Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 849
гр.
Перник, 01.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 16.06.2016г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря А.В., като разгледа гр.дело № 01063 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове от А.Р.-Х. срещу “Европейски политехнически
университет”, гр. Перник за заплащане: 1/ на
осн. чл. 221, ал. 1, вр.
чл. 66, ал. 2 КТ сумата 95 723,64 лв. – обезщетение по чл.
16 от индивидуалния трудов договор в размер на трудовото възнаграждение за
период от три години за прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 612,41 лв. – лихва за забава върху обезщетението, считано
от 22.02.2016 г. до завеждане на иска – 15.03.2016г., дължими по трудов
договор № 21/02.11.2015г., по който изпълнявала длъжността
"заместник-ректор, висше училище", прекратен със заповед №
004/22.02.2016г. на управителя на работодателя, на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ (прекратяване от работника на трудовия
договор писмено, без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение от работодателя), считано от 22.02.2016г.
Ответникът оспорва исковете по основание и
размер по подробно изложени съображения. Изтъква липсата на предпоставките на чл.
16 от тр. договор, тъй като липсва вина от страна на работодателя; възразява за
нищожност на клаузата на чл. 16 от тр. договор като противоречаща на
императивите разпоредби на закона и на добрите нрави, представляваща
злоупотреба с право, евентуално за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение, като е поискано съдът да
обяви/признае нищожността й. Отделно от това възразява, че ищцата нелегитимно и
без основание е сключила процесния тр. договор, поради нарушаване процедурата
по избор на ищцата на заеманата длъжност “заместник ректор”, тъй като на
изборното заседание са присъствали по-малко от 2/3 от членовете на Съвета на
настоятелите, а впоследствие протоколът не е утвърден нито от председателя на
съвета, нито от председателстващия събранието.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.
221, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 2 КТ:
Установява се от трудов договор № 21/02.11.2015г. (л. 11-13 от делото), че между страните е било налице трудово
правоотношение за допълнителен труд (чл. 111 КТ
- външно съвместителство), по което ищцата изпълнявала длъжността
"заместник-ректор, висше училище", сключен
на осн. чл. 83, ал. 2 КТ и чл. 31 от Закона за висшето образование. Уговорено е основно
месечно възнаграждение в размер на 2173 лева и допълнително основно месечно
възнаграждение в размер на 444 лева, както и 90-дневен срок на предизвестие при прекратяване на договора, уговорен в
полза и на двете страни (чл. 15 от тр. договор). В чл. 16 от трудовия договор е
уговорено, че при прекратяването му по вина или поискване на работодателя,
последният следва да заплати на работника обезщетение в размер на полагащото се
на работника трудово възнаграждение за период от 3 (три) години. Положените
от страните подписи не са оспорени и задължава съда да приеме, че частният
документ съставлява доказателство, че изявленията са направени от страните по
договора, съгласно чл. 180 ГПК. Със заявление вх. № 47/22.02.2016 г. (л. 15 от
делото), ищецът е поискал от работодателя трудовото правоотношение да бъде
прекратено, поради забавеното изплащане на полагащото му се трудово
възнаграждение. Трудовият договор е прекратен със заповед
№ 004/22.02.2016г. на управителя на ответника (л. 14 от делото), на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 22.02.2016
г., с
която е разпоредено на ищеца да се изплати и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в
размер на една брутна заплата в размер на 2173,79 лв. От неоспореното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза (ССч.Е) се установява, че месечното брутно
трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 2658,99 лева. Обезщетението по
чл. 16 от трудов договор № 21/02.11.2015 г. за 36 месеца е в размер на
95 723,64 лв. Общият размер на мораторната лихва върху обезщетението по
чл. 16 от тр. договор за процесния период от 22.02.2016 г. до 15.03.2016 г. е 612,18
лв.
Разпоредбата
на чл. 221, ал. 1 КТ предвижда дължимост на обезщетение от работодателя на
работника при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по
инициатива на работника в някоя от хипотезите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ. Следователно и с оглед установеното по делото е налице посоченото основание
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и
съответно наличие на основание за дължимост на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, като няма пречка страните по трудовия договор да уговорят по реда на чл.
66, ал. 2 КТ размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, по-голям от този,
който законът предвижда. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят размер на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, по-голям от този, който законът предвижда е
ограничена обаче от общия принцип, изразен в чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави.
По
отношение на размера на процесното обезщетение следва да се съобрази чл. 16 от
тр. договор, а именно уговорените 36 месечни тр. възнаграждения, и предвид
възраженията на ответника, съдът приема следното:
Неоснователно
е възражението на ответника за липсата на предпоставките на чл. 16 от трудовия
договор, поради липсата вина на работодателя, тъй като за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ поради прекратяване на тр. договор на
процесното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали
работодателят има или няма вина за забавата при изплащането на трудовото
възнаграждение.
Неоснователно
е възражението на ответника за недействителност на тр. договор поради
нарушаване процедурата по избор на ищцата на заеманата длъжност “заместник
ректор”. На първо място, твърдяното нарушаване процедурата по избор касае Съвета
на настоятелите към висшето училище,
който съвет няма отношение към избора на заместник-ректор, тъй като съгласно
30, ал. 1, т.9 от Закона за висшето
образование последният се избира от Академичния съвет, а при доказателствена тежест на ответника липсват
твърдения и доказателства за „нарушаване процедурата по избор“ от Академичния
съвет. На следващо място, дори и да бе доказано, че към онзи момент, изборът не
се е произвел от избирателното тяло - Академичния съвет, то няма данни към
момента на сключване на трудовия договор, последният да е подписан от лице,
което да не е имало право да представлява Академичния съвет или университета в качеството му на
ректор. Следователно не е налице основание за недействителността на договора,
тъй като при сключване на договор от лице без представителна власт, е налице
хипотезата на висяща недействителност, при която договорът се валидира, ако
бъде потвърден от лицето от чието име се договаря, което потвърждаване може да
се извърши лично от него или чрез негов представител. В случая е налице потвърждаване
на избора, извършено с подписването на тр. договор от ректора, който е по право
член на Академичния съвет и негов
председател – чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование. Налице е и
потвърждаване чрез начисляване и заплащане на сумите уговорени в процесния тр.
договор (Решение № 810/24.11.2004 г. по гр.д. № 1735/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС).
Дори да бе доказано, че тр. правоотношение между страните не е валидно поради
недействителността на трудовия договор, то тогава отношенията между страните
биха се уредили съгласно чл. 75 КТ. Не бе установено недобросъвестно поведение
от страна на ищеца, поради което и отношенията между страните биха се уредили
като при действителен тр. договор. Индиция за добросъвестност на ищеца е, че от
момента на сключване на договора, същия е изпълнявал задълженията си по него,
както и че на ищеца са начислявани трудови възнаграждения по ведомост за
времето, през което е действал трудовият договор между страните.
Основателно
е обаче възражението на ответника за недействителност на клаузата на чл. 16 от
тр. договор. Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на тр. договор,
работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното тр. възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер
на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, като в случая
процесното трудовото правоотношение е срочно – четиригодишен мандат (чл. 24,
ал.2, вр. чл. 33, ал. 2 от Закона за висшето образование). Съгласно чл. 326,
ал.2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е
30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3
месеца, а при прекратяване на срочен трудов договор срокът е 3 месеца, но не
повече от остатъка на срока на договора. В тази връзка, независимо, че
процесният тр. договор е за допълнителен труд, то последният е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (без предизвестие), поради което е неприложим чл. 334,
ал. 1 КТ, предвиждащ специфично и допълнително
основание за прекратяване на тези договори с предизвестие. От граматическото
и систематичното тълкуване на чл. 221,
ал. 1 КТ и чл. 326, ал. 2 КТ следва на първо място, че срокът на
предизвестието при прекратяване на срочния трудов договор не може да се изменя
по волята на страните и на следващо, че чл. 221, ал. 1 КТ определя дължимостта,
предпоставките и начина на изчисляване размера на обезщетението, който е в
неразривна връзка с чл. 326, ал. 2 КТ, който определя границите и сроковете на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ. С
други думи размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ при срочно
трудово отношение е лимитиран в закона - чл. 326, ал.2, изр. последно КТ, и е равно на брутното трудово
възнаграждение за 3 - месечния срок на предизвестието. В случая с чл. 15 от тр. договор страните са уговорили 90 - дневен срок
на предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор в съответствие с
този, посочен в чл. 326, ал. 2, изр. последно КТ, но в чл. 16 от тр. договор е
уговорен размер на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за три години (36 -месечно
ТВ). От съпоставката на чл. 15 и чл. 16 от тр. договор и чл. 326, ал. 2, изр.
последно КТ е видно, че от страна е налице противоречие между договорните
клаузи на чл. 15 и чл. 16, тъй като в чл. 16 от договора е уговорен размер на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 36 -месечно ТВ в разрез с уговореното в чл.
15 от договора 90-дневно такова, и от друга – противоречие на чл. 16 от
договора с чл. 326, ал. 2, изр. последно КТ, тъй като в чл. 16 от договора е
уговорен размер на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 36 - месечно ТВ в разрез
с посоченото 3-месечно БТВ в императивната норма на чл. 326, ал. 2, изр.
последно КТ. Поради това съдът приема, че след като между страните е уговорен
срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор – 90 дни (чл. 15 от
тр. договор), то в противоречие на чл. 15 от договора и чл. 326, ал.2, изр.
последно, вр. с чл. 221, ал. 1 КТ същите са уговорили в чл. 16 от тр. договор по-висок
размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, а именно 36 месечни
заплати. След като уговореният срок на предизвестието е в рамките на чл. 326, ал.2, изр. последно КТ, но уговореният
размер на обезщетението по чл. 221, ал.
1 КТ е в по-висок размер, то
той противоречи на закона и го заобикаля. Ето защо, на основание чл. 74, ал. 4
от КТ съдът приема, че клаузата на чл. 16 от трудов договор № 21/02.11.2015 г.,
предвиждаща обезщетение по чл. 221, ал.
1 КТ в размер на 36 месечни заплати, е недействителна, тъй като същата
противоречи на императивната норма на чл. 326, ал.2 изр. последно от КТ. Недействителността
на трудовия договор е предявена единствено с възражение на ответника, поради
което съдът не се произнася с
диспозитива на решението, а само в мотивите.
В контекста на чл. 74, ал.4,
изр. последно от КТ, размерът
на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да се счита, че е
равно на брутното трудово възнаграждение за 3 - месечния срок на
предизвестието, което съдът на осн. чл. 162 ГПК и въз основа на ССч.Е изчислява
на 7976,97 лв., за която сума искът е основателен, ведно със законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен
размер следва да се отхвърли.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
Задълженията за плащане на обезщетения по чл. 221,
ал. 1 КТ нямат определен в Кодекса на труда срок за изпълнение, нито в
процесния тр. договор и заповед е определен такъв, поради което работникът може
да иска изпълнението им веднага от възникването на вземането, т. е. от
прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но тъй като
вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД (ТР № 3
от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК). От деня на поканата могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението.
При доказателствена тежест на ищеца, по делото не са представени каквито и да е
доказателства да е поканил ответника да му заплати дължимите обезщетения преди
завеждането на иска. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по
чл. 221, ал. 1 КТ несъмнено е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 КТ, тъй като е от
категорията, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на лицето, поради което подлежи на предварително
изпълнение, включително и ведно
със законната лихва върху уважената главница от исковата молба до
окончателното изплащане.
По
разноските:
Ищецът претендира
разноски общо в размер на 7560 лв., от които 7500 лв. – заплатено адв.
възнаграждение и 60 лв. – транспортни разходи за посещение до РС – Перник,
включващи: 15 лв. – справка в деловодството на 12.04.2016 г.; 15 лв. –
депозиране на искова молба на 16.03.2016г.; 15 лв. - участие в открито
заседание на 19.05.2016г. и 15 лв. - участие в открито заседание на
16.06.2016г. (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК).
Граматическото и
логическо тълкуване на чл. 78 и сл. ГПК, налага извод, че под
"разноски" в процеса се включват само суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за
оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на
доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и
пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за транспорт по
повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на
отговорността за разноски, включително и направените от адвоката пътни разноски. Ето защо, претендираните и включени в
представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК транспортни разходи нямат характера
на разноски по см. на чл. 78 и сл. ГПК, а такива са само тези за сумата 7500
лв. - заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат. От тази сума ищецът
има право на част в съотношение 7976,97/96 336,05 (уважената част и целия претендиран
размер), т.е. дължимите на ищеца от ответника разноски възлизат на 621,03 лв.
Ответникът претендира разноски за
ю.к. възнаграждение в минималните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г., което
съдът определя на 3420,08 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 1,
пр. последно от Наредбата, от които ответникът има право на част в съотношение 88359,08/96 336,05 (отхвърлената част и целия
претендиран размер), т.е. дължимите на ответника от ищеца разноски възлизат на 3136,88
лв.
Ответникът следва
да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни
такси в размер общо на 319,08 лв. (4% върху размера на уважения иск), както и 80
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Предвид изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Европейски политехнически
университет”, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и
Методий № 23, да заплати на А.Г.Р.-Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** (чрез адв. С.Т.): 1) на осн. чл. 221, ал. 1 КТ сумата 7976,97 лв. –обезщетение
в размер на 3-месечно брутно трудово възнаграждение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, дължимо по трудов договор №
21/02.11.2015г., по който изпълнявала длъжността "заместник-ректор, висше
училище", прекратен със заповед № 004/22.02.2016г. на управителя на
работодателя, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 22.02.2016г.,
ведно със законната лихва за забава върху обезщетението от завеждане на
исковата молба – 16.03.2016 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7976,97 лв. до пълния предявен размер от 95 723,64 лв.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска от А.Г.Р.-Х., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** (чрез адв. С.Т.) срещу “Европейски политехнически университет”, гр.
Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 23, с пр. осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 612,41 лв. – лихва за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, считано от 22.02.2016 г. до завеждане на иска – 15.03.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в горната осъдителна част, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Европейски политехнически университет”,
гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 23, да заплати на А.Г.Р.-Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** (чрез адв. С.Т.), сумата 621,03 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Г.Р.-Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
(чрез адв. С.Т.), да заплати на “Европейски
политехнически университет”, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 23, сумата 3136,88 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА “Европейски политехнически
университет”, гр. Перник, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и
Методий № 23, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд сумата 319,08 лв. - държавна такса, както и 80
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.