О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, ЧЖ, І състав
в закрито заседание дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева ч.гр. дело № 13631по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.4 от ГПК.
Образувано
е по жалби на Ю.Т.Д.- длъжник по изпълнително дело № 20208580401266 по описа на
ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ срещу отказа на ЧСИ да прекрати незаконно
образуваното изпълнително дело, както и срещу разпореждане за приключване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК с твърдението, че спорът
за законосъобразното образуване на изпълнителното производство между страните
не е стабилизиран, в подкрепа на което си твърдение, представя частна жалба вх.
№ 25139942/06.10.2020 г. по гр.д. № 22701/2012 г. по описа на СРС, 91 състав
срещу разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от ответната по жалбата
страна - взискателят взискателя
„Т.С.“ ЕАД.
Оспорва
жалбите с твърдението, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 27.05.2020 г. след влизане в законна сила на Решение на
СГС по в.гр.д.№ 20561/2014 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, поради което и вземането на взискателя се погасява с изтичане на 5-годишна давност,
която към момента на образуване на изпълнителното производство не е изтекла.
По повод постъпилата жалба,
ЧСИ депозира писмени мотиви. Поддържа допустимост, но неоснователност на
жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, намира следното от фактическа
страна:
Изпълнително
дело № 20208580401266 е образувано по молба вх.№ 18102/11.08.2020 г. на взискателя „Т.С.“ЕАД, за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 27.05.2020 г., издаден по гр. дело № 22701/2012г. на СРС,
91 състав, срещу длъжника Ю.Т.Д., а именно: сумата от 2 690,44
лв.-главница, представляваща стойност на не заплатена топлинна енергия за
периода м.02.2010 г.-м.04.2012 г., сумата от 386,17 лв.-лихва за забава за
периода от 31.03.2010 г. до 27.09.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.11.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №
22701/2012 г. по описа на СРС, 91 състав.
Взискателят е посочил изпълнителни
способи и е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
На 25.092020 г. на длъжника е връчено съобщение за образувано изпълнително дело
с изх. № 25218/16.09.2020 г. На основание чл.507 ал.1 от ГПК са изпратени и запорно съобщение до „БАНКА ДСК”ЕАД, за налагане на запори
на банкови сметки, банкови касетки и вземания, както и запорно
съобщение до работодател, за налагане на запор на получавано трудово
възнаграждение. В запорното съобщение до банката
изрично е включен текста: „Запорът ДА НЕ
СЕ счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от
Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово
възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи
горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ
месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.” В запорното съобщение до работодателя изрично е включен
текста: „Удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.”
От така наложения запор на
банкови сметки в „БАНКА ДСК” ЕАД, по специалната сметка на ЧСИ, на 25.09.2020 г.
постъпва цялата дължима сума от 5737.03 лева, като на 28.09.2020 г. по изпълнителното
дело са преведени суми както следва: 5 175,32 лв.
на взискателя „Т.С.”
ЕАД и 561.71 лева с ДДС за ЧСИ за такси и разноски по изпълнителното
дело. Поради събиране на всички задължения по делото, с разпореждане от
02.10.2020 г., изпълнително дело № 20208580401266 е приключено.
По подадено от жалбоподателката искане вх.№ 22201/02.10.2020 г., съдебният
е изпълнител е отбелязал, че липсват основания за прекратяване на
изпълнителното производство.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частните жалби са подадени
от надлежна страна, но са недопустими.
В нормата на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 ГПК са лимитативно посочени действията на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване от длъжника, а именно: постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.
486, ал. 2, отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението и постановлението за
възлагане.
Следователно длъжникът не
може и няма правен интерес да обжалва приключване на принудителното изпълнение.
Това действие може да се обжалва само от взискателя.
Безспорно право на длъжника
е да обжалва отказът на съдебният изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, но в конкретния случай, съдът намира, че такъв акт на съдебния
изпълнител не е налице, поради което и подадената жалба е без предмет.
Видно от доказателствата по
делото, принудителното изпълнение е приключило на 02.10.2020 г., поради
изплащане на всички дължими по изпълнителния лист суми на взискателя.
Следователно и към същата дата 02.10.2020 г. не може да има две взаимно
изключващи се действия на съдебния изпълнител-прекратяване на принудителното
изпълнение и отказ от прекратяване.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че не е налице твърдяното от жалбоподателката
незаконосъобразно образуване на изпълнителното производство. Същото е
образувано въз основа на влязло в сила на 15.01.2016 г. съдебно решение. На основание
чл. 117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, поради което и към датата на образуване на
изпълнителното производство-11.08.2020 г. петгодишната давност за вземанията по
изпълнителния лист не е била изтекла.
На следващо място не е
налице и твърдяната липса на стабилизиране на спора за законност на образуване
на изпълнителното дело, доколкото и след служебна справка в САС „Съдебно
деловодство“ на Софийски градски съд, се установява, че с окончателно
определение, което съдът прилага по делото, постановено на 21.12.2020 г. по
ч.гр.д.№ 13932/2020 г. по описа на СГС, ІІ-Е въззивен
състав е оставена без уважение частна жалба вх. № 25139942/06.10.2020 г. по гр.д.
№ 22701/2012 г. по описа на СРС, 91 състав срещу разпореждането, с което е
издаден изпълнителен лист в полза на взискателя „Т.С.“
ЕАД, въз основа на който е образувано процесното
изпълнително дело.
Мотивиран от горното,
Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими жалби с вх. № 23985/22.10.2020 г.
на длъжника Ю.Т.Д., ЕГН **********,*** срещу отказа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858
КЧСИ да прекрати незаконно образувано изпълнително дело № 20208580401266, както и жалба
вх.№ 24867/05.11.2020 г. на длъжника Ю.Т.Д., ЕГН **********,*** против разпореждане от
02.10.2020 г. за приключване на изпълнителното дело.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.