РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520105564 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание 134 от ЗЗД във
вр.с чл.382, ал.3 от КЗ.
Ищцата М. Т. Ц. твърди, че е наследник на Йордан Димитров Цонев, б.ж. на гр.Р..
Приживе същият на 10.08.2022 г. сключил Договор за кредит за текущо потребление с
,,Банка ДСК" ЕАД, съгласно който банката му отпуснала сумата в размер на 15 000
лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената лихва и такси, в срок от
120 месеца. Месечната вноска била уговорена на 190,32 лв., като само първата била в
размер на 106 лв., а последната, сто и двадесета вноска, била определена на 173,45
лв.
На датата на сключване на договора за кредит - 10.08.2022 г.
кредитополучателят бил включен в групов договор за застраховка, сключен между
„Групама Животозастраховане" ЕАД, като застраховател и кредитора „Банка ДСК"
ЕАД, като застраховащ. Издаден бил Сертификат № D0005536060220810 по Групов
застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита". Налице било писмено
съгласие от страна на третото лице Й.Д.Ц. за включването му в груповия договор за
застраховка към момента на сключване на договора, съгласно императивното
изискване на закона.
На 06.02.2023 г. Й.Ц. починал. Ищцата посетила офис на „Банка ДСК" ЕАД,
където й било обяснено, че следва да продължи да изплаща кредита, за да не стане
1
същият предсрочно изискуем. На 23.02.2023 г. М. Ц. завела застрахователна претенция
до ответника. С решение от 20.04.2023 г. застрахователят отказал изплащането на
застрахователна сума с мотива, че застрахованото лице е починало от заболяване,
което представлявало непокрит риск. Съгласно Сертификат № D0005536110220810 по
Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита", един от покритите
рискове бил смърт в резултат на злополука или заболяване. Груповата застраховка
"Кредитна защита" на кредитополучателите била такава по чл.231 КЗ в полза на
кредитор /търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. Договорът
за групова застраховка "Кредитна защита" на получателите на кредити на "Банка ДСК"
ЕАД имал за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. При
реализиране на риска не кредитополучателят, а банката имала право да получи част от
застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния
период от време. В това застрахователно правоотношение банката имала
едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената
застраховка лице. След смъртта на кредитополучателя Й.Д.Ц. и до настоящия момент
„Банка ДСК" ЕАД не е упражнила правото си да получи застрахователната сума от
"Групама Животозастраховане" ЕАД и бездействала.
За да откаже изплащане на застрахователната сума ответникът се позовавал на
ОУ, които предвиждали при пакет „65 плюс" да не се покрива риска смърт от
заболяване. Към датата на сключване на договора Йордан Цонев нямал навършени 65
години, поради което действало покритието освен смърт от злополука и смърт от
заболяване. Ответникът заявявал, че лицето е навършило 65 години към датата на
смъртта му, поради това не действал рискът за смърт от заболяване. Застрахователят
не бил сключил нов договор за застраховка с новите покрити рискове, а към момента
на смъртта на лицето е действал първоначалният договор „Кредитна защита",
включващ и риска “смърт от заболяване“. Клаузата, на която се позовавал ответникът-
застраховател, била неравноправна, а оттам и нищожна. Застрахованото лице дало
съгласие да се присъедини към групова застраховка, която покрива кредитния риск
смърт от заболяване и именно по тези условия сключил договора. Не бил налице друг
договор, сключен на по-късен етап, който да изключва този риск. Дори да е налице
условието лицето да е навършило 65 години след сключване на договора за
застраховка, необходим бил нов договор с нови условия, в които да са посочени
покритите рискове за съответния пакет. Сертификатът за застраховка и Съгласието за
включване в групова застраховка уреждали покритите рискове и резултатите от
настъпването им неясно за потребителите, налице били няколко пакета застраховки,
събрани в един сертификат и застрахованото лице нямало яснота кои точно условия
важат за него. Посочената разпоредба не била и индивидуално уговорена, доколкото
застрахованото лице се е присъединило към застраховка, сключена от неговия
кредитор /застраховащ/ в собствена полза и в този смисъл не е имал възможност да
2
участва в договарянето на Общите условия.
Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.134 от ЗЗД, вр.
чл.382 от КЗ, ответното дружество „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
гр.София, бъде осъдено да заплати на "БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София, сумата от 21
869,93 лева, дължима във връзка с настъпило застрахователно събитие по Групов
застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита" /Сертификат №
D0005536060220810 /, сключен между „Банка ДСК" ЕАД като застраховащ и ,,Групама
Животозастраховане" ЕАД като застраховател, а именно смъртта на Й.Д.Ц. -
кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2022 г.,
сключен с „Банка ДСК" ЕАД, включен в груповата застраховка.
