Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 20.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан
Гюрчев в.гр.д. № 362
по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 117 от 18.03.2020 г., постановено по гр. д. № 86 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Троян, съдът осъдил К.“О“да заплати на А.А. стойността на един
брой протеза в размер на 19800 лв., представляващи
обезщетение по чл. 200 и сл. от КТ във вр. с чл. 51 от ЗЗД за
бъдещи имуществените вреди, които А. А. търпи в резултат на трудова
злополука, настъпила на 29.09.2015 г., ведно със законната лихва, дължима от
момента на предявяване на исковата молба в съда – 30.01.2018 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния претендиран размер от
217 800 лв., представляваща стойността на още 10-десет протези, всяка на
стойност 19 800 лв. го отхвърлил като недоказан. По отношение на разноските съдът осъдил К.“О“да заплати на А.
сумата от 639 лв., сторени от нея съдебно-деловодни разноски съразмерно
уважената част от иска, както и осъдил К.“О“да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Троян сумата от 792 лв. – държавна
такса върху уважения размер на предявения иск и 733 лв. – възнаграждение за
приетите съдебно-медицински експертизи. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът
осъдил А.А. да заплати на К.“О“сумата в размер на 6397 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Съдът мотивирал частичното уважаване на исковата
претенция до стойността на един брой протеза със събраните по делото
доказателства и разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.
Недоволен от така постановения съдебен акт останала Кооперация
„Обнова“, като го обжалва в частта, в която е уважена претенцията на А.. Сочи,
че съдът не е съобразил направеното възражение, че съгласно Приложение № 7 към
чл. 40, ал. 1 от ЗИХУ ищцата би следвало да получи целева помощ за придобиване
на протеза. Релевира, че съгласно становището на вещото лице цената на
процесната протеза варира в ценовия диапазон от 10 000 лв. до 20 000
лв., поради което съдът е следвало да присъди осреднена сума в размер
15 000 лв. В тази насока акцентира, че по делото липсват мотиви касателно
възприетия от съда размер на обезщетението. Моли решението да се отмени в обжалваната
част, като претенцията се отхвърли изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А., с
който се оспорва изложеното в жалбата. Счита, че получаването на целева помощ
по ЗИХУ е неотносимо към настоящото деликтно производство. Моли решението да се
потвърди в частта, в която съдът е уважил исковата ѝ претенция.
По делото е постъпила и въззивна жалба от А., с
която се обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил исковата ѝ
претенция в пълен размер, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
в мотивите си съдът правилно е приел, че се претендират бъдещи вреди, които със
сигурност ще настъпят, а от заключението на вещото лице се установява, че
приложената по делото оферта е реална. В този смисъл счита, че съдът е следвало
да уважи изцяло претенцията, като за стойността на останалите 10 броя протеза
осъди длъжника да я изплати на периодични плащания. Акцентира, че така
постановеният съдебен акт противоречи на принципа за пълно обезщетение на
пострадалия. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като исковата
претенция се уважи изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Кооперация
„Обнова“, с който се оспорва изложеното в жалбата. Релевира, че вредите следва
да бъдат установени, а не да се предполагат, както е в настоящия случай. Моли
да се остави без уважение жалбата.
В съдебно
заседание А.А. не се явява, представлява се от адв. Христина В., която поддържа
изложеното в жалбата и отговора.
К.“О“се
представлява от адв. И., който поддържа изложеното в жалбата и отговора.
От представените доказателства по
гр.дело № 86 по описа за 2018 г. на Районен съд-Троян, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивните жалби са подадени
в срока по чл. 259 от ГПК от активно
легитимирани страни, против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба,
с която А.А. е направила искане К.“О“да
бъде осъдена да ѝ заплати сумата в размер на 217 800 лв.,
представляваща стойността на 11 броя протези до края на живота ѝ или
навършването на 78 годишна възраст, всяка една от тях на стойност 19 800 лв., възлизащи общо на 217 800 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, които А. търпи в резултат на трудова злополука, настъпила
на 29.09.2015 г., като стойността за първата протеза -
19 800 лв., е дължима към момента на предявяване на исковата молба в съда - 30.01.2018
г., ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, а стойността на всяка следваща протеза, всяка от тях,
възлизаща на 19 800 лв., е дължима през период от пет години считано от
30.01.2018 г най-късно до 12.05.2068 г., когато ще навърши 78 години, или до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането, ведно със
законната лихва от датата на изискуемост на съответното задължение до момента
на неговото изпълнение.
В
исковата молба твърди, че е работила в ответната кооперация по силата на трудов
договор, като е заемала длъжността „Оператор дървообработващи машини“. Сочи, че
на 15.04.2014 г. е получила сериозно увреждане на 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст
на лявата ръка, наложило ампутацията им и довело до състояние на инвалидизация
с 60% трайно намалена работоспособност пожизнено. Релевира, че извършената
хирургическа манипулация изисква използването на подлакътна козметична протеза
за длан. Твърди, че на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ ѝ е отпусната
сума в размер на 1692 лв., използвана за закупуване на модулна подлакътна
протеза за горен крайник и 3 бр. козметични ръкавици за протези за горен
крайник и сумата в размер на 1325 лв., използвана за извършена смяна на твърда
гилза и смяна на ръкавица за модулната подлакътна протеза. Твърди, че ремоната
на гилзата и модулната подлакътна протеза е извършен през ноември месец 2017 г.
и е определен гаранционен срок от една година, като след изтичането му ще се
наложи нова подмяна и ремонт на модули на протезата и ново нагодяване на чукана
на ампутирания накрайник към ремонтираната протеза. Сочи, че ползването на тази
протеза създава неудобства и несигурност в бита и ежедневието ѝ, както и
че протезата е груба и разпознаваема с просто око от околните. Твърди, че
съществуват силиконови протези за длан със силиконова приемна гилза, чийто
външен вид е максимално приближен до вида на изгубения крайник. Излага, че
такъв вид протеза е от по-висок клас, със значително по-добри
технико-експлоатационни и естетични качества и с по-дълъг период на годност. Прилага оферта на Центъра за протезиране на
Медико-технологическа лаборатория - гр. София от 21.11.2017 г. за изработка на силиконова
протеза за длан със силиконова приемна гилза с цена от 19 800 лв. Счита, че съобразно предвидената годност на протеза от
този вид по световен стандарт от 4-5 години и съобразно средностатистическите
данни за продължителността на живота при жените по данни на Националния
статистически институт – 78 години в Област Велико Търново, ще са ѝ необходими
11 броя от тази протеза доживот.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К.“О“с която се
оспорва така предявения иск по основание и размер. Мотивира неоснователността
на исковата претенция с липсата на ангажирани доказателства за пожизнено увреждане, обстоятелството,
че претенцията се основава на една оферта, както и че срокът за ползване и
подмяна на ползваната в момента от
ищцата протеза не е изтекъл. Акцентира,
че присъждането на бъдещи вреди е обусловено от доказване на тяхното настъпване
и техният размер следва да е установим.
Излага аргументи, че присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от
трудова злополука, може да бъде определено
само в срока на инвалидизация,
определен с решението на ТЕЛК, т.е допустимо е при наличие на доказана трайна нетрудоспособност на работника.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Страните не спорят, че А.А. е претърпяла увреждане на
здравето на 29.09.2015 г., в резултат на трудова злополука, по смисъла на чл.
55, ал.1 от КСО, приета за такава с Разпореждане № 51041022 от 12.11.2015 г. на
ТП на НОИ - Ловеч, както и че към момента на трудовата злополука - 29.09.2015 г.
А. е била в трудово правоотношение с Кооперация „Обнова“, където е заемала
длъжността „Оператор дървообработващи машини“ и е изпълнявала трудовата си
функция по силата на сключен с работодателя трудов договор № 18 от 15.04.2014
г. Не се оспорва обстоятелството, че от деня на злополуката до 25.07.2016 г. А.
е била в състояние на временна неработоспособност по мнение и заключение на
здравните органи.
Страните не спорят, че след
извършената хирургична манипулация А. е в състояние след посттравматична ампутация на
ниво карпо - метакарпален ред от 2-5 лъч и лезия на н. медианус на лява ръка,
което увреждане на здравето е станало
през време и във връзка с извършваната работа.
Между страните не е налице спор, че във връзка с
описаното по-горе увреждане на здравето и отправена претенция за обезщетяване
от работодателя на претърпени неимуществени вреди, по депозирана от А. искова
молба е инициирано производството по гр.
д. № 329/2016 г. по описа на PC-Троян,
по което е постановено решение, влязло в законна сила на 18.01.2018 г. след обжалването му пред ОС-Ловеч /в.гр.д. № 7/2017 г. по описа на ОС-Ловеч/ и ВКС /к.гр.д. № 2041/2017 г., разгледано от III гр.
о. на ВКС/.
По делото е представен
протокол по чл.
24, ал. 1, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ към 2011 г., с № 1148/14.12.2015 г., на основание чл. 40, ал. 1 към
Приложение № 7 от ППЗИХУ и
Заповед № РД- 01/319 от 02.04.2008 г. на МТСП, СЛКК по ортопедия и
травматология към МЦ „БУЛ ПРО“ ЕООД, видно от които на А. е било необходимо да
бъде изработена 1.35 лява подлакътна козметична протеза по т. 1в с твърда длан,
козметични ръкавици за твърда длан, адаптор за твърда длан, модул-твърда гилза
от ламинация, както и козметични ръкавици по т. 4 - 3 бр.
Представена е Заповед № ZIHU42/D-OB-TR/175 от 29.12.2015 г. на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ, във вр. с чл. 44,
ал. 2 от ЗИХУ от която е видно, че на А. са отпуснати 1692 лв. социално
подпомагане за изработване и закупуване на модулна подлакътна козметична
протеза за горен крайник и 3 бр. козметични ръкавици за протези за горен
крайник, която сума е изплатена по фактура № **********/17.02.2016 г., издадена
от Медико-Технологическа Лаборатория - Център за протезиране ООД гр. София със
стойност 1620 лв., за изработената протеза на горен крайник.
Представено е платежно нареждане от 22.02.2016 г., от
което се установява, че ищцата е възстановила на Д „СП“ - Троян сумата от 72
лв., която надвишавала стойността на изработената ѝ протеза.
Представена е Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ-ТР/152 от
17.03.2017 г. на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от
ЗИХУ от която се установява, че на А. са отпуснати 1325 лв. социално
подпомагане за смяна на ръкавица за модулна подлакътна козметична протеза за
горен крайник, смяна на твърда гилза за модулна подлакътна козметична протеза
за горен крайник, които средства са изплатени на 17.02.2017 г. по фактура №
**********/20.11.2017 г., издадена от Медико-Технологическа Лаборатория -
Център за протезиране ООД гр. София със стойност 1325 лв., за извършената смяна
на твърда гилза за модулна подлакътна протеза и смяна на ръкавици за модулна
подлакътна протеза.
Представено е експертно Решение № 1494/04.10.2016 г.
на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ-Троян, в която е вписано, че А.А. има 70%
намалена работоспособност за срок от три години - до 01.10.2019 г.
Представено е Експертно
решение № 1166 от проведено заседание № 123 на 02.09.2019 г. на ТЕЛК общи
заболявания към „МБАЛ Троян” ЕООД, в което е отразено, че А. има 60% трайно намалена
работоспособност пожизнено съгласно чл. 69, ал. 4 от Наредбата
за медицинските експертизи.
Представена е и оферта от 21.11.2017 г. на Център за
протезиране за изработка на силиконова протеза за длан със силиконова приемна
гилза на стойност 19800 лв. В офертата е посочено, че протезирането включва
следните ортопедично-технически дейности и медицински услуги – вземане на мярка
в агинат; изработване на огледален модел и на гипсов прецизен анатомичен модел;
изработване на тестова приемна гилза от силикон; проба и изработка на
силиконово покритие наподобяващо външния вид на здравата длан; оцветяване и
напасване. Офертата е с валидност 90 дни от датата на издаването ѝ.
Представена е и справка от Национален статистически
институт на РБългария за средната продължителност на живота на населението по
пол и области за периода 2014 г. – 2016 г., от която се установява, че за
област Велико Търново, в която живее А., жените са със средна продължителност
на живота от 78 години.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.В. /баща на А./.
От показанията му се установява, че след инцидента на А. е поставена протеза,
която ѝ позволява да работи в градината, да носи дърва и да разпалва
печката. В същия момент А. изпитва неудобство от хората, тъй като дори с
протезата си личи, че е претърпяла инцидент. Настоящата инстанция споделя
изцяло възприетото от първоинстанционния съд по отношение кредитирането на
показанията на свидетеля, доколкото изложеното от него почива на
непосредствените му впечатления и кореспондира с останалите доказателства по
делото.
По делото са реализирани две съдебно-технически
експертизи – основна и допълнителна, с участието на вещите лица – д-р Д. В. и д-р
М. М..
В заключението си д-р В. приема, че най-подходящият
вид протеза, позволяващ възстановяване функциите на горния ляв крайник и
доближаваща я от естетична гледна точка до здрава ръка, е силиконовата такава. Описаната
в офертата е подходяща за състоянието на А.. Експлотационната годност на
силиконовата протеза зависи използването ѝ, но безспорно същата не би
могла да се ползва доживот, като в съдебно заседание д-р В. е пояснил, че всяка
протеза следва да се подменя на всеки пет години поради износване. По отношение
на ползваната от А. протеза счита, че не е налице нужда от сменянето ѝ,
но не може да изрази становище за след пет години.
По искане на ищцовата страна е допусната и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от д-р М. М.. В
заключението си д-р М. е приел, че протезирането на горния ляв крайник на А. е
възможно и необходимо, като за целта към настоящия момент са налични два основни
типа протези – козметични, заместващи липсващата част на ръката от естетична
гледна точка, но с ограничена функционалност, и миоелектрични, които при съответните
условия биха позволили фунционалното ползване на пръстите. Козметичните се
делят на стандартни модулни козметични протези, към които спада и ползваната от
А., и индивидуални козметични протези, към които спада описаната в офертата
протеза. Уточнява, че стандартната и силиконовата козметични протези имат
сходни хватателни функции, като основната разлика идва от естетичния им вид –
силиконовата протеза по-добре имитира здрава човешка ръка. Стойността на
индивидуалната силиконова протеза зависи от редица фактори – производител,
използвани технологии и материали, поради което варира в диапазона 10000-20000
лв. Нормалният експлоатационен период на подобни протези е около 4 години, като
основната причина за нуждата от периодично сменяне е експлоатационният период
на използвания материал. Счита, че описаната в офертата протеза е подходяща за
протезиране в случая на А..
В съдебно заседание д-р М. уточнява, че от естетична
гледна точка безспорно силиконовата протеза има превес. По отношение на
функционалността счита, че, макар стандартната и силиконовата протези да имат
сходна функционалност, в процесния случай при А. използването на силиконова
протеза би довело и до по-добра фунционалност поради запазения палец. По
отношение на посочената в офертата цена д-р М. приема, че същата е реална и
попада в посочените от него граници за изработка на индивидуални силиконови
протези. Не може да даде еднозначно становище как ще се променя цената на
подобна протеза в следващите 5-10 години, но счита, че цената би могло да се
урегулира до средни стойности.
Настоящата инстанция кредитира заключенията по извършените
експертизи, доколкото същите са изготвени от лица с експертни знания в
съответната техническа и медицинска област, както и че изложеното от тях се
потвърждава от останалата доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че
не е налице съществено противоречие между заключенията на д-р М. и д-р Д. касателно
предимствата на силиконовата протеза във функционален и естетически план спрямо
използваната от А. протеза, както и че посочената цена в офертата е реална.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Правната
квалификация на исковата претенция е чл. 200 и сл. от КТ във вр. с чл. 51 от ЗЗД.
Съгласно чл.
200, ал. 1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено.
За да
възникне отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение на работника от обективна страна следва да са осъществени следните предпоставки: ищецът
да установи по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука,
произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с
ответника. От значение е да се установи безспорно, че от тази злополука са
претърпени вреди и не на последно място - те трябва да са в причинна,
непосредствена връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно
посочените факти е на ищеца. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ, така и
общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.
В процесния случай съдебният състав приема, че са
налице визираните предпоставки, ангажиращи отговорността на К.“О“по смисъла на чл. 200 от КТ – валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор между К. „О“, в
качеството ѝ на работодател, и А.А., в качеството ѝ на работник на длъжност „Оператор дървообработващи машини“;
претърпяно от А. увреждане на здравето ѝ, а именно премазване на 2-ри,
3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, наложило впоследствие и тяхната
ампутация на ниво карпо – метакарпален ред 2-5 лъч и лезия на н. медианус на
лява ръка; посоченото е настъпило по време и във връзка с трудовото ѝ
правоотношение; имуществени вреди и причинно-следствена връзка между вредите и
настъпилата трудова злополука. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
обективна, поради което и съдът не изследва въпроса за вината.
Спорът на страните се ограничава до отговаряне на
следните въпроси: дължи ли К.“О“обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи, които ищцата предстои да направи за изработването и
подмяната на протези до смъртта ѝ или до навършване на 78 години и ако да
в какъв размер, както и следва ли при присъждане на обезщетението да се отчете
и предвидената възможност по ЗИХУ за
предоставяне на целева финансова помощ.
Въпросът за начина на плащане на обезщетението от деликт е разрешен в
т. 11 от ППВС № 4/1975 г., където е посочено, че обезщетението може да бъде
платимо еднократно или периодично
на определени интервали от време, така както
сочи разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Съдът е този, който с оглед
особеностите на всеки конкретен случай, следва да извърши преценката дали да се
присъди еднократно или периодично изпълнение на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане.
В Решение № 155/22.02.2010 г. на III ГО на ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, върховния съд е възприел, че увреденият може да
претендира освен обезщетение за вредите, които е претърпял от деликта, така и бъдещите
вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът им установим. В този
смисъл има постановени и други решения на ВКС – Решение № 488/7.02.2012
г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., Решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. №
526/2010 г., IV г. о., Решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV
г. о., Решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, Решение
№ 263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2790/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 254 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1086/2012 г., IV г. о., ГК и др. Съдебният състав изцяло споделя
гореизложеното, а именно, че обезщетение за бъдещи вреди се дължи ако тяхното
настъпване е сигурно. Такава би била хипотезата ако в резултат на трудовата
злополука е настъпила трайна нетрудоспособност на работника, като обезщетението
ще се определи само за срока на инвалидизацията, определен с решение на ТЕЛК. В
този смисъл ако с решение на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидност, увреденият
ще търпи вредите до настъпване на смъртта му и претенцията му за обезщетяването
им ще е основателна до настъпването на това събитие. При настъпване на промяна
в обстоятелствата така присъденото обезщетение може да се измени по размер или
да се прекрати изплащането му въобще, както и съответно да се присъди ново
обезщетение при констатиран екцес на деликта.
В случая по делото не е налице спор, че А.
е претърпяла травматично увреждане премазване на 2-ри,
3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, наложило впоследствие и тяхната
ампутация на ниво карпо – метакарпален ред 2-5
лъч и лезия на н. медианус на лява ръка, настъпило по време и във връзка с
работата ѝ. От приложените по делото доказателства, а и от заключението
на вещите лица, е видно, че пострадалата ползва стандартна модулна козметична
протеза, с която може да изпълнява ограничен брой функции. Двамата експерти са
единодушни, че индивидуалната силиконова протеза превъзхожда от функционална и
особено от естетическа гледна точка ползваната от А. стандартна протеза. При
изслушванията си д-р М. изрично е посочил, че
осигуряването на такава протеза би улеснило чувствително живота на А., доколкото
последната има запазена функционалност в палеца и доколкото силиконова
протеза се доближава в максимална степен до здравата човешка ръка. В тази насока следва да се съобрази, че ищцата е на 30
години, тоест в млада и трудоспособна възраст, както и видно от показанията на
свидетеля В.В. – неин баща, изпитва неудобство от обстоятелството, че поставената
ѝ протеза е лесно забележима от хората. На следващо място вещите
лица са уточнили, че козметичната протеза, независимо дали става дума за стандартна
или за силиконова, подлежи на подмяна на всеки четири години поради износване и
поради настъпили промени в ампутационния чукан. Д-р В. е посочил, че при
правилна употреба протезата би могло да издържи и повече от четири години, но
преценката трябва да се прави за всеки конкретен случай. Двете вещи лица са
единодушни, че представената по делото оферта е реална и описаната в
нея протеза е приложима спрямо А.. По делото не са налични доказателства, от
които да се установи, че представената оферта е на завишени цени спрямо
пазарните такива. Точно обратното д-р М. е посочил, че цената за изработка на индивидуална
силиконова протеза е между 10 000 лв. и 20 000 лв., като дадената
цена от „Център
за протезиране – Медико-техническа лаборатория“ се дължи на извършваните
действия по оцветяване на протезата и доближаването ѝ визуално максимално
близко до здрава човешка ръка.
С оглед на посоченото и съобразявайки,
че с ЕР № 1166 от проведено заседание № 123 на
02.09.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ – Троян“ ЕООД, към момента на
приключване на съдебното дирене А. е с определена пожизнено 60 % трайно
намалена работоспособност, съдът счита, че настъпването на вредите, състоящи се в разходи за протезиране на всеки пет години, съставлява сигурно събитие, а размерът им е установим от представената оферта от „Център за протезиране –
Медико-техническа лаборатория“.
Въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд неправилно е уважил исковата претенция само до
стойността на един брой протеза, тъй като в останалата си част претенцията
останала недоказана. Както се посочи и по-горе, по делото се установи, както
настъпването на вредите в патримониума на увредената до настъпване на смъртта
ѝ, така и нуждата А. да ползва индивидуална протеза. В същия момент Окръжен
съд – Ловеч се съгласява с изложеното от Районен съд – Ловеч, че е напълно
възможно стойността на процесната пртотеза да се промени, като с оглед
техническият прогрес същата да стане на по-достъпна цена. Но изложеното не
прави претенцията в оставената без уважение част неоснователна, доколкото
основанието за присъждането ѝ е налице – настъпила пожизнена
инвалидизация вследствие на трудова злополука. При изтичане на съответния петгодишен
период и констатирана промяна в цената или промяна в обстоятелствата – например
държавата да започне да осигурява изцяло средствата за индивидуални силиконови
протези, за К.“О“е налице възможност да поиска
прекратяване на плащането или за неговото изменение. С Решение № 153 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
526/2010 г., IV г. о. и Решение № 263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2790/2013 г., IV г. о., ГК, ВКС е приел, че тази възможност следва да се укаже
в диспозитива на решението, удовлетворяващо
претенция за обезвреда на бъдещи вреди, каквото е и искането на ищцата, видно
от петитума на исковата молба.
За прецизност следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на която се позовал първоинстанционният съд, е
неприложима в процесния случай, доколкото се претендират само имуществени
вреди, чието определяне не може да става по справедливост.
Неоснователно е направеното възражение
от Кооперация „Обнова“, че възможността за получаване
на целева помощ следва да се отчете при присъждане на обезщетението.
Действително в чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е
предвидена възможност за инвалидизирано лице да получи помощ под формата на парични
средства за придобиване и ремонт на помощни средства, между които попада само стандартната
модулна протеза. Тоест за А. не съществува възможност да получи средства от
държавата, които да ѝ позволят закупуването на нужната ѝ силиконова
протеза. Не се констатираха и основания
за намаляване на обезщетението по чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ, доколкото не са
налице данни за получени суми по договор за застраховка и/или по общественото
осигуряване във връзка с претендираните вреди.
С оглед на посоченото въззивната жалба
на А.А. се явява основателна, поради което обжалваният съдебен акт следва да се
отмени в частта, в която първоинстанционният съд оставил без уважение претенцията
на А. за присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди, които тя търпи
в резултат на претърпяна трудова злополука на 29.09.2015 г., за разликата от
19 800 лв. до 217 800 лв. - имуществени
вреди, съставляващи стойността на 10 броя протези, всяка на стойност
19 800 лв., най-късно до 2069 г. или до настъпване на основание за
прекратяване или изменение на плащането, ведно със законната лихва за забава от
датата на изискуемостта на съответното задължение до момента на неговото
изпълнение, като К.“О“се осъди да заплаща на А. по 19 800 лв. стойността
на един брой индивидуална силиконова протеза на лявата ѝ ръка, на всеки
пет години за причинено увреждане, считано от датата на изтичане на пет години
от постановяване на решението на Районен съд – Троян, доколкото с него е
уважено искането за присъждане на стойността на един брой протеза, а именно
18.03.2025 г. до 12.05.2068 г., когато А. ще навърши 78 години, или до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането, ведно със
законната лихва от датата на изискуемост на съответното задължение до момента
на неговото изпълнение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на А. за направените от нея съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции, се явява основателна. Пред Районен съд – Троян е представен договор
за правна помощ, видно от който А. е платила сумата в размер на 7100 лв. в брой
за процесуално представителство. Пред въззивната инстанция А. е представлявана
от адв. В., като се представя договор за правна помощ, в който е отбелязано, че
ѝ е предоставена безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗАдв. при осъждане на
насрещната страна съдът следва да определи възнаграждението на адвоката в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата №
1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението същият
следва да е в размер на 2312 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
7 от ГПК К.“О“следва да заплати дължимата държавна такса за водене на делото в
размер на 2376 лв., представляваща 4 % върху сборът на три броя платежи, дължимата държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба на А. в размер 1188 лв., представляваща 2 % върху цената на три броя платежи, както и сумата в размер на 733 лв. – възнагражение
за вещите лица по изготвените съдебни експертизи.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 117 от 18.03.2020 г., постановено по гр. д. № 86 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Троян, в частта, в която съдът е отхвърлил иска на А.В.А., с ЕГН **********, против К. „О“,
с ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени
вреди, които тя търпи в резултат на претърпяна трудова злополука на 29.09.2015
г., за разликата от 19 800 лв. до 217 800 лв., представляваща
стойността на 10 броя протези, всяка на стойност 19 800 лв., най-късно до
2069 г. или до настъпване на основание за прекратяване или изменение на
плащането, ведно със законната лихва за забава от датата на изискуемостта на съответното
задължение до момента на неговото изпълнение, както и в частта по отношение на
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл.
200 и сл. от КТ, във вр. с чл. 51 от ЗЗД К. „О“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявана от председателя В.П.К. да заплаща на
А.В.А., с ЕГН **********, с адрес: *** по 19 800 лв. /деветнадесет хиляди и
осемстотин лева/ - имуществени вреди, съставляващи стойността на един
брой индивидуална силиконова протеза за лявата ѝ ръка, на всеки пет
години за причинено увреждане, в резултат на трудова
злополука, настъпила на 29.09.2015 г., считано от 18.03.2025 г. до 12.05.2068 г., когато ще навърши 78
години, или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
плащането, ведно със законната лихва от датата на изискуемост на съответното
задължение до момента на неговото изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. „О“, с ЕИК *********, да
заплати на А.В.А., с ЕГН **********, сумата в размер на 7100 лв. /седем хиляди и сто лева/, представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. К. „О“, с ЕИК *********, да заплати на адв. Х.М.В.
***, сумата в размер 2312 лв. /две
хиляди триста и дванадесет лева/, представляваща възнаграждение за предоставена
безплатна помощ на А.А. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Кооперация „Обнова“, с ЕИК *********, да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Троян следните суми: 2376 лв. /две хиляди триста седемдесет и шест лева/ - държавна
такса за разглеждане на иска, и сумата в размер на 733 лв. /седемстотин тридесет и три лева/, възнаграждение за изготвените
по делото експертизи.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Кооперация „Обнова“, с ЕИК *********, да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Ловеч сумата в размер на 1188 лв. /хиляда сто осемдесет и осем
лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на въззивна жалба.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен Касационен Съд при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от получаването
му от страните.
Препис
от съдебния акт да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………