РЕШЕНИЕ
№ 13304
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110101997 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявена е искова молба вх. №7122/14.01.2022г., подадена от И. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, чрез адв. Ч., за признаване за установено по отношение на
ответника „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.АДРЕС, че
ищеца не му дължи сумата от 4822,88 лв., представляваща начислена сума за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2018г., за имот, находящ се в гр.
АДРЕС, абонатен №006636 (стар), договорна сметка №002100252232/инсталация
№**********, както и сумата от 2515,60 лв., представляваща лихва за периода 01.05.2015 г.
до 30.11.2018г. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в ответното дружество, И.Т.П, в качесвтото си на
наследодател на ищеца, се води, като титуляр на партида с абонатен №006636 (стар),
договорна сметка №002100252232/инсталация №**********, за имот с адрес: гр. АДРЕС, за
което са му начислени дължими суми в общ размер на 7338,48 лв. (главница- 4822,88 лв. и
лихви - 2515,60 лв.) за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период от
01.05.2015 г. до 30.11.2018 г. Излага съображения, че претендираните от ответника суми са
недължими, поради настъпила погасителна давност на задължението.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Същият признава
частично иска за недължимост на сумите, като погасени по давност за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г.
Оспорва иска за недължимост на сумите за периода 01.05.2018г. до 30.11.0218г., като
излага и съображения за недопустимост, поради подадено по реда на чл. 417 ГПК заявление
за издаване на заповед за изпълнение, за което е образувано гр.д. №7678/2022г. по описа на
СРС. Оспорва иска за недължимост на сумите за периода 01.05.2018г. до 30.11.0218г., като
излага подробни съображения за неоснователност.
1
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно удостоверение за наследници на И.Т.П, последният е починал на
19.08.2005г., като ищцата е негов единствен законен наследник.
Предствени са писмо на „ФИРМА“ ЕАД относно задълженията на И.Т.П по
договорна сметка №002100252232 за периода от 12.2007г. до 10.2021г, съобщение към
фактура № **********/31.05.2018г., съобщение към фактура № **********/30.09.2018г.,
съобщение към фактура № **********/31.10.2018г., съобщение към фактура №
**********/28.02.2019г.
От изисканите служебно заверени переписи по гр.д. №7678/2022г. на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК от 15.02.2022г., в полза на „ФИРМА“ ЕАД
на 25.03.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№8475/25.03.2022г. за суми за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния
имот, находящ се в гр. АДРЕС, абонатен №006636 (стар), за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., като видно от писмо изх.№67546/28.10.2022г. заповедта не е влязла в сила,
поради постъпило възражение.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена топлинна
енергия. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск, доколкото
настоящата искова молба е предявена преди образуване на заповедното производство по
ч.гр.д. гр.д. №7678/2022г. на СРС. В случая недопустим би бил установителния или
осъдителния иск на кредитора за периода 01.05.2018 г. - 30.11.2018г., предявен в условията
на чл. 422 ГПК, в какъвто см. е трайно установена съдебна практика. /В този см. Решение №
76/7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 154/27.02.2014 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 769/2014 г., IV г. о., ГК./, но не и настоящата искова претенция.
Не се спори между страните, че в процесния период ответникът е доставил за
абонатен № 006636 топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията за процесния период, които не са платени. Не се спори и че ищеца е
собственик на процесния топлофициран имот, като наследник на И.Т.П.
Ответника с отговора на исковата молба признава частично исковете за недължимост
на сумите, като погасени по давност за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., което
признание съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е
свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда.
С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира исковете за основателни и следва да бъдат уважени до размера от 4616,36 лв.
главница за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018г. и 2449,99 лв. лихва за периода 01.05.2015
г. до 30.04.2018г., като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
В останалата част съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
По отношение на характера на вземанията за топлинна енргия и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /чл.33, ал.1/ на
„ФИРМА“ ЕАД, който са публикувани на интернет страницата на ответника и са
общодостъпни, предвиждат срок за заплащане на дължимите суми, а именно 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това за задължение в
посочения срок, е установена санкция – обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия - чл.33, ал.5 от ОУ.
Исковата молба е подадена на 14.01.2022 г. С оглед на това и на предвидените в ОУ
срокове за плащане, а именно 45-дни срок след изтичане на периода, за който се отнасят
/чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с подаване на иска на 14.01.2022 г., ищецът е прекъснал
2
течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови вземания за преди
м.10.2021 г., тъй като дължимата за м. 10.2021 г. сума е със срок за плащане до 15.12.2021 г.
Доколкото обаче в чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено изготвяне на изравнителни сметки след
края на отоплителния сезон и издаване на обща фактура, то крайно дължимата за този
отоплителен сезон сума се определя с издаване на общата фактура, която видно от
представената от ищеца справка е фактура с №*********/07.2019г. С последната е
фактурирано потребеното количество топлинна енергия за отчетния период през съответния
отоплителен сезон, в случая от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Към датата на подаване на
исковата молба падежът на задължението по фактура №*********/07.2019г. не е настъпил,
поради което и задължението по нея не е погасено по давност.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен за
разликата над сумата от 4616,36 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018г.
Предвид своя акцесорен характер, искът за заплащане на обезщетение за забава за
периода за разликата над сумата от 2449,99 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018г.,
също се явява неоснователен в тази част и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От
събраните по делото доказателства не се установи ответника да предприел действия, чрез
снабдяване с изпълнителен титул, за събиране на вземането си за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018г.. Кредитора има право да иска плащане по всяко време, без да се съобразява с
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, като тези негови действия, чрез
изпращане на извънсъдебна покана или съобщения до длъжника да плати, дори със заплаха
да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност на кредитора за разноски при признание на иска /В този
см. Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
Б. Белазелков, Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК,
докладчик Д. Димитров, Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г.,
IV г. о., ГК, докладчик Ст. Сотиров/.
Предвид гореизложеното, искането на ищеца за присъждане на разноски, следва да
бъде оставено без уважение.
Съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР,
със седалище и адрес на управление гр.АДРЕС, че И. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, не му дължи сумата от 4616,36 лева, представляваща начислена сума за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за имот, находящ се в гр.
АДРЕС, абонатен №006636 (стар), договорна сметка №002100252232/инсталация
№********** и сумата от 2449,99 лева, представляваща лихва за периода от 01.05.2015 г.
до 30.04.2018 г., поради погасяване на задължението по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4822,88 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018г. и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2515,60 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.11.2018г.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.АДРЕС, сумата от 100,00 лв.
/сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците И. И. Г., да бъде осъден
ответника „ФИРМА“ ЕАД, да и заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 7678/2022г. по описа на СРС, 64 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4