Р Е Ш Е Н И Е №

гр. С. 15.07.2016 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на седми юни

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                             

при секретаря А.С. и                             в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                 гр. дело № 13289 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба подадена от В.Ц.Д. срещу Военно-апелативен съд гр. С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.07.1985 г. постъпил на служба в МВР, Главно следствено управление, Столична следствена служба на длъжност „следовател“, където работил до 25.09.1988 г. Твърди, че от 26.09.1988 г. постъпил на служба в Българската народна армия, Министерство на отбраната, под.*****-Софийски военен съд на длъжност в.с.. От 01.03.1993 г. военните съдилища били преместени в системата на съдебната власт, като ищецът продължил да служи в този съд като в.с., заместник председател и председател до 31.10.2004 г. От 01.11.2004 г. бил преназначен във Военно-апелативния съд на длъжност в.с.. Поддържа, че в този съд служил като в.с., заместник председател и и.ф. председател. На 15.01.2015 г. бил освободен, поради подаване на оставка на основание чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ, с решение на ВСС по допълнителна точка 3, протокол № 2/15.01.2015 г., считано от датата на решението. На 29.01.2015 г. със заповед на и.ф.председател на ответника, ищецът бил освободен от военна служба. Поддържа се, че на 19.01.2015 г. ищецът подал заявление в деловодството на ответника с молба да му бъдат изплатени дължимите му се обезщетения за неизползван отпуск, при освобождаване от военна служба и еднократно парично доволствие на основание чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. Поддържа се, че с писмо на ответника от 05.02.2015 г. на ищеца е отказано изплащане на обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ основавайки се на чл.225, ал.3 от ЗСВ във връзка с чл.262, ал.2, т.7 от ЗОВСРБ, а именно, че този вид обезщетение не се изплаща, когато срещу лицето има образувано наказателно производство, което не е приключено.

Ищецът не отрича, че срещу него към момента на освобождаването му от военна служба е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от Софийската военно-окръжна прокуратура, но твърди, че това обстоятелство няма правно значение по отношение на изплащането на обезщетението. Поддържа се, че ищецът е бил на военна служба общо 26 години и 2 месеца, като 3 години и 1 месец е бил на приравнена такава служба в МВР, не е получавал каквото и да било обезщетение за напускане и съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ ответникът му дължи обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения. Ищецът твърди, че към момента на освобождаването му от военна служба, брутното му трудово възнаграждение е възлизало на сумата от 4 302 лв. или 20 броя брутни месечни възнаграждения възлизат на 86 040 лв. 

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 86 040 лв., представляваща дължимо обезщетение на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 598,10 лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез законния му представител Председателя на Военно-апелативен съд полк. Д.Ф..

         Ответникът твърди липса на пасивна материално-правна легитимация на ответника по така заведените срещу него искове. Поддържа, че първостепенен разпоредител с бюджетни средства на съда-ответник, се явява Висшия съдебен съвет и негово е решението за освобождаване на ищеца В.Ц.Д. като съдия, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник.

         Така направеното възражение се отнася до претенция по съществото на спора и евентуално би довело до нейната неоснователност, но не и до недопустимост на предявения иск, доколкото ответникът притежава процесуална легитимация да отговаря по така предявения иск.

         По същество на исковете оспорва същите като неоснователни с твърдението, че обезщетението не се дължи, тъй като срещу ищеца има образувано наказателно производство, което не е приключило и това обстоятелство се признава от ищеца в исковата му молба. Твърди се, че военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури нямат право да получават два вида обезщетения по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и по чл.225, ал.1 от ЗСВ.

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира направените в процеса разноски. Адвокат М. претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Между страните няма спор по фактите. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника безспорно се установява, че ищецът е постъпил на служба в МВР, Главно следствено управление, Столична следствена служба на 31.07.1985 г., заемайки длъжността „следовател“, където работил до 25.09.1988 г. От 26.09.1988 г. постъпил на служба в Българската народна армия, Министерство на отбраната, под.*****-Софийски военен съд на длъжност в.с.. След преместване на военните съдилища, считано от 01.03.1993 г. в системата на съдебната власт, ищецът продължил да служи в този съд като в.с., заместник председател и председател до 31.10.2004 г. От 01.11.2004 г. бил преназначен във Военно-апелативния съд на длъжност в.с., където ищецът служил като в.с., заместник председател и и.ф. председател. На 15.01.2015 г. ищецът е освободен, поради подаване на оставка на основание чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ, с решение на ВСС по допълнителна точка 3, протокол № 2/15.01.2015 г., считано от датата на решението. На 29.01.2015 г. със заповед на и.ф.председател на ответника, ищецът бил освободен от военна служба. На 19.01.2015 г. ищецът подал заявление в деловодството на ответника с молба да му бъдат изплатени дължимите му се обезщетения за неизползван отпуск, при освобождаване от военна служба и еднократно парично доволствие на основание чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. С писмо на ответника от 05.02.2015 г. на ищеца е отказано изплащане на обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

Предявеният иск е неоснователен.

Безспорно обезщетенията по чл.225, ал.3 от ЗСВ и това по чл.227, ал.1 от ЗОВРСРБ са две различни обезщетения.

Според настоящия съдебен състав, ищецът като в.с. във Военно-апелативния съд има право само на обезщетението по чл.225, ал.3 от ЗСВ, но не и това по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ. Съображенията на съда за това са следните:

Систематичното място на нормата на чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ е в Раздел VIII Обезщетения на военнослужещите. В този раздел е и нормата на чл. 235(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.), съобразно която, на военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения по този закон при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Този акт е  

 

 

 

Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, и 

 

 

 

здадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 27.04.2010 г. Видно от § 3 на същата,   наредбата се издава на основание чл. 235 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

С чл. 1 от Наредбата е очертано и нейното приложно поле, а именно: с тази наредба се уреждат условията и редът за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Следователно тя не е приложима към служещите във военните съдилища.

Систематичното място на уредбата, касаеща военните съдилища и прокуратури е в Раздел XIV от ЗОВСРБ, озаглавен Военна служба във военните съдилища и прокуратури.

Изрично в ал.1 на чл.262 от ЗОВСРБ законодателят е посочил, че в 

 

 

 

оенната служба във военните съдилища и военните прокуратури се изпълнява при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за съдебната власт.

Съобразно ал.7, военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на бюджета на съдебната власт:

1. основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от Висшия съдебен съвет;

2. материално осигуряване и обезщетения по този закон, ако Законът за съдебната власт не предвижда друго, а за неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага този закон.

При тази законодателна уредба съдът намира, че ЗСВ е специален закон по отношение на ЗОВСРБ, като последният се прилага само когато в специалния закон няма изрична законодателна уредба, касаеща права, задължения и ограничения на правата на военнослужещите от военните съдилища.

В случая правото на получаване на еднократно обезщетение при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност, както и неговото ограничение, че в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство, са изрично регламентирани в чл.225, ал.1 и ал.3 от ЗСВ и доколкото е налице изрична законодателна уредба, то и на основание чл.262, ал.8 от ЗОВСРБ, нормата на чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ е неприложима.

На това основание искът на ищеца се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото на ищеца разноски не се дължат, съответно на адвокат М. не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът изрично е заявил, че не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Ц.Д., ЕГН **********,*** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Военно-апелативен съд гр. С., Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 86 040 лв. /осемдесет и шест хиляди и четиридесет лв./, представляваща дължимо обезщетение на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 598,10 лв. /петстотин деветдесет и осем и 0,10 лв./-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: