Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 388 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365
т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени преки искове, предявени на осн. чл.
226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ от М.Д.Б., ЕГН ********** *** 4, чрез пълномощник адв. С.
(ВАК), съд. адрес *** като увредено лице от ПТП, причинено от застрахован с
полица по застраховка «гражданска отговорност» срещу ЗК„ОЛИМПИК“, чуждестранно юридическо лице, чрез регистриран в РБ
клон с наименование „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ ЕИК
*********, гр.София, бул. Гоце Делчев № 142-142А, представляван от управител
Ивайло Пеев, чрез ю.к. С. за заплащане на следните обезщетения:
1.
50 000лв, претендирани като сборно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от болки и страдания при телесни увреждания
(счупване-луксация на предходилна кост на ляво стъпало, контузия на глава с
травматичен оток и кръвонасядания в лява половина на лицето), наложилото се
лечение и понесена психическа травма, ведно с обезщетение за забава от дата на ПТП
до окончателно плащане на обезщетението,
2.
192лв, претендирани като сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в заплащане на разходи за консумативи и
медикаменти за диагностика и лечение на телесното увреждане, ведно с обезщетение за забава от датите на
извършване на съответния разход до окончателно плащане на обезщетението, настъпили
в резултат на ПТП, причинено от водач на МПС застрахован с полица №
BG/28/115002094533, издадена от ответния застраховател по застраховка
«гражданска отговорност», признат за
виновен извършител на престъпление.
Ищецът е основал иска си на
твърдения, че водачът Галина
Димитрова Иванова на застрахован лек автомобил „Фолксваген Голф" с
ДК№ТХ3531ХВ с полица № ВG/28/115002094533 за период
13.08.2015 – 30.05.2016г за поет от
ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал на 30.04.2016г. ПТП, като е
нарушил правилата за движение по
пътищата, за което е постановена присъда. Твърди, че при това произшествие Б. е
получил телесно увреждане (счупване –луксация на предходилна кост на стъпало с
разместване на фрагменти и контузия на
главата с кръвонасядания и оток по лицето), при удар във вътрешна част на
купето на управляван от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ ДК№ В3283НМ, както и изживял психически стрес. Тези телесни увреждания и наложилото се лечение с
ограничаване на активността на живота му (трайно затрудняване на движенията) са
били съпроводени със значителни болки и страдания и въпреки направените разходи
по провеждане на предписаното лечение и медикаменти, здравословното му състояние не се е
възстановило напълно – твърди се остатъчно ограничение в движенията на крака и
неотшумяваща болезненост при промяна на метеорологични условия. Допълнително
сочи, че преживяванията при увреждането са нарушили трайно психическия му
комфорт – развил е депресивно разстройство, изразяващи се в продължителни
страхови изживявания и нарушения на съня.
По същество пълномощникът на
ищеца излага бланкетно писмени съображения (л. 106) за доказани елементи на
пълния фактически състав на деликта и възникване на обусловената отговорност на
застрахователя за обезщетяване на пострадалия, като пледира за присъждане на
обезщетението в цялост в предявения размер. Посочена е банкова сметка ***страхователя
обезщетение.
Ответното застрахователно дружество оспорва отчасти претенцията, като предлага изпълнение за част от
10 000лв, съответна на редуциран размер на неимуществените вреди, и изцяло
направените разходи от 192лв. Същевременно обаче, изрично са оспорени
уврежданията извън съставомерните последици от престъплението (установена
средна телесна повреда) и продължителността на оздравителния период, като
застрахователят е възразил за евентуално съпричиняване на вредите от
самия пострадал, поради нарушение на задължение за поставяне на предпазен колан
и допуснато нарушение на правилата за съобразяване на движението си с пътната
обстановка. Възразява по начина на определяне на обезщетението за
неимуществените вреди, като оспорва предявения размер като несъответен на
справедливостта. Възразява по претендирана отговорност за забава, като се
позовава на липса на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие
преди предявяване на претенция по съдебен ред.
В писмено становище по същество,
депозирано преди приключване на съдебното дирене(л.93), пълномощникът на ответника поддържа доводи за неоснователност
на претенциите.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в
списъци (л.107 и л. 93). В отговора по иска, ответникът е посочил, че не е
причинил процеса относно признатите части от претенциите и съответно не следва
да понася разноски, а в последното си становище евентуално е възразил за
прекомерност, недоказаност и необоснованост на разноските на ищеца, съответно
претендирани като адвокатски хонорар или като безплатно предоставена адвокатска
услуга.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените
искове са били разрешени в нарочно определение №2387/28.07.2017г.(л.52). Окончателната
правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание( л. 87) по проекта, съобщен на страните( л. 55-56), като съдът е
изложил отделно съображения относно липса на хипотеза на признание на иска,
изключващо съдебното дирене, включително и само относно имуществените вреди
на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по полица № ВG/28/115002094533, действала в период 13.08.2015 – 30.05.2016г за покритие на поетия от ответното
застрахователно дружество риск „гражданска отговорност” на водача на автомобил
№ ТХ3531Х.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на
настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача Галина
Иванова са установени с влязло в сила решение №2220/05.12.16г по приложено към
настоящото производство НОХД 5844/16 на
ВРС 36 с-в, с което водачът на
застрахования автомобил е бил
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б“Б“ пр. 2 вр. чл.
342 ал.1 НК за което му е наложено административно
наказание. Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда.
Решението, с което дееца се освобождава от наказателна отговорност и му се
налага административна санкция за престъпление (чл. 78а ал.1 НК) има значение
на присъда (чл. 15 от ТРОСГТК 6/2012). Установени
по задължителен за гражданския съд начин са
обстоятелства от фактическия състав на престъплението: на 30.04.2016г. Б.
е получил телесно увреждане (счупване –луксация на предходилна кост на стъпало
с разместване на фрагменти), при удар във вътрешна част на купето на управляван
от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ ДК№ В3283НМ, като увреждането е
причинено при ПТП, възникнало по вина на
водача на Фолксваген Голф" с ДК№ТХ3531ХВ, нарушил правилата за движение по
пътищата, като не осигурил предимство и навлязъл в лента за насрещно движение
-чл.50 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Доводите на застрахователя за друг механизъм на това ПТП съдът не може да
сподели. Зачитайки установените съставомерни факти по деянието, съдът приема за
неоспорими три от елементите на застрахователното събитие, ангажиращи
отговорността за покриване на вреди, причинени при ПТП: нарушението на
правилата за движение от застрахования водач, причиняването на ПТП и
настъпването на телесното увреждане на стъпалото на ищеца, обусловило трайно
затруднение на движения на крайник за поне 2
месеца.
Освен това съставомерно
средно телесно увреждане, за
настъпилия допълнителен вредоносен резултат ищецът се позовава на медицинската
документация от проведено лечение, която е допълнително интерпретирана от
назначен от съда медицински експерт. Съдебния лекар ортопед д-р М., след
освидетелстване на пострадалия излага заключение(л.109), което съдът изцяло
кредитира като кореспондиращо и на писмените документи. Вещото лице установява
адекватно проведено лечение на по-леки травми, причинени при понасянето и на
допълнителен удар на главата, както и че комплексното телесно увреждане е наложило
иммобилизиране за 45 дни на долен крайник с оперативно фиксиране и последващо
отстраняване на Киршнерови игли. Вещото лице дава категорично заключение за
силно болезнена рехабилитация с постепенно намаляващи болки в период от 2
месеца и наличие на остатъчна деформация на стъпалото и болкови синдром при
промяна на времето и физическо натоварване, както и промяна в походката (леко
накуцване).
