Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 126/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба от С.Т. ***, чрез адв. Е.Ц. *** против Заповед № РД-09-155/23.02.2021
г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, с която са одобрени окончателни
специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“
за Кампания 2020 като част от Система за идентификация на земеделските парцели,
актуализирани за 2020 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., отразяване на
резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство
на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и
4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на
проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със
Заповед № РД-09-1023/15.12.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите В ЧАСТТА, касаеща парцели в землището на гр. Априлци, както следва: парцел
с идентификатор 52218-4106-1-8 със заявена площ 6.18 хектара и недопустима за подпомагане
площ от 1.26 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-1-1 със заявена площ
0.32 хектара и недопустима за подпомагане площ от 0.32 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-2-1 със
заявена площ 5.85 хектара и недопустима за подпомагане площ от 5.85 хектара; парцел
с идентификатор 52218-1663-3-1 със заявена площ 2.91 хектара и недопустима за
подпомагане площ от 2.05 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-4-1 със
заявена площ 0.37 хектара и недопустима за подпомагане площ от 0.37 хектара; парцел
с идентификатор 52218-1663-5-1 със заявена площ 0.41 хектара и недопустима за
подпомагане площ от 0.41 хектара.
По изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна
в обжалваната му част и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Според жалбоподателя, описаните парцели, останали извън окончателния слой
„Площи допустими за подпомагане“ са били декларирани и поддържани от него в
последните 4-5 години
и е получавал подпомагане за цялата заявена от площ, като всяка година е поддържал
заявените от него площи по един и същ начин, т.е. по начин, който отговаря на
изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Навеждат се доводи, че заявените от П.
парцели и части от тях не попадат в обхвата на чл. 3 от цитираната наредба,
както и че тези площи се поддържат от в състояние, годно за производство и се
използват за производство съгласно изискванията на чл. 4 и сл. от наредбата.
Твърди се, че заявените площи не попадат в категорията „Трайно неподходящи за
подпомагане земеделски площи или части от тях“ по критериите на чл. 10 от
наредбата. В жалбата е направено и искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят С.П. се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата, развива доводи по съществото на спора и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – министърът на
земеделието, храните и горите в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Оспорващият е подал заявление за подпомагане
УРН 563966 за кампания 2020 (л. 17 и сл.), като в него е заявил за подпомагане
имоти с идентификатор на парцели 52218-4106-1-8, 52218-1663-1-1,
52218-1663-2-1, 52218-1663-3-1, 52218-1663-4-1, 52218-1663-5-1, тоест за него е
налице правен интерес да оспорва административния акт, с който тези заявени от
него имоти, респ. части от тях, са изключени от площите допустими за
подпомагане за кампания 2020. Обжалваната заповед е публикувана на стр. 201 от
ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г. (л. 40), а жалбата е регистрирана в деловодството
на административния орган с рег. № 94-711/25.03.2021 г. (л. 2), но е подадена
по пощата на 22.03.2021 г., което е видно от представения от жалбоподателя
системен бон (л. 37) с молба с вх. № 1593/13.05.2021 г. в АдмС Ловеч. Внесена е
дължимата държавна такса за образуване на административно дело и е представен
платежния документ по делото (л. 11). Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че със Заповед № РД-09-1023/15.12.2020 г. на Министъра на ЗХГ (л.
28-29) е одобрен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2020 г., като част от системата за идентификация на земеделските
парцели (СИЗП) чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на
страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г. и чрез отразяване на
резултатите от теренните проверки, проведени през годината. В Раздел четвърти
от тази заповед е указано, че земеделските стопани в срок до 08.01.2021 г. включително, могат да подават възражения по
образец относно граници и начин на трайно ползване на физически блокове и
непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части
от тях в проекта на специализиран слой „Почви допустими за подпомагане“ за
кампания 2020 г. От представената разпечатка на лист 27 от делото и от
наличните файлове на представяния на л. 31 диск, се установява, а и не се спори
между страните, че жалбоподателят е подал такова възражение с рег. № АР-12-24/21.12.2020
г. срещу изключването от обхвата на площите, допустими за подпомагане на ползваните
от него парцели, респ. части от тях.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г., с
която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2
от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил
окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за
подпомагане“ (ПДП) за кампания 2020 г. като част от Системата за идентификация
на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2020 г. чрез дешифрация
на нова ЦОФК на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г.,
отразяване на резултатите от теренни проверки на областните и общинските
структури на МЗХГ и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, както и
чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализиран
слой ПДП, одобрен със Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите. Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. е
обнародвана в ДВ, бр. 20 от 09.03.2021 г.
В представената с писмо с вх. №
1902/19.05.2022 г. в АдмС Ловеч таблица с данни за заявените от кандидата
парцели за кампания 2020 г. (л. 56-60), извън одобрения с нея окончателен
специализиран слой са останали парцели в землището на гр. Априлци, заявени от С.П.,
както следва: парцел с идентификатор 52218-4106-1-8 със заявена площ 6.18
хектара и недопустима за подпомагане площ от 1.26 хектара; парцел с
идентификатор 52218-1663-1-1 със заявена площ 0.32 хектара и недопустима за
подпомагане площ от 0.32 хектара; парцел
с идентификатор 52218-1663-2-1 със заявена площ 5.85 хектара и недопустима за
подпомагане площ от 5.85 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-3-1 със
заявена площ 2.91 хектара и недопустима за подпомагане площ от 2.05 хектара;
парцел с идентификатор 52218-1663-4-1 със заявена площ 0.37 хектара и недопустима
за подпомагане площ от 0.37 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-5-1 със
заявена площ 0.41 хектара и недопустима за подпомагане площ от 0.41 хектара.
Като причини за изключване на тези
площи от слоя ПДП в тази таблица е посочено следното: по отношение на парцел 52218-4106-1-8
- съгласно
ЦОФК/дешифрация, части от парцела са недопустими за подпомагане на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 1,
т. 1 и ал. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - в парцела има
множество групи храсти и дървета, надвишаващи 100 кв.м., по периферията навлиза
част от гората; по
отношение на парцел 52218-1663-1-1 - съгласно ЦОФК/дешифрация, парцелът изцяло не
попада в обхвата на специализиран слой ПДП, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 и
ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана площ, без
следи от земеделска дейност с храсти, тръни, плевелна и друга нежелана
растителност – хвойна,
естествен воден канал/дере/просека на север; по отношение на парцел 52218-1663-2-1 - съгласно
ЦОФК/дешифрация, парцелът изцяло не попада в обхвата на специализиран слой ПДП,
на основание чл. 3,
ал. 1, т. 3 и 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана площ, без
следи от земеделска дейност с храсти, тръни, плевелна и друга нежелана
растителност, на север - ерозирали терени, без тревна покривка, както и
естествен воден канал/дере/, в южната част - основи но постройки; по отношение на парцел 52218-1663-3-1
- съгласно
ЦОФК/дешифрация, части от парцела са недопустими за подпомагане на основание
чл. 8, ал. 2, т. 1 и
3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2,
т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана площ, без
следи от земеделска дейност с храсти, тръни, плевелна и друга нежелана
растителност – хвойна;
по отношение на парцел
52218-1663-4-1 - съгласно ЦОФК/дешифрация, парцелът изцяло не попада в обхвата на
специализиран слой ПДП, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана площ, без следи
от земеделска дейност с храсти, тръни, плевелна и друга нежелана растителност – хвойна, камъни в
южната част на парцела, естествен воден канал/дере/просека на север; по отношение на парцел 52218-1663-5-1
- съгласно
ЦОФК/дешифрация, парцелът изцяло не попада в обхвата на специализиран слой ПДП,
на основание чл. 3,
ал. 1, т. 4, чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - неподдържана площ, без
следи от земеделска дейност с храсти, тръни, плевелна и друга нежелана растителност-хвойна,
през парцела преминава рекичка.
Следва да се отбележи,
че в писмо с рег. №
94-717/13.04.2021 г., с което Директорът на дирекция „Идентификация на
земеделските парцели“ е изпратил административната преписка на Директора на
Дирекция ПДЗЕС, изрично е посочено, че тази таблица с данни за заявените от кандидата парцели за
кампания 2020 г. (представена и на хартиен носител на л. 56-60), е „създадена
ръчно/изкуствено с цел улесняване на съда и за използване от вещо лице по
делото“.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа
експертиза (СТЕ). Назначеното вещо лице е
изготвило и представило заключение, което не е оспорено от страните и е
приобщено към доказателствения материал по делото.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Основанията за оспорване на
административните актове са посочени в чл. 146 от АПК – липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона.
Настоящият съдебен състав счита,
че Заповед № РД-09-155/23.02.2021 г., издадена от Министъра на земеделието,
храните и горите в обжалваната ѝ част не отговаря на всички изисквания за
законосъобразност.
Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава
Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), състояща се от отделни
системи, една от които е Системата за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП) по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която, по силата на чл. 30, ал. 4, т. 2
от ЗПЗП се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и
горите. Въз основа на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, министърът
на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол. В разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП е
регламентирано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите
да създава в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който
включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа
на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП – Наредба № 2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за заплащане на площ. Включените в системата за идентификация
на земеделските парцели по чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП данни, се актуализират
ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта,
чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез
отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 – ал. 4 от чл. 33 от
ЗПЗП.
Оспореният в настоящото
производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му
в чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП правомощия. Съгласно цитираната разпоредба, данните в
Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), които се отнасят до
физическите блокове и обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“, се одобряват със заповед на Министъра на земеделието, храните и
горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентния административен орган и по аргумент от чл. 33а, ал. 6 от
ЗПЗП, който определя, че Министърът на земеделието, храните и горите издава
заповед, с която се одобрява или изменя окончателния специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“. Няма и спор между страните, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган.
С оглед гореизложеното, административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия и липсва отменителното
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма, подписана е от своя издател и в съответствие с изискването на чл.33а,
ал.2, изр. последно от ЗПЗП е обнародвана в Държавен вестник – бр. 20 от
09.03.2021 г. (л. 40).
С оглед специфичната цел на
издаването ѝ, а именно с нея да бъде одобрен окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за територията на цялата страна, е
обективно невъзможно в самата заповед да бъдат излагани детайлни аргументи по
отношение на всеки отделен парцел. Следва също така да се обърне внимание, че
по своята същност със заповедта се одобрява допустимия слой и то не по искане
на заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което невключването на
определен парцел в слоя ПДП не съставлява отказ на органа, който отказ да бъде
изрично и подробно мотивиран. Достатъчно е административната преписка да
съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният
слой „Площи, допустими за подпомагане“, включително чрез посочване на
изключените от слоя площи, като от тези доказателства да може да се направи
извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой.
В случая обаче в
административната преписка липсва справка в табличен или друг вид, в която да
са посочени заявените земеделски парцели за кампания 2020 г., площта на всеки
парцел извън обхвата на проекто слоя за 2020 г. и площта на всеки парцел, извън
окончателния обхват на слой ПДП за 2020 г., фактическите и правни основания,
послужили за формирането на тези изводи. Липсва каквато и да било информация
относно подаденото от жалбоподателя възражение рег. № АР-12-24/21.12.2020 г. за
това, извършени ли са наредените с т. VII от Заповед № РД 09-1023/15.12.2020
г., проверки на физическите блокове, с оглед коректното определяне на обхвата
на специализираните слоеве. В същата точка от цитираната заповед е пояснено, че
проверките включват и преглед на коректността на дешифрацията на новата цифрова
ортофотокарта (ЦОФК) по заснемане през 2020 г. и правилното нанасяне в СИЗП на
резултатите от извършените теренни проверки за актуализация на СИЗП. Едва в
писмо рег. № 94-717/13.04.2021 г., с което Директорът на дирекция „Идентификация
на земеделските парцели“ е изпратил административната преписка на Директора на
Дирекция ПДЗЕС се посочва, че за кампания 2020 г. бенефициентът
е заявил за подпомагане 64 парцела, обект на възражението до МЗХГ са 26 парцела, а на жалбата
до АдмС -
Ловеч са 6 парцела. Посочено е
още, че парцелите попадат под самолетно заснемане от 28.08 и 29.08.2020 г., тоест за тези
територии е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) цифрова
ортофотокарта (ЦОФК), в резултат на което част от площите попадат извън
специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно - като негодни за
подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В заключение е изложено, че в
резултат на извършената допълнителна, трета проверка по казуса, се потвърждава
коректността на извършената дешифрация за кампания 2020 по отношение на конкретните
площи.
Тази информация обаче, макар да
внася известна яснота за причините, поради които дадени площи не са попаднали в
одобрения слой, не може да замести липсата на мотиви, тъй като не е във връзка
с издаването на заповедта, а по повод нейното оспорване пред съда.
Няма спор по делото, че по
отношение на процесните парцели при постановяване на заповедта е ползван метода
дешифрация на нова ЦОФК по самолетно заснемане през 2020 г.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба №
2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, допустимите за подпомагане
земеделски площи са тези, които се поддържат в състояние, годно за
производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9 от същата
наредба. В чл. 10 от същата са посочени предпоставките, при
което земеделските парцели са трайно или временно неподходящите за подпомагане
площи.
В обжалваната заповед липсват
мотиви, от които да се установи наличието на условията по чл. 10 или липсата на
предпоставките по чл. 4 от Наредбата, като съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
доказването на тези обстоятелства е възложено в тежест на органа, постановил
акта, като в този смисъл са и конкретните указания, които са дадени от съда с
постановеното по делото определение от з.с.з. от 12.04.2022 г.
Липсват доказателства, от които
могат да се установят каква и коя точно част от конкретно заявените от П.
земеделски площи е извън слоя, приет за допустим за подпомагане през 2020 г.,
както и за фактическите и правни основания довели до това.
Представеното по делото писмо с
рег. № 94-717/13.04.2021 г., с което Директорът на дирекция „Идентификация на
земеделските парцели“ е изпратил административната преписка на директора на
Дирекция ПДЗЕС не може да бъде прието като мотиви към акта поради това, че не е
изготвено от органа, постановил обжалваната заповед, а освен това е изготвено
едва след постъпване на жалбата на П., т.е. не е във връзка с издаването на
заповедта, а по повод нейното оспорване пред съда.
Отделно от горното, в това писмо
изрично е посочено, че таблицата с данни за заявените от кандидата парцели за кампания
2020 г. (представена и на хартиен носител на л. 56-60 и в която единствено се
съдържат някакви съображения за неприемането на процесните парцели за ПДП) е
„създадена ръчно/изкуствено с цел улесняване на съда и за използване от вещо
лице по делото“. С оглед на което, същата не отразява фактическите и правни
основания, послужили за постановяване на акта.
Предвид изложеното, съдът намира,
че заповедта не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа
фактическите и правни основания за постановяването й, а освен това липсват и
доказателства за наличие или липса на нормативно установените предпоставки за
постановяване на акта.
В горния смисъл по идентичен
случай се е произнесъл и Върховният административен съд с Решение №
4451/11.05.2022 г. по адм. д. № 1117/2022 г.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореният административен акт е издаден в нарушение и на материалния закон.
От приетата по делото СТЕ, изготвена
от вещото лице инж. А., която съдът кредитира като обективна и професионално
обоснована, се установява, че противно на приетото от административния орган, изцяло допустими за
подпомагане са парцели 52218-1663-2-1,
52218-1663-5-1, 52218-1663-4-1 и 52218-1663-1-1; парцел
52218-4106-1-8
следва да
остане с допустима за подпомагане площ 5,96 ха като в предходната 2019 г.;
от парцел 52218-1663-3-1 следва да се изключи
малка част от гъстата хвойна в средата му.
В табличен вид вещото лице е изложило подробно своите констатации по отношение на всеки
един от процесните парцели.
Установява се, че за парцел 52218-4106-1-8 не са допуснати групи от дървета с допиращи се корони, които не са с
мозаечно разположение и по периферията на парцела има навлизане в гората.
За парцел 52218-1663-1-1 - няма дере, водният канал е на
границата, няма просека, а следи от гуми на автомобил, няма групи от дървета
или храсти, като има само единични дървета под 100 бр. на ха. Вещото лице сочи,
че тръните не са описани в Наредба № 2/26.03.2018 г. като
нежелана растителност и от самолетно
заснемане не могат да се установят следите от паша. Отразено е, че следва
целият парцел да бъде допустима за подпомагане площ.
За
парцел 52218-1663-2-1 - в парцела има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти
на хектар, които са с мозаечно разположение, има мозаечно разположени сгради,
съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат
не повече от 10 % от общата площ. Вещото лице сочи още, че със сходни параметри
е допусната ДПП, която на ЦОФК е отразена със син контур в горен ляв ъгъл на
картата-това е от парцел 52218-1663-3-1, като разлика между допуснатата ДПП и
заявения парцел почти няма. Вещото лице сочи, че тръните не са описани в
Наредба № 2/26.03.2018 г. като нежелана растителност и от самолетно заснемане не могат да се
установят следите от паша. Отразено е, че следва целия парцел да бъде допустима
за подпомагане площ.
За
парцел 52218-1663-3-1 е констатирано, че има малко хвойна, но тя е мозаечно разположена и не пречи да се извършва
паша, има не повече от 100 бр.
дървета и/или храсти на хектар, които са с мозаечно разположение. Вещото
лице сочи, че тръните не са описани в Наредба № 2/26.03.2018 г. като нежелана растителност и от самолетно заснемане
не могат да се установят следите от паша. Отразено е, че може да се изключи малка част от по-гъстата
хвойна в средата на парцела.
За
парцел 52218-1663-4-1 установяванията на вещото лице се свеждат до заключението, че следва целият
парцел да бъде допустима за
подпомагане площ.
За
парцел 52218-1663-5-1 е отразено, че рекичката заема под 10% от площта на парцела, няма групи от дървета или
храсти, има само единични дървета под 100 бр. на ха. Вещото лице сочи, че тръните не са описани в Наредба
№ 2/26.03.2018
г. като нежелана растителност и
от самолетно заснемане не могат да се установят следите от паша. Отразено
е, че следва целия парцел да бъде допустима за подпомагане площ.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и
пояснява, че досежно парцел 52218-1663-3-1, за който е посочено, че следва да
се изключи малка част от хвойната в средата, не е направено изчисление каква
част от площта следва да се извади, като сочи, че административният орган може
да направи това изчисление. Пояснява още, че от ортофотоизображението не може
да се каже с точност дали един обект е храст или трън, но при всички случаи не
заемат повече от 10% от общата площ на парцела.
Вещото лице е базирало изводите
си въз основа на приетите по делото доказателства, т.е. след запознаване с
направените самолетни снимки от органа на 28.08 и 29.08.2020 г. и анализ на
същите.
Изложеното налага извода, че
констатациите от извършената дешифрация на ЦОФК, посочени в таблицата с данни за заявените от кандидата
парцели за кампания 2020 г. (представена и на хартиен носител на л. 56-60),
макар и непредставляващи част от административната преписка по издаването на
заповедта, каквито мотиви бяха изложени по-горе, са оборени от събраните в
настоящото производство доказателства – заключението на вещото лице.
С оглед горното съдът счита, че описаните
в таблицата констатации от разчитане на ЦОФК, въз основа на които е изключена
площта от референтния парцел, се опровергават от заключението на вещото лице,
респективно не са налице отразените в таблицата недопустими елементи по цитираните в нея разпоредби от Наредба № 2 от 26 март 2018 г.
Напротив, решаващите изводи в
експертизата са формирани след извършен анализ на данните в представените от
МЗХГ по делото документи за имотите, като заключението е изцяло на база
дешифриране на самолетните снимки от 28.08 и 29.08.2020 г., които е ползвал и
административният орган, т. е. от релевантния период. В тази връзка,
заключението е логично, обективно и компетентно изготвено, в съответствие с
представените по делото доказателства и съдът го кредитира изцяло.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 2 от 26 март 2018 г., допустими за подпомагане са
постоянно затревените площи, когато на тях има по т. 1 не повече от 100 бр.
дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл. 10, ал.
1, т. 2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение; т. 2.
има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали
или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след
изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4; т. 3.
следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Проверените
площи, заявени за подпомагане от жалбоподателя, отговарят на посочените изисквания
и това е установено и потвърдено от експертното заключение на приетата по
делото експертиза.
Оспорената заповед не съдържа
мотиви за несъответствието на спорните площи с изискванията на Наредба № 2 от 26 март 2018 г. относно критериите за
допустимост. Доказано е по делото, че площите отговарят на изискванията на чл. 8,
ал. 2 от Наредбата, съответно оспорения акт в процесната част е необоснован и
несъответен на материалния закон.
По изложените съображения жалбата
се явява основателна, поради което атакуваната заповед следва да се отмени в
частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой необосновано са
изключени посочените от вещото лице площи от имоти, като преписката се върне на
Министъра на земеделието (предходното наименование - Министър на земеделието,
храните и горите, доколкото от данните по делото се установява, че
наименованието на Министерството е променено) със задължителни указания за
тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне административният орган
следва да съобрази установеното от съда относно частите от парцелите, които
трябва да се включат в слоя площи допустими за подпомагане за 2020 г. и да
приложи критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми
и мерки за плащане на площ, посочени в Наредба № 2/26.03.2018 г.
Жалбоподателят е направил своевременно
искане за присъждане на направените разноски по делото. Видно от представените
договори за правна защита и съдействие на лист 12 и лист 111 от делото,
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е в общ размер на 600
лева. Видно от документите за извършени плащания на л. 11, л. 53 и л. 84, са
внесени държавна такса в размер на 10 лв. и 1000 лв. – депозит за вещо лице по
назначената СТЕ. С оглед на това в общия си размер от 1610 лв. претендираните
разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
По отношение на направеното от страна на процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
противната страна, съдът счита, че същото е неоснователно и разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в поискания от ПП на
жалбоподателя размер. Доколкото съобразно приложимата в случая разпоредба на
чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за един
адвокат е определен на 500 лв., то договореният и реално заплатен адвокатски
хонорар от 600 лева надвишава със 100 лв. минималния по наредбата и не се явява
прекомерен, предвид фактическата и правна сложност, с които се отличава
настоящото дело. От една страна направеното възражение за прекомерност е
бланкетно и не е обосновано с никакви аргументи, а от друга - съдът съобрази,
че по делото са проведени четири открити съдебни заседания, като упълномощеният
от жалбоподателя адвокат се е явил във всяко едно от тях и е проявил
процесуална активност. Предвид това, не са налице предпоставки, обуславящи
намаляването на размера на претендирания адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-09-155/23.02.2021 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите
В ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. са
останали парцели в землището на гр. Априлци, както следва: парцел с
идентификатор 52218-4106-1-8 с определена като недопустима за подпомагане площ
от 1.26 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-1-1 с определена като недопустима
за подпомагане площ от 0.32 хектара;
парцел с идентификатор 52218-1663-2-1 с определена като недопустима за
подпомагане площ от 5.85 хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-3-1 с определена
като недопустима за подпомагане площ от 2.05 хектара; парцел с идентификатор
52218-1663-4-1 с определена като недопустима за подпомагане площ от 0.37
хектара; парцел с идентификатор 52218-1663-5-1 с определена като недопустима за
подпомагане площ от 0.41 хектара.
ИЗПРАЩА преписката
в отменената част на административния орган - Министъра на земеделието (предходно
наименование - министър на земеделието, храните и горите) за ново произнасяне
при спазване на дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерство
на земеделието – гр. София, да заплати на С.Т. ***, разноски в размер на общо 1610
(хиляда шестстотин и десет) лева, от които 600 (шестстотин) лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, 10 (десет) лева държавна такса за образуване на административно дело и 1000 (хиляда)
лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: