О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
08.11.2019
г.
Старозагорски районен съд, Гражданско
отделение, пети състав, в закрито заседание на осми ноември 2019 година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня ТЕ.а
като
разгледа гр.д. № 4494 по описа на СтРС
за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците.
Следва да бъдат приети представените
писмени доказателства.
По искането за представяне на официална
справка по реда на чл. 186 от ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание след отделяне на безспорните факти по делото.
Искането по чл. 176 от ГПК следва да
бъде уважено като относимо и допустимо. След конституирането на Милена Йонкова
като трето лице помагач същата се явява подпомагаща страна в процеса и този ред
за събиране на доказателства е приложим.
Следва да бъдат допуснати двама
свидетели на страната на ответниците да свидетелстват за посочените факти в
отговора на исковата молба.
Искането за привличане на трето лице
помагач е допустимо, като извършено в
предвидените за това процесуални срокове. Съгласно Постановление № 4/1964 г. на
Пленума на ВС встъпването или привличането на трети лица в делото за делба
става по общите правила на исковия процес. Налице е и правен интерес от
привличане на Милена Йонкова като трето лице помагач на страната на
ответниците.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач в
процеса на страната на ответниците Милена Колева Йонкова с адрес за призоваване
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 143 ет. 6 ап. 27.
ОТЛАГА произнасянето си по искането по
чл. 186 от ГПК в първото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА искането по чл. 176 от ГПК, като
се изпрати нарочна призовка до лицето с посочените въпроси и предупреждение по
чл. 161 от ГПК.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на
довеждане на страната на ответниците, които да свидетелстват за посочените
факти в отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА о.с.з. за 16.12.2019 г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от
депозирания отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД както
следва:
Ищецът
Е.И.Енев твърди, че с нотариален акт № 124 том I рег.№ 972 дело № 93 от 2000
година на Нотариус Искра Тотева с рег.№ 086 на Нотариалната камара, на името на
бившата му съпруга МИЛЕНА КОЛЕВА ЙОНКОВА- тогава ЕНЕВА, но по време на брака
им, придобили следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ№
19 ,находящ се в гр.Стара Загора ул.”Патр.Евтимий” № 156 вх.”0” ет.7 ,построен
върху държавна земя в квартал 216 по плана на града, състоящ се от две спални,
дневна, столова и сервизни помещения, със застроена площ 91.93 кв.метра, с
принадлежащите таванско помещение № 15 с полезна площ 6.64 кв.метра, с избено
помещение № 4 с полезна площ 8.43 кв.метра, с 2.363 % ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището:
изток-двор, запади юг-улица, север-стълбище и ап.№ 20, на избеното помещение:
изток-коридор, запад-улица, север-мазе № 10, юг-мазе№ 12; на таванското
помещение: изток-коридор, запад- улица,север-таван № 10,юг-таван № 12, който по
кадастрална схема представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
68850.513.480.1.21 в гр.Стара Загора община Стара Загора обл.Стара Загора, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Стара Загора п.к.6000, бул.”Св.Патриарх Евтимий” № 156 вх.”0” ет.7 ап.19,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68850.513.480, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта-1, с посочена в документа площ: 91.93 кв.метра,
с прилежащи части: таванско помещение № 15, избено помещение № 4, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.513.480.1.20, под обекта:
68850.513.480.1.18 и 68850.513.480.1.17 и над обекта- 68850.513.480.1.24.
След
развода им с влязлото в сила на 18.01.2013 год.Решение по гр.д.№ 7121/2012 год.
на РС-Стара Загора, бившата му съпруга завела дело за делба на придобито по
време на брака им имущество.
Тъй
като при придобиването на гореописания имот през 2000 година ищецът не желаел
да има собственост на негово име, в нотариалния акт била отразена симулативна
уговорка, а именно- че дядо му Еньо И. Желязков е закупил имота в полза на
бившата му съпруга с цел дарение, като в тази си част сделката била симулативна
и привидна, а прикритата сделка била продажба с купувач- бившата му съпруга,
Милена Колева Енева- сега Йонкова.
Заведеното
от бившата му съпруга дело за делба на семейно имущество, без обаче да поиска
делба на гореописания имот поради бенефициарната клауза в нейна полза, го
принудило да заведе гражданско дело, с което на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД във вр.с чл.17 ЗЗД, поискал да се прогласи нищожността на правната сделка,
извършена с нотариален акт № 124 том I рег.№ 972 дело № 93 от 2000 година на
Нотариус Искра Тотева с рег.№ 086 на Нотариалната камара в частта й, в която
било отразено, че дядо му Еньо И. Желязков е закупил имота в полза на бившата
му съпруга с цел дарение, тъй като в тази си част сделката била симулативна и
привидна, и да се приемело, че прикритата сделка е продажба с купувач- бившата
ми съпруга, ищцата Милена Колева Е.а-сега Йонкова.
С
влязлото в сила Решение № 33 от 03.02.2017 год., постановено по гр.дело №
82/2015 год. на Старозагорския Окръжен съд, било прието за установено по
отношение на Милена Колева Йонкова, че гореописаната сделка е нищожна в частта
на бенефициарната сделка, а прикритата сделка е продажба с купувач- Милена
Колева Йонкова.
На
16.02.2015 година обаче бившата му съпруга е продала целия имот на ответниците-
съпрузи, въпреки, че тя много добре знаела, че бенефициарната клауза в нейна
полза е привидна и че действителната сделка била покупко-продажба по време на
брака ни, по силата на която и той бил съсобственик на имота. Сделката е
обективирана в Нотариален акт № 95 том I рег.№ 630 дело № 56 от 16.02.2015 год.
на Нотариус Христо Спасов с рег.№ 121 на Нотариалната камара, с район на
действие- РС-Стара Загора.
Продавайки
целия имот, Милена Йонкова практически е продала и собствената ми 1/2 идеална
част от имота.
Счита,
че в случая е налице продажба на чужд недвижим имот /неговата 1/2 ид.част/ ,
която не е породила правно действие спрямо него и той не е загубил
собствеността върху тази 1/2 ид.част от описания недвижим имот. ВКС
нееднократно е посочвал, че подобна разпоредителна сделка не е нищожна, но тя
не поражда своя транслативен ефект. Извършената продажба на чужд недвижим имот
нямала вещно транслативно действие, защото приобретателят не може да придобие
повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота,
то и приобретателят не е станал негов собственик.
Иска
съдът да приеме, че се бил собственик на 1/2 ид.част от продадения на ответниците
недвижим имот и за тази 1/2 идеална част сделката не е породила
вещнотранслативен ефект, да се постановите решение, с което да се допусне до
делба недвижимия имот, описан по-долу, при квоти: 1/2 идеална част за него
ищеца и 1/2 идеална част в СИО за ответниците, а именно:
АПАРТАМЕНТ№
19 ,находящ се в гр.Стара Загора ул .’’Патр.Евтимий” № 156 вх.”0” ет.7
,построен върху държавна земя в квартал 216 по плана на града, състоящ се от
две спални, дневна, столова и сервизни помещения, със застроена площ 91.93
кв.метра, с принадлежащите таванско помещение № 15 с полезна площ 6.64
кв.метра, с избено помещение № 4 с полезна площ 8.43 кв.метра, с 2.363 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи на жилището: изток-двор, запади юг-улица, север-стълбище и ап.№ 20, на
избеното помещение: изток-коридор, запад-улица, север-мазе № 10, юг-мазе№ 12;
на таванското помещение: изток-коридор, запад- улица,север-таван № 10,юг-таван
№ 12, който по кадастрална схема представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 68850.513.480.1.21 в гр.Стара Загора община Стара Загора
обл.Стара Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр.Стара Загора п.к.6000, бул.”Св.Патриарх Евтимий” № 156 вх.”0” ет.7
ап.19, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,разположена в поземлен
имот с идентификатор № 68850.513.480, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с посочена в документа площ: 91.93
кв.метра, с прилежащи части: таванско помещение № 15, избено помещение № 4, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.513.480.1.20, под
обекта: 68850.513.480.1.18 и 68850.513.480.1.17 и над обекта: 68850.513.480.1.24.
Отправя покана до ответниците за заплащане на 200 лева
месечно обезщетение за ползване на ½ от делбения имот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба.
Ответниците считат иска за допустим, но неоснователен.
Основният
факт, който ищецът твърди и с който обосновава исковата си претенция за делба
е, че той е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот - апартамент № 19,
находящ се на адрес - гр.Стара Загора, бул.“Св. патриарх Евтимий“ № 156, вх.О,
ет.7. Оспорват напълно този факт, като твърдят, че ищецът не е собственик нито
на 1/2, нито на каквато и да било част от процесния имот и никога не е придобивал
вещни права върху имота. Ответниците са купили процесния имот от Милена Колева
Йонкова на 16.02.2015г., съгласно нотариален акт № 95, том I, per. № 630, дело
№ 56/2015г. на нотариус Хр.Спасов, per. № 121, който акт е представен с
исковата молба. При извършване на тази сделка, продавачът Милена Йонкова се е
легитимирала като собственик с нотариален акт № 124, том I, per. № 972, дело №
93/20.03.2000г. на нотариус И.Тотева, per. № 086, като е придобила имота по
дарение. Видно от представеното съдебно решение № 33 от 03.02.2017г. по гр.д. №
82/2015г., Окръжен съд - Стара Загора е установил привидност на дарението, а
прикритата сделка е продажба.
При
справка по партидата на приобритателя по привидната сделка - Милена Колева
Йонкова в Служба по вписванията - Стара Загора, се установява, че сделката
продажба, с която доверителите ми А.В.В. и Д.Д.В. са придобили имота, е вписана
на 16.02.2015г., а исковата молба на ищеца Е.И.Е., по която е постановено
решението на Окръжен съд - Стара Загора относно симулацията е вписана на
13.03.2015г., т.е. след продажбата.
При
тези факти, била налице хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗЗД - правата на третите
лица - в случая ответниците, които те са придобили добросъвестно от
приобритателя по привидното съглашение се запазват, защото те са придобили
правата върху имота преди вписването на иска за установяване на привидността.
Запазването на правата означава, че те са собственици на имота по силата на
законовата фикция за т.нар. „фингирано правоприемство“ — специално предвиден в
закона оригинерен способ за придобиване на вещни права. В този случай, чл.17,
ал.2 от ЗЗД поставя като условие за запазване на правата им добросъвестността
на третите лица. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага до
доказване на противното, но в случая първото доказателство за нейното наличие е
декларираното от продавача Милена Колева Йонкова още в нотариалния акт за
продажбата, а именно... „продавачът декларира, че е единствен и изключителен
собственик на имота, ... няма учредени вещни права в полза на трети лица, няма
претенции от трети лица по отношение на собствеността и имотът не е предмет на
съдебни спорове .
Отделно
от това, добросъвестността на ответниците ще бъде доказана и чрез свидетелски
показания, защото до получаването на исковата молба по настоящото дело, те не
са ѝ предполагали, че трето лице може да претенции към имота им.
Във
връзка с чл.17, ал.2 от ЗЗД следвало да се разглежда и разпоредбата на чл.114,
ал.2 от ЗС. В съответствие с нея и установената съдебна практика, вписването в
случаите на фингирано правоприемство, един от които е този по чл.17, ал.2 от ЗЗД, има защитно, а не оповестително действие. В този смисъл, последващото,
след вписването на сделката продажба, вписване на исковата молба за
установяване на симулацията е непротивопоставимо на ответниците. На тях било
непротивопоставимо и последвалото решение на Окръжен съд - Стара Загора, защото
то, съгласно чл.298, ал.1 от ГПК не ги обвързва, тъй като те не са били страна
по това дело.
С
оглед изложеното по-горе, правят изрично възражение, че ответниците А.В.В. и Д.Д.В.
са придобили процесния имот на осн. чл.17, ал.2 от ЗЗД. Ето защо, ищецът Е.И.Е.
не може да се легитимира като собственик на имота, респективно искът му за
делба е неоснователен.
Освен
това за ищеца липсвало придобивно основание, годно да го направи съсобственик,
независимо от решението на Окръжен съд - Стара Загора. Този извод следвало от
хронологията на събитията, манифестираното от него поведение и закона:
На
20.03.2000г. Милена Колева Йонкова придобила процесния имот, като видно от
мотивите към решението на Окръжен съд - Стара Загора, съпругът й Е.И.Е. изрично
не е желаел да се легитимира като собственик. За придобиването е използвана
сравнително рядко срещаната в практиката правна форма на договор в полза на
трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, съчетан с дарение.
На
12.12.2012г., съпрузите Милена Колева Йонкова и Е.И.Е. подали молба за развод
по взаимно съгласие, за което е образувано гр.д. № 7121/2012г. на Районен съд -
Стара Загора. Към молбата до съда е приложено и споразумение, като в неговата
т.П, 1, изрично е посочено, че семейното жилище - процесният имот е лична
собственост на Милена Колева Йонкова. В протокола от съдебното заседание на това
становище на страните е потвърдено пред съда, а на 18.01.2012 г. е влязло в
сила решението по брачното дело. Същото съдържа изричен диспозитив, че
семейното жилище - процесният имот е лична собственост на Милена Колева
Йонкова.
Следователно,
поне от 12.12.2012г. или най-късно на 18.03.2013г. за Милена Колева Йонкова
било манифестирано намерение за придобиване и поставено начало на добросъвестно
владение на процесния имот по смисъла на чл.79, ал.2, във връзка с чл.70, ал.1
от ЗС. Владението й било добросъвестно, защото е осъществявано на правно
основание, годно да я направи собственик - съдебното решение между страните.
Същевременно, тя не е знаела, че бившият й съпруг ще има бъдещи претенции към
имота, защото той е заявил чрез споразумението и в съдебното заседание пред
съда, че имотът е нейна лична собственост, а съдът, с решението си е утвърдил
този факт.
Поради
това, най-късно от датата на влизане в сила на съдебното решение -18.03.2013г.
до 16.02.2015г., когато е продала имота, Милена Колева Йонкова е упражнявала
добросъвестно владение спрямо бившия си съпруг Е.И.Е.. Съгласно чл.82 от ЗС
това нейно владение можело да бъде присъединено към владението, осъществявано
от ответниците - от 16.02.2015г. до 30.09.2019г., когато е предявен искът за
делба.
Така,
в периода от 18.03.2013 г. до 30.09.2019г., въз основа на добросъвестно
давностно владение продължило повече от 5 години и на осн. чл. 79, ал.2 и чл.82
от ЗС, ответниците А.В.В. и Д.Д. са придобили и онази '/г идеална част от
имота, за която сега претендира ищеца.
Дори
и владението на имота за продавача Милена Колева Йонкова да е недобросъвестно,
то е упражнявано в периода от датата на дарението - 20.03.2000г. до датата на
продажбата - 16.02.2015г., т.е. за период, по-дълъг от 10 години. Така,
съобразно чл.79, ал.1 от ЗС, същата е придобила имота по давност още преди
продажбата на ответниците. Съгласно установената съдебна практика е допустимо
присъединяване на разнородно владение /недобросъвестно към добросъвестно/,
поради което дори и в този случай ответниците А.В.В. и Д.Д.В. придобили имота по давност.
Направено
е възражение, че ответниците А.В.В. и Д.Д.В. са придобили процесния имот, освен
въз основа на фингираното правоприемство, но и по давност. Това второ основание
на свой ред също елиминира претенциите на ищеца Е.И.Енев за права върху имота,
респективно означава, че искът му за делба е неоснователен.
Ако
ищецът имал облигационни претенции, основани на съдебното решение на Окръжен
съд - Стара Загора относно симулацията, за получаване на част от продажната
цена, то същите следвало да бъдат насочени към продавача Милена Колева Йонкова,
защото тя е получила пълната цена по сделката.
Във
връзка с изложеното по-горе за липсата на вещни права на ищеца върху имота,
считаме и неговото допълнително искане за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на имота в размер на 200 лв. месечно за неоснователно и го оспорват
по основание и размер. На следващото място, независимо от направените
възражения, доколкото предявеният иск за делба все пак представлява заплаха от
съдебно отстраняване от имота за ответниците, за тях, по смисъла на чл.191 от ЗЗД, е налице правен интерес от привличане по делото на продавача, от който са
купили имота. Поради това и във връзка е предходното изложение, както и на осн.
чл.219, ал.1 и чл.220 от ГПК, моли съдът да допусне като трето лице по делото
на страната на ответниците Милена Колева Йонкова, ЕГН ***********, с адрес за
призоваване - гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 143, ет.6, ап.27.
С оглед гореизложеното в първа
фаза на делбеното производство следва да бъдат доказани по категоричен начин
следните факти и обстоятелства:
-
Дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост;
-
На
какво основание е възникнала собствеността;
-
Съществува
ли към момента на приключване на устните състезания имуществото, предмет на
делбата;
Съдът напътва страните към
спогодба с оглед бързото процесуално разрешаване на делото.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: