Решение по дело №576/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 268
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700576
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  №268

 

15.06.2023 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                             

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 576 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалба на Д.Н.Б. *** и В.Г.Б. ***, подадена чрез адв.М.П. - САК срещу  Заповед № 911/19.09.2022 г. на кмета на Община К., с която е спряно изпълнението на незаконен строеж и е забранен достъпът до него.

Жалбоподателите не са съгласни с оспорената заповед. Считат същата за незаконосъобразна и молят за нейната отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, подробно заявяват съображенията с за незаконосъобразност на заповедта. Представят писмени бележки.

Ответникът, кметът на Община К., в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители , оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за законосъобразност на издадената заповед.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежни страни, с правен интерес от оспорването, срещу годен административен акт, в законоустановения срок.

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 911/19.09.2022 г. кметът на Община К. е наредил спиране изпълнението на строеж „Подпорна стена“, изграждащ се в имот с идентификатор 35064.501.2054 по КККР на гр.К., с административен адрес ул.“Ал.Пушкин“ № 3 и е забранил достъпа до него. В заповедта обектът е определен като незаконен строеж. 

Служебно известно на съда е обстоятелството, че на същата дата, 19.09.2022 г. кметът на Община К. е издал и Заповед № 918/19.09.2022 г., с която е разпоредил премахване на същия строеж от неговите собственици, жалбоподателите Д.Б. и В.Б.. Заповедта за премахване е обжалвана  и е образувано административно дело № 574/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, на етап - обявено за решаване към момента на постановяване на настоящото решение. 

От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор – ПИ 35064.501.2054 по КККР на гр.К., с административен адрес ул.“******* и жилищната сграда изградена в него.

С писмо с вх. № АБ-19-70/14.06.2022 г. до Общинската администрация на Община К. (л.65) Д. и В. Б. са сезирали кмета на Община К. с искане за разрешаване извършването на укрепващи строително-монтажни работи  на терен, засегнат от свличане на съществуващата подпорна стена, изградена върху собствения им имот. В искането са посочили, че следствие на по-рано извършени строителни работи в съседния имот – разбиване на скалата, върху която лежи подпорната стена с трактор с пневматичен чук и извършване на строеж на разстояние 40-60 см. от подпорната стена, постепенто е започнало разрушаването на подпорната стена. Посочили са, че това разрушаване причинява нови пукнатини по къщата им, която един път вече била укрепвана и че това налагало  изграждането на нова подпорна стена. Поискали са съдействие от общинската администрация да им осигури достъп в чужд имот с цел да достигнат външната страна на собствения си имот за извършване на укрепващите дейности. Изграждането на кофражи били спешни и неотложни. Поискали са да бъде назначена комисия, която да регистрира състоянието на подпорната стена и спешната нужда от укрепване на терена. Жалбоподателите са изтъкнали и обстоятелството, че стената към улицата е заплаха към минувачите, понеже там редовно се събирали млади хора, които не разбирали съществуващата опасност.

В отговор на направеното искане, кметът на Община К., Е.Балтаджиева е отговорила с писмо АБ-19-70-004/11.07.2022 г. (л.64) От съдържанието на писмото се установява, че е бил извършен оглед на имота на жалбоподателите, при който се установило изграждането на нова подпорна стена, че изграждането на стената било необходимо за укрепването на терена и че не се изисквало издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти, ако бъдели спазени нормативите на чл.151, ал.1, т.4 или на чл.147, ал.1, т.5 от ЗУТ.

На 01.09.2022 г. длъжностни лица на Община К., определени със Заповед № 857/29.08.2022 г. на кмета по реда на чл.223 от ЗУТ, са извършили проверка в същия имот на жалбоподателите, ПИ 35064.501.2054, но не да съдействат на жалбоподателите по повод искането им от 14.06.2022 г. за разрешаване на строителни работи, а да съставят Констативен акт № 1/01.09.2022 г. за незаконно строителство на подпорна стена.

Констативният акт е съобщен на Дияна и В. *** с писмо с изх. № РД-19-96-001/02.09.2022 г., в което е посочено, че актът бил съставен по повод постъпил на 25.07.2022 г. в общинската администрация сигнал от Мариуш Владислав Чепеля и Марта Магдалена Музика-Чепеля, граждани на Република Полша, с оплакване за извършване на незаконни работи в техния имот на ул.Ал.Пушкин № 3 в гр.К..

В съдържанието на Констативния акт се сочи, че е установено изграждането на „Подпорна стена“ в ПИ 35064.501.2054 по КККР на гр.К., собственост на Д.Б. и В.  Б., които са определени и като възложители на строежа. Строежът представлявал извършени изкопни работи на терена, изграден стоманенобетонен фундамент и монтирана армировка. Изгражданата подпорна стена била с обща дължина около 40 метра като в западна посока височината й е измерена на около 0,9 м., а в източна 3 м. спрямо котата на по-ниско разположения съседен имот  представляващ ПИ 35064.501.2056 по КККР на гр.К.. Изградена била част от стоманенобетонната стена с дължина около 6 м.и с височина 2,70 на източната граница на имота, кофражът бил демонтиран. В момента на проверката се извършвали СМР-монтаж на армировката. Строежът бил пета категория и се извършвал без одобрен инвестиционен проект и без строително разрешение, което го определяло като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Няма данни жалбоподателите да са присъствали при съставянето на КА. Същият е подписан единствено от служителите на общината.

На същата дата е съставен още един констативен акт (л.119)с идентично съдържание, но с различен номер, а именно КА № 13/01.09.2022 г.

На 19.09.2022 г. Д. и В. Боневи са подали възражение (л.43) срещу констативните актове, с което са заявили, че двата констативни акта с идентично съдържание нарушават правото им на защита, понеже не било ясно какво е констатирано и защо са съставени два отделни акта. Заявили са, че не се изгражда нова подпорна стена, а се извършва ремонт на съществуваща такава, изградена още в началото на ХХ век. Оспорили са извършените замервания и са поискали нова проверка, поради аварийния характер на ремонта. Няма данни да е била извършена нова проверка. Вместо това с Протокол от 21.09.2022 г. било констатирано, че възражението било постъпило след издаването на Заповед № 911 от 19.09.2022 г. за спиране на строежа.

На 19.09.2022 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за спиране на строежа. На същата дата е издадена и Заповед № 912 за премахване на незаконен строеж, която е съобщена на жалбоподателите на 28.09.2022 г., които са подали жалба срещу нея на 12.10.2022 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

От заключението на вещото лице по допусната техническа експертиза се установява, че процесният обект е частично изградена подпорна стена, с различна степен на завършеност. Изцяло по дължината на стената имало изграден двустранен фундамент-към имота с ширина около 100 см, а от външна около 40 см. Височината в различните участъци на стената в зависимост от терена била от 120 см. до 210 см. Вещото лице установява липса на пълно съвпадение между контурите на старата и нова стена, което според него се дължи на грешки в измерванията на съпоставяните планове, допустими и по Раздел II, чл18,19 и 20 от Наредба №РД-02-20- 5/15.12.2016г. За съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. При огледа на място счита за достоверни твърденията на жалбоподателите, че новата подпорна стена е изградена на мястото на старата. Според заключението премахването на обекта в неговата цялост крие рискове, най- вече за сградите в имота на жалбоподателите и съседния, които са в непосредствена близост до стената.

Заключението не бе оспорено от страните. Съдът го приема като обективно и достоверно, но счита, че следва да го вземе предвид само в частта му, касаеща спора за законосъобразност на заповедта за спиране изпълнението на обект „Подпорна стена“. Съдът не приема заключението в частта, в която са направени правни изводи. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че експертът не е извършвал геодезични замервания с цел установяване на точното местоположение на кадастралната граница между двата имота, за да даде категоричен отговор дали изградената стена попада в чужди имоти. Затова съдът не приема заключението и в тази част, понеже не е доказано.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, показанията на свидетеля, Красимир Митев А. от гр.Габрово, строителен техник, нает от жалбоподателите за изпълнител на подпорната стена.

От показанията на свидетеля се установява, че изграждането на подпорната стена е започнало през м.юли 2022 г., заради необходимостта от укрепване на съществуваща каменна подпорна стена, която се рушала. Според свидетеля съществуващият каменен зид бил готов всеки момент да падне, затова се наложило да бъде съборен и изграден наново. При премахването му се оказало, че стои върху пръст, насип, а не върху скала, каквото било очакването. Скалата била разрушена, чрез подкопаване при изграждане на постройка в съседен имот. Пропадането на подпорната стена причинило щети върху жилището на жалбоподателите. Свидетелят установил пукнатина на основната колона на жилището на Боневи, която започнала да се отлепя и да пропада към подпорната стена. Имало пукнатини и по стените на къщата. Според свидетеля къщата на Боневи към момента е във въздуха и нищо не я укрепва, поради постановеното спиране и невъзможността да продължи изграждането на подпорната стена.

Свидетелят е бил очевидец при посещението на обекта от служители на общината – две служителки, които измерили и казали, че нямало никакъв проблем да започне изграждането на новата подпорна стена, че не са необходими строителни разрешения, не било необходимо разрешение за достъп до двора на съседните или съгласие от тях.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни, достоверни и дадени добросъвестно.

По делото са представени и две жалби на семейство Боневи от м. август 2008 г. до РДНСК –Добрич и до Община К. относно изграждане на незаконен строеж в съседен имот – неспазване на отстоянията от границата, изкопни работи на по-малко от  метър от каменен зид между двата имота и несъответствие между разрешеното строителство и изграденото на място. Няма данни за резултата от подадените сигнали. Съдът приема за достоверни в много голяма степен опасенията  на жалбоподателите, че разрешеното строителство в съседния имот е довело до разрушаване целостта на терена и свличане на старата съществуваща подпорна стена между двата имота.

По делото е представено и инженерно-геоложко становище на инженер Стоева-Гавраилова, от което се установява, че процесният терен се намира непосредствено до ръба, в най-високата част на платото над Каварненското дере, през което протича Каварненска река. Денивелацията на терена спрямо речното легло е над 20 метра и съгласно сеизмичното райониране на страната от 1987 г. имотът се намира в район на интензивност на сеизмичните процеси от ІХ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник с коефициент на сеизмичност Кс= 0,27.

 Съдът приема представеното инженерно-геоложко становище за годно доказателство относно географското положение и геоложките характеристики на терена, върху попадат процесните имоти - имотът на жалбоподателите и съседните имоти. Установените физико-георграфски  характеристики на имота налагат извода, че изграждането на подпорни съоръжения за предотвратяване на свличане на терена е наложително.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, неотговаряща на изискванията за форма на административен акт от вида на процесния, като не съдържащата мотиви и разпоредителната част по чл. 224а ал. 3 ЗУТ, материално незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона.

Съгласно чл.224а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1.

Обжалваната заповед е подписана от кмета на Община К. и затова съдът приема, че е издадена от компетентен орган в границите на неговата материална компетентност.

В заповедта липсва правна квалификация на установеното нарушение, тъй като не се сочи коя от осемте точки на  чл.224, ал.1 от ЗУТ е причина за постановеното спиране. От обстоятелствената част на оспорения акт може да се установи, че е визирано правното основание по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ, понеже е направена констатация, че строежът се извършва без разрешение за строеж.

Разпоредбата на чл. 224а, ал.3, от ЗУТ, която е специална по отношение на заповедите за спиране на строежите, изисква задължително да се дадат указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. Подобна разпоредителна част в оспорената заповед липсва. Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е императивна и неизпълнението й обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт само на това основание.

Актът на спиране на строежа е временна мярка - до отстраняване на причините, довели до нея, затова и същите при оспорване следва да се обсъждат и преценяват за законосъобразност поотделно.

По делото не е спорно, че е наложително изграждането на процесната подпорна стена. Това се установява от събраните по делото писмени, доказателства, гласните доказателства и от заключението на вещото лице. Изрично в своето писмо с изх. № АБ-19-70-009/11.07.2022 г. до собствениците на ПИ 35064.501.2054 ответникът, кмет на Община К. признава обстоятелството, че за укрепването на терена е необходимо изграждането на подпорна стена.

Обстоятелството, че в констативния акт и в мотивите на оспорената заповед е посочено като фактическо основание липсата на строително разрешение не означава, че за жалбоподателите, става ясно какви действия следва да предприемат, за да отстранят причините за спиране на строежа и да запазят целостта и функционалността на поземления имот и на жилищната постройка в него.

Подпорната стена, чието изграждане е спряно,  има характеристиките и на обект по чл.48, ал.1 от ЗУТ, т. е. на ограда, тъй като е разположена до имотната граница със съседен имот. Специалният закон, чл.147, ал.1, т.5 и т.7 ЗУТ допуска да не се одобряват инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за подпорни стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти и за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9. Разпоредбата на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ определя, че не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти. А нормата на чл.153, ал.1 от ЗУТ определя, че в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон.

Независимо, че кметът на Община К. е бил сезиран от Д. и В. Б. с искане на 14.06.2022 г. за разрешаване извършването на укрепващи работи на процесния терен, обхващаш освен техния имот и съседния имот, засегнат от свличането, вместо да започне  и проведе административно производство по разрешаване на исканото строителство,  същият е дал неточни указания, че разрешения и инвестиционни проекти не са необходими. Впоследствие се е стигнало до издаване на оспорената в настоящото производство заповед за спиране на изграждането на подпорната стена като самото спиране е постановено и при съществени процесуални нарушения, без да се изследват съществени за собствениците на имотите в района обстоятелства, свързани с начина за запазване на имотите им от разрушаване. От заповедта не става ясно как ще се разреши възникналия проблем, породен от пропадането на съществуваща подпорна стена, не е посочено каква част от изграждането на подпорната стена може да продължи, след като са дадени указания именно в този смисъл първоначално.

При издаването на заповедта и при доказаната необходимост от изграждането на подпорна стена, не е съобразена нормата на чл. 148, ал. ал. 6 от ЗУТ, която допуска при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж да се издават по частични работни проекти, строителните книжа да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи. Именно в този смисъл е следвало да се дадат указания по см. на чл.224а, ал.3 от ЗУТ с цел отстраняване на причините за спиране изпълнението на неотложните строителни работи.

Следва да се отбележи и че още в по-ранен етап, получавайки заявлението на жалбоподателите с вх.  № АБ-19-70/14.06.2022 г. съответното длъжностно лице в Общинската администрация на Община К. е следвало да укаже на заявителите какви документи да представят за разрешаване на исканото неотложно строителство.

Всички тези обстоятелства са останали извън вниманието на административния орган и това налага извода, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на специалния закон - ЗУТ,  която не е актовете, издавани в процеса по контрол на извършваното строителство да засягат права и интереси в много по-голяма степен от най-необходимото за целта да се постанови спиране.

Оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.

При този изход на спора е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите по представен списък, която следва да се уважи без претенцията за транспортни разходи.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Н.Б. и В.Г.Б. Заповед № 911/19.09.2022 г. на кмета на Община К., с която е спряно изпълнението на незаконен строеж и е забранен достъпът до него.

ОСЪЖДА Община К. да заплати на Д.Н.Б. и В.Г.Б. сумата от 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева, представляваща извършените разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: