Решение по дело №5002/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2128
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110205002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и  седми състав

На деветнадесети ноември                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5002 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Х.И.С., ЕГН ********** и като собственик на ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.", ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, ул. „Македония" №157, ет.З, ап.9, депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление №450402-F380176/19.07.2019 г. издадено от Директора на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на Х.И.С.  е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение  на чл.125, ал.5 от ЗДДС.           

            С жалбата  се твърди, че визираният акт е незаконосъобразен, предвид допуснатите при издаването му нарушения на процесуално-правните и материално-правни разпоредби и необоснован, а наложеното ми наказание е явно несправедливо, непостигащо целите на закона, с оглед, на което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че в НП не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението. От оспорения акт не става ясно, кое е административно-наказателно отговорното лице Х.И.С. или ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.".Изтъква се, че не е спазен 6-месечния преклузивен срок за издаване на НП. Приема се, че не е извършена преценка относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което е нарушен и материалният закон.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.Д., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП  с аргументи, аналогични с изложените в жалбата срещу НП.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Към месец декември 2017г., Х.И.С.  била регистрирана  за нуждите на ЗДДС като ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.“, с номер на регистрация по ЗДДС BG *********.

       На 17.01.2018г.  св.Е.К., инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършена централизирана проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна. Като резултат от проверката същата приела, че Х.И.С. , в това число като ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.", като регистрирано по ЗДДС лице  не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.12.2017г.- 31.12.2017г. в ТД на НАП-Варна в срок до 15.01.2018г.

      Предвид горното св.С. приела, че Х.И.С. , в това число като ЕТ „Хени - 2001 - Х.С.“ /дописано на ръка/ не  е изпълнила задължението си за подаде процесната справка- декларация по ЗДДС за съответния период, с което е нарушила разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, поради което на 10.04.2018г. съставила срещу С. АУАН, в който описала конкретното нарушение от фактическа страна. В съставения АУАН, с ръкописен текст след името на С. било вписано в „ЕТ „Хени - 2001 - Х.С." ”. Горното отбелязване /дописване/ не е датирано, липсва и подпис на лицето което го е извършило. 

        АУАН бил  съставен  на 10.04.2018г. в отсъствието на нарушителя, като преди това на 17.01.2018г. била изпратена една единствена покана до Х.И.С. за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН. Поканата не била връчена, като била върната от пощенска служба „М и БМ Експрес” с отбелязване на гърба на пощенския плик: „непотърсен”.

       След издаването на АУАН, на 16.04.2018г. на Х.И.С. била изпратена нова покана за явяване в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата отново била изпратена за връчване чрез пощенска служба „М и БМ Експрес”. Тя не била връчена, а била върната на изпращача с отбелязване на гърба на пощенския плик: „непотърсен”.

      На 19.07.2018г. и 31.07.2018г. служители на ТД на НАП-Варна посетили адреса на въззивницата, но тя не била открита. За констатациите си, те съставили протоколи. С резолюция от 31.07.18г. производството е било спряно, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

    АУАН бил връчен по надлежния ред  на въззивницата едва на 04.07.2019 г. След запознаване със съдържанието на АУАН, въз. го подписала без възражения. Такива  постъпили на 08.07.2019г., като във възраженията било отразено, че сроковете за издаване на НП са изтекли. Възражението било преценено от АНО за неоснователно и на 19.07.2019г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото, на Х.И.С., е било наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500лв.,  на основание чл. 179  от ЗДДС.

   Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Е.К., депозирани в с.з. В тях същата изложи, че проверката е била извършена на ФЛ и въззивница С..

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 09.09.2016г. видно от входящия печат/ от надлежна страна – представител на ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно приложените заповеди № ЗЦУ-1582-23.12.2015г. и № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.  на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

        АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

        Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила.

       Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където същото е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.В тази връзка в действителност в НП не се сочи изрично датата на извършване на нарушението, визирана е дата, до която би следвало да се изпълни определено задължение, но безспорно в срока до 15.01.2018г. / първият присъствен ден след 14.01.2018г., който е неделя/ не би могло да бъде извършено нарушение.Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично в АУАН и НП с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и не следва да се предполага.

         Настоящият съдебен състав споделя изцяло възражението на въззивницата, че е ограничено правото на защита на нарушителя, предвид неяснотата относно субекта на нарушението в АУАН.

        Съгласно разпоредбата на чл.94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС, е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG”, съответно съгласно разпоредбата на параграф 1, ал.1, т.4 от ДР на ППЗДДС, идентификационният номер за целите на ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС на регистрираните по закона лица, е ИН по т.1 на същия параграф, пред който е поставен знакът„BG”.В този смисъл, ако се касае за регистрирано ФЛ, което не е търговец, същото би следвало да бъде идентифицирано като такова с ИН-„BG” и ЕГН, а ако се касае за ФЛ-ЕТ, същият би следвало да се идентифицира с идентификационния код, издаден във връзка с регистрацията като ЕТ, пред който е поставен същият знак  -„BG” / по см. на чл.84, ал.1  и 2 от ДОПК/ . Регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите по приходите, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на ал.4 на параграф 1 на  ДР на ППЗДДС, ако физическото лице е било регистрирано по ДДС  в качеството си на ЕТ и в последствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационния номер по ДДС е ЕГН, пред който е поставен знакът „BG”.Предвид гореизложеното, както и предвид разпоредбата на чл.179 от ЗДДС, съдът намира, че  по отношение на регистрационното производство ЗДДС разграничава регистрацията и идентифицирането на регистрираните лица, в качеството им само на ФЛ и в качеството им на ФЛ-ЕТ и именно за това е предвидена и различна санкция.

        От  даденото описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП за въззивникът, както и за настоящия съдебен състав не станало ясно  в какво качество се санкционира, дали като ФЛ или като ЕТ.

        Предвид всичко гореизложено, съдът намира,че е налице неяснота относно субекта на нарушението, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, което рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя и е съществено нарушение на процесуалните правила.Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична както за нарушителя, така и за съда, за да се прецени правилното или неправилното приложение на закона. В горния смисъл е и практиката на Административен съд-Варна- Решение по КНАХД № 1022 по описа на съда за 2014г.

       При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът констатира и други нарушени на процесуалните правила.

 

       Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е открит. В конкретния случай, освен отразяването в протокола от 31.07.2018г, че на две дати  С. не е открита на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН /т.е. до 10.10.2018г./, производството не е било прекратено.

         Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне  на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

        Нарушението е констатирано при извършена проверка на 17.01.2018 г.; АУАН е съставен на 10.04.2018 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН, като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на една единствена покана по пощата, върната с отметка –непотърсен. На 19.07.2018 г. и на 31.07.2019 г. /видно от съставените протоколи/ адресът на лицето е посетен лично от служители на ТД на НАП с цел връчване на АУАН, като никой не е открит на адреса; с протокол от 31.07.2018 г. АНО спира производството по АУАН на осн. чл. 43 ал.6 от ЗАНН /за което е направена отметка върху АУАН/; АУАН е връчен лично на лицето на 04.07.2019 г.; НП е постановено на 19.07.19 г.

        От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34 ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни покана за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето и при липса на достатъчно данни, че същият не може да се намери АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен начин. Видно от доказателствата по делото, лицето взема участие в АНП едва на 04.07.2018 г., когато му е връчен АУАН. Съставеният вече АУАН в отсъствието на нарушителя /незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН предвижда  в случаите, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба на МВР, а ако такава няма – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Това изискване на законодателя не е случайно и е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя, включвайки трета страна, която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акта, съставен в негово отсъствие. В административнонаказателната преписка няма доказателства АУАН да е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН в случай, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие. Нарушаването на това изискване е довело и до неспазване на условията по чл.43, ал.6 от ЗАНН. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Това е така, защото по преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН се разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и константната практиката на АС-Варна-например Решение по КНАХД №159/2016г., Решение по  КНАХД № 130/2015г. и двете по описа на съда и много други.

      Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на  чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНО е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНП е протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до грубо нарушаване на правото на защита на лицето и явяващи се достатъчни основания за отмяната на НП, като незаконосъобразно. Дори АУАН да беше редовно съставен /а той не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО е следвало да прекрати АНП на осн. чл. 34 ал.3 от ЗАНН.

      Предвид всичко гореизложено съдът намира, че макар безспорно да е нарушена нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, тъй като за данъчния период, описан в АУАН и НП  , за регистрираното лице не е била подадена дължимата справка -декларация, тя е подадена едва на 09.02.2018г. т.е. след законоустановения срок, тъй като НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила същото се явява  незаконосъобразно и неправилно. Като такова следва да бъде и отменено.

     Предвид крайният извод на съда не е необходимо обсъждането на наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 

     Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №450402-F380176/19.07.2019 г. издадено от Директора на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на Х.И.С. ЕГН **********   е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение  на чл.125, ал.5 от ЗДДС , като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: