№ 16
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500013 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от „Тома Строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, представлявано
от постоянния синдик А. К. Б., против решение №260031/09.11.2022г.,
постановено по гр.д.№2242/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без
уважение молба вх.№265488/20.09.2022г., подадена от „Тома Строй“ ЕООД/в
несъстоятелност/, чрез постоянния синдик А.Б., в която е обективирано
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№260141/17.07.2020г., постановено по гр.д.№2242/19г. по описа на ВОС. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.247 от ГПК
бъде уважена.
Въззиваемата страна „Овърсийз - Хоризонт“АД, гр.Варна, представлявано
от изп.директор Б.К., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
С решение №260141/17.07.2020г., постановено по гр.д.№2242/19г. по
описа на ВОС, гр.о., са отхвърлени предявените от „Тома Строй“ ЕООД /в
несъстоятелност/ обективно кумулативно съединени и в условията на
евентуалност искове за осъждане на „Овърсийз-Хоризонт“АД да заплати на
ищеца, както следва: 1/ сумата от 99 071, 47лв., представляваща обезщетение
1
за ползите, от които е лишен ищецът в следствие на осъщественото от
ответника „Овърсийз-Хоризонт“АД без правно основание ползване на
собствения на ищеца имот - Ресторант на две нива, находящ се в гр.София,
район Триадица, ул.“Узунджовска“№7-9 на партерен и сутерен етаж на
сградата, с площ на партерния етаж от 360, 86 кв.м., а на сутеренния 98, 80
кв.м., Тераса с площ от 80, 78 кв.м., заедно с 66, 22% ид.ч. от общите части на
партерната и сутеренната част на сградата, както и 20, 72% ид.ч. от дворното
място, съставляващо УПИ XIII-13,14, цялото с площ от 753 кв.м., заедно с
Гаражна клетка №7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-
3, 80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2, 27% ид.ч. от общите части
на партерната и сутеренната част на сградата, както и 0, 72% ид.ч. от
дворното място, описано по-горе, определено като средномесечен пазарен
наем за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., с която сума ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД; 2/ сумата от 405 456,
66лв., представляваща общ размер на неправомерно получени от „Овърсийз-
Хоризонт“ АД наеми по сключен със „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД
Договор за наем от 28.09.2016г. за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. за
обект - Ресторант на две нива, находящ се в гр.София, район Триадица,
ул.“Узунджовска“ №7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата, с площ на
партерния етаж от 360, 86 кв.м., а на сутеренния 98, 80 кв.м., Тераса с площ
от 80, 78 кв.м., заедно с 66, 22% ид.ч. от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20, 72% ид.ч. от дворното място,
съставляващо УПИ XIII-13,14, цялото с площ от 753 кв.м., заедно с Гаражна
клетка №7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-3, 80м.“
със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2, 27% ид.ч. от общите части на
партерната и сутеренната част на сградата, както и 0,72% ид.ч. от дворното
място, описано по-горе, които са дължими на собственика на имота
граждански плодове от вещта, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.93 от ЗС; 3/ същата сума от 405 456,
66лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
формирана като средномесечния наем за периода от 01.10.2016г. до
17.03.2019г., поради това, че ищецът е бил лишен от ползването на
собствения си имот - Ресторант на две нива, находящ се в гр.София, район
Триадица, ул.“Узунджовска“ № 7-9, на партерен и сутерен етаж на сградата, с
площ на партерния етаж от 360, 86 кв.м., а на сутеренния 98, 80 кв.м., Тераса
с площ от 80, 78 кв.м., заедно с 66, 22% ид.ч. от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20, 72% ид.ч. от дворното място,
съставляващо УПИ XIII-13,14, цялото с площ от 753 кв.м., заедно с Гаражна
клетка №7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-3, 80м.“
със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2, 27% ид.ч. от общите части на
партерната и сутеренната част на сградата, както и 0, 72% ид.ч. от дворното
място, описано по-горе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до
окончателното изплащане, по предявения в евентуалност от горния иск с
пр.осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД.
След обжалване, решението е влязло в законна сила на 11.08.2022г.
2
С молба вх.№265488/20.09.2022г. ищецът „Тома Строй“ ЕООД /в
несъстоятелност/, представлявано от постоянния синдик А.Б., е поискал да
бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
цитираното решение, постановено по гр.д.№2242/19г. по описа на ВОС,
гр.о.Твърди се, че такава е допусната в описанието на недвижим имот, по
повод който са разгледани исковите претенции, предмет на делото, с пр.осн.
чл.59 от ЗЗД и чл.93 от ЗС.Посочено е в молбата описанието на недвижимия
имот в представения по делото н.а.№112/14г. и в т.12 от Приложение №1 към
договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г., в
които освен данните, посочени в диспозитива на решението, са посочени още
и всички помещения, от които се състоят процесните партерен и сутеренен
етаж от сградата, техните граници, границите на терасата, границите на
гаражната клетка, границите на дворното място, съставляващо УПИ XIII-
13,14, а по отношение на ид.ч. от общите части на сградата и дворното място
и какви са същите, изчислени в квадратни метри. Посочено е в молбата и че
след сключване на посочените договори и преди образуване на делото е била
одобрена за района, в който попада имотът, КККР, по която идентификаторът
на процесния ресторант е 68134.1001.442.1.11, като се счита, че този
идентификатор също следва да бъде отразен в диспозитива на решението.
Предвид изложеното се претендира да бъде допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, като същият придобие
редакция по отношение описанието на недвижимия имот така, както е описан
в цитираните н.а. и договор, както и да се посочи идентификаторът на обекта
по КККР, одобрени със заповед от 13.12.2016г.
Ответникът „Овърсийз - Хоризонт“АД в депозирания отговор по молбата
в срока по чл.247, ал.2 от ГПК поддържа становище за нейната
неоснователност.
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК би била налице,
ако действителната воля на съда, видна от мотивите на съдебния акт, не
съответства на тази обективирана в диспозитива на съдебния акт.В настоящия
случай, съгласно мотивната част на решение №260141/17.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2242/19г. по описа на ВОС, гр.о., съдът е приел, че е
сезиран с искови претенции с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и чл.93 от ЗС по
отношение на следния недвижим имот: Ресторант на две нива, находящ се в
гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“ №7-9 на партерен и сутерен
етаж на сградата, с площ на партерния етаж от 360, 86 кв.м., а на сутеренния
98, 80 кв.м., Тераса с площ от 80, 78 кв.м., заедно с 66, 22% ид.ч. от общите
части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 20, 72% ид.ч. от
дворното място, съставляващо УПИ XIII-13,14, цялото с площ от 753 кв.м.,
заедно с Гаражна клетка №7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата
на кота „-3, 80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2, 27% ид.ч. от
общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 0, 72%
ид.ч. от дворното място, твърдян, че е придобит от ищеца чрез договор за
покупко-продажба на търговско предприятие на „Гео Строй ГД“ ЕООД с
нотариална заверка на подписите от 16.04.2014г., а от „Гео Строй ГД“ ЕООД
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№112/14г.Описанието
на недвижимия имот е повторено шесткратно в мотивната част на решението
и е идентично по съдържание при всяко повтаряне. Изцяло идентично на това
3
описание недвижимият имот има и в диспозитива на решението, т.е. не е
налице несъответствие между волята на съда, видна от мотивите, и тази
обективирана в диспозитива. Видно от мотивите, съдът не е имал воля по
предявените облигационни искове да извършва абсолютно подробно
описание на недвижимия имот, идентично с това, извършено в актовете за
прехвърляне на собствеността /конкретно всички помещения, от които се
състоят процесните партерен и сутеренен етаж от сградата, техните граници,
границите на терасата, границите на гаражната клетка, границите на дворното
място, а по отношение на ид.ч. от общите части на сградата и дворното място
какви са същите, изчислени в квадратни метри/, нито е имал воля да посочва
идентификатор на самостоятелния обект по одобрени 2016г. КККР, вкл. такъв
не му е бил и посочен от ищеца, нито е била представена кадастрална схема.
При липса на твърдяната от ищеца очевидна фактическа грешка,
подадената пред ВОС молба с пр.осн. чл.247 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Изложените във въззивната жалба оплаквания по повод неправилността на
решение №260141/17.07.2020г., постановено по гр.д.№2242/19г. по описа на
ВОС, гр.о., пристрастността на ВОС при неговото постановяване и
твърдяната увреда на ищеца от него, не могат да бъдат предмет на
настоящото производство.
Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260031/09.11.2022г., постановено по гр.д.
№2242/19г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4