Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.10.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съд.заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефани Калоферова,
като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1549/17 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова, подадена
от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Х.”
АД искове с правно основание чл. 26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с 59 ал.2 ЗБН,
както и предявените при условията на евентуалност искове по чл.59 ал.3 и ал.5
ЗБН. Твърди се в исковата молба, че на 04.07.2011 г. между Б.та и ответника е
бил сключен договор за банков кредит, по който Б.та е предоставила кредит в
размер на 10 000 000 ЕВРО, а към 19.10.2014 г. задълженията на ответника към Б.та
по този договор са възлизали на общо 9 939 350,86 ЕВРО. Сочи се, че на 20.10.2014 г. Б.та е получила
уведомления, с които е съобщено, че нейни вложители са прехвърлили своите
вземания на ответника – „Ц. К.С.“ вземания в размер на 5 350 000
ЕВРО, вземане в размер на 2 119 623,33 ЕВРО, вземане в размер на
560 226,92 ЕВРО, вземане в размер на 5 446 719,87 ЕВРО, вземане
в размер на 2 145 303,46 ЕВРО, както и вземане в размер на
590 736,73 ЕВРО; „К.Ф. 6-Паричен“ – вземане в размер на
2 550 000 ЕВРО; „Договорен Ф. С.П.“ – вземане в размер на 303 000
лв.; „Договорен Ф. Съгласие П.“ – вземане в размер на 303 000 лв. На
същата дата Б.та е получила изявление за прихващане с вх.N 9533/20.10.2014 г., с което
ответникът е прихванал придобитите по договорите за цесия вземания със
задълженията си към Б.та. Според синдиците на Б.та в несъстоятелност
извършените прихващания са нищожни, защото не е спазена предвидената в нормата
на чл.59 ал.2 ЗБН форма – писмена с нот.заверка на подписа на лицето, от което
изхожда изявлението. При условията на евентуалност се поддържа от синдиците, че
прихващанията са относително недействителни на основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото
вземанията, с които ответникът е прихванал своите задължения към Б.та, са
придобити при знание от негова страна за настъпилата неплатежоспособност.
Знанието на ответника произтича от обстоятелството, че по партидата на Б.та са
обявени решение N 73/20.06.2014 г. и решение 74/22.06.2014 г. на УС на БНБ, с които Б.та е поставена под особен надзор, и на сайта на
БНБ е бил публикуван на 22.10.2014 г. доклад за анализа и оценката на активите
на Б.та, а вземанията по договорите за цесия са придобити в по-късен момент,
поради което е налице презумпция за знание. При условията на евентуалност се
заявява относителна недействителност по чл.59 ал.5 ЗБН, защото прихващането е
извършено след началната дата на неплатежоспособността на Б.та. Иска се да се
прогласи нищожността на извършеното прихващане, а при условията на евентуалност да се обяви за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършените от
ответника прихващания.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че предвиденото в
нормата на чл.59 ал.2 ЗБН изискване за форма не е приложимо в случая, защото
към 20.10.2014 г., когато Б.та длъжник е получила изявлението за прихващане на
ответника, е била поставена под особен надзор, но не е било открито
производство по банкова несъстоятелност, поради което не е било необходимо
изявлението да бъде с нот.заверка на подписа. Предявеният иск по чл.59 ал.3 ЗБН
се оспорва с възражението, че процесните договор за цесия са с достоверна дата,
поради което следва да се приеме, че са придобити на 16.06.2014 г., 26.06.2014
г. и на 09.07.2014 г. От тези дати договорите за цесия са породили действия
между цедент и цесионер, а изискването за уведомяване на длъжника е условие е
от значение за ефекта на прехвърлянето спрямо длъжника и третите лица. Поддържа
се, че редакцията на чл.115 ЗКИ към датата на поставяне на Б.та под особен
надзор е с оглед нейното оздравяване, поради което няма основание да се
предполага знание за настъпване на неплатежоспособност, доколкото тази мярка е
целяла оздравяване на Б.та поради ликвидните й проблеми. Наличието на ликвидни
проблеми не
може да се приравни на неплатежоспособност. Освен това с решението на БНБ
от 20.06.2014 г. е определен 3-месечен срок на особения надзор, който е
по-кратък от предвидената в закона минимална продължителност. Процесните
договори за цесия са сключени по време, когато не е имало индикации за
настъпила неплатежоспособност на Б.та. След като БНБ е приела, че за 3-месечен
срок е възможно ликвидните проблеми на Б.та да бъдат преодолени, няма основание
да се вмени на нейните кредитори знание за признаците на неплатежоспособност.
Изявлението на ответника за прихващане е достигнало до Б.та на 20.10.2014 г., а
решението за откриване на производство по несъстоятелност е на 06.11.2014 г. По
отношение на иска по чл.59 ал.5 ЗБН са изложени съображения, че тази норма е
материалноправна и доколкото не е предвидено обратно действие, следва да се
прилага редакцията преди 28.11.2014 г., но изложените от ищеца факти не попадат
в хипотезата на приложимата правна норма.
Синдиците на Б.та в
несъстоятелност са подали допълнителна искова молба, с която поддържат
предявените искове с довода, че за действителност на изявлението за прихващане
е необходимо да се отправи до синдика при спазване изискването за нот.заверка
на подписа. По иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН се сочи, че към
придобиване на вземанията от ответника, същият е знаел за неплатежоспособността
на Б.та, защото към онзи момент са приети решенията на УС на БНБ за поставянето
на Б.та под особен надзор. Твърди се, че този факт е бил общоизвестен, защото е
бил публикуван доклад за анализа и оценката на активите на Б.та. По отношение
на иска по чл.59 ал.5 ЗБН се поддържа, че следва да се прилага сега действащата
редакция на тази норма. Дори и да се приеме, че следва да се прилага старата
редакция прихващанията са относително недействителни, защото тази норма има
предмет прихващания извършени, както от лице, което има задължения към Б.та,
така и от самата Б..
Ответникът е представил
допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу
исковете с довода, че изявлението за прихващане е било адресирано до
квесторите, а не до синдик, поради което не е необходимо да е с нот.заверка на
подписите. Сочи се, че договорите за цесия са с нот.заверка на подписите и са с
достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК, а за момент на придобиване на
вземанията не следва да се приема датата на уведомяване на Б.та длъжник за
прехвърляне на вземането, а датата на която са сключени договорите за цесия.
Датите на които са сключени договорите за цесия, когато вземанията са придобити
от ответника, са преди оповестяване поставянето на Б.та под особен надзор.
Следва да се прави разлика между мярката „поставяне на Б.та под особен надзор“
и мярката отнемане на лиценз. По отношение на иска по чл.59 ал.5 ЗБН се
поддържа, че следва да се прилага старата редакция преди последните изменения,
която предвижда недействителност за прихващане, извършено от Б.та, която е
длъжник в производството по несъстоятелност.
На основание чл.219 ГПК на страната на ответника е конституиран като
трето лице Кооперация „Ц. К.С.“, която е представила отговор, с който оспорва
предявените искове. Изложени са съображения, че следва да се прилага
материалноправната уредба, която е била в сила към извършване на процесните прихващания,
поради което изискването за нот.заверка на изявлението за прихващане не е
приложимо. Поддържа се, че към придобиване на вземанията и към момента на
прихващането ответникът не е знаел за изпадането на Б.та в неплатежоспособност,
както и че знанието за опасност от неплатежоспособност не е равнозначно на
знание за изпадането в това състояние.
Представен е договор за банков
кредит от 04.07.2011 г., от който се установява, че „К.т.б.” АД е предоставил
на „Х.“ АД кредит в размер на 10 000 000 ЕВРО. Към договора е сключен
анекс на 29.07.2011 г.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане от 16.06.2014 г., с който Кооперация „Ц. К.С.“ е
прехвърлила на ответника свое вземане в размер на 5 350 000 ЕВРО,
вземане от 2 119 623,33 ЕВРО, и вземане от 560 226,92 ЕВРО срещу
„К.т.б.” АД.
Представено е уведомление от
20.10.2014 г., с което Кооперация „Ц. К.С.“ е уведомила Б.та, че е прехвърлила
на ответника свои вземания.
Представен е договор за цесия от
26.06.2014 г., с който Договорен Ф. „К.Ф. 6-Паричен“,
действащ чрез своя представител „К.А.М.“ АД, е прехвърлил на ответника свое
вземане в размер на 2 550 000 лв. срещу „К.т.б.” АД.
Представено е уведомление от
20.10.2014 г., с което Договорен Ф. „К.Ф. 6-Паричен“, действащ чрез своя
представител „К.А.М.“ АД е уведомил Б.та, че е прехвърлил на ответника свое
вземане в размер на 2 550 000 лв.
Представен е договор за цесия от
09.07.2014 г., с който „Договорен Ф. Съгласие П.“ е прехвърлил на ответника
свое вземане в размер на 300 000 лв. срещу „К.т.б.” АД.
Представено е уведомление от 20.10.2014 г., с което „Договорен Ф.
Съгласие П.“ е уведомил Б.та, че е прехвърлил на ответника свое вземане в
размер на 300 000 лв.
Представен е договор за цесия
от 09.07.2014 г., с който „Договорен Ф. С.П.“ е прехвърлил на ответника свое
вземане в размер на 300 000 лв. срещу „К.т.б.” АД.
Представено е уведомление от
20.10.2014 г., с което „Договорен Ф. С.П.“ е уведомил Б.та, че е прехвърлил на
ответника свое вземане в размер на 300 000 лв.
Представено е изявление за
прихващане от 20.10.2014 г., поправено с писмо от 28.10.2017 г., с което
ответникът е уведомил Б.та, че прихваща своите задължения с вземанията,
придобити по сключени договори за цесия с Кооперация „Ц. К.С.“, с Договорен Ф.
„К.Ф. 6-Паричен“, с „Договорен Ф. Съгласие П.“, с „Договорен Ф. С.П.“.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд
е иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН,
както и предявени при условията на евентуалност искове по чл.59 ал.3 и ал.5
ЗБН.
По главния иск за нищожност. Искът по чл.26 ЗЗД не попада сред отменителните искове, визирани в нормата на чл.62 ЗБН, които
синдиците са легитимирани да водят в качеството на орган на несъстоятелността.
Иск по чл.26 ЗЗД обаче може да се предяви от Б.та в несъстоятелност, която
действа чрез синдиците. В титулната част на исковата молба изрично е посочено,
че искът се предявява „от името на представляваното от нас дружество“, поради
което съдът намира, че ищец по иска с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН е Б.та, действаща чрез синдиците, която макар и в
несъстоятелност не е загубила правосубектност. Позоваването на стр.2-ра от
исковата молба на чл.62 ЗБН според съда касае легитимацията на синдиците по
евентуалните отменителни искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН.
Нормата на чл.59 ал.2 ЗБН
предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва
да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Доколкото в нормата се визира синдикът като адресат на изявлението за
прихващане, съдът намира, че изискването за нот.заверка на подписа следва да
важи за прихващане, което се извършва след откриване на производството по
несъстоятелност. Това е така, защото до откриване на производство по
несъстоятелност на Б.та не е назначен синдик. След като до откриване на
производството по несъстоятелност на Б.та не е назначен синдик, изявлението за
прихващане до този момент не следва да се адресира до синдика /а и не може/,
както и не следва да е с нот.заверка на подписа.
В случая изявлението за
прихващане на ответника е достигнало до Б.та на 20.10.2014 г., а към този
момент не е било открито производство по несъстоятелност. Ето защо съдът
намира, че към 20.10.2014 г. не е било необходимо изявлението да бъде с
нот.заверка на подписа. Следователно искът за нищожност поради неспазване на
формата по чл.59 ал.2 ЗБН е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След
като предявеният като главен иск за нищожност е неоснователен, съдът дължи
произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото е
сбъднато вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане. Синдиците на Б.та
в несъстоятелност са легимирани на основание чл.62 ал.1 ЗБН да предявяват
отменителни искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН. Доколкото се иска обявяване
недействителност на прихващане, което е едностранна правна сделка, легитимиран
като ответник по отменителния иск е направилият изявлението за прихващане. Не е
необходимо в този случай да се конституира като втори ответник Б.та в
несъстоятелност, защото предмет на иска за относителна недействителност не е
двустранна правна сделка – договор.
Сключените от ответника през м.06 и м.07.2017 г. четири договора имат
характер на договори за цесия, защото водят до придобиване от ответника на вземанията
на неговите съконтрагенти срещу Б.та. Като
правен способ за придобиване на вземане цесията поражда действие за длъжника /Б.та/
от момента на съобщаването, което следва да е извършено от цедента /стар
кредитор/ - чл.99 ал.4 ЗЗД. До съобщаването на цесията не настъпва спрямо
длъжника прехвърлителното действие на договора. Това означава, че до този
правнорелевантен момент цедираното вземане се счита спрямо длъжника за
съществуващо в патримониума на цедента, а цесионерът /нов кредитор/ не е
носител на вземането до този момент.
Процесните договори за прехвърляне на вземания са сключени през м.06 и
м.07.2014 г., но с оглед на специалното правило на чл.99 ал.4 ЗЗД следва да се
приеме, че ответникът в качеството на цесионер не е придобил през м.06 и м.07.2014
г. цедираните вземания. Това е така, защото съобщенията за прехвърлянията не са
получени от Б.та /длъжник/ на 16.06,
26.06 и на 09.07.2014 г., когато са сключени договорите с нот.заверка на
подписите.
Четирите
договора за прехвърляне на вземания са с нот.заверка на подписите, удостоверено
от нотариуса на 16, 26.06 и на 09.07.2014 г. Следователно договорите в
качеството на частни документи са съществували със сигурност на удостоверените
от нотариуса дати, на които страните са положили своите подписи.
Обстоятелството, че договорите за прехвърляне на вземания са съществували в
качеството на частни документи на 16, 26.06 и на 09.07.2014 г., не означава, че
на тези дати вземанията по тях са придобити ответника, имащ качеството на
цесионер. За прехвърлителния ефект на цесията спрямо длъжника е ирелевантно
обстоятелството кога е съставен в писмена форма договорът, защото специалното
правило на чл.99 ал.4 ЗЗД приравнява момента на съобщаване на длъжника като
момент на придобиване на вземането от цесионера.
Достоверността на датата по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК има за цел да
уреди отношенията при конкуренция между правоприемници, когато едно и също
материално право е прехвърлено последователно от неговия притежател на различни
лица-приобретатели. В този случай приобретателят, който се ползва от придобивно
основание, обективирано в частен документ
с достоверна дата, може да
противопостави своето придобивно основание на конкуриращия приобретател, който
се ползва от документ с недостоверна дата.
В случая обаче не е налице спор/колизия между правата на ответника и
друго лице, на което да са прехвърлени цедираните вземания. Ето защо съдът
намира, че достоверната дата на договорите за цесия е ирелевантно обстоятелство
за момента на придобиване на вземането от новия кредитор спрямо Б.та –длъжник.
За
настъпване на материалнопрания ефект по прехвърляне и придобиване на вземане
спрямо длъжника значение има моментът на получаване на съобщението, но не и
кога е сключен договорът между цедента и цесионера / решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС/, защото от момента на съобщаване се създава „достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор с нов“. В този смисъл съдът намира, че макар и
договорите за прехвърляне на вземания да са сключени на 16, 26.06 и на
09.07.2014 г. цесионерът по тях не е придобил спрямо Б.та-длъжник вземанията на
тези дати, защото на тези дати Б.та-длъжник не е уведомена. Към датите на
сключване на договорите за цесия Б.та не е длъжник на цесионера, а е длъжник на
цедентите. Б.та е станала длъжник на ответника /цесионер/ едва на 20.10.2014 г.,
когато е получила съобщенията за прехвърлянето на вземанията. Следователно от
тази дата спрямо Б.та се счита, че вземанията са придобити от ответника.
Договорите
за прехвърляне на вземане пораждат действие за страните по тях от момента на
тяхното сключване, но по отношение на Б.та-длъжник имат материалноправно
прехвърлително действие от момента на съобщаването. До съобщаването спрямо третите лица и длъжника за титуляр на вземането се
счита цедентът /Калайджиев, А. „Облигационно право. Обща част“, 2010 г.стр.496/. Под „момента на придобиване на вземането“ по смисъла на
чл.59 ал.3 ЗБН следва да се счита моментът, когато придобиването на вземане има
действие спрямо Б.та длъжник, но не и моментът на придобиване на вземането от
цесионера в отношенията му с цедента по договора за цесия. Ето защо съдът приема, че по отношение на Б.та-длъжник
ищецът е придобил вземанията на 20.10.2014 г., когато са получени съобщенията
за прехвърляне на вземанията. До съобщаването на 20.10.2014 г. спрямо Б.та
длъжник титуляри на прехвърлените вземания са цедентите по договорите за цесия,
а преди 20.10.2014 г. Б.та не е имала задължения към ответника
/цесионер/. Следва да се спомене, че преди
Б.та-длъжник да е получила съобщенията за цесиите, ответникът в качеството на
цесионер не би могъл и да упражни компенсационното си право.
Вземанията
са придобити от ответника в качеството на цесионер на 20.10.2014 г., т.е
преди постановяване на решението на СГС от 22.04.2015 г. по т.дело N 7549/14 г. за откриване производство по несъстоятелност
на Б.та. Задълженията на ответника към Б.та също са възникнали преди 22.04.2015
г., защото договорът за кредит е сключен на 04.07.2011 г. Следователно извършеното от
ответника прихващане попада в обхвата на чл.59 ал.3 ЗБН. В този случай от
значение за действителността на прихващането е фактът на знание у цесионера за
състоянието на неплатежоспособност.
С
решение N 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е отнета лицензията
за извършване на банкова дейност на Б.та, а това обстоятелство е вписано по
партидата на Б.та в ТР на 07.11.2014 г. Следователно процесните вземания,
предмет на изявлението за прихващане /„активните вземания”/, са придобити от
ответника чрез цесия преди датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на Б.та решението на Централната Б. за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. В този
случай не може да се приеме на основание чл.59 ал.4 ЗНБ, че ответникът е знаел
за настъпилата неплатежоспособност, защото
вземанията му, а и задължението към Б.та, не са
придобити след датата на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на
лицензията.
От
вписванията по партидата на Б.та в търговския регистър се
установява обаче, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което Б.та е поставена под
специален надзор за срок от три месеца и са назначени квестори, която мярка съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ в действалата към 20.06.2014 г. редакция, се налага в случаите, при които е констатирана опасност
от неплатежоспособност на Б.та. С това решение е постановено и спиране на плащанията. Обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото
го решение № 74 от 22.06.2014. по
партидата на Б.та в
търговския регистър, с които е постановено спиране на
плащанията, Б.та е поставена под специален надзор, както и затварянето
на Б.та за работа с клиенти в същия този период, са обстоятелства, които са публично известни и
сочат, че ответникът, а и неограничен кръг физически лица и търговци са узнали
за финансовите затруднения, за нейното влошено
финансово състояние и за недостига на парични средства за извършване на
дължими плащания. С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е
продължен до 20.11.2014 г. срокът, през който Б.та е поставена под специален надзор, а в решението е посочено, че Б.та продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към
депозантите и другите кредитори.
Вземанията са придобити от ответника след поставянето на Б.та под специален
надзор, когато са назначени квестори и когато Б.та фактически не е извършвала
банкова дейност, т.е била е нефункционираща банкова институция, защото е
затворила за работа с клиенти и не е извършвала плащания. Това фактическо
обстоятелство сочи на знание за неплатежоспособност.
Основание за постановяване на цитираните решения на УС на БНБ е опасност
от неплатежоспособност, а състоянието на неплатежоспособност се установява от
съда. Това обаче не означава, че фактическото състояние на неплатежоспособност не
е било известно на неограничен кръг лица до постановяване на съдебното решение
на СГС от 22.04.2015 г. Прехвърлянето на значителни по размер вземания срещу Б.та
сочи на знание за нейното състояние на неплатежоспособност както у праводателите
– цеденти, така и у правоприемниемника цесионер, който придобивайки вземанията,
с които прихваща, цели да избегне изпълнението на задълженията си към Б.та. В
този смисъл съдът приема, че крайната цел на процесните договори за цесия са
ответникът в качеството на цесионер чрез прихващане с цедираните вземания да
избегне изпълнение на своите задължения по договора за кредит, а този краен
резултат уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността, защото
осуетява нейното попълване с парични суми, дължими от ответника по договора за
банков кредит.
При тези факти съдът намира, че към 20.10.2014 г., когато спрямо Б.та длъжник цесионерът
е придобил вземанията по сключените договори за цесия, той е знаел за нейните
финансовите затруднения поради недостига на парични средства за
извършване на плащания и за нейното затваряне за работа с клиенти, т.е.
знаел е, че е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. С решение от 03.07.2015 г. по т.дело N 2216/15 г. на САС е определена за начална дата на неплатежоспособността
на Б.та 20.06.2014 г., а обстоятелството, че УС на БНБ не е установил това
състояние при приемане на мярката, а е констатирал опасност от
неплатежоспособност, не заличава фактическото състояние на реално
нефункционираща банкова институция, която не работи с клиенти и не извършва
плащания, което е било известно на ответника. Обикновените кредитори на Б.та
нямат достъп до търговските книги за проверка на нейната капиталова
адекватност, но общоизвестните индикации - за спиране на плащания, поставянето
под специален надзор, забраната да извършва свързаните с банковия лиценз
дейности, спиране на изпълнението на всички задължения на Б.та, са били
известни на ответника към придобиване на вземанията, когато не са съществували
каквито и да е било изгледи за преодоляване на финансовите затруднения. През
периода на специален надзор Б.та не е функционирала като б., което изключва и
ответникът да е предполагал възможност за нейното евентуално оздравяване.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за нищожност по
чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а евентуалният иск по чл.59 ал.3 ЗБН да се
уважи; искът по чл.59 ал.5 ЗБН следва да се остави без разглеждане. В полза на
ответника следва да се присъдят съд.разноски с оглед изхода на спора по главния
иск, а договореното адв.възнаграждение не е прекомерно и не следва да се
намалява.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност,
действаща чрез синдиците, срещу „Х.” АД иск с правно основание чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, с който се иска установяване нищожността
на извършено от „Х.” АД прихващане - с уведомление вх.N 9533/20.10.2014 г., поправено с писмо вх.N 9944/28.10.2014 г., с което „Х.” АД е уведомил, че прихваща задълженията си към „К.т.б.” АД по
договор за банков кредит от 04.07.2011 г. и анекс към него със свои вземания в
размер на 5 465 277,64 ЕВРО, в размер на 2 136 620,35 ЕВРО и
в размер на 590 579,24 ЕВРО, придобити по сключен с Кооперация „Ц. К.С.“
договор за прехвърляне на вземания от 16.06.2014 г.; със свое вземане в размер
на 2 550 000 лв., придобито по сключен с Договорен Ф. „К.Ф.-6
Паричен“ договор за цесия от 26.06.2014 г.; със свое вземане в размер на
303 000 лв., придобито по сключен с „Договорен Ф. С.П.“ договор за цесия
от 09.07.2014 г.; със свое вземане в размер на 303 000 лв., придобито по
сключен с „Договорен Ф. Съгласие П.“ договор за цесия от 09.07.2014 г.
ОБЯВЯВА по предявен
от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност иск с правно основание чл.59 ал.3
ЗБН за недействителнo по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК********,
извършеното от „Х.” АД, ***, прихващанe - с уведомление вх.N 9533/20.10.2014 г., поправено с писмо вх.N 9944/28.10.2014 г., с което „Х.” АД е уведомил, че прихваща задълженията си към „К.т.б.” АД по
договор за банков кредит от 04.07.2011 г. и анекс към него със свои вземания в размер на в размер на
5 465 277,64 ЕВРО, в размер на
2 136 620,35 ЕВРО и в размер на 590 579,24 ЕВРО, придобити по
сключен с Кооперация „Ц. К.С.“ договор за прехвърляне на вземания от 16.06.2014
г.; със свое вземане в размер на 2 550 000 лв., придобито по сключен
с Договорен Ф. „К.Ф.-6 Паричен“ договор за цесия от 26.06.2014 г.; със свое
вземане в размер на 303 000 лв., придобито по сключен с „Договорен Ф. С.П.“
договор за цесия от 09.07.2014 г.; със свое вземане в размер на 303 000
лв., придобито по сключен с „Договорен Ф. Съгласие П.“ договор за цесия от
09.07.2014 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу
„Х.” АД иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН.
ОСЪЖДА
„К.т.Б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК********, гр.София, ул.“***********, да заплати на „Х.” АД, ***, съд.разноски от 64 000 лв.
ОСЪЖДА „Х.”
АД, ***, да заплати по сметка на СГС на основание чл.78
ал.6 ГПК, вр. с чл.57 ал.5 ЗБН Държавна такса от 768047,54 лв. – по уважения
иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН.
Решението е постановено при участието на трето
лице Кооперация „Ц. К.С.“, ЕИК *********, гр.София, ул.“*********конституирано
на страната на „Х.” АД.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: