Р
Е Ш Е
Н И Е № 306
гр.Стара Загора, 23.11.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело
№ 261 по описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 118 във връзка с 117, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от М.К.З. *** против Решение № 1040-23-14
от 10.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е потвърден изцяло
отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка, постановен
от началник отдел КПК при ТП на НОИ Стара Загора с №4004-23-214#3 от
06.04.2017г. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в
издадения отказ на началника на отдел КПК при ТП на НОИ Стара Загора грешно е
упомената законовата разпоредба в КСО, на основание на която може да бъде
обжалван съответния отказ. Заявява се, че оспорения административен акт е
мотивиран с общи разпоредби на КСО, които се отнасят до основополагащи принципи
на осигурителното право на РБ, които жалбоподателят нито е нарушил, нито
оспорва по същество. Обосновава се, че задължителните осигурителни вноски за
лицата по чл.4., ал.3, т.1, 2 и 4 КСО са осигуровките за инвалидност поради
общо заболяване за старост и смърт, като тези осигуровки са заплатени за
периода от 08.02.2007г. до 31.12.2009г. Изложени са доводи, че допълнителното
осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство” не е задължително, а за
самоосигуряващите се лица е въпрос на собствено желание да се осигуряват за
тези рискове и след като не е задължително е недопустимо липсата на такова
осигуряване да е причина за непризнаване на осигурителния стаж за друг вид
осигурителни рискове. Сочи се също, че дори при неподадена декларация
законодателят допуска и задължава осигуряването да бъде на осигурителен риск
общо заболяване, старост и смърт, а за този риск жалбоподателят се е
осигурявал. Моли се съда за
постановяване на решение, с което да се отмени оспорения административен акт и
да върне преписката за ново разглеждане и произнасяне. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от процесуален
представител – юрисконсулт Атанасов. Същият излага съображения, че оспореното решение е правилно и
законосъобразно. Обосновава, че с оглед изследваната фактическа обстановка и
събраните в хода на административното производство писмени доказателства е
безспорно доказана липсата на осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и
майчинство” за периода 02.2007г. – 12.2009г., което контрастира на декларирания
от лицето на 08.02.2007г. вид на осигуряване. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
С декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
от 08.02.2007г. жалбоподателят е заявил, че ще се осигурява за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица
(л.71), като съдружник в Канеско Солюшънс ООД. За периода 08.02.2007г. –
31.12.2009г. същият се осигурява само за фонд „Пенсии” за инвалидност поради
общо заболява, старост и смърт, а от 01.01.2010г. до 01.05.2014г. – и за фонд
„Общо заболяване и майчинство”. На 02.05.2014г. жалбоподателят е подал
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за прекъсване на дейност
към Канеско Солюшънс ООД (л.69).
На 13.03.2017г. от жалбоподателя е подадено заявление
вх.№4004-23-214 до Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е поискано
заверяване на осигурителна книжка за периода от 2007г. до 2015г. (л.79). На
20.03.2017г. със Заповед №ЗР-5-23-00243255/20.03.2017г. на Началник на сектор
КРДОО е възложено на старши инспектор по осигуряването извършването на проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на Канексо Солюшънс ООД –
Стара Загора (л.38). Заповедта е връчена на същата дата на З..
На 20.03.2017г. е изготвен Констативен протокол
№КП-5-23-00243407 (л.37) от старши инспектор по осигуряването, в който е
отразено следното: М.К.З. е самоосигуряващо се лице, което се осигурява чрез
Канексо Солюшънс ООД Стара Загора; има данни за декларация, подадена на
02.05.2011г., че започва да се осигурява от 08.02.2007г. за фонд „Пенсии” и
фонд „Общо заболяване и майчинство”; данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са
подадени от 01.02.2007г. до 31.12.2009г. за осигуряване само за фонд „Пенсии”;
от 01.01.2010г. до 01.05.2014г. включително /почивен ден/ данните за декларация
обр.№1 са подадени за осигуряване и фонд „Общо заболяване и майчинство”; има декларация,
че прекъсва дейност от 02.05.2014г.; осигурителните вноски са в съответствие с
подадените данни; дружеството е упражнявало дейност през целия период на
проверката; представена е декларация с вх.№730 от 08.02.2007г., че ще се
осигурява за фонд „Пенсии”; на представляващия осигурителя ще бъдат дадени
задължителни предписания за корекция на месец февруари 2007г., заличаване на
месец май 2014г.
На същата дата от старши инспектор по осигуряването са
изготвени Задължителни предписания №ЗД-1-23-00243411, с които на З. е указано
да подаде коригираща декларация обр.№1, с код 12, като за месец февруари 2007г.
се подаде начало на осигуряването 08.02.2007г., 15 отработени дни и
осигурителен доход 165 лева, както и да
се заличи декларация обр.№1, код 12, за месец май 2014г.(л.15). Предписанията
са връчени на З. на 20.03.2017г. лично.
На 29.03.2017г. от Директор на ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора е изпратено писмо изх.№8841#/1/29.03.2017г., с което НОИ ТП Стара
Загора са уведомени, че декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от
М.З. е подадена с начало на дейност от 08.02.2007г., като съдружник в Канексо
Солюшънс ООД и осигуряване от същата дата за фонд „Пенсии” и фонд „Общо
заболяване и майчинство”, като такава декларация е подадена за прекъсване на
дейност към Канексо Солюшънс ООД от 02.05.2014г. (л.69).
На 06.04.2017г. от Началник отдел КПК при ТП на НОИ
Стара Загора е поставен отказ №4004-23-214#3/06.04.2017г. за заверяване на осигурителен
стаж и доход в осигурителна книжка за периода от 08.02.2007г. – 31.12.2009г. на
М.К.З., в качеството му на съдружник в Канексо Солюшънс ООД по подадено
заявление за заверка на осигурителна книжка с №4004-23-214/13.03.2017г. (л.34).
Отказът е връчен на Славка Колева на 10.04.2017г. (л.36).
На 10.04.2017г. е подадена жалба от М.З. срещу отказ
№4004-23-214#3 от 06.04.2017г. (л.21).
На 10.05.2017г. е издадено оспореното решение, с което
е оставена без уважение подадената жалба вх.№1012-23-34 от 10.04.2017г. на М.К.З.
против отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка,
постановен от Началник отдел КПК при ТП на НОИ гр.Стара Загора с №4004-23-214#3
от 06.04.2017г. и е потвърден изцяло отказа за заверка на осигурителния стаж и
доход в осигурителна книжка. Решението е връчено на 12.05.2017г. на Кольо З. –
баща на жалбоподателя.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен
интерес, в предвидения от закона срок по чл.118 ал.1 КСО и
е редовна от външна страна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен
акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата
за неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на
директора на ТП на НОИ-гр.Стара Загора, с което е потвърден изцяло отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в
осигурителна книжка на оспорващия в качеството му на
самоосигуряващо се лице за периода 08.02.2007г. - 31.12.2009г.,
постановен от началник отдел КПК при ТП на НОИ Стара Загора с №4004-23-214#3 от
06.04.2017г. Административните актове са постановени
от административни органи с материална и териториална компетентност, в писмена
форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на
процесуалноправните разпоредби по издаването им и в съответствие с материалния
закон, поради което са законосъобразни.
Спорът по делото е правен. От фактическа
страна е безспорно, че жалбоподателят има качеството на самоосигуряващо се лице
по чл.4, ал.3, т.2 от КСО; че същият е подал декларация обр.№1 по Наредба №Н-8
от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица, с която е заявил, че ще се осигурява за
всички осигурени социални рискове; през целия осигурителен период
жалбоподателят е внасял осигурителни вноски за фонд „Пенсии” за инвалидност поради общо заболява, старост и смърт,
като за времето от 01.01.2010г. до 01.05.2014г. се е осигурявал и за фонд „Общо
заболяване и майчинство”, без да се осигурява за този фонд през периода от
08.02.2007г. – 31.12.2009г. Последното обстоятелство
– невнасянето на дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО за периода
от 08.02.2007г. – 31.12.2009г., е преценено от
осигурителния орган като отрицателна предпоставка за заверяване на осигурителен
стаж и доход в осигурителната книжка на жалбоподателя по аргумент от
нормата на чл.7, ал.5 (отм.) от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица вр. с чл.9, ал.1, т.4 КСО. Изложените правни и фактически
изводи в оспореното решение са законосъобразни и обосновани.
На основание чл.9, ал.1,
т.4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се
зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8
от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1.
В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3,
изр.3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Волята на законодателя е изразена ясно чрез диференциране изискването към
самоосигуряващите се лица – дължимите вноски да бъдат внесени изцяло.
В случая не се спори, че жалбоподателя не се е
осигурявал за фонд „Общо заболяване и майчинство” през периода от 08.02.2007г.
– 31.12.2009г., въпреки че е декларирал това си намерение с декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице от 08.02.2007г. Следователно същият дължи
осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство” за този период,
които следва да бъдат внесени във връзка със заявеното от него осигуряване. Поради
това следва да се приеме, че са налице дължими осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО, което е основание да се откаже заверяване на осигурителната
книжка на оспорващия съобразно нормата на чл. 7, ал.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
/НООСЛБГРЧМЛ/. Същата императивно предвижда заверката на осигурителните книжки
на самоосигуряващите се лица да се извършва само при внесени дължими
осигурителни вноски по чл. 6, ал.8
от КСО. Поради това вноските за фонд „Общо заболяване и майчинство”
през периода от 08.02.2007г. – 31.12.2009г. остават дължими и ако
жалбоподателят ги внесе, съответно ще бъде заверена осигурителната му книжка и
това време ще му бъде признато за осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.7 от
Наредбата е отменена с изменението на Наредбата, обн. ДВ бр.18/2015 г. в сила
от 01.07.2015 г., но съгласно §8 и §9 от ПЗР на Постановление № 45 на
Министерски съвет от 5 март 2015 г. за изменение и допълнение на НООСЛБГРЧМЛ,
издаването и заверката на осигурителни книжки на лицата по чл.4, ал.3,
т.2 от КСО за периоди на осигуряване преди 1 юли 2015 год. се
извършва по досегашния ред, т.е. по реда и изискванията на чл. 7, ал.5 от
Наредбата.
В този смисъл отказът на длъжностното лице при ТП на
НОИ и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ, са законосъобразни
административни актове като постановени в съответствие с приложимите
материалноправни норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
Поради
изложените мотиви, съдът намира оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – гр.Стара
Загора за постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в
съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на
административнопроцесуалните правила и съответно на целта на закона, поради
което оспорването на М.К.З. срещу него следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената от
ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
намира, че на основание чл. 143, ал.
4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 24 от Наредбата на заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да запрати на ответника сумата от 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.З. ЕГН **********
***4, против Решение № 1040-23-14 от 10.05.2017г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Стара Загора, с което е потвърден изцяло отказ за заверка на осигурителен
стаж и доход в осигурителна книжка, постановен от началник отдел КПК при ТП на
НОИ Стара Загора с №4004-23-214#3 от 06.04.2017г., като неоснователна.
ОСЪЖДА М.К.З.
ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ – Стара Загора
сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: