РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Тутракан, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20243430100415 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127
– 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на
разглеждане в открито съдебно заседание.
Проект за доклад
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото,
както следва:
1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от
ищцата В. А. Н., упълномощила адв. Л. Б. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 9), за
1.1. установяването на недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на
Договор за потребителски кредит № 799097/19.01.2023 г., сключен между ищцата и
ответното дружество, поради наличието на неравноправни клаузи в същия,
противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен
ГПР;
1.2. (в условията на евентуалност) само на клаузата за неустойка поради
противоречие на чл. 21, ал. 4 от ЗПК – тъй като определя обезщетение по – високо
от това в чл. 32, ал. 4 от ЗПК.
1
1.3. Ищцата твърди, че на 19.01.2023 г. между нея и ответното дружество бил
сключен Договор за потребителски кредит № 799097, по силата на който е получила
сумата от 1 000,00 лв. при фиксирани ГЛП и ГПР. В същия било уговорено, че
заемателят ще погаси кредита на 11 месечни вноски в размер на по 185,00 лв., като в
сумата се включвали главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение в
размер на 811,56 лв.
1.4. Твърди се, че ГПР е бил увеличен по скрит начин, тъй като в него не била
включена неустойката, дължима на основание чл. 5 от ДПК, в размер на 811,56 лв.
1.5. Отделно от това се твърди, че неустойката излизала извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като с нея се цели
неоснователното обогатяване на кредитора.
1.6. Ответникът „С. К.“ ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество „Н.,
У., М.“ чрез адв. Х. М. от САК (л. 70, 71) е подал подава писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК с вх. № 5434/12.11.2024 г., с който оспорва исковете.
2. Предявени са насрещни евентуално обективно съединени искове по чл.
430, ал. 1 от ТЗ (евент. чл. 23, във вр. с чл. 55 от ЗЗД) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
от ответника за осъждането на ищеца, да заплати:
2.1. непогасената част от заетата сума (главница) по ДПК №
799097/19.01.2023 г. в размер на 100,00 лв., ведно със
2.2. законната лихва от депозирането на насрещната ИМ (29.10.2024 г.) до
окончателното плащане на сумата.
2.3. Ответникът признава, че ищецът е направил плащания по договора в
размер на 900 лв.
3. Ищецът е депозирал отговор на насрещната искова молба (вх. №
5434/12.11.2024 г.), с който насрещният иск се признава, като ищецът твърди, че не е
станал повод за завеждане на делото.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
4. На 19.01.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 799097,
между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на
кредитодател (л. 75). Сумата по договора предадена на кредитополучателя, който факт
не се оспорва от страните.
2
5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 137).
която е установила размера на вземанията.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
II. Общи положения
7. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
предоставянето на сумата по кредита на ответника.
8. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
9.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
9.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
3
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
11. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
12. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. По отношение на договора за кредит
13. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение
13.1. Чл. 11 от договора за кредит предвижда, че при непредставяне от
кредитополучателя на уговореното чл. 6 обезпечение, същият дължи неустойка в
размер на 811,56 лв.
13.2. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни
разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
13.3. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС.
13.4. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка надхвърля
стойността на възнаградителната лихва, поради което следва да се приеме, че
неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
13.5. С уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по
оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени
визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага
неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до цялостно
изменение на условията на договора.
13.6. Не на последно място, неустойката се начислява и погасява и заедно с
погасителния план по договора за кредит, което обуславя извода, че тя представлява
скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по
4
чл. 19, ал. 4 от ГПК. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. №
190/2017 г. на Окръжен съд – гр. Силистра).
14. В тази връзка договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК, поради нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен
годишния процент на разходите - ГПР.
14.1. СТЕ е преизчислила стойността на ГПР, отчитайки и стойността на
неустойката като разход по кредита, като при тази хипотеза ГПР нараства на 392,58%.
14.2. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 41,38
% съществено се различава от действителния такъв.
14.3. Това значително разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на
ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите
ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови
продукти, предлагани на пазара (т. 2. от Решение на СЕС по дело C‑714/22;
Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.;
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
15. Последното обуславя извода, че искът за установяване на
недействителността на договора се явява основателен.
16. В тази връзка съдът не следва да се произнася по евентуално съединения
иск.
17. С оглед недействителността на договора за кредит, съдът намира, че на осн.
чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита (главницата).
IV. По отношение на дължимата сума
18. Предоставената в заем сума възлиза на 1 000 лв. лв., от които длъжникът
съгласно СТЕ е заплатил 900 лв.
19. С оглед настъпването на изискуемостта на всички вноски по погасителният
план ответникът дължи връщане на разликата от 100 лв.
20. В тази връзка и насрещният иск следва да бъде уважен.
Разноски
21. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважените главните искове. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
5
на адв. Л. Б. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение, което отговаря на
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 400 лв. То следва да бъде редуцирано с
оглед уважаването на насрещните искове на 200 лв.
22. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно насрещните искове.
23. В конкретният случай, ищецът не може да се възползва от разпоредбата на
78, ал. 2 от ГПК, тъй като не е върнал цялата главница по договора, което обуславя и
правния интерес на ответника да поиска присъждането на непогасения остатък.
Посоченото от ищеца разрешение в т. 5 от решението на СЕС по съединени дела C-
224/19 и C-259/19 е неприложимо, тъй като касае изключване на отговорността на
длъжника за разноски по частично уважен иск за връщане на недължимо платени от
длъжника суми в резултата на неравноправни клаузи. Т. е. при визирания от това
решение случай длъжникът е бил изряден и е надплатил (но не определил правилно
надплатената сума, която следва да му бъде върнат). В конкретният случай се касае за
обратната хипотеза – длъжникът не е издължил с плащанията си самата главница по
договора, която следва да бъде върната и при недействителност на договора.
24. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение ответника. Съдът констатира, че
минимума по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв., поради което заплатеното от
ответника възнаграждение от 480 лв. (с ДДС) не е прекомерно.
25. В тази връзка на ответника следва да бъдат присъдени разноски, редуцирани
съобразно уважените главни искове, възлизащи на 290 лв.
26. Ответникът е бил освободен с Определение № 316/25.09.2024 г. от
заплащането на държаната такса за подаването на искова молба. С оглед уважаването
на главния иск на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ТнРС държавна такса в размер на 50 лв.
27. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищеца В. А. Н., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ********************** и ответника „С. К.” ООД, с ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление:
**********************; че Договор за потребителски кредит № 799097/19.01.2023
г., сключен между ищцата и ответното дружество, е недействителен поради
наличието на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
6
ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР.
ОСЪЖДА ищеца В. А. Н., с ЕГН **********, да заплати на ответника „С. К.”
ООД, с ЕИК **********************, непогасената част от заетата сума
(главница) по Договор за потребителски кредит № 799097/19.01.2023 г., сключен
между ищцата и ответното дружество, която част възлиза на 100 лв. (сто лева), ведно
със законната лихва върху главницата от депозирането на насрещната ИМ (29.10.2024
г.) до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „С. К.” ООД, с ЕИК **********************, да заплати
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат Л. К. Б., с личен номер
**********************, регистрирана в Адвокатска колегия - гр. С., адвокатско
възнаграждение съобразно уважените главни исковете в размер на 200 лв. (двеста
лева), както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена
доброволно.
ОСЪЖДА ищеца В. А. Н., с ЕГН **********, да заплати на ответника „С. К.”
ООД, с ЕИК **********************, направените по делото разноски съобразно
уважените насрещните искове, размер на 290 лв. (двеста и деветдесет лева), както и 5
лв. за издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
ОСЪЖДА ответника „С. К.” ООД, с ЕИК **********************, да заплати
по сметка на Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на
главните искове в размер на 50 лв. (петдесет лева) и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7