Решение по дело №30750/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2025 г.
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20231110130750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11216
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110130750 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. Ц., чрез
адв. А. В., срещу С. Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата С. Г. Г. съществуването на вземане на ищцата за сумата от
2 005 лева, представляваща заплатени суми за погребални стоки и услуги за
покойника Г.С.Г, починал на 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда (06.12.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основА.е чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищцата за
сумата от 474,52 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.08.2020 г. до 05.12.2022 г. В исковата молба се твърди, че е
подадено пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основА.е чл. 410 ГПК за подлежащо на изпълнение
вземане на И. Б. Ц. срещу С. Г. Г. за незаплатено задължение в размер на 2005
лв., представляващи заплатени суми за погребални стоки и услуги за
покойника Г.С.Г, починал на 30.07.2020 г., съгласно Акт за смърт №
20/30.07.2020 г. Посочва, че сумата от 1850 лв. е заплатена от ищцата на
погребална агенция „фирма“ ЕООД за извършена погребална услуга. Сумата
от 155 лева представлява извършени разходи за гробоползване за 15 години в
гробищен парк „Враждебна“, ведно с обезщетение за забава в общ размер на
474,52 лева, представляващо законната лихва върху сумата, заплатена от
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди, че съгласно Удостоверение за наследници от 10.08.2020 г. с изх. №
РЛН20-УГ51-4297 на СО, район Люлин, С. Г. Г. е единствен наследник на
1
починалия Г. Стоянов Г.. Посочва, че към настоящия момент не са извършвА.
плащА.я от ответника по образуваното ч.гр.д. № 66656/2022 г. по описа на
СРС. Ето защо моли съда да постанови съдебно решение, с което изцяло да
уважи предявените искове. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответницата С.
Г. Г., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез адв. К. А. К., с
пълномощно към отговора. В отговора на ответника се твърди, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като попада в приложното поле на чл. 55, ал. 2
ЗЗД, а именно – изпълнение на нравствен дълг. Не оспорва факта, че е
възможно разходите за погребението на починалия Г.Г да са направени от
ищцата, но счита, че те не могат и не следва да бъдат вменени като валидно
възникнали задължения към ответницата. Посочва, че правилото на чл. 55, ал.
2 ЗЗД се прилага за случаите на получаване без правно основА.е, и че
заплащането на разходи за погребение попада в хипотезата на изпълнение на
нравствен дълг, които, когато са извършени в съгласие с изисквА.ята на
морала, не са лишени от основА.е. Сочи, че не са представени доказателства
за настъпили увреждА.я на имуществото на ищцата, които да обуславят
исковата претенция. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло претенциите на ищеца. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК първоначалният ответник С. Г. Г.
подава насрещна искова молба срещу първоначалния ищец И. Б. Ц., с която е
предявен иск с правно основА.е чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата по
насрещния иск И. Б. Ц. да заплати на ищеца по насрещния иск С. Г. Г. сума в
размер на 516,55 лв., представляваща ½ от сумата, която е била налична по
банковата сметка в БАНКА *** на починалия наследодател на ищцата по
насрещния иск Г.Г, с която ответницата по насрещния иск се е разпоредила
изцяло в нейна полза при начална липса на основА.е, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната
искова молба в съда (18.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 171,70 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
между 30.07.2020 г. до датата на завеждане на насрещната искова претенция
(18.09.2023 г.).
В насрещната искова молба се сочи, че ответницата по насрещната
искова молба И.Б.Ц. е живяла на съпружески начала с бащата на ищцата С. Г.
Г. – Г.С.Г, който е починал на 30.07.2020 г. Твърди, че в периода между
30.07.2020 г. до 11.09.2020 г. И.Ц. е разплащала суми от сметката на Г. Г.,
открита в БАНКА ***, IBAN: ****, посредством дебитната карта, издадена от
банката към горепосочената сметка, на различни търговски обекти, докато
сметката не е била закрита от ищцата на 11.09.2020г., когато същата е узнала
за противоправните действия на ответницата. Сочи, че през целия период
банковата карта е била във владение на ответницата и тя е разполагала със
средствата, налични по банковата сметка.
Насрещната искова молба и приложенията към нея са изпратени до
ответницата И.Б.Ц., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез адв.
2
А. В.. В отговора на ответницата се твърди, че исковата претенция е
неоснователна. Твърди, че по силата на сключен договор между БАНКА *** и
Г.С.Г, последният е получил два броя дебитни карти, издадени от банката по
открита сметка, като една от картите е била дадена за ползване на ответницата
И.Ц. лично от покойния Г.Г, с когото тя е живеела на семейни начала и
спестявА.ята им в процесната сметка били общи. Сочи, че дебитната карта е
ползвана от нея, тъй като за лечението и погребението на покойния Г. Г.
ответницата е похарчила всичките си спестявА.я, а към момента е била и
безработна. Сочи, че за процесната сума е било образувано досъдебно
производство в IX-то РПУ-МВР, което е било прекратено.
В проведено открито съдебно заседА.е И.Б.Ц. поддържа иска и признава
насрещния иск. С. Г. Г. оспорва първоначалния иск и поддържа насрещния
иск.
Съдът, като съобрази правните доводите на стрА.те, събрА.те
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с първоначални обективно кумулативно съединени
искове срещу С. Г. Г., както следва: иск с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата С. Г. Г. съществуването на вземане на ищцата за сумата от
2 005 лева, представляваща заплатени суми за погребални стоки и услуги за
покойника Г.С.Г, починал на 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда (06.12.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основА.е чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищцата за
сумата от 474,52 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.08.2020 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д. № 66656/2023 г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
обстоятелства: че И. Б. Ц. и Г.С.Г са живели при условията на фактическо
съжителство повече от 20 години; че Г.С.Г е починал на 30.07.2020г.; че
ищцата е направила следните разходи – 1850 лв., заплатени на погребална
агенция „фирма“ ЕООД; сумата от 155 лв. - заплатени разходи за
гробоползване за 15 години в гробищен парк „Враждебна“, както и че сумите
не са били възстановени от С. Г. Г. – дъщеря на починалия; че С. Г. Г. е
единствен наследник на починалото лице и в полза на ищцата не са направени
завещателни разпореждА.я.
От показА.ята на разпитА.я по делото свидетел Искрен Красимиров
Кръстев се установява, че стрА.те не са били в добри отношения, като след
смъртта на Г.С.Г, ищцата е поела ангажимент да подготви погребението, което
е заявила пред общи приятели. Свидетелят дава информация, че С. Г. от своя
страна е оргА.зирала и заплатила разходите за надгробна плоча.
С оглед на събрА.те по делото доказателства съдът намира иска
неоснователен поради следното:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
3
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основА.е за обогатяването и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира
обогатяването, може да са свързА. с увеличаване актива на имуществото на
едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго
лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били
направени от друго лице. Единствено обогатяването без основА.е, и то за
чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно и
въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат от роднини,
близки, колеги, работодатели, държавни и общински оргА. и с оглед
взаимоотношенията преживе, конкретния случай, при който е настъпила
смъртта, заслугите на покойника, материалното положение на семейството му
и пр. Единствената хипотеза, в която наследниците са задължени за
извършените разходи за погребение на дадено лице, е в случаите, когато
погребението се извърши от общината, при липса на поемането му от други
лица. Само тогава е предвидено, че общината има право да претендира
направените в такива случаи разходи за погребение от наследниците на
погребаното лице. В Определение № 925 от 01.08.2013 г. по гр. д. № 2942/2013
г., ІІІг. о. на ВКС се визира, че по приложението на чл. 60- 62 ЗЗД, относно
института на водене на чужда работа без пълномощие, съдебната практика
трайно приема, че не е налице водене на чужда работа без пълномощие, когато
работата се извършва от лице, което мисли, че управлява собствените си
работи.
