Д
О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И
Е
№ , гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на
девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
Разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10700 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Настоящото
произнасяне е по молба с вх. № 314565/ 07.05.2021 г., подадена от ищците А.И.К.,
с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния им
представител, за допълване на постановеното по делото решение № 261799/
17.03.2021 г., като съдът и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, да признаете за установена спрямо ответника нищожността на
договорните клаузи на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит
№ HL 40522 от 27.06.2008 г., тъй като същите съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на ЗЗП;
2.
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да признаете
за установена спрямо ответника нищожността на договорната клауза на чл. 2, ал.
3, пара. 1 /в частта, регламентираща начина на определяне на размера на
левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по процесния
договор за кредит/ от Договор за банков кредит № HL 72764 от 14.08.2015 г., тъй
като същата съставлява неравноправна клаузи по смисъла на ЗЗП;
3. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да признаете за установена спрямо ответника
нищожността на договорната клауза на чл. 2, ал. 3, пар. 2 /в частта,
регламентираща начина на определяне на размера на левовата равностойност на
задълженията в швейцарски франкове по процесния договор за кредит/ от Договор
за банков кредит № HL 72764 от 14.08.2015 г., тъй като същата съставлява
неравноправна клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съобразно
изложените в молбата твърдения, съдът е пропуснал да се произнесе по тези
искове както в мотивната, така и в резолютивната част на решението, предвид
което настоява съдебният акт да бъде допълнен по реда на чл. 250 от ГПК, като
съдът се произнесе по така заявените искове.
По
реда на чл. 250 ал. 2 от ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
основателността на заявените претенции. Посочил е, че съдът се е произнесъл по
иска за установяване на частичната недействителност на клаузата на чл. 2 ал. 3
§ 1 от втория договор, като съдът е допуснал фактическа грешка в решението,
посочвайки първия, вместо втория договор.
Молбата
по чл. 250 от ГПК е процесуално допустима, а по същество, съдът намира, че е
частично основателна.
1.
По иска за
признаване на установено в отношенията между страните, че договорните клаузи на
чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от сключения между тях договор за потребителски кредит №
HL 40522/ 27.06.2008 г.
Съобразно
клаузата на чл. 23 от сключения между страните договор за потребителски кредит
от 27.06.2008 г., кредитополучателят – ищец декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава
на швейцарския франк към български лев/ евро, както и превалутирането по чл. 21
от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6 ал. 2,
повишаване размера на погасителните месечни вноски по кредита, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повешаване, като е съгласен
да поеме всички вреди и пропуснати ползи от промяната на валутните курсове. Ал.
2 на чл. 23 съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат изцяло и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6 ал.
2 и чл. 21 – чл. 23 от договора и се съгласява с настъпването им.
Ищците
поддържат твърденията си, че клаузите на сключения между страните договор за
потребителски кредит са нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като ищците
притежават качеството на потребители, а с оглед задължението на икономически по
– силната страна да представи цялата възможна информация относно банковата
сделка, то тези клаузи са неравноправни като увреждащи потребителите, тъй като
прехвърлят върху тях валутния риск от промяната в курса.
По
така релевираното основание за недействителност на клаузите относно поемане от
кредитополучателя на риска от повишението на валутния курс на швейцарския франк,
съдът го намира за неоснователно, доколкото клаузата е индивидуално договорена.
В показанията си св. К. е потвърдил, че родителите му за сключили именно
договор за банков кредит в швейцарски франкове с ясното съзнание, че в тази
валута лихвеният процент на възнаградителната лихва е значително по – нисък от
този за другите валути.
Освен
това настоящият съдебен състав намира, че към момента на сключване на договора
Законът за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., не е бил приет и не е регулирал отношенията между страните. Вън
от горното и с оглед цената на договора, равностойността на 180 000 евро, то
разпоредбите му биха били неприложими.
Следователно
сочените от ищците клаузи на договора следва да бъдат преценени в светлината на
чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Ищците
твърдят, че банката е нарушила изискването за добросъвестност, като не е
предоставила цялостната информация относно възможността валутата, в която
договорът за кредит е сключен, да промени разменния си курс спрямо лева и евро,
така че ищците да биха могли да предвидят икономическия риск от промяната в
курса и, съответно рискът е носен единствено от тях.
Към
момента на подписване на договора за потребителски кредит е действала
Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, в сила от
11.06.2008 г. Независимо, че процесният договор не попада в обхвата на
директивата с оглед разпоредбата на чл. 2 б. В от същата, то ratione materiae
следва да се допусне прилагането на разпоредбите на директивата и по отношение
на договори за кредит, които не попадат в нейното приложно поле /в този смисъл
Решение на СЕС (четвърти състав) от 12 юли 2012 година по дело С – 602/10, след
като е сключена от физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на
чл. 15 от Конвенцията от Лугано.
За
да се прецени дали клаузата в процесния договор, касаещ поемането на валутния
риск от страна на кредитополучателя от повишаване на валутния курс на
швейцарския франк спрямо валутите български лев и евро е неравноправна,
настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази същата в светлината на
установената от СЕС съдебна практика. При преценката на ясния и разбираем
характер на договорите клаузи трябва да се отчитат всички обстоятелства по
конкретния случай, и по-специално предоставената на потребителя информация към
момента на сключването на договора, както освен чисто формалния и езиков аспект,
трябва да се има предвид точната оценка на икономическите последици от
посочените клаузи и връзките които могат да съществуват между тях /вж.
заключение на генералния адвокат N. WAHL, представено на 12 февруари 2014
година по Дело C‑26/13 на СЕС/.
Клаузата
на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит № HL 40522 от
27.06.2008 г., е писмена, изрична и носеща подписите на всички страни по
договора, следователно е индивидуално договорена. Твърденията на ищеца за липса
на ясен и разбираем език, формулиран от банката – кредитор по отношение тази
клауза, касаят предоставянето на преддоговорна информация, която въз основа на
движението на курса на швейцарския франк ищците да биха могли да установят
последващия му тренд. Фактът, че кредитополучателите изрично са се съгласили да
сключат договора в швейцарски франкове, е установен и въз основа на показанията
на св. К., че валутата е избрана поради по – ниската лихва на задълженията в
нея и следователно носят риска и от промяна на валутния курс по правилото
комуто ползите, нему и рискът.
Изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това
посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитополучателят
носи отговорност от изменението на валутния курс, включително и повишаването
му, което би довело до повишаване размера на месечните вноски по кредита, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в
смисъл, че среден
потребител, относително осведомен и
в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи
възможното поскъпване или
обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е
бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от
подобна клауза върху финансовите му задължения – в този смисъл изрично Решение
на СЕС (втори състав) от 20 септември
2017 година по дело С – 186/ 16.
От
показанията на св. К. се установява, че родителите му, ищци в процеса,
изпълняват качествата на среден потребител, относително осведомени и в разумни
граници наблюдателни и съобразителни, следователно са могли в рамките на
нормалната човешка логика да предположат, че валутата, в която договарят
кредитното си задължение, може да претърпи промяна в курса както в насока
понижение, така и в обратната посока, имайки предвид дългия срок на договора. В
тази връзка съдът намира, че банката – ответник е изпълнила критериите за
добросъвестност и не е имала задължение да дава информация относно движението
на курса на швейцарския франк, тъй като в заключението си вещото лице е
посочило, че от една страна, прогноза в движението на валутния курс е почти
невъзможна поради липсата на сигурност в сбъдването и, а от друга, въпросното
повишение на курса на швейцарския франк се дължи не на тренда на самата валута,
а на решение на Швейцарската централна банка, което е уникално, внезапно и не
подлежи на прогноза, съответно обективно е невъзможно банката – ответник да
бъде задължена сама да предвиди вземането на такова решение и свързаната с него
промяна на валутния курс на швейцарския франк, за да би била отговорна за
предоставянето на тази информация на кредитополучателите.
При
така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че така предявената претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
2.
3. По иска за
признаване на установено в отношенията между страните, че договорните клаузи на
чл. 2 ал. 3 § 1 и § 2 от сключения между тях договор за потребителски кредит №
HL 72764/ 14.08.2015 г., в частта относно начина на определяне размера на левовата
равностойност на задълженията в швейцарски франкове, са нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД :
Съобразно изложените в исковата молба
твърдения относно нищожност на договорната клауза по първия договор за потребителски
кредит относно договарянето на същия в швейцарски франкове, ищците твърдят, че
клаузите на втория договор, касаещи погасяването на задълженията в първия
договор за нищожни.
С оглед решението на съда, в което
приема, че клаузите на сключения между страните договор за потребителски кредит
№ HL 40522 от 27.06.2008 г. не са нищожни нито на основание чл. 26 ал. 2 пр. 5
от ЗЗД, нито на основание чл. 143 от ЗЗП, то този иск е неоснователен. Съгласно
чл. 1 ал. 1 от договора от 27.06.20028 г., банката – ответник се задължила да
отпусне на ищците банков кредит в швейцарски франкове, съответно ал. 2 на чл. 6
е предвиждала, че погасяването на кредита става във валутата, в която е
разрешен и усвоен, а именно швейцарски франкове, като в случаите, че по
сметките на ищеца К. има друга валута, сумите се изтеглят от банката за
погасяване на кредита след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лев/ евро. След
като задължението по първия договор е в швейцарски франкове, то сумите по
втория кредит от 14.08.2015 г. са използвани за рефинансиране именно на
задълженията по първия кредит, следователно искът е неоснователен.
Предвид
изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА
решение № 261799/ 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10700/ 2018 г. по
описа на СГС, I
– 28 състав, като:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния им представител, против „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********, иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че договорните клаузи на чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от сключения
между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове, са нищожни като симулативни и
като неравноправни за ищците като потребители.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния им представител, против „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********, иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че договорните клаузи на чл. 2 ал. 3 § 1 и § 2 от сключения
между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частта
относно начина на определяне размера на левовата равностойност на задълженията
в швейцарски франкове, са нищожни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: