Присъда по дело №12762/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 12762/2022 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП), с
внесен обвинителен акт срещу Б. Б. И., с ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. Кюстендил, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, за това, че на 12.06.2022 г., около 08:11 часа, в гр. София,
по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към ул.
„Филип Кутев“ в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство
за управление с наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021
г. на Началник сектор „ОПП-СДВР“, влязло в сила на 23.03.2022 г., е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Ауди
А4“ с рег. № КН **** ВС, без съответно свидетелство за управление -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът в съдебното заседание Е. М. поддържа изцяло обвинителната
теза и иска съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, което било доказано от обективна страна по безспорен и
категоричен начин. Твърди, че по силата на чл. 17, ал. 5 от Наредба I-
157/01.10.2022 г. в случая чуждестранното свидетелство на лицето не се
признавало и не следвало да се подменя с българско такова. Твърди, че
деянието е съставомерно, поради което иска подсъдимият да бъде осъден,
като му бъде наложено справедливо наказание.
Защитата, в лицето на адвокат Г., иска от съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за невинен, като сочи, че той е имал валидно
свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Кипър, което
неправилно не е признато за валидно от полицейските служители. Твърди, че
прокурорът неправилно тълкува нормите на наредбата, както и европейското
законодателство. Иска оправдателна присъда.
Подсъдимият поддържа защитата си, сочи, че е представил кипърското
си свидетелство още при полицейската проверка, но то не било зачетено.
Иска от съда оправдателен съдебен акт. В даденото му право на последна
дума иска от съда да го признае за невинен.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. Б. И., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр.
1

Кюстендил, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан.
Подсъдимият Б. И. е имал издадено на 25.09.2002 г. българско
свидетелство за управление на МПС, което е било отнето, тъй като на лицето
са отнети всички контролни точки и на 19.04.2007 г. Б. И. е върнал в ОПП
СДВР свидетелството си, за което е съставен съответният протокол (виж. л. 6
от ДП).
След тези събития, в неуточнен момент, подсъдимият сменил
местоживеенето си в Република Кипър, където се явил на изпит и отново
придобил правоспособност за управление на МПС, като на същия било
издадено свидетелство с № А/**********, издадено на 22.10.2019 г., за
категории „В1 и В“, със срок на валидност до 21.10.2034 г.
През 2021 г. на подсъдимия било наложено наказание по
административен ред за управление на МПС без да притежава съответно
свидетелство за това, като това било сторено с наказателно постановление №
21-4332-018988/20.09.2021 г., влязло в сила на 23.03.2022 г.
На 12.06.2022 г., около 08:11 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“, с
посока на движение от ул. „Сребърна“ към ул. „Филип Кутев“ И. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Ауди А4“ с рег.
№ КН **** ВС, като същият бил спрян за извършването на проверка от
свидетелите А. К. и С. С. – полицейски служители в ОПП СДВР.
При осъществената проверка И. не представил българско СУМПС, като
представил издаденото му кипърско такова, но полицейските служители
приели, че то не е валидно. Поради тази причина, те приели, че И. управлява
МПС без да има съответно свидетелство за това, а след справка в дежурната
част установили, че лицето управлява МПС в едногодишния срок от
наказването му за такова нарушение с НП № 21-4332-018988/20.09.2021 г.,
влязло в сила на 23.03.2022 г. Така, материалите били докладвани на СРП и
било образувано ДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства а именно: показанията на свидетелите: А. К. и С. С., на базата
на обясненията на подсъдимия И., на писмените доказателства по делото –
АУАН № 658400/12.06.2022 г. НП № 21-4332-018988/20.09.2021 г., справка-
картон на водача, на приложеното по делото копие на СУМПС, издадено от
Кипър с № А/**********, издадено на 22.10.2019 г., за категории „В1 и В“,
със срок на валидност до 21.10.2034 г., на писмата от СДВР, удостоверяващи
истинността на това свидетелство, справката за съдимост на Б. И., както и от
останалите писмени доказателствени материали, налични по делото.
Посочените доказателства бяха прочетени и приобщени към
доказателствения материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав намира, че следва да кредитира показанията на
2

полицейския служител К., като намира, че той имаше ясен спомен за
събитията, който демонстрира при разпита си в хода на съдебното следствие.
Този свидетел нямаше спомен само за датата на деянието и марката и номера
на автомобила, управляван от И., като съдът намира, че това е нормално, тъй
като подобни случаи са ежедневие за този свидетел, с оглед работните му
задължения.
Абсолютно същите съображения важат и за кредитирането на
изявленията на свидетеля С., тъй като неговите показания са в унисон с тези
на К., не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Съдът намира, че фактите, че И. е управлявал посочения в ОА автомобил
в процесните ден и час, не се оспорват между страните а и се извеждат от
цялата доказателствена съвкупност по категоричен начин.
Няма съмнение и в обстоятелството, че И. е бил наказан с НП№ 21-4332-
018988/20.09.2021 г., влязло в сила на 23.03.2022 г. за управление на МПС без
съответно свидетелство.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че представеното от И.
СУМПС, издадено от кипърските власти, е истински документ, валиден и
редовен, като за това е направена нарочна справка по делото и е налице
получено потвърждение от кипърските власти.
Доколкото по делото не е налице противоречив доказателствен материал,
а напротив – всички доказателствени източници са напълно еднопосочни по
смисъл, съдът намира, че не следва да прави по-задълбочен доказателствен
анализ, защото такъв е ненужен, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305,
ал. 3 от НПК

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Спорният момент по настоящото дело е дали това свидетелство за
правоуправление на МПС дава право на И. да шофира на територията на Р
България, като съдът намира, че отговорът на този въпрос е изцяло
положителен, а аргументите на този съд са следните:
Най-напред следва да се посочи, че издаденото кипърско свидетелство на
И. е валиден и истински документ. То е издадено от кипърските власти по
надлежния за това ред – след явяване на изпит. Бидейки валиден, този
документ, издаден от държава-членка на ЕС, дава право на водача да
управлява МПС на територията на целия ЕС.
Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1, т. 3 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е
валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено свидетелството, когато е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
3

Съгласно правилото на посочената разпоредба, това свидетелство е
валидно, по силата на закона, без да има изисквания да се легализира, заменя
и т.н. Т.е. по силата на посочената разпоредба, издаденото свидетелство е
валидно и лицето може да управлява МПС на територията на Република
България.
Съдът не споделя тълкуването на прокурора на нормата на чл. 17, ал. 17
от Наредба I-157/01.10.2002 г. за реда и условията за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, като намира, че то противоречи на правилата на формалната
логика.
Съдържанието на посочената норма е следното: „ Не се признава за
валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство
за управление на МПС на лице, което е притежавало българско
свидетелство за управление на МПС, но е изгубило правоспособност в
съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни
точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Лицето
може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, за
което му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при
връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща
чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на
държавата, която го е издала.“
Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че не се заменя
чуждестранно свидетелство с българско и не се признава за валидно, когато
лицето го е придобило преди да бъде отнето българското му такова или
когато представи такова свидетелство в 6-месечния срок след отнемането на
българското му свидетелство, защото законът повелява, че за да може да се
възстанови правоспособността му, то лицето трябва да се яви на изпит не по-
рано от 6 месеца от отнемането на свидетелството му. И тази норма е
въведена в наредбата именно за да се предотврати заобикаляне на българския
закон, като след отнемане на българското СУМПС, поради отнемане на
всички контролни точки, лицето да не може да управлява МПС на
територията на България с чуждестранно свидетелство, вместо с българско.
Логиката на тази разпоредба е, че щом лицето е лишено от правоспособност
по този ред, то всички негови СУМПС, издадени от която и да било държава,
не се признават за валидни, защото независимо колко свидетелства за тази
правоспособност има издадени, то същото е лишено от правото да управлява
МПС, докато не се яви на повторен изпит, не по-рано от 6 месеца от
връщането на свидетелството.
В конкретния случай И. е имал издадено на 25.09.2002 г. българско
свидетелство за управление на МПС, което е било отнето, тъй като на лицето
са отнети всички контролни точки и на 19.04.2007 г. Б. И. е върнал в ОПП
СДВР свидетелството си, за което е съставен съответният протокол (виж.
л. 6 от ДП).
4

Нещо повече, той се е явил на изпит в Кипър, 12 години след връщането
на свидетелството си, където е положил изпит и е възстановил
правоспособността си да управлява автомобил, за което му е издадено и
въпросното свидетелство. Т.е. налице е законосъобразна процедура за
повторно придобиване на право да управлява МПС.
Ако се следва логиката на прокурора, то се стига до абсурдния извод, че
лицето има валидно за целия ЕС СУМПС, което обаче не важи за територията
на Република България, защото лицето не се е явило на повторен изпит пред
българските власти. Такъв извод граничи с абсурд и не може да бъде
споделен от този състав на съда, защото не може да се приеме, че
възстановяването на правоспособност за управление на МПС може да се
случи само на българска територия, пред компетентните български
власти. Тази логика на прокурора е в пълен разрез с един от основните
принципи и основно право на гражданите на ЕС, а именно свобода на
придвижване и избиране на местоживеене, месторабота и местопребиваване
на територията на съюза, според който всеки гражданин на държава членка на
ЕС може да си избере къде да работи, живее, придобива различна
правоспособност за разнообразни дейности и т.н.
Според този състав на съда, в конкретния случай въобще не може да се
говори за приложение на нормата на чл. 17, ал. 17 от посочената наредба,
защото на първо място е налице пълно възстановяване на правоспособността
на лицето на управлява МПС, по съответния за това ред, пред властите на
държава членка на ЕС. На следващо място, това възстановяване е станало
много след изтичането на 6-месечния срок, визиран в разпоредбата на чл. 157,
ал. 5 от ЗДвП. И накрая, защото издаденото от държава членка на ЕС СУМПС
въобще не е необходимо да се заменя с българско, за да бъде валидно на
територията на България, защото то е валидно по силата на закона – чл. 161,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Ето защо и при горните правни изводи, съдът намира, че подсъдимият Б.
Иванов не е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК,
тъй като е бил правоспособен водач на МПС, с валиден документ, който да
удостовери тази негова правоспособност и извършеното от него е обективно
несъставомерно като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Така, този съдебен състав достигна до крайния си извод, че подсъдимият
следва да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение.

При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 14.05.2023 г.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
6

Номер на акта:	184
Дата:	27 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110212762
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Присъда по дело №12762/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите