Присъда по дело №7638/2021 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №7638/2021г. по описа на РС – София

Срещу подсъдимия ЕМ. АС. П. е внесен обвинителен акт за това, че на
20.08.2019г., около 15:20 часа в гр.София, от търговски обект - заведение за бързо
хранене „****“, находящо се в подлеза на НДК, пл. ”******, стопанисвано от
„********“ ЕООД, отнел чужди движими вещи - сума пари, в размер на 566,00 лева от
владението на ИВ. М. ИВ., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от
служебното си положение – П. е бил назначен на длъжност „******“ в „********“
ЕООД, съгласно трудов договор от 11.07.2019г. и длъжностна характеристика от
същата дата и като такъв е имал достъп до касата на търговския обект - престъпление
по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1, от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателства на ДП категорично се доказало, че П. е извършил
престъплението, в което е обвинен. Предлага да му бъде наложено наказание, в размер
от две години лишаване от свобода, което да се отложи с три годишен изпитателен
срок по чл.66, ал.1 от НК и да бъде намалено с 1/3 по правилата на чл.58а от НК, с
оглед на високата обществена опасност на деянието и дееца.
Защитникът на подсъдимия - адв.А., пледира, с оглед на реда, по който се
разглежда делото, че всички доказателства сочели на това, че П. е извършил
престъплението, което той си признал. С оглед обаче на тежкото му социално
положение, в което се намирал, счита че наказанието му Лишаване от свобода, следва
да е седем месеца, т.е. под минимума, което да се отложи за изпълнение на осн. чл.66,
ал.1 от НК.
Подсъдимият - лично, се придържа казаното от защитника си. Признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ЕМ. АС. П. е българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, без работа, роден на ****** в гр.**, живущ в
гр.******“, адрес по лична карта: *********, ЕГН: **********.
От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия и
от доказателствата, събрани на досъдебното производство, проверени от съда при
постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК, се установява по категоричен
начин, че той е извършил престъплението, в което е обвинен.
На 11.07.2019г. между подс.П. и „******“ ООД бил сключен трудов договор и
му била връчена длъжностна характеристика за длъжността „******“, която да
изпълнява в търговски обект - заведение за бързо хранене „****“, находящо се на
пл.“***** в гр.София, стопанисвано от „********“ ЕООД, по силата на сключен
договор за услуги между „********“ ЕООД и „******“ ООД, по силата, на който
второто поема задължение за осигури персонал на първото под нам.
На основание сключения трудово договор и длъжностна характеристика, П.
имал задължения на длъжностно лице - да приема парични суми от клиенти, да връща
1

ресто, да пази поверените му продукти и оборудване, отговарял за състоянието на
касата и съхраняваните в същата парични средства, правилната експлоатация на
поверения му инвентар и правилното отчитане на продажбите чрез касовия апарат и
дневния отчет.
Свид.Т, която била салонен управител в същия обект изготвяла график за работа
на служителите, по който свид.М. трябвало да е на работа от 22:00 часа на 19.08.2019г.
до 10:00 на 20.08.2019г., но тъй като имала здравословни проблеми, подс.П. се
съгласил и я заместил в същата смяна. Така той изпълнявал трудовите си задължения
от 22:00 часа на 19.08.2019г. до 10:00 на 20.08.2019г. в търговски обект-заведение за
бързо хранене „****“, находящо се на пл.“***** в гр.София. След приключване на
смяната, подсъдимият не си тръгнал, а останал да изчака Т, за да я попита да му се
плати заплатата, което споделил на свид.К., която застъпила смяна след неговата,
заедно със свид.Д..
В около 15:00 часа на 20.08.2019г. П. провел разговор по телефона със свид.Т,
след което напуснал заведението и след около 15 минути се върнал, заедно със свид.М..
Свидетелите К., Д. и М., както и подс.П. седели и си говори в заведението, тъй като
нямало клиенти.
Еманул П. станал от мястото си и отишъл до касата, където видял, че се намира
сумата от 566 лева. В този момент влязъл клиент, който бил обслужен от П., а веднага
след това, подсъдимият взел сумата от 566 лева от касата, поставил я в джоба на
дрехите си и излязъл. Всичко това било видяно от трите свидетелки, след което Кирова
се обадила на Т по телефона и я уведомила за случилото се.
На 07.04.2020г. била предадена 1бр. флаш памет със записи от охранителните
камери в търговски обект - заведение за бързо хранене „****“, находящо се на
пл.“***** в гр.София, за времето от 15:00 часа до 16:00 часа на 20.08.2019г.
Според изготвената техническа експертиза по протокол №329/2020,
видеозаписът е годен за изследване, не са установени следи от манипулации, записите
отразяват движение на лице от мъжки пол, на които се вижда, че същото изважда сума
пари от касата, прибира ги и напуска периметъра на заснемане. В случая
изображенията не са с достатъчно качество и са негодни за целите на идентификацията
и фотосъпоставителното изследване.
При тези факти, съдът, намира че подс. П. е извършил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1, от
НК и следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Установи се категорично от самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите К., Д., М. и Т, записа от флаш паметта и техническата експертиза по
№329/2020, времето и мястото на извършване на престъплението - на 20.08.2019г.,
около 15:20 часа в гр.София, от търговски обект - заведение за бързо хранене „****“,
находящо се в подлеза на НДК, пл. ”******. Подсъдимият призна, че на тази дата и от
това място е отнел чуждите пари от касата на търговския обект, без съгласието на
управителя на заведението или управителя на дружеството, което го стопанисва.
Безпротиворечиво, чрез цялата доказателствена съвкупност се доказа
авторството на деянието - подсъдимият е негов извършител. Той направи
самопризнания, които се потвърждават от свидетели - очевидци К., Д. и М., както и от
записи от камери за видеоконтрол, изследвани по видеотехническата експертиза.
Макар и да не може да се направи лицева идентификация, на разкадровките ясно се
2

вижда лицето на подсъдимия, в това число заснетите действия се потвърждават от
показанията на трите свидетелки, които са възприели действията му на място, както и
се признаха от самия П..
Установи се от самопризнанията на подсъдимия, както и от писмените
доказателства - трудов договор, длъжностна характеристика, работен график, че към
датата на деянието, П. е имал качеството на длъжностно лице, на което е било
възложено срещу заплата да пази и управлява чуждо имущество, в случая на
„********“ ЕООД, което стопанисва търговски обект.
Стойността на присвоените вещи, се установи от самопризнанията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и писмени доказателства - дневен финансов
отчет за 20.08.2019г. - пари, в размер на 566 лева.
Установи се, че подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
При конкретизиране на вида и размера на наказанието, съдът е длъжен да
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и да приложи чл.58а от НК, в частност-
чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализиране на наказанието се отчете, че П. не е
осъждан - реабилитиран е, отнетата сумата е близка до минималната работна заплата
за страната от 560 лева според ПМС №320/20.12.2018г. Отчетени като отегчаващи
вината обстоятелства са недобрите характеристични данни на подсъдимия, който
според изготвената му характеристична справка контактува с лица от криминалния
контингент и има множество криминални регистрации, липсата на изказани съжаления
за стореното от него, макар да призна изложените в ОА факти, той не призна вината си
и не изказа съжаление, в това число готовност да възстанови парите, което означава, че
самопризнанията са само за целите на това производство, обслужващи го за
намаляване на наказанието, без П. да е осъзнал укоримостта на постъпката си и да
желае да се поправи. При баланс между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и при съображение, че наказанието не е необходимо да е най-тежкото, а
е достатъчно извършителят да знае, че то е неотвратимо, съдът е определил наказание в
размер, според санкционната част на разпоредбата на чл.195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1,
от НК над минималния, но под средния от една година и шест месеца Лишаване от
свобода, което е намалил с една трета по правилата на чл.58а, ал.1 от НК и е наложил
на П. наказание Лишаване от свобода за срок от една година.
На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил това наказание с изпитателен срок от
три години, тъй като са налице основаниета за това и така ще се изпълнят целите на
наказанието, което не е необходимо да се изтърпява ефективно.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. флаш памет, находяща се
на л.148 от ДП да останат в кориците на делото, след влизане на тази присъда в сила,
тъй като записите са изготвени само за целите на това производство.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден за заплати в полза на МВР,
направените по делото разноски от ДП, в размер общо на 192,27 лева, като заплатено
възнаграждение на вещо лице.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на СРС
държавна такса, в размер на по 5,00 лева при издаване на 2бр. изпълнителни листа-
първата се дължи за издаване на изпълнителен лист в полза на МВР за разноските, а
втората ще се дължи, в случай, че след получаване на уведомлението за доброволно
3

изпълнение по ДОПК, П. не внесе по сметка на СРС първата държавна такса в 7-дневен
срок, което ще наложи издаване на втори изпълнителен лист за принудителното й
събиране.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	4
Дата:	27 юли 2021 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20211110207638
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Присъда по дело №7638/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите