Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 28.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на петседемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия Константинова, в.гр. дело № 706 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 353
от 02.08.2019 година, постановено по гр.дело № 363 по описа за 2019 година,
Ловешкият районен съд е осъдил ЧСИ В.П., peг. №879 на
камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Ловеч, адрес на кантората: гр.*** област Л***, бул. "****"
№**, ет.***, да заплати на „Д.
****" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул."*****" №***, вх.**, ап.**, представлявано от Д.К.Д., сумата
1 551, 00 лева- платени за вещ
№7 Пароструйка Керхер по ИД *******по описа на ЧСИ В.П., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная
от датата на завеждане на исковата молба – 03.10.2018 г., до окончателното
изплащане.Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
87.70 лева.
С
Определение № 1380 от 21.11.2019 година съдът е изменил, на основание чл.248,
ал.1, предл.първо от ГПК Решение № 353 от 02.08.2019 г. по гр.д.№ 363/2019 г. в
частта за разноските.
Против решението е подадена въззивна
жалба от ЧСИ В.П., който обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място възразява
срещу компетентността на съда и счита, че делото е подсъдно на Окръжен
съд-Ловеч, тъй като се обжалва постановление на съдебен изпълнител.
На следващо място
твърди, че съдът не е дал правна квалификация на спора, не е изготвил и доклад
по делото.По този начин е нарушено правото му на защита, тъй като има неяснота
дали се защитава по иск по ЗЧСИ, по ГПК или по ЗЗД, респ. дали се касае за иск
за неоснователно обогатяване или за причинени вреди от дейността му като ЧСИ.
На трето място сочи, че
е недоказано твърдението на ищеца, че вещта не е получена от купувача.
По същество поддържа, че
за да бъде върната на ищеца сумата от 1551 лева е необходимо да бъде отменено
постановлението за възлагане на вещта, а РС-Ловеч не е компетентен да се
произнесе по този въпрос. Подчертава, че за ищеца има правна възможност да
защити правата си по реда на чл. 521 ГПК, където може да поиска от длъжника
предаване на вещта или паричната и равностойност, ако не е запазена. Поддържа,
че от събраните доказателства не се доказва дължимостта на сумата, тъй като
липсват незаконосъобразни действия на ЧСИ.
Моли да бъде постановено решение, с което да се обезсили решението на
Ловешкия районен съд, като делото се прекрати и препрати по компетентност на
Окръжен съд-Ловеч за произнасяне по жалбата срещу Постановление от 27.04.2016
година за отказ да бъде възстановена платената сума, връчено на 27.09.2018
година.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият
е подал писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че делото
е подсъдно на районния съд, предвид цената на иска- чл.104, ал.1,т.4 ГПК. Оспорва
и твърдението на въззивника, че е получил вещта, предмет на публичната продан.
Поддържа ,че обжалва действията на ЧСИ, както и че публичната продан е била
опорочена, поради което е бил подведен чрез действията на ЧСИ, който съгласно
чл.441, ал.1 ГПК и чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговаря за причинените в резултат на
дейността си вреди.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание
въззивникът се представлява от адвокат Ц.А., който поддържа жалбата.Въззиваемият
се явява лично и моли да бъде потвърдено решението на районния съд, като заявява,
че предявеният осъдителен иск е за обезщетение за неправомерни действия на ЧСИ,
с които са му нанесени вреди.
От приложените доказателства по гр.дело № 363/2019 година на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът
приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.
Обжалваното
решение е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо,
поради което следва да се разгледа по
същество.
Ищецът „Д. 2002" ЕООД е предявил срещу ответника ЧСИ В.П. иск за
заплащане на имуществени вреди в размер на 1551.00 лева, които е претърпял в
резултат на неправомерни действия на ответника и законна лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба.
Ответникът е оспорил претенциите като неоснователни.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Ответникът В.П. е Частен съдебен изпълнител, вписан с рег.№ 879 на КЧСИ
с район на действие Окръжен съд-.Ловеч, което е видно от Заповед №
ЛС-И-800/02.11.2012 г. на Министъра на правосъдието и удостоверение изх.№ 914/ 11.10.2019
г. на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Пред него е образувано изпълнително дело № **********3 по повод искане
на взискател срещу длъжника „НЕДИФУУД”ООД, гр**** и изпълнението е насочено
върху движими вещи, собственост на длъжника.
В изпълнение на задълженията си, на 29.10.2015 година ЧСИ е изготвил Протокол за опис на движими вещи, описани в 24 пункта, между които в т.10 е вписана „Пароструйка „Керхер”, а за пазач на вещите е назначен длъжникът. Изготвено е заключение по съдебно-техническа експертиза с вх. № ****11.01.2016 г. от Ц.С., който описва вещта като пароструйка „Керхер“, Модел HD7/18-4M plus с цена 1440 лева.
Видно е от приложеното обявление, че за периода 27.04.2016 г. до 27.05.2016 г. е насрочена втора публична продан на движимо имущество на длъжника, а процесната вещ е вписана в обявлението под т.7 с начална цена в размер на 1536,00 лева, като е посочено, че на 30.05.2016 г. в сградата на РС Ловеч, ЧСИ или негов пълномощник ще състави протокол и обяви купувача.
На датата е изготвен Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач, в който е отразено, че след отваряне на постъпилите наддавателни предложения, които са две и вземайки предвид по-високото наддавателно предложение, ЧСИ обявява ищеца за купувач, тъй като е предложил най – високата цена на пароструйка „Керхер“ – 1 551,00 лева.Посочил е, че в едноседмичен срок от приключване на проданта- 06.06.2016 г. купувачът следва да внесе по сметка предложената цена, като приспадне внесения задатък.
С постановление
за възлагане на движима вещ от 03.06.2016 г. вещта- пароструйка „Керхер” е
възложена на „Д.
С молба с вх. № 11920/06.07.2016 г. обявеният за купувач- „Д. 2002" ЕООД е поискал възстановяване на сумата от 1551.00 лв. по изпълнително дело № 20158790400543, поради това, че не проявява интерес към възложената му вещ, защото тя не представлява пароструйка" Керхер, а водоструйка. С Постановление от 12.08.2016 г. 12.08.2016г., в гр. Ловеч, Помощник- частен съдебен изпълнител Христо Христов при ЧСИ В.П., peг. № 879, е отказал да възстанови сумата. В мотивите си е приел, че няма правна норма, която да дава възможност на обявения купувач по свое усмотрение да се отказва от наддавателното предложение, без да губи задатъка и направените разходи, че наддавачът има възможност да прегледа вещта преди да направи наддавателно предложение, както и че целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори взискателя чрез способите, предвидени в ГПК. Връчено е на представляващия на 27.09.2018 г.
С Постановление за разпределение на постъпили суми от 26.08.2016 г. ЧСИ е разпределил суми в размер на 9 917,12 лева между кредиторите.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитан е като свидетел Христо Христов- помощник на ЧСИ В.П., който е
потвърдил, че е посъветвал ищеца да подаде нарочна молба за връщане на сумата,
платена за вещта, както и че може да обжалва постановлението за
възлагане.Описва, че вещта се предава на купува след като той заплати дължимите
такси по Тарифата за таксите на ЧСИ и поддържа, че ищецът е могъл да подаде
жалба срещу действията на ЧСИ.Според свидетеля ищецът не е извършил оглед на
вещта.
Свидетеля Ц.С. е изготвил заключението за оценка на вещите, предмет на
публичната продан.Заявява, че не е извършвал огледа, а такъв е направен от
друго лице- инж.Пенка Василева.Твърди, че има информация за паростуйката, но тя
всъщност е водоструйка и това може да се види от посочения модел. Заявява, че
няма практика при огледите да се пробват всички движими вещи дали работят или
не. Не е уведомявал никого за разминаването между извършената оценка на
водоструйка и вещта, посочена като пароструйка, а цената им не е съществено
различна.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск
за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди с правно основание чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД, според който частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност.
Правото да получи обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. От събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, е установено по
делото, че ищецът е бил участник в производство по публична продан по изп. дело
№ ***** по описа
на ЧСИ В.П.,*** на КЧСИ. Като участник в процедурата
по публична продан ищецът има право да търси обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника като
частен съдебен изпълнител по изпълнителното дело. А за да бъде уважен искът, е
необходимо ищецът да докаже всички елементи от фактическият състав на
отговорността на съдия-изпълнителя: неправомерни действия на ЧСИ; вреда,
настъпила при упражняване на дейността от ЧСИ; причинна връзка между вреда и
действия.
Производството по чл.74, ал.1 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД, ал.1 ЗЗД няма за предмет обжалване на действията на ЧСИ, а репариране на действителните вреди, настъпили вследствие от неговите неправомерни действия. В това производство съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ, без да е обвързан от това дали тези действия са обжалвани, съответно какъв е бил изходът от обжалването. Това е така, защото решение, постановено по жалба срещу действия на съдия-изпълнител, не формира сила на пресъдено нещо и не е предпоставка за предявяване на настоящия иск. Сила на пресъдено нещо досежно процесуалната законосъобразност на действията /бездействията на съдия-изпълнител би могла да възникне, само ако същото е било предмет на изследване в хода на исково производство. В този смисъл са изложени мотиви в: Решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Тълк.решение № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV-то г. О.; Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ІV-то г.о., ВКС и които съдът споделя.
Настоящия въззивен състав счита, че ищецът е провел пълно и главно доказване в процеса на факта, че с действията си като ЧСИ ответникът е накърнил негови правно защитими права.
Установено е, че при извършения от съдебния изпълнител опис на изнесената на публична продан движима вещ, същата е описана като пароструйка, а е оценена като водоструйка и между двете вещи има значителна разлика, включително и в цената. Дори да се приеме, че разлика в цените не съществува, купувачът трябва да получи вещта, за която е подал заявление за участие при провеждане на търга и е заплатил най-високата цена. В обявлението за продажба вещта е посочена само като пароструйка и името на фирмата- производител „Керхер”, но не и моделът, което не дава възможност на евентуалния кандидат-купувач да извърши своя проверка относно вещта.
Без значение в случая е, че едно вещо лице е описвало вещта, а друго я е оценило, тъй като протоколът за опис е изготвен и подписан от ЧСИ, който носи отговорност и за работата на своите служители, а оценката на описаната движима вещ е неразделна част от протокола за опис (арг. от чл.468, ал.2 ГПК).Описът е администриран с представянето на оценката от вещото лице и това следва от чл.467, ал.4 ГПК- описът не се съобщава на страните.В действителност експертът С. не е извършил реална оценка на вещта, тъй като не я е виждал. В показанията си той потвърждава, че е оценявал водоструйка, описал е вещта като марка и модел, но не е уведомил за констатираното различие. Дори да се приеме ,че вещото лице коректно е индивидуализирало процесната вещ (вписвайки модела), ответникът не е извършил необходимата промяна в описанието на вещта при насрочената втора публична продан.Обявеният за купувач ,обаче, има правото да получи вещта, за която е платил, а не друга.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е имал възможност да обжалва постановлението за възлагане. Освен, че в разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, при които може да се обжалва постановлението за възлагане и които не са налице в настоящия случай, резултатът от това обжалване, по изложените по-горе мотиви, е без значение за настоящето дело.
След като извършената продажба вече е осъществена и е обявен купувач по реда на чл.481, ал.9 ГПК, тя не може да бъде обжалвана или оспорвана, т.е. настъпва стабилитет на продажбата, независимо от порочността (ако е имало такава) на предхождащи я действия, включително и такива по описа- чл.482 ГПК Неоснователно е твърдението, че ищецът е получил водоструйката и извод за това може да се изведе от показанията на св.Христов, който е заявил, че ищецът е отказал да заплати дължимата такса по чл.21 от ТТЧСИ , за да си получи вещта, „такава, каквато е записана в обявлението за публична продан”. Съдът счита, че неизвършването на оглед на вещта от купувача може да има за последица неяснота относно състоянието на вещта, в което тя се намира в момента на продажбата, но не и получаване на вещ, каквато не е обявена, респ. продадена.
Неоснователни и извън предмета на делото са твърденията на въззивника, че за ищеца съществува правната възможност да защити правата си чрез иск по чл.521 ГПК, където може да претендира от длъжника предаване на вещта или паричната и равностойност, тъй като ищецът търси обезщетение за вреди, а не реално предаване на вещ, която не е била предмет на публичната продан и не му е възлагана.
Посочените във въззивната жалба процесуални нарушения са отстранени по реда на въззивното обжалване, след като ищецът е уточнил претенцията си, а срещу изготвения доклад по чл.146 ГПК от съда, страните не са навели възражения, поради което тези оплаквания са неоснователни.
С оглед изложеното, съдът приема за доказани всичките елементи от фактическия състав на чл.74 ЗЧСИ- действия от страна на ЧСИ при изпълнение на възложените му правомощия, които нарушават закона (правилата на ГПК за публична продан) и които са причинили вреда на ищеца. Размерът на тази вреда се определя от платената от ищеца продажна цена на вещта – 1551.00 лева. Без значение е, че ЧСИ не се е облагодетелствал лично от стойността на вещта.
Тъй като се касае за парично задължение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2018 година и до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за въззивното производство в размер на 400 лева,
включващи адвокатско възнаграждение
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 353 от 02.08.2019 година, постановено по
гр.дело № 363 по описа за 2019 година
на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА ЧСИ В.П., peг. №879 в
камарата на ЧСИ, с район на действие ОС-Ловеч, адрес на кантората гр.Л****, област ***, бул. "******"
№***, ет.***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на „Д. 2002" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д***, ул."** №**, вх.**
ап** представлявано от Д.К., разноски
по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: