Р Е Ш Е Н И Е
№260076
Гр.Русе, 01.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и пети януари, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2352 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
А.Г.А.– председател на
ПК „Зора“ – Сандрово заявява, че на 20.08.2015г. представляваната от него
кооперация сключила трудов договор с Е.П.А., по силата на който ответницата
заемала длъжността „продавач – консултант“, с място на работа: смесен магазин,
обект №1 в село Сандрово. Едновременно с възложената трудова функция,
изпълнявала и длъжността „приемчик на игрите към „Спортния тотализатор“.
Молителят пояснява, че до 08.11.2019г. работела съвместно с Е.А., която след
посочената дата ползвала отпуск по майчинство. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено на 03.01.2020г.
Ищецът твърди, че след
08.11.2019г. Е.А. не отчела постъпленията в тотализатора от тиражи: №88, №89,
№902, №91, №92, №93 и №94 на обща стойност 1873.05 лева. Това наложило проверка
на работата й, в частност ревизия на магазина, при която била установена липса
в размер на 2331.62 лева. След предявяване резултатите от ревизията,
ответницата заявила, че е съгласна да заплати сумата на месечни вноски, които
да бъдат приспаднати от трудовото й възнаграждение. До прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят удържал част от дълга – 1813.60 лева, а
за остатъка – 518 лева длъжникът изготвил запис на заповед, по която не
извършил плащане.
На 29.09.2018г.
председателят наредил, продавачите да следят периодично срока на годност на
стоките в смесения магазин. Е.А. не изпълнила разпореждането, в резултат на
което кооперацията претърпяла вреда в размер на 722.50 лева – стойността на
стоки, негодни за употреба.
През 2019г.
ответницата бракувала без знание на работодателя стоки на стойност 1419.29 лева
и направила преоценка на стока на стойност 76.08 лева.
С оглед изложеното,
ищецът счита, че ответникът е причинил вреди на кооперацията, възлизащи общо на
4608.83 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Е.П.А., ЕГН ********** да заплати на ПК „Зора“ – село
Сандрово, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Сандрово,
област Русе, ул.“Хан Крум“№4а, представлявана от председателя А.Г.А.сумата
4608.83 лева, съставляваща сбор от: 1873.05 лева – неотчетена сума от
постъпленията на тиражите на Спортния тотализатор за периода 08.11.2019г. –
31.12.2019г.; 518 лева – главница по запис на заповед с падеж 31.03.2020г.; 722.50
лева – стока с изтекъл срок на годност; 1419.29 лева – самоволно бракувана от
ответницата стока; 76.08 лева – извършена преоценка на стока, която
впоследствие е продадена на доставна цена, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените
по делото разноски.
по отговора на
ответника
В срока по чл.131 от ГПК, Е.П.А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че е погасила
задълженията си към Спортния тотализатор, но не получила комисионна, тъй като
председателя на кооперацията я задържал. Твърди, че подписала приложения към
исковата молба отчет под натиск. В тази връзка сочи, че г-н Ангелов й нареждал
да използва парите от Спортния тотализатор
за зареждане стока в магазина. Поддържа, че сумата 1873.05 лева изцяло е
удържана от трудовото й възнаграждение и дължимите обезщетения по КТ.
Ответницата била
„изнудена“ да подпише запис на заповед за 518 лева, за да получи трудовата си
книжка.
Твърди, че
работодателят я ощетил финансово, тъй като работела на пълно работно време, а
получавала възнаграждение за 4 часов работен ден.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №2 от 26.08.2015г., по силата на който Е.П.А. заемала длъжността
„продавач - консултант“ в „ПК Зора – Сандрово“, с основно месечно
възнаграждение в размер на 190 лева и допълнително възнаграждение за прослужено
време – 4%, при работно време – 4 часа. На 02.12.2019г. работодателят отправил
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Със Заповед
№1/03.01.2020г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ.
През м.януари 2015г. между ДП БСТ и ПК „Зора“ е сключен договор, въз основа
на който кооперацията приела срещу възнаграждение да извършва дейност по:
продажба на удостоверителни знаци – талони, за участие в моментните лотарийни
игри; изплащане на печалби, съобразно игралните условия и правила на
съответните игри, организирани от ДП БСТ в единичен размер до 200 лева включително.
Със Заповед №12/08.12.2015г., ищецът наредил, МОЛ Е.А. и Е.П., след изкаран
курс на обучение и придобиване сертификат за работа като касиер – приемчици, да
приемат залози в реално време на хазартни игри, организирани от ДП БСТ, в обект
№1 на кооперацията – смесен магазин.
На 07.01.2020г. е извършена инвентаризация в обект №1 с МОЛ Е.А.. На
следващия ден ответницата издала запис на заповед в полза на кооперацията за
сумата 518 лева.
Приложени са: кореспонденция, проведена между ПК Зора – Сандрово и Е.А. във
връзка с установени липси и причинени от служителя вреди на кооперацията;
отчети на БСП за периода 08.11.2019г. – 27.11.2019г.; отчет към БСТ; ръкописни
документи, изготвени във връзка с бракувани стоки; 7 стоково – парични отчета
за времето от август 2018г. до м.май 2019г.; справка, относно оторизираните
лица за работа с терминал в пункт ДП2; удостоверение от 07.01.2020г. за
осигурителен стаж, изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредба за пенсиите и осигурителния
стаж.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Е.Р.А.
и М.Й. Симеонов.
Е.А. заявява, че до м.октомври 2018г. работела с Е.А.
в магазин на ПК „Зора“ – с.Сандрово. Впоследствие ползвала отпуск по болест, а
към настоящия момент – отпуск за отглеждане на дете. При извършена ревизия през
м.октомври 2018г., работодателят установил липси, погасени от нея и
ответницата. След ревизията, единствено Е.А. била МОЛ. Свидетелката пояснява,
че средствата от спортния тотализатор се отчитали след приключване на
съответния тираж, като МОЛ ги превеждало по банков път или на каса на „Изипей“.
Постъпленията от БСТ нямали нищо общо със стоките в магазина на кооперацията.
С показанията на М. С. се
установява, че на 07.01.2020г., след извършена инвентаризация в магазина, били
установени стоки с изтекъл срок на годност, които свидетелят приел, в
качеството си на наемател на обекта. М. С. твърди, че заплатил стойността на
стоките – около 722 лева. Поддържа, че е бил ощетен с посочената сума, тъй като
я внесъл в касата на кооперацията. Пояснява, че имал уговорка с Е.А. да му
съдейства за замяна на стоките с годни такива, но дистрибуторите отказали да ги
приемат.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и
всестранно. След извършена проверка по ревизионния акт от извършената на
07.01.2020г. инвентаризация, вещото лице е констатирало липса на стоки на обща
стойност 2331.62 лева. Е.А. погасила част от липсата – 1813.60 лева, а за
остатъка от 518.02 лева, на 08.01.2020г. издала запис на заповед. Установено е,
че ответницата не е отчела постъпленията на тиражите на БСП (периода
08.11.209г. – 31.12.2019г.), които възлизат на обща стойност 1873.05 лева. През
2019г. Е.А. бракувала стока за 1423.91 лева; преоценила стоки за 76.08 лева и
пропуснала подмяна на стоки с изтекъл срок на годност, чиято стойност възлиза
на 722.50 лева.
В о.с.з. е допуснато изменение на иска, чрез неговото увеличаване,
съобразно заключението на приетата съдебно – икономическа експертиза.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Разпоредбата на чл.207 КТ урежда специален деликтен състав, при който
вината, противоправността и причинната връзка се предполагат. Според практиката
на ВКС, за липса в пълен размер, спрямо работодателя отговаря работник или
служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Тази
отговорност е свързана с липси и е типична за отчетническите трудови функции.
Липсата е недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в
склада, цеха и пр. (когато се касае за материални ценности), който е с
неустановен произход, т.е. няма яснота относно причините за появяването му. При
констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от
отчетника. Тази презумпция произтича от специфичната трудова функция на
отчетника (който е длъжен да пази и отчита поверените му парични или материални
ценности) и от неизяснения произход на недостига. За да избегне имуществената
отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да
установи, че не е причинило щетата или, че не я е причинило виновно.
Установено бе, че в периода 26.08.2015г. – 03.01.2020г., Е.А. заемала
длъжността „продавач – консултант“ в ПК „Зора“ – с.Сандрово. Предвид характера
на трудовата функция, съдът приема, че ответницата е била материално отговорно
лице, отчетник по смисъла на чл.207 КТ, респективно носи отговорност в случай
на установяване липса на поверените й материални и парични ценности.
Придобиване качеството „отчетник“ не зависи от вписване в длъжностна
характеристика. Такава може и да не е издадена, тъй като наличието й не е
условие за валидността на трудовото правоотношение. Достатъчно е в изпълнение
на длъжността, която работникът заема по трудов договор, да извършва действия,
свързани със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на материални
ценности (в този смисъл
е и Решение №493/23.11.2011г. по ГД №586/2011г. на ВКС, ІV г.о.). В случая, задълженията на ответница
характеризират заеманата длъжност като отчетническа.
Следващата предпоставка за ангажиране пълната имуществена отчетническа
отговорност е наличие на липса. Релевираните в хода на производството
доказателства (в частност заключението на съдебно – икономическата експертиза)
водят до извод, че Е.А. не е отчела
парични средства от постъпленията на БСП на обща стойност 1873.05 лева, което и е вменено като
задължение със Заповед №12/08.12.2015г.
МОЛ не е погасило и остатък от липси, констатирани при извършена инвентаризация
на 07.01.2020г., който възлиза на 518.02
лева. Налице е недостиг с неустановен произход, който възлиза общо на
2391.07 лева. Предвид липсата на данни за обстоятелства, които изключват
имуществената отговорност на ответницата, предявения иск следва да бъде уважен
в размер на 2391.07 лева. Върху главницата следва да бъде присъдена законна
лихва от 07.01.2020г., денят, в който е установена липсата, но такава се
претендира от 11.05.2020г.
Неоснователни се явяват претенциите, досежно сумите: 1423.91 лева –
стойността на бракувани стоки; 76.08 лева – преоценени стоки и 722.50 лева –
стоки с изтекъл срок на годност, които не са подменени. Вземанията за
повредена, но налична стока, предпоставят ограничена имуществена отговорност по
смисъла на чл.207, ал.1, т.1 КТ, редът за реализиране на която е регламентиран
в чл.210 КТ. Според цитираната норма, процедурата започва с издаване писмена
заповед, с която се определя основанието и размера на отговорността на
работника. Ограничената имуществена отговорност се реализира принципно чрез
извънсъдебното производство по чл.210 от ГПК, ако работникът не оспори
издадената от работодателя за това нарочна заповед, а ако я оспори – спорът се
разглежда по съдебен ред.
В хода на производството не са ангажирани доказателства за спазване на тази
процедура, което е недопустимо нарушаване на императивните правила, защитаващи
работника. Искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отделно от това следва да се отбележи, че стоките с изтекъл срок на годност,
на стойност 722.50 лева, са приети и заплатени от св.М. Симеонов, т.е. за
кооперацията не е налице вреда в посочения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част от претенциите. ПК „Зора“ – село
Сандрово е заплатила държавна такса, възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице общо 938.95 лева. Съобразно уважената
част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 486.63
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.П.А., ЕГН ********** да заплати на ПК „ЗОРА“
– село Сандрово, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село
Сандрово, област Русе, ул.“Хан Крум“№4а, представлявана от председателя А.Г.А.сумата
2391.07 лева, съставляваща сбор от:
1873.05 лева – неотчетена сума от постъпленията на тиражите на БСТ за периода
08.11.2019г. – 31.12.2019г. и 518 лева – липси, констатирани при инвентаризация
на 07.01.2020г., за които е издаден запис на заповед с падеж 31.03.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2020г. до окончателното
й изплащане, както и разноски в размер на 486.63
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК
„ЗОРА“ – село Сандрово, ЕИК ********* срещу Е.П.А., ЕГН ********** иск за
заплащане сумите: 722.50 лева – стока с изтекъл срок на годност; 1419.29 лева –
самоволно бракувана от ответницата стока; 76.08 лева – извършена преоценка на
стока, която впоследствие е продадена на доставна цена, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.05.2020г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: