№ 12553
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.НИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от И.НИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110158323 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗСи чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърдението, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот: двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м. и разгъната застроена
жилищна площ 240 кв., находяща се в УПИ XVIII-745 в кв. 32 по плана на с. Баня,
общ. Разлог, при съседи по скица: УПИ XIX-744, УПИ XVII-746, УПИ-XXIII-740 в кв.
32 по плана на с. Баня и улица, ведно със земята, върху която е построена сградата, а
именно УПИ XVIII-745 в кв. 32 по плана на с. Баня, общ. Разлог, утвърден със Заповед
№19-0334/1990 г., целият с площ от 542 кв.м., при съседи на имота по скица: улица,
УПИ XVII-746, УПИ XIII-740, УПИ XIX-744, като ищцата притежава ¼ идеална част
от същия. По силата на влязло в сила съдебно решение така описаният имот е бил
допуснат до съдебна делба, а впоследствие изнесен на публична продан. Към
настоящия момент същият е възложен на ищцата, но постановлението не е влязло в
законна сила и не е вписано.Твърди, че през целия период на делото, а и преди това,
имотът бил ползван от ответницата, която не е заплатила никакво обезщетение за това
и не е предоставила достъп до същия. Предвид изложеното претендира осъждане на
ответницата да й заплати сумата от 24000 лв., обезщетение за ползване на процесното
1
жилище за периода 09.12.2016 г. до 09.12.2020 г. ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и сумата от 2440 лв. лихва
за забава за периода 09.12.2018 г.-09.12.2020 г., както и разноски.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК, не оспорва, че с ищцата са съсобственици
досежно процесния имот, но твърди, че не ползва същия, а ищцата има достъп до него.
В този смисъл оспорва основателността на предявените претенции.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена искова молба от 14.09.2012 г. ведно с решение
№207/17.01.2014 г., РС-Разлог по гр. д. №1077/2012 г., от което се установява, че
процесният имот е бил допуснат до делба между страните в настоящото производство,
при следните квоти: 1/4 идеална част за П. и ½ за И. А..
Видно от представено по делото решение №4864/21.10.2015 г., РС-Разлог по гр.
д. №1077/2012 г., същият имот е изнесен на публична продан.
Представени по делото са сигнал от П. Р., В.Д. и Й.Д. до Районна прокуратура
Разлог и жалба до Районна прокуратура Разлог.
Представен е протокол за опис на недвижими имущества, сред които
процесното.
Представени са от ответница са и писмени доказателства относно
обстоятелството, че същата живее на територията на гр. София.
Разпитан е свидетелят К., приятел на покойния мъж на страните, който починал
2012 година. Притежавал къща в село Баня и там живеел с втората му жена[1]И.. След
смъртта му в къщата останала да живее И. докъм началото на 2021 г., която към
настоящия момент не живеела там. После там заживял В.- синът му. Половината къща
била на В. и П., но И. не позволявала нито на В., нито на П. да ходят там и да си видят
техния дял от къщата. Даже няколко пъти ходил с В. или с П. и И. я е нямало, тъй като
живеела там само през почивните дни. През останалото време си живеела в София.
Опитвали да си отключат, но се включвал СОТ, идвали сотаджии, полицаи, имало е
скандали. Присъствал няколко пъти на моменти, в които П. се опитвала да влезе в
къщата. Няколко пъти И. или е била там и не е позволявала, или се е включвал СОТ. И.
сменяла брави и не можела да си влезе в къщата. П. нямала ключ, тъй като И. сменяла
бравите.
Прието по делото е заключение на съдебно-оценителна експертиза, от което се
2
установява, че средният пазарен наем на процесния имот за периода 09.12.2016 г. до
09.12.2020 г. за ¼ ид. ч. е 19206.50 лв.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Всеки съсобственик има право, съгл. чл. 31, ал. 1 от ЗС, да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Възможни са обаче случаи, при
които общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а
другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
съобразно правата си по чл. 31, ал. 1 от ЗС. За тези случаи законът (чл. 31, ал. 2 от ЗС)
предвижда, че когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците,
последният дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня
на писменото поискване. Под „лично ползване” се разбира служенето с вещта за
задоволяване на личните на съсобственика и на семейството му нужди. За уважаване
на претенция при тази правна квалификация следва ищцата да докаже наличието на
следните обстоятелства: че вещта е съсобствена при посочените в исковата молба
квоти, че ответницата е ползвала имота през процесния период, респ. ищцата е лишена
от правото си да го ползва, както и че до ответницата е отправена покана за
заплащане на обезщетение, както и размера на претендираното обезщетение.
По делото не се оспорва, а и от представените доказателства е видно, че между
страните по отношение на процесния имот е налице съсобственост при посочените в
исковата молба квоти, възникнала по силата на решение за делба, по гр. д. №1077/2012
г., РС-Разлог.
Съдът намира обаче, че не е налице основна предпоставка за уважаване на иска,
а именно отправена до ответника писмена покана за заплащане на обезщетение,
въпреки дадените с разпределената доказателствена тежест указания. При липса на
такава покана, ползващият не дължи обезщетение, дори и при установяване, че си
служи с общата вещ и лишава съсобствениците от правото да я използват. Цитираната
от ищеца в исковата молба практика е неприложима.
Така съдът намира исковата претенция за недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес срещу
И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС
и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 24000 лв., обезщетение за ползване на
процесното жилище за периода 09.12.2016 г. до 09.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 2440
лв. лихва за забава за периода 09.12.2018 г.-09.12.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4