Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10251/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Джимтех
Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Средец, пл. „Гарибалди“ № 2, ет. 4, чрез адв. Вл. И., срещу Решение № 260041 от
01.07.2021 г. по НАХД № 412/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов, с което е
потвърдено НП № 04-001254/30.11.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Велико Търново. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението,
което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Възраженията на касатора се свеждат до твърдения за
неправилна правна квалификация на вмененото нарушение и неясно описание на същото,
тъй като в НП било посочено, че с деянието дружеството е нарушило разпоредбата
на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, но тези две норми съставлявали два
отделни състава на административно нарушение. Претендира се приложимост на чл.
28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представено писмено становище моли
да бъде оставено в сила решението на ВТРС. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага
мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 04-001254/30.11.2020 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“– Велико Търново, с което на „Джимтех Билд“ ООД,
на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал.
3 вр. чл. 415в, ал.
2 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
За да
постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от
събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена проверка на
18.10.2020 г. от служители на ответника по касация по работни места за обект на
контрола - жилищно-административна сграда, УПИ ***, гр. Свищов, ***, П.С.С. е
заварен от контролните органи да полага труд присъщ на длъжността "общ
работник, строителство", изпълнявайки строително-ремонтни дейностни,
осъществявани в обекта на контрол, като лицето няма сключен трудов договор с
„Джимтех Билд“ ООД. П.С. е попълнил декларация, че работи за работодателя
„Джимтех Билд“ ООД, в обекта на контрол, с работно време от 08.00 часа до 17.00
часа, срещу трудово възнаграждение в размер на 610 лева, с почивни дни събота и
неделя. Според писмени сведения от 01.09.2020 г. на „Джимтех Билд“ ООД, С. е
„нает да извършва СМР от 19.08.2020 г. на длъжност общ работник в гр. Свищов,
на стр. обект бул. „Цар Освободител“ като „Лицето няма сключен трудов договор с
дружеството“. Установено е, че С. полага труд при работодателя „Джимтех Билд“
ООД на длъжност „Общ работник, строителство“ в пределите на работното време
установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния трудов ред, по 8
часа дневно, срещу уговорено възнаграждание, като е йерархично и дисциплинарно
подчинен на работодателя, без да има сключен писмен трудов договор. На
основание чл. 405а ал. 1 от КТ съществуването на трудовото правоотношение със
страни по него П.С.С. и „Джимтех Билд“ ООД с начална дата на възникването му
19.08.2020 г. е обявено с постановление на Дирекция "Инспекция по труда"
В. Търново.
При тази
фактическа обстановка съдът е намерил, че при съставянето на акта и при
издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат
отмяна на атакуваното НП. Приел е, че не са налице твърдяните несъответствия
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, както и не
е налице твърдяното разминаване между дадената правна квалификация в акта и НП.
Според въззивната инстанция от събраните доказателства се установява, че С. е
предоставял своята работна сила на дружеството–жалбоподател и осъществявал
трудова дейност в неговия обект, като липсата на сключен писмен трудов договор
между дружеството и работника към момента на проверката е категорично доказан,
поради което което визираното в НП нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
от КТ е налице. На последно място СвРС е посочил, че наказващият орган правилно
е подвел извършеното нарушение към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ,
като е определил наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер от
1500 лв., а в случая не са налице условия за налагане на имуществена санкция по
чл. 415в от КТ и да се приложи отговорност за маловажно нарушение, тъй като
според разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ
не са маловажни.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена
от районния съд. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на
събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване
от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието
на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Констатациите на
АНО са потвърдени от съставените протоколи и от снетите свидетелски показания.
В развилото се административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и е спазена стриктно
законоустановената процедура за налагане на имуществена санкция на касатора.
Съдът правилно е приел, че в случая са изцяло
относими изискванията на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и поради
това е счел за законосъобразно издаденото за нарушаването на чл. 62, ал.
1 от КТ наказателно постановление. В тази връзка не може да бъде споделено
касационното възражение, че за нарушението АНО е описал две отделни
изпълнителни деяния: по чл. 62, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от КТ. От
съдържанието на АУАН и НП се установява, че визираното в НП нарушение е едно -
това по чл. 62, ал. 1 от КТ, предвид установената липса на сключен между
страните по ТПО трудов договор в писмена форма, като в подкрепа на разбирането
за наличието на ТПО е посочената в НП разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ,
според която отношенията по предоставяне на работната сила се уреждат само като
трудови. Даденото описание в НП не възпроизвежда състава на чл. 61, ал. 1 от КТ, а описанието на нарушението дава основание да се приеме, че действително се
касае за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като следва да се приеме
за доказано, че работникът е полагал труд, което от своя страна води на извод
за възникнало трудово правоотношение, а за същото следва да има сключен трудов
договор в писмена форма. При тази нормативна уредба еднозначно и императивно е
задължението на всеки работодател, каквото качеството в случая касаторът
несъмнено притежава, да допуска да престират работна сила само лица, с които е
сключил писмен трудов договор, което в случая не е изпълнено. Именно това е вярната правна квалификация на
нарушението, като същата е отразена коректно в акта за установяване на
нарушение, както и в НП, поради което доводите за неправилна квалификация на
деянието са необосновани
На последно място, законосъобразно СвРС е приел, че
е налице специална правна уредба в КТ, която изключва прилагането на общата
такава по ЗАНН за наличието на условията по чл. 28 от ЗАНН за определянето на
административното нарушение като "маловажен случай". В случая от
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ е изключено приложението й при нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ, какъвто е настоящият.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва
да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260041 от 01.07.2021 г. по НАХД № 412/2020 г. на Районен съд-гр. Свищов.
ОСЪЖДА „Джимтех Билд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, пл. „Гарибалди“ № 2, ет.
4 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново разноски по
делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.