№ 13270
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110110514 по описа за 2024 година
И. К. Д. е предявил срещу „С. К.”ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във
вр. с чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК във вр. с чл.146, ал.1, вр.чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване на нищожността на чл.6,
ал.2 от Договор за паричен заем №414573 от 23.04.2020, сключен между
страните и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от
5 лева, предявена като частичен иск от общо 879.62 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.02.2024 до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.Искът с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е намален от 5 лева на 1.25 лева чрез отказ от иска.
Ищецът твърди, че на 23.04.2020 между страните е сключен договор за
паричен заем №414573, по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер
на 800 лева при уговорени ГЛП в размер на 40.05% и ГПР в размер на 47.76%,
платим на 3 месечни вноски от по 26.70 лева и 7 месечни вноски от по 130.04
лева.Сочи, че съгласно чл.5.1. от договора заемополучателят бил задължен да
осигури обезпечение, отговарящо на редица изисквания, като при
непредставянето му се начислява неустойка, съгласно чл.6, ал.2 от същия
договор в размер на 879.62 лева.Счита, че договорът е нищожен на основание
1
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.Сочи, че в ГПР не е включена сумата , внесена от
кредитополучателя за обезпечаване на кредита, а също и че не е посочено ГПР
от кои разходи се формира.Твърди, че размерът на ГПР е неправилно
изчислен, като действителният такъв не отговаря на изискването на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че е нарушено изискването за яснота на
договора и разбираемост за потребителя.Навежда твърдения за нищожност на
уговорената в договора неустойечна клауза при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с
добрите нрави, както и поради нарушаване на принципа за
справедливост.Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. к.”ООД е представил отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.Не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит.Твърди, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка е действителна, и че не противоречи на
добрите нрави.Иска да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендира
разноски
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разр.аване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем кредирект №414573 от 23.04.2020
„С. К.”ООД е предоставил на И. К. Д. заем в размер от 800 лева, платим на 3
вноски от по 26.70 лева и на 7 вноски от по 130.04 лева и ГПР в размер от
47.76% и ГЛП-40.05% и обща сума на плащане -990.38 лева.
По делото са представени СЕФ и справка за движението поДоговор
№414573 от 24.08.2020.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената на 24.04.2020 сума от И. К.
Д. на „С. К.”ООД по договор за паричен заем №414573 от 23.04.2020 за пълно
погасяване на задълженията по кредита е в размер на 802.08 лева. С внесената
сума в размер на 802.08 лева са погасени задължения по процесния кредит в
размер от 800 лева за главница, 0.83 лева- възнаградителна лихва и неустойка
в размер от 1.25 лева.
По делото е представена справка за кредитната задлъжнялост на И. К.
Д..
2
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем кредирект №414573 от 23.04.2020
„С. К.”ООД е предоставил на И. К. Д. заем в размер от 800 лева, платим на 3
вноски от по 26.70 лева и на 7 вноски от по 130.04 лева и ГПР в размер от
47.76% и ГЛП-40.05% и обща сума на плащане -990.38 лева.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите
условия:поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл.6, ал.2 от договора при неизпълнение на чл.6, ал.1
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 879.62
лева.Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване
на договора заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване.Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в по-голям размер от
сумата по кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява
претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно
обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със закона-
чл.19, ал.4 от ЗПК.
3
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 23.04.2020,,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от
1.01.2020 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%. В случая по
договора ГПР е 47.76% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50 %..
Доколкото неустойката е в размер по-голям от сумата по кредита съдът
намира, че същата не е включена в ГПР, тъй като размерът на ГПР
многократно би надвишил ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за
ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика
непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане
на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по
кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена
неустойка в погасителните вноски.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер по-голям от кредита,
бъде включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши
ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
4
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Съдът намира, и че клаузата на чл.6, ал.2 от договора е нищожна поради
противоречие със закона.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като бъде призната за нищожна клаузата на
чл.6, ал.2 от договора поради противоречие със закона..
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената на 24.04.2020 сума от И. К.
Д. на „С. К.”ООД по договор за паричен заем №414573 от 23.04.2020 за пълно
погасяване на задълженията по кредита е в размер на 802.08 лева. С внесената
сума в размер на 802.08 лева са погасени задължения по процесния кредит в
размер от 800 лева за главница, 0.83 лева- възнаградителна лихва и неустойка
в размер от 1.25 лева.
Доколкото при недействителен договор в съответствие с чл.23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, то след приспадане на
сумата на кредита в размер от 800 лева, остава дължима от ответника сумата
от 1.25 лева- внесена сума по нищожна клауза за неустойка.
Съдът намира, че сумата от 1.25 лева е платена на ответника при липса
на основание и същата следва да бъде възстановена на ищеца.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
5
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 420 лева, от които 100 лева за държавна такса и 320 лева – депозит
за ССЕ. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 262.50 лева.
Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение
по всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
480 лева с ДДС. Съобразно уважената част от исковете в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото.Ответникът е реализирал разноски в
размер от 480 лева за адвокатско възнаграждение.Съобразно прекратената
част в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 360
лева.
Така мотивиран съдът
Р.И:
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.6, ал.2 от Договор за паричен
заем №414573 от 23.04.2020, предвиждаща неустойка за неосигурено
обезпечение, по предявения от И. К. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „К.
6
К.” 20, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3., срещу „С.
К.”ООД, ЕИК2., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Ц.
шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О. П.”№15, офис 6, иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. К.”ООД, ЕИК2., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на И. К. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „К.
К.” 20, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3., на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1.25 лева, представляваща
недължимо платена сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-26.02.2024 до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С. К.”ООД, ЕИК2., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на И. К. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „К.
К.” 20, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 262.50 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. К.”ООД, ЕИК2., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на ЕАД „Д. М.”, процесуален представител на И.
К. Д., с адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3., на основание чл.38 от
ЗА сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „К. К.” 20, със
съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3., да заплати на „С.
К.”ООД, ЕИК2., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Ц.
шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О. П.”№15, офис 6, на
основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 360 лева-адвокатско възнаграждение.
Р.ението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7