Конституираният в производството съищец „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София,
депозира становище, в което заявява, че по застраховка „Кредитна защита" към
"Групама Животозастрвховане" била заведена претенция № 40102300223 за размера на
дълга по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие - 06.02.2023
г. - 14 634,23 лева. На 07.03.2023 г. в Банката било получено решение от страна на
застрахователя, което по същество било неоснователно. Към 17.10.2024
г. задължението по заемна сметка не било погасено и същото било в размер на 12
322,71 лв., а към 03.12.2024 г. същото възлизало на 12 233,45 лева, от които: главница -
12 171,15 лв., лихва - 62,30 лв., лихва на ден - 2,40 лв.
Ответникът „Групама Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита
същия и за недопустим, поради липса на пасивна материалноправна и процесуална
легитимация по делото. „Групама Животозстраховане“ ЕАД не било надлежен
ответник по делото. Съгласно условията на чл. 4 от Групов договор за застраховка
„Кредитна защита“, сключен между „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД, от друга страна,
„Групама Застраховане“ ЕАД било застраховател по рисковете Смърт и Пълна трайна
неработоспособност вследствие на злополука на лица от 65 до 74-годишна възраст и
по рисковете Нежелана безработица и Временна неработоспособност. Към датата на
смъртта, кредитополучателят Й.Ц. бил на възраст 65 г., поради което съгласно чл.4 от
Групов договор, както и Сертификат за Застраховане и съгласие за присъединяване,
застраховката се считала сключена само за рисковете в резултат на злополука по т.1 и
т.2 от Съгласието. Текстът на последното определял размера на застрахователната
премия, като застраховател при лица на възраст 65+ било „Групама Застраховане“
ЕАД, а покрит риск бил само смърт в резултат на злополука. В процесния случай не
била уговорена солидарност, по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД между двата
застрахователя по процесната полица, поради което предявеният срещу „Групама
Животозастраховане“ иск се явявал процесуално недопустим. Съгласно Съобщение от
06.02.2023 г. смъртта на Й.Ц. настъпила в резултат на „сърдечно съдова и дихателна
3
недостатъчност, карцином на дебелото черво, неинсулинозависим захарен диабет,
хронична бъбречна недостатъчност“. В т.11 от същия документ било отбелязано, че
смъртта е настъпила от заболяване. Съгласно Общите условия по застраховка
„Кредитна Защита“, раздел III, Застрахователни пакети. Покрити рискове. Изключени
рискове, т.10: Застраховани кредитополучатели, които навършват 65 години в срока на
индивидуалното им застрахователно покритие или нови такива на възраст между 65 и
74 навършени години към началото на застрахователното покритие, са застраховани за
покритията на пакет „65+“, където т.9.3 покритите рискове по „Пакет 65+“ били: Смърт
в резултат на застрахователно събитие /злополука/, Пълна трайна неработоспособност
не по-малка от 70 % в резултат на застрахователно събитие /злополука/. На 28.09.2022
г. Й.Ц. навършил 65 години, поради което и застраховка „Кредитна защита“, „Пакет
65+“, не осигурявала покритие за риска смърт, настъпила в резултат на заболяване,
каквато без съмнение била причината за смъртта на наследодателя на ищцата. От
представеното съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка „Кредитна защита“ от 10.08.2022 г. било видно, че Й.Ц.
сам е дал съгласие да бъде застрахован за покритите рискове по застрахователен пакет
„65+“ и изрично е декларирал, че е получил, запознал се е и приема общите условия на
застраховката, поради което настоящата исковата претенция се явявала изцяло
неоснователна. Сключената застраховка била доброволна и преди сключването й
кандидатът за застраховане бил свободен сам да прецени дали условията го
удовлетворяват и дали желае да сключи застраховката при тези условия, в това число
размер на застрахователната премия, периода на покритие, покритите и изключените
рискове. Подписвайки, че приема Общите условия, застрахованото лице ставало
обвързано от действието на уговорените между страните срокове,
покритите/изключени рискове, права и задължения по застрахователното
правоотношение. Ответникът счита за неоснователни възраженията за
неравноправност на клаузите на настоящия застрахователен договор. Твърди, че
починалият е бил абсолютно наясно какво е покритието, което му е осигурено, като е
подписал договора именно защото е търсел защита по покритите рискове и съзнавайки
в какви ситуации е налице изключен риск. Отделните елементи в клаузата били
смислено свързани помежду си и всеки един се схващал в смисъла, който произтича от
целия договор и с оглед целта на доброволно сключения договор. Уговорената в
общите условия разпоредба съответствала и не била в противоречие с КЗ. Същата
определяла точно, ясно и недвусмислено покрития риск и не се налагало да бъде
допълнително тълкувана от застрахованите лица, а в случай, че застрахованото лице не
е съгласно с Общите условия, за него не съществувало задължение да приеме тези
условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема.
