Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
гр.Пловдив, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 17.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 588/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Н. и П. Н. против решение № 127/10.01.2020г. по гр.д.№ 11651/2019г. на
ПдРС, ІІІ гр.с., с което в производството по чл.422 от ГПК по отношение на тях е
признато за установено, че дължат солидарно на ЕС във вх.“В“ на жилищната
сграда, находяща се в гр.****, сумата от общо 908.10 лева, представляваща
неизплатени парични задължения за ежемесечни такси /разходи и вноски, дължими
за периода месец май 2016г.- месец януари 2019г. вкл., в качеството им на
етажни собственици на СОС с идентификатор № 56784.507.372.2.29, от които:
303,68 лева- дължима сума за текущи разходи по управление и поддръжка на
етажната собственост /електричество, такса асансьор и разходи за почистване/;
99 лева- такса за фонд „Ремонт и обновяване”, представлява сбор от сумата от 3
лева на месец за периода; 115,50 лева- възнаграждение за услуга „Професионален
домоуправител”, представляваща сбор от сумата от 3,50 лева месечно за
периода; 340,58 лева- възнаграждение за
управление, поддържане и почистване на прилежащите части, представляваща сбор
от сумата от 12 лева месечно за периода месец юни 2016г.- месец февруари 2018г.
вкл. и сумата от 8 лева месечно за периода месец април 2018г.- месец януари
2019г. вкл., като за месец май 2016г. се претендира остатък от 8,58 лева; 49,34
лева- разходи за ремонти през периода, от които 41,89 лева за ремонт на покрива
и 7,45 лева за монтаж на аварийно осветление и алармено разговорно устройство
за асансьорната уредба, ведно със законната лихва върху процесните суми за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК- 15.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, излагат се оплаквания, че не са обсъдени
доводите на жалбоподателя за нищожност на решенията на ОС, въз основа на които
се претендира горепосочената сума. Излагат се отново подробни доводи за това,
защо решенията на ОС се явяват нищожни, в частност се твърди, че сумите за
възнаграждение за професионален управител са недължими, тъй като управителят на
ЕС не е имал правомощия да сключи договор с „Марков НМ 8” ЕООД, предоставящ
услугата професионален управител. По отношение на вземаните суми се твърди, че
не е ясно как са формирани същите, а също така, че жалбоподателите не са били
уведомени за решенията, по силата на които е гласувано да се събират сумите.
Иска се отмяна на цялото решение.
От въззиваемата страна- ЕС във вх.“В“ на жилищната
сграда, находяща се в гр.****, е подаден отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията на жалбоподателите за
допуснати съществени нарушения на императивни норми при свикване и провеждане
на ОС. Поддържа се, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от
Етажна собственост, находяща се в гр.****, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове по чл.422 от ГПК против Н.С.Н. и П.П.Н. за това да
бъде признато за установено, че ответниците дължат на етажната собственост сумата
от общо 908.10 лева, представляваща неизплатени парични задължения за
ежемесечни такси /разходи и вноски, дължими за периода месец май 2016г.- месец
януари 2019г. вкл., в качеството им на етажни собственици на СОС с
идентификатор № 56784.507.372.2.29, от които: 303,68 лева- дължима сума за
текущи разходи по управление и поддръжка на етажната собственост
/електричество, такса асансьор и разходи за почистване/; 99 лева- такса за фонд
„Ремонт и обновяване”, представлява сбор от сумата от 3 лева на месец за
периода; 115,50 лева- възнаграждение за услуга „Професионален домоуправител”,
представляваща сбор от сумата от 3,50 лева месечно за периода; 340,58 лева- възнаграждение за управление,
поддържане и почистване на прилежащите части, представляваща сбор от сумата от
12 лева месечно за периода месец юни 2016г.- месец февруари 2018г. вкл. и
сумата от 8 лева месечно за периода месец април 2018г.- месец януари 2019г.
вкл., като за месец май 2016г. се претендира остатък от 8,58 лева; 49,34 лева-
разходи за ремонти през периода, от които 41,89 лева за ремонт на покрива и
7,45 лева за монтаж на аварийно осветление и алармено разговорно устройство за
асансьорната уредба. В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици
в режим на СИО на ап.29, находящ се в гр. ****. На 16.06.2015г. било проведено
Общо събрание на ЕС, на което било взето решение за сключване на договор с
„Марков НМ 8”ЕООД за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител”. Договор
с дружеството бил сключен на 11.08.2015г.. Предоставените с договора правомощия
на професионалния управител били утвърдени с решение на ОС на ЕС, взето на
проведено ОС на 19.08.2015г., като в полза на професионалния домоуправител било
дължимо възнаграждение в размер от 3,50 лева на месец от собствениците на всеки
самостоятелен обект. На проведеното на 19.08.2015г. ОС били взети и следните
решения: по т.2 – всеки собственик да заплаща от 5-то до 25-то число на месеца
сума за покриване на текущите разходи по управление на общите части,
разпределена съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС; по т.3- създаване на фонд „Ремонт и
обновяване”, като е определена обща сума в размер от 120 лева месечно, която да
се разпределя съгласно чл.50 от ЗУЕС. На проведено на 13.05.2016г. съвместно ОС
била приета оферта на „Марков НМ 8” ЕООД за извършване на услуга по управление,
поддръжка и почистване на прилежащите части на съответните етажни собственици в
размер от 12 лева месечно за всеки самостоятелен обект в сградата и 8 лева
месечно за паркомясто. На 07.09.2016г. било проведено Общо събрание на ЕС, на
което били приети следните решения: по т.1 за извършване на ремонт на покрива
на стойност 1750 лева, като дължимата сума да се разпредели, съгласно чл.48,
ал.3 от ЗУЕС, съразмерно с притежаваните от етажните собственици идеални части,
платима в срок до 15.10.2016г.; по т.2 за поставяне на аварийно осветление и
аварийно алармено устройство на стойност 285 лева, която да се разпредели по
реда на чл.48, ал.3 ЗУЕС и да се начисли към дължимите суми за месец ноември
2016г.. Посочените решения на ОС на ЕС били влезли в законна сила и като такива
обвързали етажните собственици. Ответниците дължали солидарно на основание
чл.36, ал.2 от СК сумата от общо 908,10 лв., представляваща разходи за етажната
собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец януари 2019г.. За това
вземане на етажната собственост била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4249/2019 г. на ПдРС, IX гр.с., против
която длъжниците подали възражение по чл.414 от ГПК.
В подадения от Н.С.Н. отговор на исковата молба се
твърди, че не е бил уведомен за горепосочените решения на ОС на ЕС. Същите се
оспорват като незаконосъобразни, поради неспазване на реда за свикване и
провеждане на ОС на ЕС. Изложени са подробни съображения за неспазване на
процедурата по свикване и провеждане на ОС на ЕС. Оспорва се действителността
на сключения на 11.08.2015г. договор с „Марков НМ 8” ЕООД, тъй като в него не
бил вписан представителя на дружеството, който го е подписал. В тази връзка се
твърди също така, че управителят на етажната собственост не е имал правомощие
да сключи договора от 11.08.2015г.. В частност се оспорва дължимостта на сумата
от 115 лева и поради това, че срокът на сключения на 11.08.2015г. договор бил
изтекъл на 11.09.2016г.. Оспорва се дължимостта и на сумата от 340,58 лева-
възнаграждение за управление, поддържане и почистване на прилежащите части,
както и сумата от 49,34 лева за разходи за ремонти. Отделен отговор на исковата
молба, с идентично съдържание, е подаден и от П.П.Н..
Не е налице спор относно обстоятелството, че
жалбоподателите са собственици на самостоятелен обект- ап.№ 29 в сградата,
находяща се в гр.**** / това обстоятелство се установява пряко от приетото по
първоинстанционното дело заверено копие от нот.акт № 194/18.06.2014г./. Спорът
между страните се свежда като цяло относно валидността на решенията на ОС, от
които произтичат претендираните от ЕС вземания. Съгласно трайната съдебна
практика- така например Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008
г. III г. о. на ВКС , Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о.,
Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.,
ГК на ВКС
и др., „решенията на ОС на ЕС по своята правна природа са близки до
решенията на общите събрания на отделните търговски дружества и по отношение на
тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т. 1 на Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г. разяснения“.
Приема се също така, че решенията на ОС на етажната собственост не
представляват многостранни договори, тъй като те обвързват и етажните
собственици, които не са участвали на събранието или не са гласували за
съответните решения, поради което по отношение на същите не са приложими
правилата на ЗЗД. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС се приема, че когато
решенията на общото събрание противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби, или е налице процесуална незаконосъобразност под
формата на неспазена процедура за свикване на общото събрание, реда и кворума
за приемане на решения, тези решения ще са отменяеми като незаконосъобразни, но
това не води до тяхната нищожност. Така например съществуваща съдебна практика
е обобщена в Определение
№ 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о на ВКС по
следния начин: „конститутивният
иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу
онези решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили
действие, онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се
прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или
решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
невярно го отразява. По същия начин в Определение № 89/22.05.2017г. на ВКС по ч. гр. дело
№ 1464/2017 г., ГК, І отд. се приема, че „Решението на ОС е
незаконосъобразно
тогава, когато: ОС е свикано и/или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или ОС
е упражнило своите правомощия в
отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно
тогава, когато: редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува,
е налице отклонението от чл. 2 или
изключението от чл. 3 ЗУЕС; ОСЕС е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или липсва (не е взето) решение на ОС,
въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Доколкото в
отговора на исковата молба и във въззивната жалба се сочат нарушения на ЗУЕС
при свикване и провеждане на общите събрания- независимо от това, дали такива
действително са налице- които обосновават незаконосъобразност, но не и
нищожност, то всички доводи за недължимост, които са обосновани с твърдяната
нищожност, се явяват неоснователни.
Във връзка с горното следва само да се
добави, че между страните е безспорно, че претендираните от въззиваемата страна
вземания произтичат от горепосочените решения на ОС на ЕС от 16.06.2015г.,
19.08.2015г., 13.05.2016г. и от 07.09.2016г., както и от сключения с „Марков НМ
8“ЕООД договор от 11.08.2015г.. Това обстоятелство се установява и от приетите
по първоинстанционното дело протоколи за проведени общи събрания и от договора.
Относно размера на припадащите се на
жалбоподателите суми от разходите за управление и поддръжка на общите части,
както и за консумативни разходи, по първоинстанционното дело е прието
заключение по ССЕ, изготвено от в.л.С. К. В същото е отразено, какви са
припадащите се на жалбоподателите суми по видове разходи. Посочено е, че те са
извършили плащания в размер от 142,80 лева, след приспадането на които
неиздължения остатък е в размер от 908,06 лева, в това число 303,68 лева-
дължима сума за текущи разходи по управление и поддръжка на етажната
собственост /електричество, такса асансьор и разходи за почистване/; 99 лева-
такса за фонд „Ремонт и обновяване”, представлява сбор от сумата от 3 лева на
месец за периода; 115,50 лева- възнаграждение за услуга „Професионален
домоуправител“; 340,58 лева-
възнаграждение за управление, поддържане и почистване на прилежащите части;
49,34 лева- разходи за ремонти. В частност по отношение на гласуваните на
07.09.2016г. ремонтни дейности на стойност общо 2035 лева от приетите по делото
на ПдРС оферта от 12.09.2016г., фактура № 6408/ 23.01.2017г., разписка от
12.10.2016г. и разписка от 07.11.2016г. се установява, че съответните разходи действително
са направени и са заплатени. Твърдението на жалбоподателите, че не са били
уведомени за решението за извършване на ремонт не обосновава нищо по същество
на спора, тъй като за възникване на съответното вземане не е необходимо
неприсъствалите етажни собственици да бъдат уведомени за дължимите от тях
вноски. По отношение действителността на договора за предоставяне на услугата
„Професионален домоуправител“ следва само да се отбележи, че същият е сключен
въз основа на решение на ОС на ЕС, което не е отменено и не е нищожно и от лице
с представителна власт спрямо етажната собственост, т.е. от нейния управител,
който с решението по т.5 от проведеното на 19.08.2015г. общо събрание изрично е
оправомощен за сключване на договор с „Марков НМ 8“ЕООД. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на етажната
собственост бъдат присъдени направените от същата разноски за процесуално
представителство в настоящето производство в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 127/10.01.2020г. по
гр.д.№ 11651/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което в производството по чл.422 от ГПК по отношение на жалбоподателите Н.С.Н., ЕГН: ********** и П.П.Н., ЕГН: **********-***,
е признато за установено, че дължат солидарно на ЕС във вх.“В“ на жилищната
сграда, находяща се в гр.****, сумата от общо 908.10 лева, представляваща
неизплатени парични задължения за ежемесечни такси /разходи и вноски, дължими
за периода месец май 2016г.- месец януари 2019г. вкл., в качеството им на
етажни собственици на СОС с идентификатор № 56784.507.372.2.29, от които:
303,68 лева- дължима сума за текущи разходи по управление и поддръжка на
етажната собственост /електричество, такса асансьор и разходи за почистване/;
99 лева- такса за фонд „Ремонт и обновяване”, представлява сбор от сумата от 3
лева на месец за периода; 115,50 лева- възнаграждение за услуга „Професионален
домоуправител”, представляваща сбор от сумата от 3,50 лева месечно за
периода; 340,58 лева- възнаграждение за
управление, поддържане и почистване на прилежащите части, представляваща сбор
от сумата от 12 лева месечно за периода месец юни 2016г.- месец февруари 2018г.
вкл. и сумата от 8 лева месечно за периода месец април 2018г.- месец януари
2019г. вкл., като за месец май 2016г. се претендира остатък от 8,58 лева; 49,34
лева- разходи за ремонти през периода, от които 41,89 лева за ремонт на покрива
и 7,45 лева за монтаж на аварийно осветление и алармено разговорно устройство
за асансьорната уредба, ведно със законната лихва върху процесните суми за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК- 15.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН: ********** и П.П.Н., ЕГН: **********-***,
да заплатят на Етажната собственост във вх.“В“ на жилищната сграда, находяща се
в гр.**** сумата от 300 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: