Решение по дело №121/2012 на Районен съд - Хасково

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№ 632/ 11.10.2012 година, гр. Хасково

Том 7, стр. 53-55

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав

На десети септември през две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Марияна Стоянова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 121 по описа за 2012 година; взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от И.В.В. с ЕГН ********** и от Е.Ж.В. с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Х. ул. „Ал. Ст.” № *; против Община Хасково – гр. Хасково, пл. „Общински” № 1.

Ищците твърдят, че са собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 122 том ІІ дело № 2186/1991 г. на нотариус при ХРС на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 1 040 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1 200 кв.м., находящо се в с. Книжовник, обл. Хасково, при граници – река, улица и С. В. С., за което бил отреден имот пл.№ 330 по плана на с. Книжовник, одобрен със заповед № 165/1928 г. Имотът те придобили по силата на цитираната нотариална сделка за покупко-продажба с праводатели – продавачи Ж. А. и Д. Д., които от своя страна се легитимирали като собственици по силата на нотариален акт № 114 том ІІІ дело № 888/1980 г. на ХРС от 29.11.1980 г. Описаният имот се ползвал от ищците като техен собствен от 1991 г. без прекъсване на владението им, а преди това – от праводателите им – продавачи от преди 1928 г. За този имот ищците плащали данъци и такси по ЗМДТ в качеството им на собственици. Между тях и ответника съществувал спор за собствеността върху описания имот, което обуславяло правният им интерес от водене на настоящия иск. Ответникът оспорвал правото им на собственост, отказвал да им издаде скица за имота, като твърдял че имотът е общински по силата на проведена отчуждителна процедура. Ищците твърдят, че имотът не е засегнат от проведена и приключила отчуждителна процедура. Същият съществувал и бил отразен като собственост на ищците по действащия  план на с. Книжовник. Към 1991 г., когато е сключена нотариалната сделка за него, по отношение на праводателя – продавач ответникът не е предявявал собственически претенции. И след този момент, на ищците не било известно по отношение на имота им да е проведено отчуждително производство. Ищците твърдят, че имотът им не е засегнат от такова производство, което да е засегнало изцяло собствеността на имота, и което производство да е основание за  промяна на статута му в общински. За същия не били издавани актове за общинска собственост, не бил заснеман от ответника като собственост. Независимо от това ответникът, вкл. и с писмени изявления, претендирал собствеността върху имота, което смущавало правото на собственост на ищците, и отказвал да им издава документи, с които да се легитимират като собственици на имота. Имотът съществувал по действащия план на с. Книжовник, записан на името на ищците с 1 040 кв.м. Въпреки това, документът им за собственост и ползването на имота, ответникът оспорвал собствеността на ищците.

Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че те са собственици на гореописания имот, като им присъди направените по делото разноски. В с.з. те се явяват лично и с пълномощник, като поддържат предявения иск и искат уважаването му изцяло.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, в който счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, че съгласно заповед № 25/12.01.1982 г. на председателя на ИК на ОНС-Хасково, на основание чл.93, чл. 95 и чл.98 от ЗТСУ, бил отчужден имот пл.№ 330 в кв.49 по плана на с. Книжовник. Съгласно съдебната практика, отчуждителното производство приключвало с обезщетяване на бившия собственик – при хипотезите на чл.93. За процесния имот липсвал отреден УПИ, при което отчуждителното производство попадало в първата хипотеза на нормата, според която отчужденията за места, собственост на граждани за улици по първоначален ЗРП са за сметка на собствениците на прилежащите парцели. С оглед на това, обезщетение не се дължало и отчуждителното производство приключвало с издаването на горецитираната заповед. Неоснователно било ищцовото твърдение, че ответникът не е завзел имота. Източната и северната имотни граници на имот пл. № 330 на терена били приведени в съответствие с предвидените улични регулационни линии, както и предвиденото придаване на част от отчуждаемия имот към съседния УПИ ІІ-332 било реализирано, т.е. отчуждителят упражнил власт върху имота и го завзел. Тези факти били установени по адм.дело № 270/2010 г. на АС-Хасково. Ответникът възразява още, че ищците не са собственици на ПИ въз основа на нотариален акт № 122 том ІІ дело № 2186/1991 г. Видно от отчуждителната заповед, имотът станал общинска собственост през 1982 г., при което нямало как същият да се прехвърли през 1991 г., т.к. никой не можел да прехвърля права, които сам не притежава, респ. нотариалният акт не можел да се противопоставя по отношение на ответника. Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, като му присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В с.з. той се представлява от процесуален представител, който поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие нотариален акт за продажба на недвижим имот № 122 том ІІ дело № 2186/1991 г. от 06.11.1991 г. на нотариус при ХРС. Видно от него, ищецът е закупил от родителите на съпругата си Ж. А. Б. и Д. Д. Б. следния недвижим имот - представляващ незастроено дворно място от 1 040 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1 200 кв.м., находящо се в с. Книжовник, обл. Хасково, при граници – река, улица и С. В. С., за което е отреден имот пл.№ 330 по плана на с. Книжовник, одобрен със заповед № 165/1928 г. Не е спорно, че сделката е осъществена през време на брака на ищците по делото. Продавачът по цитираната сделка се е сдобил с правото на собственост върху описания недвижим имот по наследство и давностно владение, видно нотариален акт № 114 том ІІІ дело № 888/1980 г. от 26.09.1980 г. на районен съдия при ХРС. В този нотариален акт имотът е описан, както следва – дворно място от 1 200 кв.м., находящо се в с. Книжовник, при граници - река, улица и Слави Ванчев Славилов, за което е отреден имот пл.№ 330 по плана на с. Книжовник, одобрен със заповед № 165/1928 г. В представена по делото актуална скица на имота № 329/14.02.2012 г., същият е описан като – УПИ 330 в кв.49 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Книжовник, общ. Хасково, одобрен със заповед № 165/1928 г., собствен на ищеца по горецитирания нотариален акт, съдържащ 1040 кв.м. по документи за собственост, като уличната и дворищната регулации не са приложени. Ищците представиха по делото приходни квитанции с.ББ10 № 17112 и с.ББ10 № 17119, двете от 18.03.2010 г., издадени съответно на името на ищцата и на ищеца, двете по партиден № 4509278533005 за заплащането на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот в с. Книжовник. Ответникът в настоящото производство е изпратил до ищците писмо № 94-И-1344-2/02.12.2008 г., във връзка с тяхно искане, да им се издаде скица за процесния имот. Отговорил им е, че не може да им се издаде скица, т.к. имотът бил отчужден със заповед № 25/12.01.1982 г. на Председателя на ОНС-Хасково. Тази заповед се представи и прие като писмено доказателство по делото. Тя е издадена, на основание чл.93, 95 и 98 от ЗТСУ, във връзка с протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ при ОНС-Хасково. По силата й, е отчуждена част от имот пл.№ 330 в кв.49, попадащ под улица и корекция на река, по плана на с. Книжовник. Със същата отчуждените места са оценени, както следва – на Желязко Ангелов Бойдев - място под улици 200 кв.м. х 3 лв., или 600 лв.; място под корекция 250 кв.м. х 3 лв., или 750 лв.; място под улици за сметка на парцел ІІ-332 прилежащо – собственост на С. В.С. 220 кв.м. х 3 лв., или 660 лв.; черници 10 броя много стари 50 лв. Заповедта е подписана от председател инж. П. Пенев, като няма данни същата да е била обжалвана. По искане на страните, съдът извърши служебна справка в представения от ответника оригинал на заповедта, съдържащ се в том със заглавие № 1 до 166/1982 г. От справката се установи, че представеното по делото копие от заповедта е идентично с нейния оригинал. По повод оспорването от ищците на материалната компетентност на издалия заповедта, ответникът представи по делото протокол № И-1/12.01.1982 г. от проведено заседание на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет на селищна система Хасково, чийто председател, видно от протокола, е инж. П. П.

По настоящото дело се приложи в цялост адм. дело № 270/2010 г.  на ХАС, съдържащо и адм.дело № 15765/2010 г. на ВАС. Административното производство е било образувано по жалба от ищците в настоящото, от майката и сестрата на ищцата – против мълчаливия отказ на кмета на Община Хасково, да се произнесе по тяхна молба вх.№ 94Е-628-1/29.04.2010 г. с искане да се отмени горецитираната заповед № 25/12.01.1982 г. на Председателя на ОНС-Хасково. Това производство е приключило с влязло в сила решение № 472/09.11.2010 г. по адм. дело № 270/2010 г.  на ХАС, с което жалбата е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че за да се уважи жалбата, следва да се докаже, че са били налице основанията на §9 ал.2 от ПР на ЗУТ за издаване на административен акт за отмяна на заповедта за отчуждаване и обезщетяване, респ. да са изпълнение две предпоставки – да е налице започнало отчуждително производство по глава V раздел І от ЗТСУ /отм./, което да не е приключило, и недвижимият имот, предмет на отчуждаването да не е завзет до 30.10.1998 г. В случая обаче се установило приключило отчуждително производство и извършване на фактически действия по завземане на имота. Тези мотиви на ХАС са дали основание на ответника в настоящото производство, да откаже на ищеца да му издаде скица за процесния имот, видно от писмо № 94И-1344-1/25.05.2011 г. Пак по повод цитираното адм. дело е писмо № 94Е-628-1/28.07.2010 г. на гл.архитект на Община Хасково до кмета на Общината, в което се сочи, че има действащ регулационен план на с. Книжовник, одобрен със заповед № 880/1928 г. и в обхвата му попада имот пл. № 330 кв.49; няма информация в Дирекция „Устройство на територията”, че преди този план са били утвърдени и действали други регулационни планове; няма доказателства, че е приложен действащият регулационен план на селото в частта на цитирания имот, вкл. данни за уредени регулационни сметки.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение и комбинирана скица към него /л.49-53/ приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е справки при ответника, включително оглед и замерване на место. Експертизата сочи, че на територията на с. Книжовник е в сила кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 165/1928 г. В него бил означен поземлен имот с пл. № 330 с площ от 1040 кв.м., с граници, изчертани с черен цвят на приложената към заключението комбинирана скица от този план. По плана през имота била прекарана улица, част от имота се придавал към съседния УПИ ІІ-332 в кв.49, а останалата му част попадала в терен за корекция на реката. На приложената скица със син цвят била оцветена частта от имота пл. № 330, придаваща се към съседния УПИ, с червен – частта засегната от трасето на новопредвидената улица, а със зелен – частта в терен за корекция на реката. От направения оглед на место, вещото лице е установило фактическото състояние на имот № 330. Имотът съществувал при граници, частично изменени, спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г., ограничаващи терен с намалена площ, спрямо означената по план. Оградената на място част от имота се ползвала като овощна градина. Предвидената по регулационния план улица не била реализирана на терена. Източната и северната имотни граници на имот пл. № 330 били преместени в съответствие с предвидените по плана улични регулационни линии. На място източната част от имот пл. № 330 била изключена от имота и съгласно предвижданията по плана – придадена към УПИ ІІ-332 в кв.49. Източната имотна граница на имот пл. № 330 представлявала приложена на терена външна регулационна граница на съседния УПИ ІІ-332, материализирана на место като стара полумасивна ограда. Северната граница на имот пл. № 330 била изместена на юг, поставена по продължението на предвидената регулационна линия на улица, материализирана на терена с оградна мрежа. При ответника на вещото лице не била представена отчуждителна преписка към процесната заповед № 25/12.01.1982 г., нямало налични данни за заплащане на оценените места. За процесния имот № 330 по плана за регулация на селото от 1928 г., непроменян в частта на имота, не бил предвиден УПИ. Имотът се засягал изцяло от предвижданията на плана за регулация, като попадал под улични мрежи, корекция на река и придаваемо място към съседен парцел. Имотът с цялата си площ би предвиден за отчуждаване по плана за регулация. Към момента имот пл. № 330 представлявал оградена овощна градина с площ от 618 кв.м., при граници, изменени спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г. и означени на приложената от вещото лице комбинирана скица с кафяв контур и с номера в чупките на контура от 1 до 5. При разпита си в с.з. вещото лице уточнява, че така оградената част от имота се владее от ищците.

          По искане на ищците, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т.С.Г., Я.Щ.Г. и Т.Я.Я., всички техни съседи в с. Книжовник и познаващи, както тях двамата, така и рода на ищцата. Св. Г. знае процесния имот, като черничева градина на дядото на ищцата – А., а след като починал през 1961 г. и на родителите й, които гледали буби. Мястото било на брега на реката от западната страна, а източната била откъм улица, която била разширена. От другата страна на местото бил С. В. Отначало мястото не било оградено и имало пътека през него за животни, т.к. нямало път. Пътят откъм границата на мястото бил отдавна и го разширили през 1975-1980 г., като взели от мястото на ищците и го асфалтирали, направили тротоари. Към 1982 г. насадили и нови черници, а към 1988 – 1991 г. родителите на ищцата направили ограда, сложили врата. Според св. Г. сега местото било около 800 кв.м. до 1 дка. Границата откъм Славил Ванчев представлявала стара стена с малка чупка, която била направена през 1961 г., когато починал дядото на ищцата. Западната граница на имота нямала чупка, т.к. била бряг на реката, а пък от източната страна имало улица, където взели от мястото им. Св. Г. също знае процесното място, което било на дядото на ищцата, а след това и на баща й, намиращо се край реката, засадено с черници, понастоящем ползващо се от ищците. От едната страна местото граничело със Славил Ванчев, а от другата с реката. Било оградено с плет, а по-късно с мрежа и бодлива тел. Св. Г. не знае, някой да е вземал от мястото на ищците. Между тяхното място и това на С. В. имало ограда от кирпичена стена, от преди повече от 20 години. Преди през мястото минавали животни, но сега то вече било оградено. Св. Я. знае процесната черничева градина на ищците от времето на дядо им А.. Намирала се до реката, на север граничела със шосе, на изток със С. В., а на запад – с река. Шосето си било от едно време, като само изправили тротоара, без да вземат от местото на ищците или само 1-2 метра за слагането на бордюрите. Местото било стара черничева градина, в която по диагонал имало пътека, по която минавали хората покрай реката. Откъм реката имало ограда. Преди 1980 г. посадили 100 черници, оградили местото с мрежа и вече не можело да се минава през него. От тогава и до сега тази ограда не била местена. Откъм границата със С. В. сега имало ограда от стена, каменна ограда, правена през времето, когато В. бил кмет – 1958-1962 г.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

                Преди всичко следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищците е налице правен интерес от воденето на настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на собственост от ищците върху процесния имот, в чието владение те се намират, действително се оспорва от ответника, поради което за ищците е налице нуждата от защита на това им право чрез настоящия установителен иск. Разгледан по същество, искът се явява частично основателен и доказан. Страните по делото не спорят, че към 1980 г. бащата на ищцата е бил собственик на процесния недвижим имот, когато по силата на нотариален акт е бил признат за такъв по наследство и давностно владение. В този нотариален акт имотът е описан като дворно място от 1 200 кв.м., находящо се в с. Книжовник, при граници - река, улица и С. В. С., за което е отреден имот пл.№ 330 по плана на с. Книжовник, одобрен със заповед № 165/1928 г. Основният спорен въпрос по делото е, дали бащата на ищцата е загубил това си право на собственост в полза на ответника, респ. дали последният е придобил същото по силата на отчуждаването му със заповедта от 1982 г. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достига до извод за частично положителен отговор на този въпрос. Предвид посочените в самата заповед № 25/ 12.01.1982 г. мотиви и основания за издаването й, следва да се приеме, че тя е издадена в отчуждително производство по реда на глава V раздел І от ЗТСУ /отм./ - отчуждения и обезщетения за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации. По силата й, е отчуждена част от имот пл.№ 330 в кв.49, попадаща под улица и корекция на река, по плана на с. Книжовник, като отчуждените места са оценени, а именно – място под улици 200 кв.м.; място под корекция 250 кв.м.; място под улици за сметка на парцел ІІ-332 прилежащо – собственост на  С. В. С. 220 кв.м.; или всичко общо 670 кв.м. от целия имот по цитирания нотариален акт, състоящ се от 1200 кв.м. При ответника не се пази отчуждителна преписка към процесната заповед, вкл. и налични данни за заплащане на оценените места, като ответникът не ангажира и доказателства в тази насока /чл.77 т.2 от ЗТСУ.-отм./. Съдът не споделя ответното възражение, че процесното отчуждителното производство попадало в първата хипотеза на чл.93 ал.1 от ЗТСУ-отм., според която отчужденията за места, собственост на граждани за улици по първоначален ЗРП са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, предвид на което обезщетение не се дължало и отчуждителното производство приключвало с издаването на горецитираната заповед. Преди всичко, подобна обосновка не се съдържа в процесната заповед, а чл.95 от ЗТСУ-отм. налага изискване за мотивирането й. На следващо място, ответникът не обосновава, защо случаят следва да попадне именно в ползващата го хипотеза на чл.93 ал.1 пр. І от ЗТСУ-отм., а не напр. в пр. ІІ на нормата. Не на последно място, в настоящото производство тежестта за доказване на надлежно проведена и приключила отчуждителна процедура е за ответника в производството, надлежно указано му от съда, в каквато насока той не проведе пълно и главно доказване. Цитираните в процесната заповед мероприятия прокарване на улици и корекция на река не са мероприятия по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл.22 от ЗСТУ-отм., за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план, той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата/общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. Такава процедура по гореизложените съображения за процесния имот не е била проведена, респ. следва да се приеме, че единствено по силата на отчуждителната заповед – ответникът не е станал собственик на целия процесен имот. Бащата на ищцата обаче е загубил правото си на собственост върху онези части от имота си, които са били завзети и върху които е било реализирано частично предвиденото за отчуждаването им мероприятие. Назначената по делото експертиза установи, че източната и северната имотни граници на имот пл. № 330 са били преместени в съответствие с предвидените по плана улични регулационни линии. На място източната част от имот пл. № 330 е изключена от имота и съгласно предвижданията по плана – придадена към УПИ ІІ-332 в кв.49. Източната имотна граница на имот пл. № 330 представлява приложена на терена външна регулационна граница на съседния УПИ ІІ-332, материализирана на место като стара полумасивна ограда. Северната граница на имот пл. № 330 е изместена на юг, поставена по продължението на предвидената регулационна линия на улица, материализирана на терена с оградна мрежа. Тези две граници са означени на приложената от вещото лице комбинирана скица с кафяв контур и с номера в чупките на контура от 1 до 4, а придаденото към съседния УПИ място е оцветено със син цвят. Именно за така очертаните и оставащи извън приложените северна и източна граници на процесния имот – части от имота следва да се приеме, че родителите на ищцата /прехвърлители по сделката за имота/ са загубили правото си на собственост – тези части са били завзети и върху тях е било реализирано мероприятието. В този смисъл и ищците не се легитимират като собственици на тези части от имота, в каквато насока те всъщност нямат и твърдения. Що се отнася до останалите, предвидени за имота на ищците мероприятия – прокарване на улица през имота им и коригиране на коритото на реката – по категоричен начин по делото се установи, че същите не са били реализирани на место и върху тази част от имота ищците са продължили явното и необезпокоявано владение на родителите на ищцата, а преди това и на нейния дядо – от закупуване на имота през 1991 г. и до настоящия момент. Експертизата установи, че на место имотът съществува при граници, частично изменени, спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г., ограничаващи терен с намалена площ, спрямо означената по плана, съобразно гореизложеното за северната и източната му граници. Оградената на място част от имота се ползвала като овощна градина, като предвидената по регулационния план улица не била реализирана на терена. Събраните по делото гласни доказателства са категорични, че тази част от имота, ищците, а преди тях и техните праводатели, са ползвали непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого. Този факт не се и оспорва от ответника. Към момента имот пл. № 330 представлява оградена овощна градина с площ от 618 кв.м., при граници, изменени спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г. и означени на приложената от вещото лице комбинирана скица с кафяв контур и с номера в чупките на контура от 1 до 5. За така описаната част от имота, предявения иск се  явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, а за разликата – като неоснователен и доказан следва да се отхвърли. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че задължителната сила на решението по административен спор обвързва гражданския съд единствено що се отнася за това, дали административният акт е валиден и законосъобразен – чл.302 от ГПК.

               Предвид изложените съображения, следва да се приеме да установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на част от поземлен имот 330 в кв.49 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Книжовник, общ. Хасково, одобрен със заповед № 165/1928 г., която част се състои от 618 кв.м., при граници, изменени спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г. и означени на изготвената от вещото лице комбинирана скица с кафяв контур и с номера в чупките на контура от 1 до 5, която скица от л.53 да се счита неразделна част от решението на съда; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 1 040 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1 200 кв.м., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

               Съобразно уважената част от иска /чл. 78 ал. 1 от ГПК/, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците деловодни разноски в общ размер на 303,06 лв., включваща държавни такси, възнаграждения за адвокат и вещо лице.

                       Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково - гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, че И.В.В. с ЕГН ********** и Е.Ж.В. с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Х., ул. „Ал. С.” №***; са собственици на ЧАСТ от поземлен имот № 330 в кв.49 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Книжовник, общ. Хасково, одобрен със заповед № 165/1928 г., която част се състои от 618 кв.м., при граници, изменени спрямо отразените в кадастралния план от 1928 г. и означени на изготвената от вещото лице комбинирана скица с кафяв контур и с номера в чупките на контура от 1 до 5, която скица от л.53 да се счита неразделна част от решението на съда; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 1 040 кв.м. по скица, а по нотариален акт от 1 200 кв.м., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Община Хасково - гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. с ЕГН ********** и Е.Ж.В. с ЕГН **********, двамата от с. Книжовник, обл. Хасково, ул. „Ал. Стамболийски” № 18; сумата от общо  303,06 лв., представляваща деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.