Евентуално, ответникът прави възражение за прихващане задължението на
застрахователя с дължимите неплатени суми за премии по застрахователния договор,
4
дължими като плащания от застрахования до края на периода на застрахователния
договор, като условие за извършване на застрахователно плащане. На самостоятелно
основание ответното дружество твърди, че искът е неоснователен, доколкото ищцата
не притежавала материално-правна легитимация. Материалното право да се
претендира плащане на остатъка по кредита принадлежало единствено на „Банка ДСК“
ЕАД. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените в хода
на производството разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за наследници, ищцата е съпруга и
наследник по закон на Й.Д.Ц., починал на 07.02.2023 г. Причина за смъртта, съгласно
изготвеното Съобщение за смърт, е заболяване – сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, карцином на дебелото черво, неинсулинозависим захарен диабет и
хронична бъбречна недостатъчност.
Приживе съпругът й сключва с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо
потребление от 10.08.2022 г., с който му е отпуснат кредит в размер на 15 000 лв., със
срок на издължаване 120 месеца.
Съгласно приложения погасителен план, в месечната вноска е включена и
застраховка от 11,43 лв. или за целия период на издължаване застрахователните вноски
са в общ размер 1371.60 лв.
Също на 10.08.2022 г. Й.Ц. подписва и Съгласие за присъединяване към групата
на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“. С този
документ кандидатът за застраховане заявява желанието си да бъде включен в групата
на застрахованите лица по групова застраховка „Кредитна защита“ със застрахователи
„Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ и застраховащ „Банка
ДСК“ АД, във връзка с искането на Й.Ц. за кредит. Един от покритите рискове в
„Пълен“ пакет и пакет „65“ е смърт в резултат на злополука или заболяване,
настъпили със застрахования през срока на инивидуалното застрахователно покритие,
като застрахователната сума е равна на остатъка по кредита към датата на смъртта. В
т.5 от Съгласието е посочено, че от падежа, следващ навършването на 65 години от
застрахованото лице, същото се счита за застраховано само за риска смърт в резултат
на злополука.
Представеният Сертификат № D0005536060220810 на застраховано лице по
Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита" също съдържа като
покрит риск „Смърт в резултат на злополука или заболяване“, както и ограничението,
че след навършване на 65 години на застрахованото лице, същото се счита
застраховано само за риска смърт в резултат на злополука. Като застраховащ е
посочена „Банка ДСК“, а „застрахован“ е физическо лице, сключило договор за кредит
5
със застрахования.
На 10.08.2022 г. Й.Ц. като наредител е подписал и Нареждане за периодични
вътрешнобанкови преводи с бъдеща дата на изпълнение с получател „Групама
застраховане“ ЕАД, за суми от 11,43 лв. с основание Застраховка Кредитна защита.
На 23.02.2023 г. ищцата подава Уведомление за застрахователно събитие по
застраховка „Кредитна защита“ до „Групама Животозастраховане“ ЕАД.
Такова уведомление до „Групама Застраховане“ ЕАД е отпавено и от „Банка
ДСК“ с информация, че застрахователното обезщетение е в размер на 14 634.23 лв.
С писмо от 02.03.2023 г. ответното дружество уведомява наследниците на Й.Ц.,
както и „Банка ДСК“ АД, че застраховка „Кредитна защита“, Пакет „65+“ не
осигурява покритие за риска смърт вследствие на заболяване и дружеството няма
основание за извършване на застрахователно плащане.
По делото са приети заключенията по назначените основна и допълнителна
съдебно-икономически експертизи, съгласно които по процесния договор за кредит
към 06.02.2023 г. остатъчният дълг е в общ размер 14 634.23 лв., от които 14 550.44 лв.
главница и 83.79 лв. лихва. След посочената дата до 19.03.2025 г. са направени
погасявания на задължения по кредита в общ размер 4850.86 лв., въз основа на които
дължимата главница възлиза на 11 713.66 лв. и 27.91 лв. лихва. От сключване на
договора за кредит до навършване на 65 години на Й.Ц. са платени застрахователни
премии към „Групама Животозастраховане“ ЕАД в размер на 17.28 лв. и към „Групама
Застраховане“ ЕАД – 3.00 лв. След това, от 29.09.2022 г. до 07.02.2023 г. са платени
5.00 лв. застрахователни премии към „Групама Застраховане“ ЕАД и 54.64 лв.
застрахователни премии към „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Последната платена
премия към ответното дружество е от 07.10.2022 г. След посочената дата премии на
това дружество не са изплащани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни страна:
Съгласно нормата на чл. 382, ал. 3 от КЗ, в случай на смърт на длъжник –
застраховано лице по застрахователен договор, по повод негово неимуществено благо
съгласно ал.1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин
всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както
и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен
правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
Съобразно ал. 1 на същата разпоредба, при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят отговаря пред кредитора до
6
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница,
лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. По
повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има
всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението. Съобразно сега действащият КЗ, е регламентирано
субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено
от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а
банката, е страна по сключен договор за застраховка, като обезпечение на породените
по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично
по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна –
застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т.е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание, за заплащане на
застрахователно обезщетение, при настъпване на покрит застрахователен риск, по
сключен договор за застраховка, с предмет негови неимуществени блага, чийто размер
възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит. С тази
разпоредба се защитава интереса на наследниците /и съдлъжниците/ на застрахования
кредитополучател, при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда
изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/ - чл. 382, ал. 3 КЗ.
По делото са безспорно установени наличието на валидни правоотношения - въз
основа на сключването на договор за кредит за текущо потребление, както и въз
основа на сключването на валиден договор за застраховка, по които договори страна -
кредитополучател, съответно застрахован - е наследодателят на ищцата – Й.Д.Ц., поч.
На 06.02.2023 г. Безспорен е по делото и фактът, че конституираният от съда като
съищец – „Банка ДСК“ АД, има качеството на трето ползващо се лице по договора за
застраховка.
Както беше посочено по-горе, Й.Ц. е приел да бъде включен в договора за
групова застраховка "Кредитна защита", сключен между "БАНКА ДСК" АД,
"ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и "ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
при условията на „Пълен“ пакет и пакет "65+".
Видно от приложения Сертификат на застраховано лице и Съгласие за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка
"Кредитна защита", всеки от горните два пакета покрива различни застрахователни
рискове, като до 65-годишна възраст са покрити рисковете смърт и пълна трайна
неработоспособност в резултат на злополука или заболяване, а след навършване на
тази възраст от застрахования, пакет "65+" покрива застрахователните рискове смърт
или пълна трайна неработоспособност на получателя, настъпили в резултат само на
7
злополука. Този пакет се различава от първия, който покрива тези застрахователни
рискове и в случаите, когато те са настъпили в резултат на заболяване. Точка 5 от
двата документа предвижда, че от падежа, следващ навършването на 65 години от
застрахованото лице, същото се счита за застраховано за рисковете смърт и пълна
трайна неработоспособност само в резултат на злополука. При това положение, от
сключване на договора за кредит до 28.09.2022 г. наследодателят на ищцата е бил
застрахован за рисковете смърт или пълна трайна неработспособност, настъпили по
време на действие на застрахователния договор в резултат на заболяване и злополука,
а след тази дата – само за рисковете смърт и неработоспособност в резултат на
злополука.
По делото е установено, че смъртта на Й.Ц. е настъпила на 06.02.2023 г., но в
резултат на заболяване. Поради това не е налице покрит от застрахователя по
сключената между него и "БАНКА ДСК" АД групова застраховка застрахователен
риск. За разлика от заболяването, злополуката е внезапно настъпило увреждане на
здравето в резултат на външни фактори, каквото в случая не е налице. Поради тази
причина и застрахователят не е дължал изплащане на застрахователно обезщетение на
"БАНКА ДСК" АД поради смъртта на наследодателя на ищцата.
За да откаже изплащане на застрахователната сума, застрахователят се е позовал
именно на липсата на настъпил застрахователен риск, а не на настъпил такъв, но
поради обстоятелства, изключващи отговорността му.
Съдът не споделя виждането на пълномощника на ищцата, че към момента на
смъртта на кредитополучателя Й.Ц. е действал първоначалния договор „Кредитна
защита“, включващи и риска смърт от заболяване, тъй като след навършване на 65-
годишната му възраст не е сключен нов договор за застраховка между него и
застрахователя. Такъв не е необходим, след като още към датата на присъединяването
на кредотополучателя към груповата застраховка са предвидени кои застрахователни
рискове са покрити до и след навършването му на 65 години в периода на действие на
застрахователния договор.
Спори се също между страните и дали така предвидената разпоредба в ОУ, в
груповия договор за застраховка и тази в точка 5 от подписаните от кредитополучателя
Сертификат на застраховано лице и Съгласие за присъединяване към групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка "Кредитна защита", са
неравноправни, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Според този текст, неравноправна клауза
в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния
случай съдът не намира, че поради несключването на нов застрахователен договор
след 28.09.2022 г. може да се направи извод за наличие на неравноправност по смисъла
8
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Не е налице и възможност за застрахователя да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, тъй като установяването на смъртта на
лицето вследствие заболяване не е поставено в зависимост от едноличната преценка на
застрахователното дружество. С подписването на документа-съгласие за
присъдениняване на груповата застраховка, застрахованият изрично декларира, че е
получил, прочел, разбрал и приема същия, както и Общите условия за застраховка
„Кредитна защита“, и информационния документ за застрахователния продукт, че е
информиран и приема при навършване на 65 години да бъде застрахован само за
рисковете по т.1 и т.2 от „Покрити рискове“ /т.е. смърт и пълна трайна
неработоспособност/ само от злополука.
При това положение, по делото не се установява втората предпоставка, която
следва да бъде налице, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователното
дружество – настъпване на покрит застрахователен риск, поради което и предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се обсъди възражението в отговора на
исковата молба за недопустимост на исковата претенция, поради липса на пасивна
материалноправна и процесуална легитимация на ответника „Групама
Животозастраховане“.
От документите, връчени на ищеца, по повод процесното застрахователно
правоотношение, по никакъв начин не може да се направи извод, че до навършване на
65-годишна възраст от застрахования застраховател по него е ответникът, а след това –
%Групама Застраховане“ ЕАД. Такова разграничение очевидно не прави и съищецът
„Банка ДСК“. Съгласието за присъединяване към групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка "Кредитна защита" съдържа текст, който е твърде
неясен, за да бъде разбран по посочения от ответника начин. Според него,
„застрахованият заплаща данък в размер на 2 % по рисковете, предоставени от
„Групама Застраховане“ ЕАД, т.е. включените в т.3, 4 и 5 в секцията „Покрити
рискове“. До навършване на 65 години, заедно с премията, застрахованият заплаща
такса за обезпечителен фонд по рисковете, предоставени от „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, т.е. включените в т.1 и т.2 в секцията „Покрити рискове“.
Такова разграничение на застрахователите се съдържа единсвено в чл.4.
/Участие на застрахователите по покрити рискове/ от груповия договор за застраховка
„Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ и двамата застрахователи.
Освен това, както беше посочено в обстоятелствената част на съдебния акт, в
деня на сключване на договора за кредит наследодателят на ищцата е подписал
Нареждане за периодични преводи в полза само на „Групама Застраховане“ ЕАД.
Изготвеното експертно заключение също установява, че застрахователни
премии от сметката на Й.Ц. след навършване на 65-та му годишна възраст са
9
постъпвали в полза на двете застрахователни дружества. Т.е. в деня на падежа на
съответната погасителна вноска банката е тази, която разпределя дължимите по
погасителния план суми в своя полза и в полза на застрахователите. При настъпване
смъртта на застрахования, на ищцата е дадена бланка за уведомление за
застрахователно събитие, адресирано именно до „Групама Животозастраховане“ ЕАД.
Освен всичко изложено, преди завеждане на на стоящото дело ответното дружество
отказва изплащане на застрахователно обезщетение не защото няма качеството
„застраховател“ по застрахователното правоотношение по посочения сертификат, а на
съвсем друго основание.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е установено наличие на задължение
на "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за заплащане на застрахователно
обезщетение на "БАНКА ДСК" АД по силата на чл. 382, ал. 1 от КЗ въз основа на
груповата застраховка "Кредитна защита". Липсата на такова задължение прави така
предявения иск по чл. 382 от КЗ, във вр. с чл. 134 от ЗЗД неоснователен.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва
да заплати на ответника направените деловодни разноски в общ размер 450 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Ц., с ЕГН **********, от гр.Р., против
"Групама Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул."Цариградско шосе" 47А, бл.В, ет. 3, иск с правно
основание чл.134 ЗЗД във вр.с чл.382, ал.3 от КЗ, за заплащане на „Банка ДСК" ЕАД
на сумата 21 869,93 лева, дължима във връзка с настъпило застрахователно събитие по
Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита" /Сертификат №
D0005536060220810 /, сключен между „Банка ДСК" ЕАД като застраховащ и ,,Групама
Животозастраховане" ЕАД като застраховател, а именно: смъртта на Й.Д.Ц. -
кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2022 г.,
сключен с „Банка ДСК" ЕАД, включен в груповата застраховка.
ОСЪЖДА М. Т. Ц., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Лозен планина“ 4, вх.2, ет.4,
ап.9, да заплати на "Групама Животозастраховане“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *********,
450 лв. деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
10
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11