№ 1169
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100900971 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ.
Ищецът Л. Е. посочва, че е съдружник в „С.Ф.М.“ ООД. Капиталът на
дружеството бил 100 лв., разделен на 100 дяла, като всеки от двамата съдружници
притежава по 50 дяла – Л. Е. и А. Н.. След учредяването дружество е извършвало
дейност до края на 2019 г., като от тогава не е извършвало никаква дейност. Не е
свиквано общо събрание от 2017 година. Поради влошените отношения между
съдружниците и невъзможността да се постигне мнозинство, то дружество не може да
осъществява търговска дейност. Счита, че горните обстоятелства представляват
„важни причини“ по чл. 155, т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството, след което
следва да се открие производство по ликвидация.
Ответникът „С.Ф.М.“ ООД, чрез назначения особен представител по чл. 29,
ал.4 от ГПК адв. Г. Г., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Посочва, че било проведено общо събрание на 18.06.2018 г., с което са
направени промени на седалището и адреса на управление на дружеството, както и
приемане на дружествен договор. Също така било проведено общо събрание на
11.02.2019 г., на което били взети решения да бъде освободен съдружник, да бъдат
продадени дялове от капитала, освобождаване на управител и приемане на нов
дружествен договор. От публикуваните ГФО за 2019 г. се вижда, че дружеството е с
приходи в размер на 533 000 лева. Излага доводи, че дружеството не функционира
поради пандемията, а не поради влошени отношения между съдружниците, като не са
налице важни причини за прекратяването на дружеството.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа страна:
Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че
същото е вписано в ТР през 2017 година.
1
От създаването му до датата на предявяване на иска 03.06.2021 г., А. Н. и Л. Е.
са съдружници в същото, като през различни периоди е имало и други съдружници.
Към датата н предявяване на иска и датата на обявяване на делото за решаване, двамата
съдружници имат по 50 дяла.
А. Н. и Л. Е. са вписани като управители, съгласно вписване от 03.07.2019 г.,
като представляват дружеството заедно.
Последното подадено заявление по партидата на дружеството е за подаден за
обявяване ГФО за 2019 година - заявление от 26.09.2020 година.
По делото са постъпили изискани от НАП документи – ГДД за 2019 г. по
ЗКПО, и справки декларации по ЗДДС, заедно с дневници за покупки и продажби за
периода 01.2019 г. - 04.2022 година.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице А. Д.. Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е посочило, че не е успяло да намери достъп до счетоводството на
ответното дружество, тъй като след посещение на място, на адреса, посочен като
седалище на дружеството не е намерен офис, представител на дружеството. Вещото
лице е посочило, че е работило изцяло по представените в ТР документи по партидата
на дружеството, и намиращите се по делото, документи, включително изисканите от
НАП. Вещото лице е констатирало, че за периода 01.2019 г. – 12.2019 г. дружеството е
отчитало покупки и продажби от дейността си, като съгласно подадената ГДД за 2019
г. дружеството е отчело общи приходи в размер на 532 665,89 лева, общо разходи в
размер на 824 032,50 лева, счетоводна загуба в размер на 291 366,61 лева, което е
отрицателен финансов резултат и данъчна загуба. За 2020 г. няма данни за подавана
декларация по чл. 92 от ЗКПО, като само за месец януари 2020 г. са отчитани покупки
и продажби от дейността, а за периода след това няма отчитани такива. Не са отчитани
покупки—продажби и за 2021 г. и за периода до 04.2022 г., като за 2021 г. не е
подавана и декларация по чл. 92 от ЗКПО.
По делото е разпитан като свидетел Р.В.. Същият заявява, че познава Л. Е. и А.
Н.. Знае, че двамата са управители на „Селект секюрити“ 2 и съответно на „Селект
фасилити“. Свидетелят работил в „Селект секюрити“ от 2017-а до 2019 година.
Фирмата „С.Ф.М.“ ООД имала магазин на ул. *******. Свидетелят ходил в магазина
много пъти да ремонтирам СОТ-а и видеонаблюдението в него. Към края на 2019 г.
магазинът бил затворен вече. По наблюдения на свидетеля през 2019 г. между двамата
управители и съдружници Л. Е. и А. Н. е имало търкания, като по-късно се разделили и
после бил отнет лиценза на „Селект секюрити“. Двамата се изпокарали и свидетелят
заявява, че знае, че не си говорят. След края на 2019 г. не знае да са продължили да
комуникират помежду си, като не продължават да развиват бизнес след този момент.
Л. Е. си работел по неговата фирма, като свидетелят не знае А. Н. с какво се занимава.
„Селект секюрити“ се занимавала основно с охранителна дейност и през 2019 г. бил
отнет този лиценза. Доколкото свидетелят знае, причина за отнемане на лиценза били
дела срещу А. Н.. Това била и причината да настъпи разрив във взаимоотношенията им
и да прекратят дейност в останалите фирми.
От справка в ТР по имената на двамата съдружници в ответното дружество се
установява, че са вписани още няколко дружества, сред които "С.Т." ООД (в
ликвидация), ЕИК ******* - прекратено със съдебно решение на основание чл. 155, т.1
от ТЗ по иска на Л. Е. по т. дело 972/2021 г. по описа на СГС, VI-14 състав, "К.-К.-М.-
Н." ООД (в ликвидация), ЕИК *******, прекратено със съдебно решение на основание
чл. 155, т.1 от ТЗ по иска на Л. Е. по т. дело 973/2021 г. по описа на СГС, VI-23 състав.
2
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 155, ат.1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност може да
бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството,
ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала.
Съгласно задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от
ГПК (решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I ТО; решение №
21 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 471/2009 г., I ТО), при обсъждането дали са
налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от
интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би
следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на
предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от
време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е
регистрирано. Бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците
за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на
бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или
блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели -
нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на
останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.
В конкретния случай, при съвкупен анализ на събраните доказателства по
делото, се установява от една страна, че след 02.2020 г., т.е за период повече от две
години дружеството не осъществява никаква стопанска дейност. В края на 2019
година е преустановил съществуването си и единственият магазин на дружеството.
Установява се по делото и, че двамата съдружници - ищецът Л. Е. и А. Н. са в
трайно влошени отношения, довели до дезинтересирането им от развиване на
съвместна търговска дейност, не само чрез процесното дружество, но и чрез други
съвместни дружества.
Липсата на стопанска дейност не може да се отдаде единствено на усложнената
стопанска обстановка, във връзка с пандемията от коронавирус COVID 19, доколкото
се установява, че влошаването на отношенията между съдружниците и
преустановяване на дейността на магазина е от края на 2019 година.
Установява се, че по искане на единия съдружник - ищецът Л. Е. вече няколко
от дружествата, чрез които двамата съдружници осъществяват дейност, са прекратени,
а по отношение на други (С.С.) са постановени съдебни решения, които не са влезли в
иска (така решение по т. дело 322/2022 г. по описа на СГС, VI-14 състав). След
последното ОСС, проведено на 11.02.20219 г. няма данни да са провеждани ОСС,
съответно да са вземани съвместни решения за развитие на стопанската дейност на
дружеството. Установява се, същото не се помещава на посочения в ТР адрес като
седалище и адрес на управление, като не е възможно да се осъществи и контакт с
другия съдружник и управител (така и невъзможността на вещото лице по ССчЕ да
получи достъп до счетоводството на дружеството). Също така, с оглед
обстоятелството, че двамата съдружници са с равен брой дялове, съответно и, че и
двамата са вписани като управители на дружеството, и то при съвместно упражняване
на представителната власт, следва да се приеме, че не налице възможност на ответното
дружество чрез основния си орган – ОС да волеобразува, и съответно е невъзможно и
3
валидно да изразява воля, доколкото няма как двамата управители съвместно да
изразят воля за осъществяване дейността на дружеството.
Основателни са и съображенията, посочени от особения представител на
ответното дружество, че е регистрирано дружество в ТР – С.Ф.М. ЛТД ЕООД, което е
с почти идентично наименование на ответното дружество, но в което е едноличен
собственик на капитала е единият съдружник, което показвало и осъществяване на
идентична дейност, чрез игнориране на другия съдружник. Следва да се отбележи,
обаче това дружество е регистрирано не от ищеца, а от другият съдружник и управител
– А. Н..
Следователно, установява се пълно дезинтересиране на двамата управители и
съдружници от обща, съвместна дейност, която да осъществяват чрез ответното
дружество. Влошените отношения между двамата съдружници са довели до
фактическа невъзможност за функциониране на органите на управление на ответното
дружество, а единия от тях е започнал и самостоятелно да осъществява стопанска
дейност, чрез регистриране на отделно дружество, с почти идентично наименование .
С оглед установените по делото безспорни обстоятелства, Съдът намира, че е
осъществена хипотезата на чл.155, т.1 от ТЗ. Искът е основателен и следва да бъде
уважен.
С влизане в сила на решението неговият конститутивен ефект ще се прояви,
като дружеството ще се счита за прекратено.
В разпоредбата на чл. 156 от ТЗ се уреждат последиците от вече настъпилото
прекратяване на дружеството, а именно открива се производство по ликвидация, което
е охранително – чл. 266, ал.1 от ТЗ. С него се регистрира вече настъпилият факт на
прекратяване на дружеството и се постановява вписването на обстоятелството в
регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези действия е
органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на
дружеството следва да се изпрати служебно за отразяване в ТР.
Ликвидатор следва да бъде определен от Агенция по вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има в Агенция по
вписванията, съгласно вътрешни заповеди на изпълнителния директор, издадени на
основание Наредба No 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на специално
подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност по
занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността
си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително, липсва
изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при
очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно,
за назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор
(ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално
заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.3 от ТЗ)), както и трябва да се
изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости.
Искането на ищеца да бъде назначен за ликвидатор следва да се адресира до
АВТРРЮЛНЦ.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде определено и
възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ по иск с основание
чл.155, т.1 от ТЗ, предявен от Л. М. Е., ЕГН ********** търговско дружество "С.Ф.М."
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. К.С., бул./ул. ул.
*******, партер, офис 3.
ОТКРИВА, на основание чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация
на "С.Ф.М." ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. К.С.,
бул./ул. ул. *******, партер, офис 3.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията, при
вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор, след спазване на
процедурата по чл. 266, ал.3 от ТЗ и да определи месечното му възнаграждение,
съгласно мотивите към решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
След влизане на настоящото решение, заверен препис от същото да се изпрати
служебно на Агенцията по вписванията - Търговски регистър за обявяване по
партидата на дружеството и за назначаване на ликвидатор и провеждане на процедура
по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5