Следва да се отбележи, че погребението на починалия и последващите
дейности, свързА. с почитане на неговата памет, макар и да са свързА. с
материални разходи за лицата, които са приели да ги изпълнят, не могат да
имат характера на правни задължения за тези лица. Реално, това са
задължения от морален характер, които не са санкционирА. като субективни
правни задължения, защото не е налице правен субект, който да изисква
изпълнението им. Това е вътрешно осъзната, доброволна дейност от страна на
близките на покойника, като под близки, обичаят разбира не само роднини.
Изпълнението на този безспорно морален дълг от един от близките на
починалия не може да се квалифицира като водене на чужда работа. Липсата
на законов регламент за наличието на подобно задължение означава, че няма
как да се претендира, че това е чужда работа и да се прилагат разпоредбите на
чл. 60- 62 от ЗЗД.
Безспорно в случая е, че И. Б. Ц. и Г.С.Г са живели при условията на
фактическо съжителство повече от 20 години и именно тя е заплатила
разходите за погребението на починалия Г..
Тези нейни действия следва да се приеме, че не са в изпълнение на
законово или правно задължение, а имат нравствен, морален характер. В
случая ищцата сама е извършила всички дейности по погребението в
изпълнение на свой личен избор от морално естество и направените във
връзка с това разходи не подлежат на репариране от наследника. В случая
водещо е обстоятелството, че независимо от обедняването – направените
4
разходи – същите са свързА. с изпълнение на нравствен дълг, още повече че
както и свидетелят сочи, ищцата е била тази, която е изявила желА.ето си да
предприеме действия и да стори разноски за погребението на починалия. По
делото няма доказателства за уговорки между стрА.те във връзка с
погребението, нито че ответницата не е желала да заплати разходите за
погребението на своя баща – напротив, свидетелят сочи, че тя от своя страна е
заплатила за изграждане на надгробна плоча. В този аспект следва да се
отбележи, че липсва правна норма, задължаваща наследниците на починало
лице да извършват разходи за погребението му, за изразяване на почит и
изпълнение на обредни и възпоменателни ритуали.
Доколкото ищцата при конкретно извършената от нея престация е
съзнавала, че има морално задължение, като с това е изпълнила свой
нравствен дълг към лицето, с което е живяла съвместно 20 години. След като
тези задължения са морални и с тяхното изпълнение се отдава почит към
починалия, те не могат да бъдат изисквА. от или натрапени на други лица от
кръга на близките, дори те да са наследници. В този смисъл и доколкото не
представлява правен източник на права и задължения, то изпълнението на
нравствения дълг не може да бъде претендирано по законов ред.
Трайна е практиката на съдилищата, че разходите за погребение не
могат да бъдат свързА. по никакъв начин с наследството, тъй като то се
открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи откриването на
наследството парични взаимоотношения касателно сторен разход след и по
повод на смъртта на наследодателя, не са взаимоотношения във връзка с дълг
на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл. 60, ал. 1 от ЗН. В
този смисъл е Определение № 171/26.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2105/2008 г. на
ВКС, IV г. о. Разходите по погребение, кремация, поставяне на паметник и др.
помени и обреди не са пасив на наследствената маса и разпределението им
между наследниците не се извършва съобразно наследствените им квоти.
Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основА.е за престиране, но
изискването даденото да бъде репарирано от ответницата като единствен
наследник е неоснователно.
Всички тези съображения дават основА.е да се приеме, че предявения
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 474,52 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.08.2020 г. до 05.12.2022 г.
