Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна 124 / 3.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на девети май две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Родина Петкова, като
разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНЧХД
№ 336 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 286 от 07.11.2018
г. по НЧХД № 3070 / 2017 г., Варненският районен съд е признал подс. П.Н.К., за невиновен в това, че за
периода април-септември 2015 г. в гр. Варна съзнателно действал против
законните интереси на представлявания от него адв. К.Д.Т., ЕГН **********, като
в качеството си на известен във външния свят представител на адв. К.Т. и против
законните интереси на адв. К.Т., не е предал на представлявания изплатения в
негова полза адвокатски хонорар в размер на 1050,00 лв. от трима негови клиенти
– А.Д.Д., А.И.С. и М.Д.Д., веднага след получаване на хонорара и до настоящия
момент – престъпление по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го е оправдал.
Отхвърлена е изцяло
гражданска претенция в размер на 1050,00 лева имуществени вреди.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Ч.т. Т. сочи, че първоинстанционният съд
неправилно възприел гласните доказателствени средства, респ. е направил и
некоректни изводи за отговорността на подс. К.. Отправено е искане към
проверяващия съд за отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимия
за виновен, респ. уважаване изцяло предявения граждански иск.
В съдебно заседание
пред въззивен съд, процесуалният представител на ч.т. Т., в лицето на адв. Г.
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Защитникът на подс.
К., адв. Я. изразява становище за правилност на съдебния акт. Счита, че същият
е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде
потвърден изцяло. В своя лична защита подс. К., поддържа изразеното становище
от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли съда за потвърждаване
на присъдата.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното
производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен
материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка
по делото.
При
извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази
връзка въззивният съд прие следната фактология:
В периода от началото 2013 г. до октомври 2014 г. /различно
от посоченото в диспозитива на частната тъжба – 2015 г./ подс. К. работел в
кантората на адв. Т., като се ползвал с неговото доверие. Били му възлагани
различни задачи – намиране на клиенти, договаряне с тях, приемане, предаване, депозиране
на документи и т.н.. През 2014 г. подс. К., чрез негов познат установил контакт
с лицето А. Д. с ЕГН: **********, който имал проблеми с „Енерго Про Продажби“
АД във връзка с изключително високи сметки за ток, които му били начислени
неоснователно. Отделно монополистът претендирал за суми за ел. енергия за
период повече от три години назад, които не се дължали като погасени по
давност. Подс. К. му обяснил, че адвокатската кантора, в която работи може да реши
проблемите му. За целта Д., със съдействието на подс. К. упълномощил адв. Т. да образува и
води гражданските дела. Като пълномощник и процесуален представител последният завел
от името на Д., майка му А.И.С. с ЕГН: ********** и брат му М.Д.Д. с ЕГН: **********
в качеството им на наследници по закон на починалия титуляр на партидата за ел.
енергия Д. Д. С. /баща и съпруг/ ЕГН: ********** две граждански дела срещу
„Енерго Про Продажби" АД: гражданско дело № 1150 по описа на PC
Варна за 2014 г. и
гражданско дело № 1149 по описа на PC Варна за 2014 г..
След влизане в сила на решението по гр. дело № 1150 по
описа на PC Варна за 2014 год., ответникът „Енерго Про Продажби“ АД
изпратил с пощенски запис на тримата ищци сума от по 350,00 лева или общо
1050,00 лева, представляващи направените от тях разноски.
През лятото на 2014 г. подс. К. отишъл при А. Д. и М. Д.,
като последните му дали неустановена по делото сума, част от получените
средства.
На по-късен етап
били потърсени от адв. Т., който им обяснил, че предадената от тях сума не му е
предоставена от подс. К.. Чрез процесуалният представител на частния тъжител по
настоящото дело адв. Г., Ал. Д. депозирал сигнал във ВРП, въз основа на който
било образувана преписка № 5346 / 2016 г. по описа на РП Варна. С Постановление
от 10.11.2016 г. РП Варна приела, че липсва престъпление от общ характер и на
основание чл. 199, чл. 213, чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК отказала да образува
досъдебно производство.
В хода на съдебното
следствие е назначена СГЕ, според заключението на която подписите положени срещу
клиент /А. Д./ в Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2014 г. и за
„декларатор“ в Декларация от 19.04.2016 г. са изпълнени от А. Д.. Подписът
положен срещу „клиент“ М. Д. в договор за правна защита и съдействие от
03.04.2014 г. е изпълнен от М. Д..
Приетите за
установени фактически положения от въззивния съд не се различават съществено от
фактическите констатации на ВРС /те по-скоро пресъздават изложеното в тъжбата/,
но те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими
доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В
доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни
доказателствени средства. Така установената фактическа обстановка е безспорно
изяснена относно действията на подсъдимия. Критиките към оценката на гласните
доказателствени средства е необоснована. ВРС задълбочено е поставил на
изследване всички такива, относими към предмета на доказване. Показанията на
свидетелите са детайлно обсъдени и съпоставени с останалите доказателства, в
случая обясненията на подс. К., като ясно съдът е посочил въз основа на кои от
тях е основал фактическите си изводи. Наличието на противоречия с изложеното в
тъжбата обосновано е довело до кредитиране на съобщеното от подсъдимия – извод,
с който и въззивния съд се съгласява.
И при тези
установени факти, може да бъде направен единствено възможния извод, че така
приетата деятелност на подс. К. не обладава състава на повдигнато с частната
тъжба обвинение, такова по чл. 217, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Да, вярно е, че частната
тъжба е внесена след отказ на ВРП да образува наказателно производство по чл. 206
от НК, но тъжителят се е предоверил на изводите на прокурора относно
обективната и субективна съставомерност.
В тази връзка
изводите на ВРС са абсолютно коректни, с които и ВОС се солидаризира изцяло. Приемайки,
че подс. К. е получил парични суми от свидетелите в размер на 1050,00 лева и не
ги е предал на св. Т. /отказ за връщане или предаване, който обосновава
довършване на престъпление по чл. 206 от НК/ по никакъв начин не може да
обоснове извод за злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 217 от НК. Този текст
на закона изобщо изключва присвоителни действия, те са характерни за
присвоителните престъпление, каквото това по чл. 217 от НК не е. Последното се
изразява единствено в действия на представител или пълномощник, които за
насочени и целящи умишлено ощетяване на повереното му за пазене или управление
чуждо имущество, а и разликата в смисъла на думите „ощети“ и „присвои“ е
очевадна.
При тези уточнения,
следва да се поставят и актуалните към разглежданата материалноправна норма
въпроси. Кое от действията на подс. К. установени по делото, може да се
квалифицира като увреждащо интересите на ч.т. Т.. Отговорът е изцяло
отрицателен. Подсъдимият е отговарял за намирането на потенциални клиенти на
адв. Т., които имат „проблеми“ с електроразпределителното дружество –
прекъснато електрозахранване, начислено допълнително електричество и т.н.. Той
е предлагал адвокатската услуга, представял е пълномощни за образуване и водене
на гражданско производство, включително и е приемал плащането на сумите
представляващи очевидно разноски по делата. В тези действия според съда няма
нищо увреждащо или ощетяващо интересите на частния тъжител, напротив в
следствие на това посредничество е увеличаван патримониума на адв. Т..
Отделно от това,
ако говорим за престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК, то ощетяването може да е
по отношение на вече поверено имущество на представителя или пълномощника, а не
такова което ще се придобие в бъдеще, в следствие на конкретни действия на
субекта на престъплението, доколкото за да бъдат престъпни те, следва да причиняват ограничения или тежести
за чуждото имущество. Такива данни по делото отсъстват.
Отделно от това, за
да бъде увреден ч.т. Т., така както твърди в частната тъжба, следва да са
налице категорични доказателства, че твърдяната сума той получава на някакво
правно основание и му се следва. В тъжбата е посочено, че тя представлява
незаплатен адвокатски хонорар и разноски за образуване и водене на две
граждански дела № 1150 / 2014 г. и № 1149 / 2014 г.. на св. С.а, Ал. Д. и М. Д..
Само по себе си това твърдение в тъжбата е невярно, доколкото е посочено и в
трите договора за правна защита и съдействие от 03.04.2014 г., че договореното
възнаграждение от 300,00 лева е заплатено изцяло, в брой /виж стр. 39 – 41 от
преписка № 5346 / 2016 г. на РП Варна/. Отделно от това коментираната по делото
сума от 1050,00 лева е генерирана от едно гражданско дело – № 1150 / 2014 г.
/присъдени разноски/, другото № 1149 / 2014 г. е приключило не в интерес на св.
С.а, Ал. Д. и М. Д.. Това категорично се установява и от приложените по делото
пощенски записи до цитираните свидетели, в които са упоменати сумите за
получаване и основанието за това.
Поради
изложеното проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно наказателната
отговорност на подс. К., като счете, че жабата е неоснователна.
Такава се явява и
жалбата на ч.т. Т. против решението на съда да не ангажира гражданска
отговорност на подс. К. за имуществени вреди, с оглед съществуващата между тях функционалната
връзка - правното основание се явява деянието предмет
на обвинението. Признаването на К. за невиновен, води и до
неоснователност на предявения иск. Установената деятелност не представлява сама
по себе си и деликт.
При цялостната
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС,
следва да бъде потвърдена.
Водим
от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 286 от 07.11.2018 г. по НЧХД № 3070 / 2017 г.по описа на Варненски
районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.