Решение по дело №880/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520100880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

№ 229                                                         11.12.2019г.                                         гр. П.

         

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

       ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета  година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

        при участието на секретаря: Д. Л, като разгледа докладваното от съдията гр. д.  № 880/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Със Заповед № РД-04-87/02.09.2019 г. на Директора на ОД „З" Т. на осн. чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат  от „З“ ЕООД  земеделски земи, находящи се в землището на с. П., общ. Т. които се ползват без правно основание.

         На дружеството  е разпоредено на осн. чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ да внесе сумата 3426.13 лв., представляваща трикратния размер на началната тръжна цена за землището на с. П.

        Срещу така издадената Заповед е подадена жалба, в която се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, като се моли същата да бъде отменена.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

        Ответникът по жалбата Директорът на Областна дирекция "З" гр. Т., се представлява от юрисконсулт Д, който счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да потвърди издадената Заповед.

      

       Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

       

          Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява, че  процесните земеделски имоти са от държавния поземлен фонд.

          Видно от приложената по делото Заповед № РД-04-54/02.07.2019г. на Директора на ОДЗ  - Т. се установява, че е назначена комисия, която да извърши проверка на място на имоти на територията на община П., обл. Т., с цел да бъде установено действителното им състояние към момента и дали в тях се извършват агротехнически обработки.

           Видно от приложения Констативен протокол от 08.07.2019г., се установява, че в изпълнение на  Заповед № РД-04-54/02.07.2019г. на Директора на ОДЗ  - Т., назначената комисия е извършила проверка, при която е установила, че поземлен имот с идентификатор 57875.41.12 с площ 15.140 дка, ползвана площ 14.011 дка, намиращ се в землището на с. П., общ. П., обл. Т. и поземлен имот с идентификатор 57875.41.31 с площ 14.570 дка, ползвана площ 10.816 дка, намиращ се в землището на с. П., общ. П., обл. Т., се обработват, като същите са засети със слънчоглед.

           Видно от приложената Заповед № РД-05-3617/01.10.2018 г., се установява, че със същата е утвърдено ползването на посочените в нея масиви, съгласно изготвеното служебно разпределение в землището на с. П., общ. П., обл. Т., като на жалбоподателя „З.“ ЕООД са разпределени  поземлен имот с идентификатор 57875.41.12 и поземлен имот с идентификатор 57875.41.31.                                                    

         С писмо с изх. № РД-12-02-239-7/31.07.2019г. жалбоподателят е уведомен от Директора на Областна дирекция "З." гр. Т., че  е започнато административно производство за издаване на Заповед за принудително изземване на имоти от държавния поземлен фонд.

          С писмо  до Директора на ОД „ЗЗ.“ – Т., жалбоподателят е възразил срещу започнатото производство, като е изложил доводи, че не  доказано по категоричен начин да е обработвал процесните имоти. 

         След като не е приел за основателни доводите на представляващия „З.“ ЕООД, Директорът на ОД „З.“ – Т. е издал  Заповед № ***., с която  на осн. чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат - земеделски земи - поземлен имот с идентификатор 57875.41.12 и поземлен имот с идентификатор 57875.41.31, намиращи се в землището на с. П., общ. П., обл. Т., които се ползват без правно основание от жалбоподателя „З.“ ЕООД.

         На същият е разпоредено на осн. чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ да внесе сумата 3426.13 лв., представляваща трикратния размер на началната тръжна цена за землището на с. П..

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен, намира за установено следното:

         Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения 14-дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, при което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Оспорената Заповед № ***. на Директора на Областна дирекция    "З." гр. Т. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на  чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

         Съгласно посочената като правно основание за издаване на обжалвания административен акт разпоредба на  чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд същите се изземват със заповед на Директора на съответната Областната дирекция "ЗЗ.". Следователно нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав за упражняване правомощието на административния орган за издаване на заповед за изземване по  чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ включва два елемента, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: наличието на земеделски имот, включен в Държавния поземлен фонд и  имотът да се ползва неправомерно. В този смисъл неправомерно е всяко ползване на имот, извършвано без правно основание, на отпаднало правно основание или не по предназначението, за ползването на което е предоставен.

         В конкретния случай съдът намира, че са налице установените от закона материалноправни предпоставки за разпореденото изземване на земеделски имоти от жалбоподателя.

         От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че иззетите имоти, находящи се в землището на с. П., общ. П. са земеделски земи от Държавния поземлен фонд.

         Установи се и, че имотите са били засети със слънчоглед от жалбоподателя, който в настоящия процес не доказа да ги ползва на правно основание.

          Правното основание за ползването на един имот е наличието на такова право, в чието съдържание е включена възможността да се упражнява фактическа власт върху имота и да се извличат полезните свойства на вещта. Това право може да бъде вещно /право на собственост, право на ползване и т. н./ или облигационно /по силата на сключен договор за наем, заем за послужване, аренда и т. н./.

           С оглед на изложеното следва да се приеме за установено, че жалбоподателят е ползвал процесните земеделски имоти неправомерно, т. е. без правно основание. Кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по  чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва издаването на заповед за изземване на посоченото правно основание. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие на материалния закон.

        Дължимата като обезщетение за неправомерното ползване сума е определена, съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ.       

         В жалбата са направени възражения, че процесните  имоти не са били очертани за субсидии по СЕПП за Кампания 2019, както и че „З." ЕООД за стопанска 2018/2019 година не е регистрирало култура „слънчоглед“ и по анкетна карта и по Заявление за подпомагане по СЕПП.

        Тези възражения съдът намира за неотносими към предмета на заповедта, тъй като неочертаването за субсидии на имотите, само по себе си не изключва фактическата възможност същите да бъдат ползвани неправомерно.  

        На основание т. 2б, б. „б“ от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – П., сумата от 50.00 лв. за държавна такса.

       Воден от изложените съображения, съдът                                                                        

 

Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З.“ ЕООД с ЕИК: *********  , със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „Р“, бл. , ет. , ап.   представлявано от С Е.Б., против Заповед № РД-04-87/02.09.2019 г. на Директора на ОД „З.“ Т. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        ОСЪЖДА „З.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „Р“, бл. , ет. , ап.   представлявано от С Е.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – П., сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ за държавна такса.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: