Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260052 28.07.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 135 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че сключил с ответника Б.С.И. с ЕГН ********** ***, Договор за потребителски заем № PLUS-21407620 от 22.12.2015г. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.07.2018г., за което длъжникът бил уведомен, но до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 9631.27лв. и 1101.28лв., мораторна лихва за периода 20.07.2018г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК № 873/30.09.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1616/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.В.Д. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника исковете се оспорват, по довод от нарушаване на императивните разпоредби на ЗПК, като се иска отхвърлянето на исковете, като неоснователни.В съдебно заседание адв.В.Д.-ТАК поддържа възраженията си и пледира за отхвърлянето на исковете.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски заем № PLUS-21407620 от 22.12.2015г. представен по делото с погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 12 000лв., застрахователна премия в размер на 3 780лв., такса ангажимент в размер на 420лв., с размер на месечната погасителна вноска от 269,21лв., със срок от 84 месеца и последна вноска на 20.01.2023г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 13,54%, общ размер на всички плащания в размер на 22 613,64лв. и ГПР 15,76%. Представени са и ОУ към договора, съобразно които кредит се отпуска чрез превод по б. сметка на кредитополучателя, а съгл. чл. 5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на длъжника. От чл.2 се установява, че размерът на кредита за застраховка ще се бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз” ЕАД.Към договора е приложен и договор за застраховка, подписан от ответника и сертификат към него от „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общи застраховане, Клон България”, но претендирани суми по застраховката не са предмет на спора. Представено е подробно извлечение по процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от плащанията.От Последна покана от 13.12.2018г., получена от ответника на 18.12.2018г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение и е поканил ответника да ги заплати в седемдневен срок от получаване на поканата. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил общо 7560,37лв., като непогасените дължими суми са съотв. главница в размер на 9406,27лв., като вещото лице е изчислила обезщетението за забава само върху сумата за главница и същата е в размер на 1073,88лв. за периода от 20.07.2018г. до 03.09.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски, при което ищецът твърди, че задължението
е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.07.2018г., поради което се претендират неизплатените суми за главница
и обезщетение за забава. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо
него е приложима регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност. Съдът, преценявайки договора съобразно
императивните изисквания на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за
параметрите на задълженията и погасителен план, лихвеният процент е фиксиран, а
ГПР е посочен, като към договора са налице и общи условия, подписани от
ответника, както и застрахователния договори
полицата са подписани от ответника, при което приема, че договорът
отговаря на императивните изисквания по ЗПК и валидно обвързва страните.От
събраните доказателства по делото съдът приема за установено, че ответникът не
е изпълнил задълженията си за заплащане на дължими суми, като претендираната главница е в размер на 9406,27лв., но възражението на особения
процесуален представител на ответника адв.В.Д. -ТАК е
частично основателно, тъй като видно от заключението по СИЕ, ищецът е
претендирал под формата на главница и сумата от 225лв., която е част от
застрахователната премия, но с такъв иск съдът не е сезиран, поради което
следва да се приеме, че задължението на ответника за главница е само до размер
от 9406,27лв. и предявения иск следва да се уважи до този размер, като за
разликата над него и до пълния предявен размер от 9631,27лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Относно претендираното обезщетение за забава
върху главницата от 1101,28лв., за периода от 20.07.2018г. до
03.09.2019г., съдът приема следното: Видно от заключението по
назначената СИЕ, обезщетението за забава върху главницата е в размер на
1073,88лв. за периода от 20.07.2018г. до 03.09.2019г., до който размер
претенцията е основателна и следва да се уважи, като за разликата над тази сума
и до пълния предявен размер от 1101,28лв. следва да се отхвърли, като неоснователна,
на осн. чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в
исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете, от които в заповедното производство от разноски
в размер на 306,27лв. има право на 298,92лв., а в исковото-от сторените
разноски в размер на 284,24лв. внесена държавна такса, 120лв. депозит за СИЕ,
600лв. за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, по реда на чл.78,ал.8 от ГПК определя в размер на
100лв., или общо 1104,24лв., ищецът има право на разноски в размер на 1077,73лв.,
определени по съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл.
78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Б.С.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 9406,27лв., предсрочно изискуема от 20.07.2018г главница по Договор за потребителски заем № PLUS-21407620 от 22.12.2015г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 873/30.09.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1616/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК № 873/30.09.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1616/2019г. по описа на РСТ, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 9631,27лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Б.С.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1073,88лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2018г. до 03.09.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № № 873/30.09.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1616/2019г. по описа на РСТ, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 1101,28лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА
Б.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., разноските в заповедното
производство в размер на 298,92лв., както и разноските в исковото производство
в размер на 1077,73лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: