Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Пловдив, 16.01.2023г.
Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
с участието на секретаря Р.П., като разгледа
докладваното от съдията Юрукова административно дело № 1457, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка с чл. 160, чл. 129, ал. 7 от ДОПК, чл. 4, ал. 1, чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба и нейно допълнение на Г.П.Р., с адрес ***, и посочен съдебен адрес ***(чрез
адв. С. с пълномощно л.179-182) против Отказ на директор дирекция МДТ при
Община Пловдив с изх. № 21П-12020/20.01.2022г. по искане по чл.129, ал.1 от ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми, потвърден с
Решение по чл.155 от ДОПК №1/10.05.2022 г. на кмета на Община Пловдив. В
жалбата с подробни доводи се иска обявяване на неговата нищожност, съответно
отмяната му като незаконосъобразен. Жалбоподателят поддържа тезата, че АУЗД №
882/12.11.2019г. на главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Пловдив не е
надлежно връчен, като е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се за всяко
определено с него задължение за данък МПС, че не се дължи,
съответно някои от тях са с изтекла давност. Обосновава се нищожност на АУЗД №
882/12.11.2019г., поради което и искането за възстановяване на суми по реда на
чл. 128 и чл. 129 от ДОПК е следвало да се уважи. Нищожният акт не пораждал
действие и сумите са събрани без основание. Иска се от съда да прогласи
нищожност на АУЗД № 882/12.11.2019г., отмяна на отказа на директор Дирекция МДТ
при Община Пловдив с изх. № 21П-12020/20.01.2022г. Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата - кмет на община Пловдив, чрез пълномощника си по делото – юрк. Я.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар
Административен
съд Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
Г.П.Р.
е подал искане до директор на МДТ при Община Пловдив с вх. №
21П-12020/22.12.21г. на основание чл. 128 и чл. 129 от ДОПК за възстановяване
на суми, платени без основание, събрани въз основа на АУЗД № 882/12.11.2019г.
на главен инспектор в Дирекция МДТ при Община Пловдив.
Директор
Дирекция МДТ при Община Пловдив е уведомил лицето с писмо с изх. №
21П-12020/20.01.2022 г., че не са налице предпоставките за възстановяване на
суми, събрани въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация №
822/12.11.2019 г., който е влязъл в сила, не е отменен по административен и
съдебен ред.
Срещу
писмото с изх. № 21П-12020/20.01.2022 г. на директор МДТ при Община Пловдив е
подадена жалба от Г.Р. ***, като е образувано адм.д. № 258/2022г.
Административен съд – гр. Пловдив се е произнесъл с Определение №
159/02.02.2022 г., по адм. дело № 258/2022 г.(представено по делото), като е
оставил без разглеждане жалбата на Г.П.Р. срещу отказ с изх. № 21П-12020 от
20.01.2022 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси" при Община
Пловдив и е изпратил същата жалба по подведомственост на кмета на Община
Пловдив. Съдът е приел, че съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК актът не може да се
обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Административно
обжалване на отказа е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на обжалването му пред съд.
Именно
в изпълнение на съдебното определение(влязло в сила на 01.03.2022г.) е издадено
процесното Решение № 1/10.05.2022г. от
кмета на Община Пловдив, с което на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 и чл.
144, ал. 1 от ДОПК е потвърден Отказ на директора на дирекция „Местни данъци и
такси” при Община Пловдив с изх. № 21П-12020/20.01.2022 г. за възстановяване на
суми по реда на чл. 128 и 129 от ДОПК, събрани въз основа на АУЗД №
822/12.11.2019 г. на главен инспектор Дирекция МДТ при Община Пловдив.
Решение
№ 1/10.05.2022г. на кмета на Община Пловдив е съобщено на Г.Р., чрез посочения
пълномощник - адвокат С., на 13.05.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 4000 02S86F 8.
Недоволен
от решението и отказа, Г.Р. е подал жалба пред Административен съд Пловдив на
27.05.2022г.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, от надлежно легитимирано лице(адресат на
акта), след задължително административно обжалване и произнасяне на решаващия
орган в изпълнение на Определение № 159/02.02.2022 г., по адм. дело № 258/2022
г. на Административен съд Пловдив.
От
административната преписка се установява(л.57), че с
Акт за установяване на задължения по декларация № 822/12.11.2019 г. на Г.П.Р. са
установени задължения за данък върху превозните средства, за периода
01.01.2013г. – 31.12.2019 г., в общ размер на 5 247,37 лв. и лихви за просрочие към 12.11.2019 г., в
общ размер на 1 540,29 лв. в качеството му на собственик на товарен автомобил
Мерцедес с рег. № РВ****ВХ, товарен автомобил Мерцедес с рег. № РВ****РК, влекач
МАН с рег. № РВ****КС, товарен автомобил Рено с рег. № РВ****АК, товарен
автомобил Мерцедес с рег. № РВ****РН, лек
автомобил Мерцедес с рег. № РВ****РР. Подадена е жалба от Г.Р. срещу АУЗД на
21.01.2021г. до директор на Дирекция МДТ при Община Пловдив с допълнително
представени възражения от 29.01.2021г.(л.65-74). Жалбата е оставена без
разглеждане от решаващия орган – кмет на Община Пловдив, с Решение №
21/19.03.2021г. Г.Р. е несъгласен с произнасянето и е подал жалба в
Административен съд Пловдив, за което е образувано адм.д. № 598/2021г. С
определение № 592/16.04.2021г. по адм.д. № 598/2021г. Административен съд
Пловдив оставя без разглеждане жалбата на Г.Р. срещу мълчалив отказ на Директор
Дирекция МДТ при община Пловдив по подадена жалба против АУЗД №
822/12.11.2019г. Определението е оставено в сила с Определение №
10043/05.10.2021г. по адм.д. № 9095/2021г. на Върховен административен съд.
Задълженията
за данък, установени с АУЗД № 822/12.11.2019 г. не са били платени, поради
което са предадени за събиране на ЧСИ с Акт за възлагане събирането на публични
вземания № 476/25.09.2020 г.(л.99).
Ответникът
е представил: Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на Община Пловдив, с
която е определено служителите, назначени на
длъжност директор, началник, отдел, главен инспектор и инспектор в
Дирекция МДТ при Община Пловдив да имат права и задължения на органите по
приходите, по реда на ДОПК за времето на заемане на длъжността; Заповед №
56/01.04.2013г. на кмета на Община Пловдив, с която е определил Й.Ф.-К.за
главен инспектор; Заповед №1846/01.06.2020г. на кмета на Община Пловдив, с
която е назначен директор на дирекция МДТ на длъжността; Заповед №
22ОА-865/04.05.2022г. на кмета на Община Пловдив, с която е наредено зам.-кмет
Величко Родопски да изпълнява функциите на кмет на Община Пловдив за периода
09.05.2022г. до 18.05.2022г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на делото е Отказ на директор дирекция МДТ при Община Пловдив с изх. №
21П-12020/20.01.2022г. по искане Г.Р. за прихващане и възстановяване на
недължимо платени суми, потвърден с Решение №1/10.05.2022 г. на кмета на Община
Пловдив.
Задълженията
за данък върху превозните средства, представляват публични общински вземания,
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 52 от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая задълженията
са за данък върху превозни средства, за които приложимият ред е
регламентираният в ДОПК такъв, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4,
ал. 3, във връзка с ал. 4 от ЗМДТ в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите
на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в чл. 4, ал. 5 е
регламентирано, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Особеното производство по прихващане и възстановяване на недължимо събрани или
платени суми във връзка с публични вземания /в казуса общински вземания за местен
данъци върху превозно средство/, е регламентирано в глава ХVI, раздел I, чл.
128, чл. 129 и сл. от ДОПК. Съгласно чл. 128 от ДОПК недължимо платени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната
агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на
изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа
по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или
възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано
от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за
възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго в съответствие с
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Посочената
нормативна регламентация относно реда за образуването и сроковете за провеждане
на производството, инициирано по писменото искане на Р. с вх. №
21П-12020/22.12.21г., процесуалните условия за разглеждането на искането и
материалноправните основания за постановяване на Отказ за прихващане и
възстановяване с изх. № 21П-12020/20.01.2022г. от директор дирекция МДТ при
Община Пловдив е спазена и е законосъобразна. Директорът на Дирекция МДТ е
материално и териториално компетентен да се произнесе по искането. Същият е
определен със Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г. на кмета на Община Пловдив.
Издаден
е бил Акт за установяване на задължения по декларация № 822/12.11.2019 г. на Г.П.Р.,
с който са установени задължения за данък върху превозните средства, за периода
01.01.2013г. – 31.12.2019 г. Същият е влязъл в сила стабилен административен
акт. Това е видно от представените в административната преписка съдебни актове
- Определение № 592/16.04.2021г. по адм.д. № 598/2021г. Административен съд
Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалбата на Г.Р. срещу мълчалив отказ на Директор Дирекция МДТ при
община Пловдив по подадена жалба против АУЗД № 822/12.11.2019г. Определението е
оставено в сила с Определение № 10043/05.10.2021г. по адм.д. № 9095/2021г. на
Върховен административен съд. Жалбата на Р. не е била разгледана по същество, а
оставена без разглеждане. Правните последици от влязлото в сила съдебно
определение е наличието административен акт - АУЗД № 822/12.11.2019г., ползващ
се със стабилитет, относно въпроса за дължимост на същите публични задължения.
Законосъобразно приходният орган в производството по реда на чл. 129 ДОПК е
постановил отказ за възстановяване на внесените суми, като правилно е съобразил
влезлия в сила АУЗД № 822/12.11.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5
от ДОПК, органът по приходите е длъжен след предявяване пред него на влязъл в
сила административен акт да възстанови сумите, посочени в акта, заедно с
дължимата лихва, в случай че сумите са признати като неправилно или недължимо
платени за данъци. По аргумент от противното основание, органът по приходите
следва да откаже възстановяване на сума, внесена за погасяване на данъчно
задължение, което е признато за дължимо съгласно влязъл в сила административен
акт, както е в настоящия казус.
Възраженията
на жалбоподателя за нищожност и незаконосъобразност на АУЗД не са релевантни спрямо
предмета на настоящото дело - Отказ за прихващане и възстановяване с изх. №
21П-12020/20.01.2022г. от директор дирекция МДТ при Община Пловдив.
Недопустимо
е да се иска да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на
АУЗД, съответно прогласяването му за нищожен, в настоящото производство. Лицето
е следвало надлежно да оспори акта по съответния ред. Редовността и
допустимостта на жалбата му срещу АУЗД е преценена по адм. д. № 598/2021г. на
Административен съд Пловдив. Оставена е била без разглеждане. При липса на
отмяна на АУЗД, директор на дирекция МДТ правилно е приел, че не е налице
основание за възстановяване на претендираната сума. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ДОПК, кмета на община Пловдив, в качеството му
на решаващ орган е разгледал жалбата и се е произнесъл с мотивирано решение в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК., като е потвърдил отказ на директор МДТ/органа
по приходите при община Пловдив.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваният отказ, потвърден с Решение
по чл.155 е издаден при правилно приложение на процесуалните и материалноправни
норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на
ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив,
ХVІ състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.П.Р., с адрес ***, и посочен съдебен адрес *** против Отказ на
директор дирекция МДТ при Община Пловдив с изх. № 21П-12020/20.01.2022г. по
искане по чл.129, ал.1 от ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо
платени суми, потвърден с Решение по чл.155 от ДОПК №1/10.05.2022 г. на кмета
на Община Пловдив.
ОСЪЖДА
Г.П.Р., с адрес *** да заплати на Община Пловдив сума в размер на 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: