Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262181 06.08.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15243 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от П. С. Г., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2019 г. на
л.а. собственост на ищеца – „Фолксваген Голф“ с ДК № *** били нанесени вреди,
вследствие ПТП и виновно, противоправно поведение на Х.К., който имал валидна и
действаща застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № ***, за МПС
„БМВ“ с ДК № ***.
Била заведена преписка по щета, а претенцията за заплащане
на обезщетение – предявена на 18.02.2019 г. Ответникът платил 154 лева по
банков път, която сума се твърди да е недостатъчна за възстановяване на щетите.
След депозирана жалба, на 06.06.2019 г. била изплатена доп. сума от 438,10
лева. Ищецът сам възстановил вредите на обща стойност от 1500 лева – части и
труд. Въпреки отправените последваща жалба и искания, на 25.09.2019 г. получил
писмо с отказ да бъдат платени допълнителни суми.
Предвид изложеното, се моли за осъждане на ответника
да плати сумата от 907,90 лева –
главница, представляваща остатък от неплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по МПС, както и общо 35,35
лева – 28,25 лева - обезщетение за забава върху главница от 907,90 лева за
периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г. и 7,10 лева – върху главница от 1346 лева
за периода 19.05.2019 г. – 06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ в
съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба.
Оспорва исковете
по основание и размер – в т.ч. наличието на застрахователно събитие; нямало
съставен протокол за ПТП; възникване на произшествието с участие на сочените в
ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството;
наличието на твърдените щети по л.а. на ищеца. В уведомлението до
застрахователя същият претендирал настъпването на други вреди с различна
стойност – 700 лева и 300 лева за адв. възнаграждение. Размерът на претенцията
бил завишен и не отговарял на действителната стойност на увредените елементи.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата
относно: наличието на валидна и действаща към
16.02.2019 г. застраховка ГО, сключена с ответника, съгласно полица № ***, за
МПС „БМВ“ с ДК № ***; ищецът е собственик на посоченото в ИМ МПС; уведомяване
на застрахователя за настъпило ПТП от 16.02.2019 г. с образувана преписка по
щета; плащане от застрахователя на сумите от 154 лева и 438,10 лева по щетата /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 2221/18.02.2020 г. – л.36-37/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги
съпостави с приетите доказателства.
Следва да се посочи, че – възраженията на ответника относно - наличието
на застрахователно събитие; възникване на произшествието с участие на сочените
в ИМ МПС; вината да е на водач, чиято ГО да е застрахована в дружеството;
наличието на твърдените щети по л.а. на ищеца – са неоснователни – страната
няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си
поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца именно във връзка с
процесното събитие и относно настъпилите щети. С плащането е налице признание
на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът
намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен
несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните писмени и гласни
док. и док. средства – налице е двустранен констативен протокол за настъпилото
ПТП /л.55 -неоспорен/, механизмът и самото настъпване на произшествието се
установяват от св. показания на виновния водач – Х.К. /л.92/, които се
кредитират като ясни, непосредствени, незаинтересовани и кореспондиращи на
останалите док – ва, в т.ч. на приетата без възражения допълнителна САТЕ.
С оглед горното, всички елементи на ФС на главната претенция са
доказани, при което искът е установен по основание. Относно размера – според
заключението на доп. САТЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно
изготвено - тъй като стойността на ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност
на МПС, следва, че възстановяването на автомобила е технически възможно, но
икономически нецелесъобразно, поради което се касае за икономически тотална
щета. Стойността на щетите е 958 лева. Това е установеният размер на вредите.
От тази сума следва да се приспаднат извършените плащания в полза на ищеца
преди делото в размер на 154 лева и
438,10 лева, при което искът е доказан до размер от 365,90 лева, до който
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица, а за разликата
– отхвърлен като неоснователен. Не са ангажирани доказателства и не се
установява от страна на ищеца, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, да се дължи
обезщетение в по – висок от посочения размер.
По иска
по чл. 86 ЗЗД
Установява
се наличие на главен дълг до посочения размер. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с
ал.2, т.2 КЗ - лихвата за забава е
дължима, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
В случая и за двете суми се
претендира обезщетение за забава от по – късни дати от посочените в закона,
док. за най – ранна следва да се приеме датата на уведомяване на застрахователя
от ищеца, първото плащане на обезщетение е от 04.04.2019 г. /л.14/, а лихва се
търси от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията– 19.05.2019
г. Следователно, лихва е дължима за исковите периоди, предвид наличие на
законовите предпоставки за това, както следва: за периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г. върху установената за дължима главница в
наст. производство от 365,90 лева, в размер на 11,38 лева, както и за периода
19.05.2019 г. – 06.06.2019 г. върху главница от 804 лева /958 лв. – 154 лв./ в
размер на 4,24 лева, изчислени от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн
калкулатор.
До тези размери за исковите периоди, претенциите са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени, а за разликите – отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 100 лева – ДТ; 180 лева – деп. САТЕ, като се
претендират и адв. възнаграждения от 600 лева – за наст. производство и 300
лева – за процедура по доброволно уреждане на спора. Последното не подлежи на
присъждане в наст. производство – това не са разноски по водене на делото, нито
такива, които подлежат на присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Такава сума
би могла да касае самостоятелна искова претенция за обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за оказана защита и
съдействие във връзка с преговори за доброволно уреждане на отношенията, но
такава не е предявена, при което и съдът не дължи произнасяне, нито
съобразяване на подобни разноски.
Възражението за прекомерност на адв. възн. е
своевременно и основателно. При минимум от 300 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.1
НМРАВ, хонорар от 600 лева е завишен, като предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, положените процесуални усилия, ангажиране на док.,
явяване в 4 о.с.з. и пр., съдът приема, че справедливо и адекватно по размер е
такова от 500 лева. По съразмерност на ищеца се дължат 315,49 лева.
Ответникът също е направил искане, представил списък
и док. за плащане на 150 лева – деп. САТЕ и 5 лв. – СУ, като по съразмерност му
се дължат 92,31 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д да плати на П. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 365,90 лева /триста шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ -
главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ***, вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 16.02.2019
г. по вина на водач, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, съгласно полица № *** за застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от постъпване на исковата молба в съда – 26.09.2019 г. до
окончателното погасяване; 11,38 лева
/единадесет лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава върху тази
главница за периода 07.06.2019 г. – 26.09.2019 г., както и 4,24 лева /четири лева и двадесет и четири стотинки/ - обезщетение
за забава върху главница от 804 лева за периода 19.05.2019 г. – 06.06.2019 г., както
и общо 315,49 лева /триста и петнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от
365,90 лева до пълния предявен от 907,90 лева, както и иска за обезщетение за
забава за разликите над уважените размери от 11,38 лева до 28,25 лева и над
4,24 лева до 7,10 лева за посочените периоди, като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.
С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, сумата
от общо 92,31 лева /деветдесет и два
лева и тридесет и една стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!ВГ