Няма спор, че пострадалия се е намирал на шофьорско
място на автомобил, оборудван с
предпазен колан. Съдът
съобразява комплексното заключение на автоексперт и съдебен лекар(л. 97), като
интерпретация на така установените факти за телесни увреждания с прилагане на
специални знания относно установения от
наказателния съд механизъм на сблъсъка на автомобилите. Изводите са основани на
физични закони и обективни находки на местопроизшествието (мястото на повредите
върху вещите и уврежданията на тялото на пострадалия). В заключението по
назначената комплексна експертиза са сравнени последиците от възпиращо действие
на колана и инерционните сили при удар без предпазно действие на правилно поставен и
функциониращ колан. Експертите установяват залитане на тялото вляво към лява
врата и предна колонка, довели до удара на главата и понасяна на удар в горни и
долни крайници, опрени в детайли на купето. Вещите лица са категорични, че
въпреки липсата на обективни данни за употреба на колана, дори и той да е бил
поставен, възпиращото му действие е следвало да намали предния удар на тялото
във волана, но не и удара вляво и счупването на стъпалото, което експертите определят
като типична травма на водача и при поставен колан. Съответно дори и
интензитета на удар на главата да е бил по- нисък, съществените увреждания са
били причинени от съприкосновението на лицето на водача със счупени парчета от
предно стъкло, които не биха могли да бъдат предотвратени и при поставен колан.
При съпоставка на реално понесените увреждания и предполагаемите (при употреба
на колан) би се стигнало до сходен краен резултат според категоричното заключение
на експертите(л.102). При тези данни не може да се приеме, че поведението на
пострадалия (дори и да не е поставил колана в нарушение на правилата за
движение) е имало пряко отражение във вредоносния резултат.
Отделно психологичната експертиза (л.86) установява депресивно
разстройство, проявило се в резултат на психотравма понесена от стреса и
страха, изживян при ПТП, влошаването на телесното здраве и процеса на лечението
на телесното увреждане. Вещото лице М. е констатирала обективна промяна в личността
на ищеца, изразяваща се в „стесняването” на аспектите на проявлението й: рязко
намаляване на самооценката, на физическата и психична издръжливост и
работоспособност, изживяване на невротични страхове, вкл. страх до невъзможност
за шофиране, намаляване на социална активност, понижаване на прага на фрустрационен
толеранс, чувство за непълноценност и зависимост, скъсена времева перспектива и
засегнато достойнство. Според експерта това психическо състояние на регрес на
личността е хронифицирало, въпреки че е било преодолимо със системно лечение с
обичайна продължителност от 6 месеца до 1 година. Вещото лице клиничен психолог
изтъква необходимост от продължаване на прекъснатото от пациента активно и
професионално целенесочено въздействие до пълното преодоляване на психичната
травма.
Макар и депозирани от близък роднина на ищеца, съдът не
намира основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като
те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и
кореспондират на медицинската документация и наблюденията на експертите. Св. Б.
(баща на пострадалия) ясно описва изживяванията на ищеца непосредствено след
катастрофата и периода на възстановяване и лечение. Свидетелят сочи болезнено понесени не само физически
увреждания, но и осезаемата промяна в
самооценката и общуването на сина му, която изцяло кореспондира със
заключението на психолога. Съдът приема за установени съществени разлики в
качеството на живота на пострадалия преди и след ПТП. Свидетелят сочи, че
ищецът е бил спокоен, общителен младеж и уверен шофьор, но след инцидента не
могъл да преодолее страха си от пътни инциденти и не е успял да възвърне
обичайното си ежедневие, като и понастоящем ограничава контактите и излизанията
си извън дома до наложителни пътувания до работното му място, трудно е
преодолял нежеланието си да шофира и е изоставил навиците си да излиза с
приятели, поради появилите се страхови изживявания в ситуации свързани с МПС и
снижено самочувствие.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния
съд, обвързващ страните по отношение на установените в настоящото производство факти,
е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, да
се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението и на други
участници в ПТП, подлежащи на доказване от възразяващия ответник (Решение № 67
от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК). Значение за
отговорността на застрахователя би имало само противоправно поведение и на самия
пострадал, тъй като поведението на други лица, участвали в причиняване на
същото ПТП би породило солидарна отговорност, без да се отрази пряко на
отговорността на застрахования. Доводите на ответника за допуснати нарушения на
правилата за движение от самия пострадал, извън вече коментираното нарушаване
на задължение за употреба на предпазен колан ( чл. 137а ал.1 ЗДП) се основават на
поведението му след вече предизвиканата внезапно от застрахования водач опасна
ситуация чрез навлизане в насрещно платно за движение. Както е прието в решаващите
мотиви относно механизма на причиняване на ПТП, поведението на застрахования
водач е било непредвидимо за другите участници, тъй като след като се е
отклонила неочаквано и рязко от пътя с предимство при навлизане в кръстовище,
осъдената Иванова е извършила и следваща нелогична постъпка като едновременно
рязко е намалила скоростта си и е отклонила автомобила си към насрещното
платно, вместо да продължи очакваното движение в първоначалната си посока, при
което е можела да избегне сблъсък въпреки предизвиканата опасност за насрещно движещ се и
непропуснат автомобил, чийто водач вече
е възприел новата й посока на движение. Не може да се възлага на ищеца като
водач на МПС да се съобразява с
нетипично и неоправдано според пътните условия
и изначално неправомерно поведение на друг участник в движението, за да
се обосновава приноса му в причиняване на сблъсъка.
В задължителната съдебна практика е възприето тълкуването
на съпричиняването като обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането(т. 7 на ППВС № 17/63 г.), а в случая
не пострадалия, а именно застрахования водач е създал изначално всички предпоставки за осъществяване на
деликта, а ищецът не е успял да го предотврати поради непредвидима промяна в
поведението на виновния участник в ПТП. В заключение съдът приема, че
възражението за съпричиняването на който и да е от вредоносните резултати
(телесните увреждания или психическата травма) с поведение на самия пострадал
не е доказано от ответника.
Не са оспорени направените за
лечението разходи в размер на 192 лв, заплатени за образна диагностика,
медицински ортопедични консумативи и лекарства в период съвпадащ с провежданото лечение според
представените платежни документи ( л. 26-29).
При съпоставката на така установените телесни и психично
увреждания със показанията на свидетеля за негативното изживяване на значителните промени в телесното и
психичното здраве и психологическата
самооценка на пострадалия, съдът намира за категорично установено, че ищецът е
изтърпял комбинирана травма в различни области на тялото (крак и глава),
усложнена от изменението в психиката, довело до
продължителни страдания в порядък над обичайния за такива увреждания,
като болковия синдром е бил силно изразен в началните седмици и наложилите се
две оперативни интервенции и начало на рехабилитацията на стъпалото и с по-ниска интензивност, но продължаващи и
понастоящем неотшумяващи болезнени усещания
при натоварване и промяна на походката. Въз основа на така установеното
съдът отчита за определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно
съществуващи обстоятелства: средна степен на увреждането, с интензивен болкови
синдром и иммобилизация в рамките 45 дни, съчетано с увреждания по лицето и
отоци по главата и комбинирано с увреждане на състоянието на психическото
здраве до преодолима промяна на личността в резултат на силен стрес;
продължителен възстановителен процес протекъл по-дълго от обичайното; остатъчна деформация и болкови усещания и
затруднения в походката; промяна в социалните възможности на пострадалия и
самочувствието му; претърпяване на увреждането в период от живота, когато
усещането за физическа привлекателност е основен емоционален приоритет. Съдът
не отчита хронифицирането на регреса на личността като пряк резултат от ПТП,
тъй като макар и острото разстройство на личността несъмнено да е причинено
именно от този деликт, само изоставянето от пациента на лечението на
своевременно диагностицираните като преодолими депресивни симптоми е довело до
задълбочаването им и проявата им в период над обичайния. Тъй като последиците
за пострадалия в случая са комплексни и
взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява и целия комплекс от тези фактори. Наред с това съдът счита, че като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се преценят съответния лимит на
застрахователно покритие / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/ и икономическа конюнктура в
страната към релевантния за настъпване на увреждането момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при
деликт с подобен характер и интензитет на вредите, съдът по справедливост
определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. За
претендираната горница до 50 000лв искът е неоснователен.
Установеното понасяне на имуществени вреди, изразяващи
се в разходи, направени за плащане на консумативи и медикаменти при
оперативното и домашното лечение, съдът
приема като направени разходи именно за преодоляване на негативните последици
от увреждането, причинено от застрахования водач и следва да бъдат обезщетени
като преки вреди от това ПТП. Претенцията на пострадалия за имуществени загуби
е основателна и следва да бъде уважена в пълния размер.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, респективно процесното парично вземане, произтичащи от непозволено
увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на неимуществените вреди, които
обезщетява. Задължението на застрахователя е вторично, функционално обусловено
от задължението на застрахования да обезщети вредите на третото лице, съответно
неизпълнението на задължение за уведомяване може да има значение само във
вътрешните отношения със застрахования по евентуален регресен иск ( чл. 227 т.2
КЗотм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗотм., която урежда отговорността на
застрахователя пред третото лице, изключва възможността застрахователят да
прави възражение на увреденото лице по прекия иск за неуведомяване по чл. 224,
ал. 1 КЗотм.. Възражението на ответника
в тази връзка е изцяло неоснователно. Съответно направеното частично
предложение за плащане в хода на процеса, респективно отказът на ищеца да
съдейства за получаване на това плащане (чрез посочване на банкова сметка) ***ила
забава, доколкото кредиторът не е задължен за приема изпълнение на части (чл.66 ЗЗД). С уточняване на начин на доброволно изпълнение в хода на процеса, ищецът
с обратна сила е допълнил факултативното съдържание на искова молба, като е
оказал нужното съдействие на кредитора.
При направения извод за основателност на предявения иск
с правно основание чл. 226 от КЗотм., основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за лихва, считано от настъпването
на съответното увреждане, както следва: от 30.04.2016г до окончателно плащане
на обезщетението за неимуществените вреди
и от съответна дата на извършване на паричен разход (03.05.16г.,
06.05.16г., 16.12.16г., 23.12.16г.) до възстановяване на имуществените вреди,
на основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски, подробно
посочени в списъка по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за договорен
минимален хонорар на услуга, предоставена безплатно, поради материално
затруднение на клиента. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно поради основание по чл. 38, ал. 1 т.2 ЗА, като
имущественото състояние на клиента не се нуждае от специално доказване. Насрещната
страна е възразила бланкетно по тази фактическа хипотеза, но не е уточнила в
какво се изразява необосноваността, нито е посочила конкретни обстоятелства въз
основа на които да се разколебае достоверността на декларираното от клиента при
договарянето на услугата затруднение. Не са посочени доказателства, които да
опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ. Съдът приема, че съдържанието на представения договор за
правна помощ е достатъчно, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адвоката
(Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК).
Доводът на
ответника за освобождаването му изобщо от тежестта на разноските поради
неоснователно отказано предложение за доброволно изпълнение до признатия размер
на иска не може да бъде споделен. Макар в
отговора да е формулирано изявление за частично признание на иска, от
съдържанието на изложената воля на ответника да заплати част, съответна на
редуциран размер на неимуществените вреди, и изцяло направените разходи, но без
лихва, процесуалното действие следва да се квалифицира като признание на
елементи на правопораждащ фактически състав, а не на самия иск. Предложените
размери на обезщетение са били обусловени от неоснователно оспорване на част от
вредоносните последици и съпричиняване на вредите, поради което и не
може да се направи извод за липса на поведение на ответника, с което да е
причинил предявяване на искова претенция, дори и ищецът да не е поискал
извънсъдебно изпълнението.
В заключение
съдът намира, че искането за възлагане на съразмерна на основателната част от
претенцията на ищеца част от разноските е основателна. Съответно на предявеният
за защита имуществен интерес (50192лв)
минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7 от Наредбата за адвокатски възнаграждения
възлиза на 2035.76лв. Съответно, в полза на пълномощника следва да се е присъдят само 818.98лв, съразмерно на основателните 40
% от претенцията ( чл. 78 ал.1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА).
Насрещната претенция за разноски на ответника следва да
бъде уважена за разходите, направени по защитата срещу неоснователната част от
исковете. Ответникът е формулирал искане в списък, като общо заявените
направени разходи ( за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение)
възлизат на 1050лв. Представени са доказателства за внасяне на депозита,
съответно заявената сума от 450 лв не надхвърля предвиден максимален размер по
чл. 25 ал.2 от Наредбата за правна помощ, приложима за определяне на
възнаграждение на юрисконсулт( чл. 78 ал. 8 ГПК). Съдът приема за съразмерна на
неоснователната част от претенциите сума от 630лв. В този размер следва да
бъдат определени разноски в полза на ответника ( чл. 78 ал. 3 ГПК).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния
бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими
такси в размер на 800лв (4 % от присъдени неимуществени вреди) и 50 лв
(минималния размер по иска за имуществени вреди) или общо 850лв, както и
съразмерна част ( 40%) от авансирани от бюджета разходи за възнаграждения на
експерти, назначени по искане на страна, освободена от авансово внасяне на
разноски. Общо направените бюджетни разходи възлизат на 600лв, от които 240 лв
следва да бъдат събрани от ответника( чл. 78 ал.6 ГПК).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК„ОЛИМПИК“, чуждестранно юридическо лице, чрез регистриран в РБ
клон с наименование „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ ЕИК
*********, гр.София, бул. Гоце Делчев № 142-142А, представляван от управител И.П.да заплати на М.Д.Б., ЕГН ********** ***
4 следните суми, платими по посочена от ищеца банкова сметка ***редставител,
както следва: IBAN ***, BIC ***. С.Б.С.
ЕГН **********, както следва:
20 000 лв (двадесет хиляди лева), представляващи сборно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания при телесни
увреждания (счупване-луксация на предходилна кост на ляво стъпало, контузия на
глава с травматичен оток и кръвонасядания в лява половина на лицето),
наложилото се лечение и понесена психическа травма, настъпили в резултат на ПТП на 30.04.2016г.,
причинено на от водач на МПС застрахован с полица № BG/28/115002094533 за риск
„гражданска отговорност“ , за което застрахованият е бил признат за виновен по
чл. 343 ал.1 б“Б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал.1 НК
с решение по НОХД 5844/16 на ВРС 36 с-в, на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр.
пар. 22 от ПР на КЗ, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 30.04.2016г. до окончателно
плащане на обезщетението, на основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
192 лв (сто деветдесет и два лева), претендирани като сборно обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на разходи за
консумативи и медикаменти за диагностика и лечение на телесното увреждане, настъпили в резултат на същото
застрахователно събитие, на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано, както следва от 03.05.16г. върху сума от 51.43лв, от
06.05.16г. върху сума от 63,38лв, от 16.12.16г. върху сума от 30лв и от
23.12.16г. върху сума от 48 лв, съответно до окончателно плащане на тези суми,
на основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК„ОЛИМПИК“, чуждестранно юридическо лице, чрез регистриран в РБ
клон с наименование „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ ЕИК
*********, гр.София, бул. Гоце Делчев № 142-142А, представляван от управител И.П.да заплати на С.Б.С. ЕГН **********,
служ. адрес *** сумата от 818.98 лв (осемстотин и осемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) представляваща
съразмерна на основателна част от претенцията част от минимално възнаграждение
за безплатно предоставена адвокатска услуга за защита в настояща инстанция, на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК„ОЛИМПИК“, чуждестранно юридическо лице, чрез регистриран в РБ
клон с наименование „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ ЕИК
*********, гр.София, бул. Гоце Делчев № 142-142А, представляван от управител И.П.да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд -
гр.Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
850 лв (осемстотин и петдесет лева), представляваща дължима по
делото държавна такса по основателни искове,
на основание чл.78 ал.6 от ГПК
240 лв (двеста и четиридесет лева), представляващи съразмерна
на основателна част от исковете сума на авансирани от бюджета разходи, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Б. срещу
ЗК„ОЛИМПИК“, иск за претендирана
горница над 20 000 лв до 50 000лв за обезщетение на понесените
неимуществени вреди от същото застрахователно събитие.
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН ********** *** 4 да заплати на ЗК„ОЛИМПИК“, чуждестранно юридическо лице, чрез
регистриран в РБ клон с наименование „Застрахователна компания Олимпик - клон
България“ ЕИК *********, гр.София, бул. Гоце Делчев № 142-142А, представляван
от управител И.П. по сметка в ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, IBAN *** (шестстотин и тридесет лева),
представляваща направени разноски за защита по неоснователна претенция, на осн.
чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД