Р Е
Ш Е Н И Е № 174
С. 18 ноември 2020 година
В името на народа
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД първи състав в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав :
Районен съдия
: КИРИЛ ПАВЛОВ,
при участието на секретар
протоколист Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. дело № 825 Н по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е молба за защита от домашно насилие по чл. 18 ал. 1 от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Е.Н.П. ЕГН ********** е подала молба
за защита от домашно насилие от А.Н.Б. с който живеела на съпружески начала в
къща в село Ш.д. собственост на родителите на ответника.
В молбата за защита от домашно
насилие се твърди, че От съвместното им съжителство с ответника А.Н.Б. се родила дъщеря им - В.А.Б.,
малолетна, родена на *** г.
На 18.10.2020 г., в 02:00 часа,
легнали молителката с детето на страните и били заспали в жилището си в с. Ш.д.,
общ. С., обл. С.ска, ул. „*****” № 4 в къща
собственост на
родителите на ответника. В този час А.Б. събудил молителката и поискал да му
даде мобилния си телефон. След получаването на телефона и влизайки в профила на
молителката във „Фейсбук”, ответникът видял, че молителката Е.Н.П. комуникирала
си била писала с неин приятел от с. Б.. Това обстоятелство силно го афектирало,
вбесило го, ответникът крещейки срещу молителката започнал да й нанася удари с юмруци в стомаха, гърдите и главата. В
следствие на ударите молителката твърди, че почувствала силни болки в лявото
ухо, и многобройни охлузвания и кръвонасядания в областта на двете предмишници,
както и кръвонасядания в дясната лумбардна област 3X3 см. По едно време спрял
да налага молителката с удари и се опитал да извика негов приятел, който да
изведе молителката от къщата и да я откара в жилището на нейните родители в с. Б..
В молбата си за защита от домашно насилие молителката твърди, че използвала
този момент и успяла да се заключи в една от стаите, при което ответникът взел
един нож и се опитал да проникне при молителката в заключената стая, но не успял,
скочил през прозореца на кухнята и излязъл от къщата. След около 10-на минути
ответникът се завърнал и започнал да тропа по прозореца, за да му отключи
молителката. Тя му отворила, ответникът позвънил на майка й по телефона и й
казал, че през деня щял да я закара в Б.. Към 05:00 часа се появили и родителите
на ответника, които живеят в друга къща, в същия двор на ул. „*****” в с. Ш.д.”.
Молителката отишла при майката на ответника и се опитала да й обясня какво се е
случило и да й покаже колко жестоко е пребита от сина й, но защитила ответника, като казала, че вината за
случилото се била изцяло на молителката Е.П.. Молителката се прибрах с детето в
къщата, където спели и пред тях се изправил отново ответника А.Б.. Започнал да
крещи, че повече молителката няма да види детето си, да заминава да живее при
родителите си, тъй като била „долнопробна магистрална курва” и израстването на
детето с мен щяло да доведе до това, то да прилича на майка си. Заявил също, че
от сега нататък, ако видел някой мъж да обръща внимание на молителката, щял да
я „причака и да и отреже краката и да й обезобрази лицето”, като тези неща да
очаква да й се случат в много скоро време. След това заплашил със саморазправа
и родителите на молителката и около 07:30 часа заспал.
В молбата си за защита от домашно
насилие Е.П. твърди, че страхувайки се за своето здраве и живот, тя се обадила
на майка си, която пристигнала в с. Ш.д., около 10:00 часа, заедно със свой
познат и с неговия автомобил. Молителката се качила при тях с детето и заминали
за гр. С.. Първо молителката посетила болницата в града, където й оказали
медицинска помощ за получените от ударите на ответника наранявания, след което
отишли до полицията, където Е.П. подала
жалба срещу ответника.
Твърди се в молбата за защита от
домашно насилие, че същия ден, 18.10.2020 г., някъде около 12:30 ч - 12:45
часа, когато си били вече в село Б., в къщата на родителите на Е.П. ***,
ответникът пристигнал влезъл в двора,
като се опита да счупи прозорец на къщата, тъй като на неговите подвиквания
молителката не пожелала да излязе навън. Отново ответникът се заканил на
молителката с физическа саморазправа. Тогава
молителката се обадила на тел. 112, откъдето изпратили дежурен полицейски екип
от РУ на МВР - гр. С., но ответникът бил успял да избяга.
На следващия ден - 19.10.2020 г.,
молителката отишла в болницата в гр. С., където отново я прегледали и й издали
медицинско свидетелство за пред съда.
Твърди се в молбата за защита от домашно
насилие, че понастоящем, молителката и детето В.А.Б., малолетна, родена на ***
г. живеят при родителите й в с. Б., но въпреки това изпитвала огромен страх от
възможното осъществяване на отправените от А.Б. заплахи и закани за физическа
саморазправа с нея.
В молбата за защита от домашно
насилие се съдържат исканията съдът да постанови решение, с което: 1. Да наложи
спрямо А.Н.Б., с ЕГН: **********, адекватни мерки за моята защита, по смисъла
на Закона за защита срещу домашното насилие, като бъде издадена Заповед за
защита, с която да бъде задължен
ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие, както и да му
забрани да доближава молителката и обитаваното от нея жилище, находящо се в с. Б.,
общ. С., обл. С.ска, ул. «Г.Д.» № 21, както и местоработата на молителката и
местата за социални контакти и отдих, при определени от съда условия и срок;
В съдебно заседание молителката
лично и чрез пълномощника си адвокат Сергей Иванов поддържа молбата си за
защита от домашно насилие.
Ответникът оспорва молбата за защита
от домашно насилие. Твърди че това което се пише в тази молба не е вярно. Моли
съдът да отхвърли като неоснователна молбата за защита от домашно насилие.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства прие следното:
На 18.10.2020 г., около 02:00 часа,
докато молителката Е.Н.П. и детето на страните В.А.Б., малолетна, родена на ***
г. спяли в жилището си в с. Ш.д., общ. С., обл. С.ска, ул. „*****” № 4 в къща
собственост на родителите на ответника А.Б., той събудил молителката и поискал
да му даде мобилния си телефон. Без съгласие на молителката ответникът влязъл в
профила на Е.П. във „Фейсбук” и като видял кореспонденцията й с неин приятел от
с. Б. й нанесъл побой, преценено от съда като акт на домашно насилие. Крещейки
срещу молителката ответникът А.Б., в присъствието на детето им започнал да нанася
на Е.П. удари с юмруци в стомаха, гърдите и главата. В следствие на ударите
молителката почувствала силни болки в лявото ухо и получила многобройни
охлузвания и кръвонасядания в областта на двете предмишници, както и
кръвонасядания в дясната лумбардна област с размери 3X3 см. , установено от
приложените по делото медицинско свидетелство и декларация по чл. 9 ал. 3 от
Закона за защита от домашното насилие. По едно време ответникът спрял да
удря молителката и показал, че иска да
се обади на свой приятел, когото искал
да помоли да изведе молителката от
къщата и да я откара в жилището на нейните родители в с. Б. община С.. Молителката
Е.П. използвала този момент и успяла да се заключи в една от стаите, при което
ответникът взел един нож и се опитал да проникне при молителката в заключената
стая, но не успял, скочил през прозореца на кухнята и излязъл от къщата. След
около 10-на минути ответникът се завърнал и започнал да тропа по прозореца, за
да му отключи молителката. Тя му отворила, ответникът позвънил на майка й по
телефона и й казал, че през деня щял да я закара в Б.. Към 05:00 часа се
появили и родителите на ответника, сигнализирани от шумния скандал през нощта в
къщата им. Молителката се оплакала на майката на ответника и се опитала да й
обясня какво се е случило и да й покаже колко жестоко е пребита от сина й, но
майката на ответника била на страната на сина си, като казала, че вината за
случилото се била изцяло на молителката Е.П.. Молителката се прибрала с детето
в къщата, където спели и пред тях се изправил отново ответника А.Б.. Започнал
да крещи, че повече молителката няма да види детето си, да заминава да живее
при родителите си, тъй като била „долнопробна магистрална курва” и израстването
на детето с нея щяло да доведе до това, то да прилича на майка си. Заплашил
молителката, че от сега нататък, ако видел някой мъж да й обръща внимание, щял
да я „причака и да и отреже краката и да й обезобрази лицето”, като тези неща
да очаква да й се случат в много скоро време. След това заплашил със
саморазправа и родителите на молителката и около 07:30 часа заспал. Изплашена
от заканите на ответника, страхувайки се за своето здраве и живот, тя се
обадила на майка си, която пристигнала в с. Ш.д., около 10:00 часа, заедно със
свой познат и с неговия автомобил. Молителката се качила при тях с детето и
заминали за гр. С.. Първо молителката посетила болницата в града, където й
оказали медицинска помощ за получените от ударите на ответника наранявания,
след което отишли до полицията, където Е.П.
подала жалба срещу ответника.
Същия ден, 18.10.2020 г., около
12:30 ч - 12:45 часа, когато молителката Е.П. и детето й си били вече в село Б.,
в къщата на родителите й, находяща се в село Б. община С. на ул. „Г.Д.” № 21,
ответникът пристигнал, влязъл в двора,
като се опитал да счупи прозорец на къщата, като в отговор на неговите
подвиквания молителката не пожелала да излезе навън. Отново ответникът се
заканил на молителката с физическа разправа.
Тогава молителката се обадила на тел. 112, откъдето изпратили дежурен
полицейски екип от РУ на МВР - гр. С., но ответникът бил успял да избяга.
На следващия ден - 19.10.2020 г.,
молителката отишла в болницата в гр. С., където отново я прегледали и й издали
медицинско свидетелство за пред съда, препис от което е приложен по делото.
Понастоящем, молителката и детето В.А.Б.,
малолетна, родена на *** *** при родителите на молителката Е.П..
Заканите на ответника за физическа
разправа и нанесения на молителката побой през нощта на 18. 10. 2020
година възбудили у нея основателен страх
че ответникът ще осъществи заканите си.
Актовете на домашно насилие от което се иска
защита са доказани и на декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
кореспондират показанията на свидетелите Н. П. майка на молителката и Ц. П.
нейна сестра. Показанията на тези
свидетели потвърждават следите от нанесения й побой от ответника и повода за
това и съдът кредитира тези показания като кореспондиращи на безспорните факти
по делото, достоверни безпротиворечиви и последователни. Налице е и специалното
доказателство по Закона за защита от домашното насилие, а именно декларацията
на молителката чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Свидетел на ответницата е неговата
майка, която по същество потвърждава че скандалът през нощта на 18. 10. 2020
година бил толкова шумен, че породил необходимост тя да отиде при ответника и
молителката да ги пита какво става. Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за
целите на този закон сочи какво се е случило. Свидетелката Веселка Бакрачева майка на
ответника потвърждава и позицията на сина си, че считал молителката виновна за
кореспонденцията й по Фейсбук, сочи съдържанието на тази кореспонденция, както
и че синът й е дал телефона на молителката да види тази кореспонденция. Това
потвърждава декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и констатацията на съда че ответникът
интервенинал в лична кореспонденция на молителката и като не установява
съгласието й за това съдът го приема като акт за домашно насилие, още повече че
от това е последвал побой над молителката в присъствието на детето им В.. Но
молителката не е собственост на ответника, нито има сключен брак с него, за да
се счита за някакво правонарушение кореспонденцията й с друг мъж във Фейсбук,
със съдържание на тази кореспонденция описано в показанията на свидетелката Б..
Така безспорно е установена причината за последващия побой над ищцата, а това
че ответникът счита тази кореспонденция за оправдание за осъщественото от него
домашно насилие е самостоятелно основание съдът да постанови исканите от
молителката мерки за защита от домашно насилие.
Съдът следва да уважи молбата на Е.П.
за защита от домашно насилие и да
постанови заповед за защита от
Доказани са както актовете на
домашно насилие описани в молбата за защита от домашно насилие, така и
основанията за следните мерки за защита от домашно насилие, установени в ЗЗДН.
На първо място на основание чл. 5
ал. 1 точка 3 от същия закон наложително
е съдът да постанови ответникът А.Н.Б. да не доближава за срок от 18 месеца молителката
и детето й В. малолетна и живееща с майка си.
В тази насока съдът съобрази че
освен страховитите закани за тежка телесна повреда домашното насилие се е
изразило и в побой над молителката пред детето й. Това на основание чл. 2 ал. 2
от ЗЗДН се счита за домашно насилие върху малолетното дете В.А.Б., родена на ***
г.
На основание чл. 5 ал. 1 точка 3 от Закона за
домашното насилие съдът следва да постанови забрана за ответника А.Н.Б. да приближават
дома обитаван от молителката и детето й, както и местата за социални контакти и
отдих на молителката и детето В. Б.. Тези мерки за незабавна защита съдът
следва да постанови за максималния установен в този срок от 18 месеца с оглед
характера и съдържанието на осъщественото домашно насилие и проявеното упорство
за нови и нови актове на домашно насилие. Първо влиза в телефона на
молителката, нанася й побой в дома на родителите му, домашното насилие
продължава със закани за най-малко тежка телесна повреда. Точно това е
заканата, отправена към молителката, че ще й отреже краката и ще й обезобрази лицето. При такова
поведение самата му поява в дома където молителката след домашното насилие е
намерила подслон в село Б. при майка й е самостоятелно затормозяващо за Е.П. и
основание за максимален срок на мерките.
На
основание чл. 5 ал. 1 точка 1 от Закона за домашното насилие съдът
следва да задължи ответника да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителката
Е.П. и дъщеря им В. Б., като за пълнота посочи в какви актове на поведение може да се изразява домашното насилие
съгласно чл. 2 ал. 1 от същия закон. Чрез тази мярка на ответникът ще се предяви и от съда кое
българският закон счита за домашно насилие и това ще съдейства да се въздържа
от такива актове на поведение чрез които се осъществява домашно насилие.
На основание чл. 5 ал. 1, т. 4 от
Закон за защита от домашното насилие съдът следва да постанови за максималния
установен от закона срок от 18 месеца местоживеене на малолетното дете В.А.Б. при нейната майка. Основания за това са поведението на ответника,
характера и съдържанието на осъществените пред детето актове на домашно
насилие, което се счита за осъществено и спрямо самото дете – чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН. Това не противоречи на интересите на детето защото пред очите му
ответникът е бил майка му, крещял и е което изисква за посочения срок В. да
живее с майка си, при спазване и на другите посочени по-горе мерки за защита от
домашно насилие.
По изложените съображения, съдът
следва да уважи молбата на Е.П. за защита от домашно насилие и да осъди
ответника да й заплати направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда)
лева заплатени като адвокатско възнаграждение на пълномощника й адвокат Сергей
Иванов.
Тъй като уважава молбата за защита
от домашно насилие съдът следва да постанови заповед за защита на Е.П. и
малолетната й дъщеря В.А.Б. от домашно насилие чрез посочените по-горе мерки за
защита от домашно насилие.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН
съдът следва да осъди ответника да заплати глоба в размер на 200 лева, както и
50 лева за държавна такса за производството.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът,
Р Е Ш И:
УВАЖАВА като основателна молбата,
входящ № 261695, подадена от Е.Н.П. с ЕГН ********** за защита от домашно
насилие и на основание чл. 15 ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие
постановява следната заповед за защита от домашно насилие:
ЗАПОВЕД
защита от домашно насилие по Закон за защита срещу
домашното насилие
ЗАДЪЛЖАВА А.Н.Б. с ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение
на, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот по отношение на молителката Е.Н.П. с ЕГН **********
и малолетното им дете В.А.Б..
ПОСТАНОВЯВА ЗАБРАНА за А.Н.Б. с ЕГН ********** да се доближава до жилището обитавано от Е.Н.П.
ЕГН ********** и малолетното й дете В.А.Б., където и да се намира това жилище.,
както и до самата Е.Н.П. и малолетната им дъщеря В.А.Б., включително и в местата
за социални контакти и до местоработата на Е.Н.П. за срок от осемнадесет месеца.
На основание чл. 5 ал. 1, т. 4 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ временно МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на малолетното дете В.А.Б. с ЕГН ********** при неговата майка Е.Н.П. ЕГН **********
за срок от 18 осемнадесет месеца.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН НАЛАГА
на извършителя на домашното насилие А.Н.Б. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на
200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН
********** да заплати на С.ския районен съд 50 лева за държавна такса за
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на Е.Н.П.Е.Н.П.
ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда) лева за направените по делото разноски.
На основание чл. 16
ал. 1 от ЗЗДН ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Н.Б. с ЕГН ********** , че
при неизпълнение на заповедта на съда за защита от домашно насилие,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 21
ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие възлага на началника на РУ на МВР
гр. С. или упълномощени от него лица от полицейските органи изпълнението на
настоящата заповед относно постановените мерки по чл. 5 ал. 1, т. 1 и 3 от
Закона за защита от домашното насилие.
Настоящата заповед
за защита от домашно насилие подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението
да се връчи за сведение и изпълнение на началника на РУ на МВР С., на който се
възлага и връчване
на
ответника А.Н.Б. с ЕГН **********
препис от решението и подлежащата на незабавно изпълнение заповед за защита от
домашно насилие.
Решението може да
се обжалва пред СОС в седмодневен срок от връчване преписа на страните.
Районен
съдия: