Решение по дело №524/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца и е образувано по постъпили жалба подадена от Н. Х. О., чрез адв. Ж. И. против Заповед № ЗСПД / Д-А-П/842/26.02.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. В жалбата се твърди, че издадената заповед с която АО е отказал отпускане на еднократна / месечна помощ на 1 дете – С. А. Л. е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.3, т.3 от ЗСПД и молителя отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 от ЗСПД. Сочи е разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗСП е предвидено, че от правата по ал. се ползват и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Р България и тъй като разпоредбата на чл.5, т.5 от ЗСПД предвижда помощи за семейства на чужденци с постоянно пребиваване ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна, то такъв достъп до социални помощи е предвиден в общата норма на чл.2, ал.6 от ЗСП и ЗСП не изключва чужденците с постоянно пребиваване поради което издадената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като такава е незаконосъобразна. Сочи практика /Решеине №14217 от 27.11.2014г. по адм.д. №7680/2014г. на ВАС/. Моли съдът да посатнови решение с което да отмени Заповед № ЗСПД / Д-А-П/842/26.02.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Н.Оханян твърди, че съпруга и живее от 30 години в Р България и тук е родено детето им, но тъй като закона не позволява да имат двойно гражданство, те не са придобили българско гражданство.

Процесуалния представител на ответника по жалбата, юрисконсулт К., оспорва жалбата, поддържа представения отговор и счита, че ЗСП не следва да се прилага по аналогия, той като волята на законодателя е семейните помощите за деца да се получават от български граждани и техните семейства а ако са чуждестранни граждани трябва да има споразумение сключено между съответните държави. Моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено на 23.02.2024г. Заявление –декларация аз отпускане на отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете за завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст по чл.7 от ЗСПД от Н. Х. О. гражданка на Армения с предоставен статут на постоянно пребиваващи в Р България, в качеството й на майка и законен представител на С. А. Л.. В приложение към заявлението, на 23.02.2024г.г. длъжностно лице в отдел „Социално подпомагане“, отбелязало, че лицето няма право на месечна помощ и вписало мотива за отказ за отпускане на еднократна помощ, а именно“ не попада в обхвата на чл.3 т.6 от ЗСПД. Родителите на С. са граждани на Армения и няма сключена спогодба между Р България и Армения в областта на семейното подпомагане. Това становище било съгласувано с началник отдел „ Социална закрила“ на 26.02.2024г. На същата дата началник отдел „ Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземана на решение за предоставяна на социална подкрепа. Със Заповед № ЗСПД / Д-А-П/842/26.02.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] на Н. Х. О. е отказано отпускане на помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД на основание чл.3, ал.5 от ЗСПД. Като основен мотив за отказа административния орган е посочил, че семейството не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна; родителите на С. са граждани на Армения, със статут на постоянно пребиващи в страната и няма сключена спогодба между Р България и Армения в областта на семейното подпомагане. С тези мотиви директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е постановил оспорения в настоящото производство отказ. По делото не се спори, че между Р България и Армения няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД във вр. с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейно помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Д „СП“ или упълномощено от него лице и в тази връзка обжалвани административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и административния орган неправилно е приел, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай. Действително разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД на която се позовава административния орган предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна. В чл. 3, ал.1 от ЗЧРБ обаче е регламентирано, че чужденците които пребивават в Р България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЦРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Налага се извода, че е налице друг закон по смисъла на чл.3 т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица които имат българско гражданство. Поради това, след като членовете на семейството на С. имат статут на постоянно пребиваване по смисъла на ЗЧРД, то по отношение на тях посоченото правило на чл.3, ал.1 от ЗЧРБ е приложимо, тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство.

При това положение следва да се приеме, че са налице материално правните предпоставки за отпускане на месечна помощ за дете до завършване на средно образование при наличие на останалите предпоставки посочени в чл. 7, ал.1 от ЗСПД. Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991г./ Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията и политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождения или друг статут на детето или на неговите родители и законни настойници. Съгласно § 2 от Конвенцията държавите страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето, такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица отговорни по закон за него и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, §1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД / Д-А-П/842/26.02.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с което е отказано отпускане на помощ на Н. Х. О. за детето С. А. Л., следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново поризнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателят с оглед на заявеното искане, следва да се присъдят направените разноски в размер на 10лв. – д.такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Х. О., [ЕГН] с адрес [населено място], ул. О. П., № 33, ет.2, ап.4 Заповед № ЗСПД / Д-А-П/842/26.02.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с която е отказано на отпускане на еднократна/месечна помощ за 1 дете - С. А. Л..

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] , представлявана от Н. Т. - директор да заплати на Н. Х. О., [ЕГН] с адрес [населено място], ул. О. П., № 33, ет.2, ап.4 сумата от 10 / десет/ лева разноски по делото.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне по подаденото заявление с от Н. Х. О., [ЕГН] с вх. № ЗСПД/Д-А-П/ 842 от 23.02.2024г.

Решението е окончателно.