ---,
че има задължение към „--“ с ЕИК *** по чл. 288 ТЗ вр. чл. 365, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД в размер на 3 840 лв. – неизплатена част от задължение по сключен между
страните договор от дата 14.11.2017 г. за учредяване на право на преминаване
през чужд недвижим имот и съгласно фактура - за годината 2020-2021 г., ведно
със законната лихва считано от 19.01.2021 г. до изплащанве на вземането –
ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 2893/2021 г. на СРС е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „--“ против „---“ ЕООД иск за установяване по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парично задължение по чл. 288 ТЗ вр. чл. 365, ал.
1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 3840 лв. до пълния претендиран
размер 10 000 лв., както и за задължение по чл. 288 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за 190 лв. като лихва за забава в периода 14.11.2020 г.-18.01.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3