Съдът е сизиран и с насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответницата по насрещния иск И. Б. Ц. да заплати на ищеца по насрещния иск
С. Г. Г. сума в размер на 516,55 лв., представляваща ½ от сумата, която е била
налична по банковата сметка в БАНКА *** на починалия наследодател на
ищцата по насрещния иск Г.Г, с която ответницата по насрещния иск се е
разпоредила изцяло в нейна полза при начална липса на основА.е, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба в съда (18.09.2023 г.) до окончателното изплащане
на дължимата сума. И. Б. Ц. е признала иска по чл. 59 ЗЗД за сума в размер на
516,55 лв., поради което същият следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователен иска на насрещната ищца с правно
основА.е чл. 86 ЗЗД. За да изпадне длъжникът в забава важи общото правило
5
на чл. 86 ЗЗД – а именно вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в
забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на
кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за
изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок– в този смисъл е и
ТР № 5/2017 от 21.11.2019 г. на ВКС, разглеждащо изпадане в забава на
длъжника при хипоеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. В настоящия случай
съдът намира, че ищцата е признала единствено главния иск, но не и
акцесорния – за лихва за забава. Предвид липсата на доказателства за това И.
Ц. да е била поканена да върне използваната сума, то искът по чл. 86 ЗЗД е
неоснователен.
С оглед изхода на правния спор право на разноски има ответницата. От
представените по делото фактура и списък на разноски се установява, че
ответницата е сторила разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 1100
лв., както и заплатена държавна такса в размер на 100 лева. От страна на
процесуалния представител на ищцата е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая то следва да се
уважи, като се редуцира същото до 600,00 лв., съобразявайки се с правната и
фактическа сложност на делото. На ответницата се следват 662,00 лева
разноски. На ищцата, сторила разноски за адвокатско възнаграждение и
заплащане на държавна такса, съдът намиа, че не се следват разноски,
доколкото разноските са направени с оглед защита по предявените
първоначални искове, които съдът отхвърля като неоснователни.
Така мотивиран Съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от И. Б. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, **** общ. Столична, обл. София (столица),
представлявана от адв. А. В., срещу С. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ****,
общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от адв. К. К., искове за
признаване за установено, че на основА.е чл. 59 ЗЗД ответницата дължи на
ищцата сумата 2 005,00 лева (двe хиляди и пет лева), представляваща
размера на обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата, която
сума първата е заплатила за погребални стоки и услуги за покойника Г.С.Г,
починал на 30.07.2020 г., наследодател на ответницата, както следва: 1850 лв.,
заплатена на погребална агенция "фирма" ЕООД за извършена погребална
услуга и 155 лв. извършени разходи за гробоползване за 15 години в гробищен
парк "Възраждане", ведно със законна лихва за период от 06.12.2022 г. (датата
на издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, както и на
основА.е чл. 86 ЗЗД сумата 474,52 лева (четиристотин седемдесет и четири
лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
01.08.2020 г. до 05.12.2022 г.,
ОСЪЖДА на основА.е чл. 59 ЗЗД И. Б. Ц., с ЕГН: **********, с адрес:
**** общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от адв. А. В., да
заплати на С. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ****, общ. Столична, обл.
София (столица), представлявана от адв. К. К., сумата в размер на 516,55 лв.
6
(петстотин и шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща ½
от налична по банкова сметка с IBAN: 32STSA**** с титуляр Г.С.Г, починал
на 30.07.2020 г., наследодател на С. Г. Г., към датата на откриване на
наследството, с която сума ответницата се е разпоредила изцяло в нейна полза
без основА.е, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на насрещната искова молба в съда (18.09.2023 г.) до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ****,
общ. Столична, обл. София (столица), срещу И. Б. Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: **** общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от адв. А.
В., иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата в размер на 171,70 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода между 30.07.2020 г. до датата на
завеждане на насрещната искова претенция (18.09.2023 г.).
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: **** общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от адв. А.
В., да заплати на С. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: ****, общ. Столична,
обл. София (столица), представлявана от адв. К. К., сумата в размер на 662,00
лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от решението на стрА.те.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7