Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
гр.Пловдив, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 248/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Г.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление №
477136-F515313 от 14.11.2019 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, за нарушение
на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност липса на материална компетентност
на актосъставителя. Посочва се и че е налице маловажен случай, доколкото се
касае за инцидентно нарушение и всички годишни финансови отчети на
представялваното от жалбоподателката дружество до този момент са били обявявани
в срок. Посочва се, че таксата за обявяване на отчета в електронния търговски
регистър е била заплатена още през май месец 2019 г., но е налице бездействие
от страна на пълномощник на дружеството до 30.09.2019 г. Въпреки това
нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН. Поради изложеното
възразява, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност, поради което не е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Моли обжалваното
НП да бъде отменено.
Преди даване ход на съдебното
следствие в настоящата съдебна инстанция от процесуалния представител на
жалбоподателката е депозирано становище по същество на спора. В същото се
посочва, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателката, тъй като лицето, в присъствието на което е
съставен АУАН не разполага с изрично пълномощно за производството по ЗАНН.
Отново се възразява, че случаят е маловажен.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призована, за нея се явява адв. Ш., с
пълномощно по делото. По същество поддържа жалбата и допълнителните
съображения, изложени в молбата, депозирана преди хода на съдебното следствие.
Претендира извършените разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. П., представя пълномощно. По
същество на спора взима становище, че от всички събрани по делото
доказателства, нарушението се явява безспорно установено. Възразява срещу
доводите за незаконосъобразно връчване на поканата по електронен път, доколкото
актът е съставен в присъствие на нарушителя. Досежно приложението на чл. 28 ЗАНН, излага доводи, че нарушението не е самоволно отстранено и не се характеризира
с обществена опасност, която е по-ниска от типичната за посочения вид
нарушения. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени
разноски в полза н въззиваемата страна за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.05.2019 г. от „Тета“ ЕООД
била заплатена държавна такса в размер на 20.00 /двадесет/ лева за вписване на
годишен финансов отчет за 2018 г.
На 21.08.2019 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „Тета“ ЕООД,
представлявано от жалбоподателката К., не е подало ГФО за 2018 г. Подадената
информация от централното управление на НАП била препратена към ТД на НАП
Пловдив. Лицето М.М., заемаща длъжността „***“ към ***, извършила проверка на
фирми, които не са депозирали ГФО за 2018 г. до законоустановения срок –
01.07.2019 г. Било установено и че „Тета“ ЕООД е осъществявало търговска
дейност, тъй като подало в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.
92 ЗКПО вх. № 1600И0713421/07.03.2019 г., към която имало приложен годишен
отчет за дейността.
На 30.09.2019 г. било входирано
Заявление образец Г2 вх. № 20190930181128, за обявяване на годишен финансов
отчет за 2018 г.
На 07.10.2019 г. в 15:00 часа била
получена от „Тета“ ЕООД покана за съставяне на АУАН по електронен път.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2019 г., лицето М. съставила на жалбоподателката в
качеството и на управител на „Тета“ ЕООД, в присъствието на упълномощено лице с
генерално пълномощно, АУАН № F515313/10.10.2019 г., въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка не се оспорва от страните в производството. Същата се
установява и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН №
F515313/10.10.2019 г., пълномощно, преводно нареждане, издадено от Уникредит
Булбанк АД, покана за съставяне на АУАН изх. № 70-00-11481-143/20.09.2019 г.,
справка за депозирана декларация по чл. 92 ЗКПО, справка от електронен
търговски регистър и удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на
процесуланите правила, а именно, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, доколкото АУАН е съставен в присъствие на упълномощен
представител, но не с изрично пълномощно, а с генерално такова. Видно от
същото, на упълномощеното лице е учредена представителна власт да представлява
жалбоподателката и в лично качество пред Национална агенция по приходите и
нейните поделения, като да подава и получава всички необходими документи.
Посоченото се явява достатъчно с оглед възможността за реализиране на защитата
на жалбоподателката /в този смисъл
Решение № 271/08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3740/2018 г. на Административен
съд Пловдив, Решение № 346/14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3887/2018 г. на
Административен съд Пловдив, Решение № 87/11.01.2019 г. по к. адм. н. д. №
3552/2018 г. на Административен съд Пловдив/.
В допълнение следва да се имат
предвид и че за посоченото пълномощно ЗАНН не е предвидил като форма и
съдържание как следва да бъде оформено, респ. по отношение на същото се
прилагат общите правила. В действащото българско законодателство няма обща
правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с
оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна
сделка или действие, извършени чрез пълномощника. При възприетия от
законодателя в общата уредба на упълномощаването принцип на свободата на
договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено по
тълкувателен път е, че за да е налице упълномощаване с последиците, необходимо
и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на правни сделки или действия от негово име чрез
пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в
пълномощното /така Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
Следва да се посочи и че
независимо, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена по електронен път,
което действие не съответства на разпоредбите на ЗАНН, то доколкото в указания
срок пред административнонаказващия орган се е явил упълномощен представител,
не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, органичаващо правото
на защита на жалбоподателя /така Решение
№ 719 от 28.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 440 / 2019 г. на Административен съд
– Пловдив/.
От правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч: всички търговци
по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч, който е
задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3
000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до
0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В настоящия
случай по делото не се спори, а и от ангажираните гласни и писмени
доказателства, се установява, че дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и не е подало
заявление за вписване ГФО за 2018 г. до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г.
е бил неприсъствен ден. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение на
управителя в указания от закона срок е административно нарушение, което се
установи да е извършено от обективна страна.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и
преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Съдът намира обаче, че самото деяние разкрива други смекчаващи обстоятелства,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, както следва: от
приложените по делото доказателства се установява, че се касае за първо
нарушение, доколкото до настоящия момент всички годишни финансови отчети са
обявявани в срок, още към месец май 2019 г. са предприети действия по обявяване
на годишния финансов отчет и не на последно място, нарушението е отстранено още
преди изпращане на поканата за съставяне на АУАН, респ. отстраняването му е
вследствие на едно добросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, без
по отношение на същата да е задействан държавния апарат за нейното
санкциониране. Поради изложеното съдът намира, че извършеното от
жалбоподателката нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. /така Решение № 1097/17.05.2019 г. по
к. адм. н. д. № 1024/2019 г. на Административен съд Пловдив и цитираните в него, Решение № 2052/
22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690/2019 г. на Административен съд Пловдив и
др./. Според съда се касае за инцидентна проява, а не за системно нарушаване на
установения правов ред, което обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН, респ.
отмяна на обжалваното НП.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН жалбоподателката
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител
на страната, като е представен и оправдателен документ за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 477136-F515313 от 14.11.2019 г., издадено от зам. директор на
ТД на НАП Пловдив, с което на Г.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38
ал.1 т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите ДА
ЗАПЛАТИ на Г.И.К., ЕГН: **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