Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен против Решение № 64/29.03.2024 г. по АНД № 20232330201207/2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е отменено изцяло Наказателно постановление № 20-2300420 от 22.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, с което на „Б.“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и е предупреден, че при извършване на да друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения съдебен акт. Решението намира за незаконосъобразно и немотивирано. Счита, че е необоснована констатацията на Районен съд Ямбол, че нарушението на чл. 63, ал. 2, т.е. допускането на лице до работа преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, представлява маловажен случай, което е в разрез с материалния закон и установената съдебна практика. Иска отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен се представлява от старши юрисконсулт А. Г., който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Акцентува на посочена от него съдебна практика, както и на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Ответникът по касация - „Б.“ ЕООД, [населено място], чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Р. Я., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при правилна преценка на доказателствата и в съответствие с относимите към казуса правни норми. Иска съдът да потвърди оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно, респ. да отхвърли жалбата като неоснователна. Не е заявена претенция за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на ЯРС за правилно и законосъобразно. Сочи, че предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието, законосъобразно е отменено НП.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Решение № 64/29.03.2024 г. по АНД № 20232330201207/2023 г. на Районен съд – Ямбол е отменено изцяло Наказателно постановление № 20-2300420 от 22.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, с което на „Б.“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и предупреден, че при извършване на да друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен са възложени и разноските по делото.

За да постанови своя съдебен акт, въззивната инстанция, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, е приела за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2023 г. от 11.00 часа до 11.30 часа е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Б.” ЕООД с обект на контрол автоморга, намираща се в област Ямбол, общ.Ямбол, [населено място], обходен път „изток“, местност „Маслака“, в присъствието на контролни органи от РИОСВ, НАП, МВР и др. По време на проверката на място служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, установили че лицето Г. И. Г., предоставя работна сила в обекта като касиер-кантарджия. Предоставена й била декларация от служителите на ДИТ, в която Г. записала, че работи в Б. ООД от 25.07.2023 г. на длъжност касиер с работно време от 09.00 до 17.30 ч. При преглед на представените от работодателя документи се установява, че Г. И. Г. е сключила трудов договор с фирмата на жалбоподателя на 23.10.23г., като е постъпила на работа на 24.10.2023 г., но не е получила копие от заверено уведомление. Въз основа на констатациите от проверката на „Б.“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение на 30.01.2024 г. за допуснато нарушение на чл.63, ал.2 от КТ в присъствието на В. С. П., в качеството й на пълномощник. Така съставения акт е връчен на пълномощника на същата дата. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя по пощата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, ЯРС намира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Счита, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно. Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП, сочи, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същата разпоредба. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката работника Г. И. Г. е изпълнявала трудови функции в „Б.“ ЕООД, без на същата да е било връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В приложения по делото трудов договор е посочено, че екземпляр от трудовия договор и длъжностна характеристика са връчени на работника в деня на проверката, като час не е отбелязан. В договора не е отбелязано също и че на работника е връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Това няма и как да е било сторено, тъй като проверката е извършена на 24.10.2023 г. преди обяд, а уведомлението за сключения с работника трудов договор е прието в ТД на НАП в 15:37:04 ч. същия ден. При това положение ЯРС приел за безспорно установено, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал до работа работник, без да му е предоставил най-малко единият от изискуемите в чл.62, ал.3 от КТ документи, с което безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. ЯРС е изложил извод, че констатираното деяние, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, безспорно представлява маловажен случай и административнонаказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Трудовият договор с работника е сключен и му е връчен на следващия ден, когато е постъпил и на работа, като в същия ден работодателят е подал и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Вярно е, че с действията си жалбоподателят формално е нарушил законовите разпоредби на КТ, но обществената опасност на допуснатото от него нарушение е явно незначителна и АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

ЯРС счита, че според чл.415в от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ. Но намира, че това не е пречка да бъде извършена преценка за неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е неправилно.

ЯАС не споделя изложените правни изводи, че при безспорна доказаност на извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки, че чл. 415в от КТ изцяло изключва приложението на маловажност. Според разпоредбата на чл. 415в ал. 2 „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“

Следователно категорично няма условия за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото приложение намира специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Както се посочи, според изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, не са маловажни и нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ, т. е. чрез квалифициране на нарушението като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ се изключва възможността случаят да бъде третиран като маловажен. От друга страна в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК се приема, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, т. е. изключена е възможността на нарушителя въобще да не бъде наложено административно наказание като му бъде отправено само писмено предупреждение.

По изложените съображения въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено, с оглед на това, че е безспорно доказано извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, както правилно е приел в мотивите си ЯРС, съображенията за което ЯАС споделя.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото разглеждане на делото, както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при предходното разглеждане на делото, чийто размер съдът, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, определя в минимума от 80 лева, или общо 160лева, т. е. в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 64/29.03.2024 г. по АНД № 20232330201207/2023 г. на Районен съд - Ямбол и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-2300420 от 22.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Сливен .

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, [населено място] представлявано от управителя Г. Х. М., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище в [населено място], [улица], сумата от 160 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.