№ 815
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:К. Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №5434/26.10.2023 г., поправено с решение №558/31.01.2024
г. по реда на чл. 247 ГПК, по гр. д. № 8824/2021 г. по описа на Софийски
градски съд е отхвърлен иска на Е. Г. П., ЕГН **********, в качеството на
цесионер по договор за цесия от 28.02.2017 г., сключен с цедента Х. М. Б., ЕГН
**********, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, за присъждане на
сумата от 65 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от цедента Х. М. Б. в резултат на ПТП настъпило на 25.11.2016 г.,
около 10.30 часа, на път III-37, при км 3+700, между гр. Луковит и с.
Тодоричане, причинено виновно от Т. Д. П., при управление на л.а. марка
„БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ********, довело до смъртта на водача му М.
Х. Р. - баща на цедента Х. М. Б., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 14.12.2016 г., когато е постановен отказ по извъсъдебната
претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до
окончателното и изплащане.
Посоченото решение е обжалвано от Е. Г. П., действаща чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат съображения,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че по делото е
безспорно установено, че процесният договор за цесия е валиден, като
неговият предмет е прехвърлимо право на обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди. Поддържа се, че неправомерно застрахователят е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение на цедента Х. М. Б., при
положение че преди плащането е бил уведомен за сключения договор за
цесия. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции съдебни
разноски в полза на Е. Г. П..
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Е. Г. П. в качеството си на цесионер претендира ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да бъде
осъдена да й заплати цедираното на 28.02.2017 г. от Х. М. Б. вземане на
стойност 65 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от цедента Х. М. Б. в резултат на смъртта на баща му М. Х. Р.,
настъпила при ПТП на 25.11.2016 г., около 10.30 часа, на път III-37, при км
3+700, между гр. Луковит и с. Тодоричане, причинено виновно от Т. Д. П.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2016 г.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
От влязла в сила присъда № 260008/24.09.2021г. на Окръжен съд - Ловеч
по НОХД № 142/2020г., се установява, че за ПТП, настъпило на 25.11.2016 г.,
около 10.30 часа, на път III-37, при км 3+700, между гр.Луковит и
с.Тодоричане, е призната за виновна Т. Д. П., която при управление на л.а.
марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № ********, в нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП не контролирала непрекъснато управляваното
МПС и в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП, навлязла в насрещната пъпна лента
с двупосочно движение с две пътни ленти ,без да извършва маневра
2
изпреварване или заобикаляне, с което причинила сблъсък с насрещно
движещият се л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ********, в резултат на
което причинила смъртта на водача му М. Х. Р. - баща на Х. М. Б..
Безспорно е между страните, че към момента на възникване на
процесното ПТП виновният водач, управлявал л.а. марка „БМВ“, модел
„730Д“, с рег. № ********, е имал сключен валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
С молба от 13.12.2016 г. част от наследниците на починалия М. Х. Р.,
сред които и Х. М. Б., са поискали от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от
смъртта на техния наследодател в размер на по 200 000 лв. за всеки от
наследниците. Безспорно е, че по тази молба е образувана щета № 0000-1000-
01-16-7661/2016 г. в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Със съответно писмо на
застрахователната компания от 14.12.2016 г. поискалите обезщетението лица
са уведомени, че за произнасяне по претенцията им следва да представят
съответни допълнителни докумнети.
Видно е от договор за цесия, сключен на 28.02.2017 г., че Е. Г. П. в
качеството на цесионер, е придобила от цедента Х. М. Б., вземане към ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД на стойност 65 000 лв., частично от 200 000 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
баща му М. Х. Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016 г., причинено виновно от
Т. Д. П., за което вземане е образувана щета по молба с вх. №
12165/13.12.2016г. от цедента към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Посочената в договора
продажна цена на вземането е в размер на 36499 лв., 25 000 лв. от която
платими по банковата сметка на цедента, а остатъка - погасен чрез
прихващане на насрещни задължения към трето лице от името и за сметка на
цедента.
Видно е от уведомление с вх. №2566 от 07.03.2017 г., че ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД е уведомена от цедента Х. М. Б. за сключения договор за цесия от
28.02.2017 г. съгласно изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като са посочени
данни за контакт с цесионера Е. Г. П..
Безспорно е между страните, че на 29.06.2017 г. Х. М. Б. е предявил
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск за присъждане на сумата 200000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,търпени от смъртта на
баща му М. Х. Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016 г., за което вземане е
образувана щета по молбата му с вх. № 12165/13.12.2016г. към ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД. По тази искова молба е образувано гр. д. № 8320/2017 г. по описа на
Софийски градски съд. С определение от 02.02.2018 г. производството по гр.д.
№ 8320/2017г. е прекратено поради отказ от иска от страна на Х. М. Б..
Видно е от сключено споразумение между ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и Х. М. Б.
на 06.12.2017 г., че страните са постигнали съгласие за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице Б. за
настъпилата смърт на бащата му при ПТП на 25.11.2016 г. на основание чл.
3
493 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 65 000 лева. Посочената сума ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД се е задължило да изплати по посочена от Х. М. Б. банкова сметка,
както следва до 28.12.2017 г. – 30 000 лв., а до 21.01.2018 г. – 35 000 лева. В
проведеното на 13.09.2023 г. открито съдено заседание по
първоинстанионното дело пред СГС процесуалният представител на Е. Г. П. е
заявил, че не оспорва че по сключеното споразумение сумата от 65 000 лева е
изплатена на Х. М. Б., но твърди, че изплащането за сумата е извършено на
лице, което не е имало право да го получи съгласно сключение договор за
цесия, за който към този момент ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е била надлежно
уведомена.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател. В разглеждания случай са безспорни между страните
предпоставките, въз основа на които в полза на Х. М. Б., е възникнало вземане
към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
претъпени от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му М.
Х. Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016 г. Към момента на сключване на
процесния договор за цесия на 28.02.2017 г., по силата на който вземането за
обезщетение на неимуществените вреди е прехвърлено в полза на Е. Г. П., е
спорен точния размер на това вземане. Споровете в тази насока обаче не са от
такова естество, че да засегнат валидността на сключения договор за цесия.
Уважаването на предявения иск предполага, че на цесионера Е. Г. П. е
валидно прехвърлено вземането за обезщетение на неимуществените вреди, т.
е. договорът за цесия да е породил своето действие. Същият се оспорва от
ответника в първоинстанционното производство като нищожен. Основният
спорен въпрос в настоящото производство, от който зависи основателността
на предявения иск, касае възможността по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД да бъде
прехвърляно чрез договор за цесия вземане за обезщетение на
неимуществените вреди, претъпени от цедента.
4
Отговорът на този въпрос зависи от същността на договора за цесия от
една страна, а от друга страна от характера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди и най-вече дали естеството на такова вземане по
смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД позволява неговото прехвърляне в полза на трети
лица.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява
изменение в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея,
или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като
каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и
да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от
цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така решение
№ 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., І т. о., решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о. и др.). Аргумент за
това може да бъде изведен и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД – цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия.
Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие,
докато цесията не му бъде съобщена от цедента съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В
разглеждания случай, сключеният договор за цесия е бил надлежно съобщен
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД от цедента на 07.03.2017 г. Ето защо е спорно по делото
и обстоятелството дали след този момент ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е следвало да
сключва споразумение и да изплаща застрахователно обезщетение на цедента
Х. М. Б..
Валидното прехвърляне на едно право по договор за цесия съгласно чл.
99, ал. 1 ЗЗД изисква преценка дали самото право, предмет на договора, е
прехвърлимо или не. Ако то е непрехвърлимо, то не може да бъде предмет на
такъв договор. В чл. 99, ал. 1 ЗЗД, законът изрично предвижда три категории
права, които са непрехвърлими. В разглеждания случай на проверка подлежи
дали непрехвърлимостта е функция от естеството на самото право. В тази
хипотеза спадат както личните неимуществени права, така и акцесорните
права, ако последните се прехвърлят без главното вземане. Не могат да се
прехвърлят поради естеството си и имуществените права, които са свързани с
личността на цедента – вземания от трудови възнаграждения, вземания за
издръжка, вземания за пенсия, стипендия, правото на заемателя по чл. 224, ал.
2 ЗЗД от договор за заем да послужване да ползва заетата вещ, правото да се
отмени дарение поради непризнателност, вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, членствени права в кооперация и събирателно
дружество и т. н.
Вземането за обезщетение за неимуществени вреди е парично
имуществено право, чието възникване е тясно свързано с личността на
цедента. Показателна за това и е самата функция на института за поправяне на
5
този вид вредоносни последици. Тъй като неимуществените вреди, болките и
страданията, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които трябва да се имат
предвид за възникването на правото и за определяне на размера на
обезщетението. Поради изложеното в доктрината (К., А. Облигационно право.
Обща част. Второ издание, С., 2002, с. 433; К., Ал. Облигационно право. Общо
учение за облигационното отношение. Книга втора. С., 1992, с. 50 и др.) и
съдебната практика (например решение № 755/1.06.2022 г. по в. гр. д. №
3433/2021г. по описа на Софийски апелативен съд) се приема, че предмет на
договора за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието
възникване е тясно свързано с личността на цедента, каквото е вземането за
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на установената и от въззивния съд нищожност на процесния
договор за цесия от 28.02.2017г. на основание чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД
(невъзможен по своето естество предмет) вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, същият не е
породил и не може да поради своите правни последици. Това налага
категоричен извод, че Е. Г. П. не е придобила процесното вземане на
обезщетение на неимуществени реди, поради което предявеният от нея иск за
неговото заплащане към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е неоснователен. Тъй като
вземането на Х. М. Б. не е могло да бъде прехвърлено, останало е в неговия
патримониум, същият е бил активно материално и процесуално легитимиран
да претендира да сключи извънсъдебно споразумение със застрахователното
дружество и да получи плащане на обезщетението за неимуществени вреди от
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Изплащането в полза на Х. М. Б. на сумата от 65 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди, съобразно вече изложените
съображения, е дължимо и сторено на легитимираното да го получи лице.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД следва
да бъде присъдено юрисконсулстско възнаграждение. Неговият размер,
предвид не високата фактическа и правна сложност на въззивното
производство, съдът определя на 200 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5434/26.10.2023 г., поправено с решение
№558/31.01.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК, по гр. д. № 8824/2021 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл.
273 ГПК Е. Г. П., ЕГН **********, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред Софийски апелативен
съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7