Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
IV-177 Година 2019, 30 декември гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети
декември година
две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1418 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Г.К.Г. ***,
действаща като майка и законен представител на малолетната Т. Д. А., родена на ***
г. против решение № 1635 от 26.06.2019 г., постановено по гр.д.5907/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен искът на Т. Д.
А., действаща чрез своята майка и законен представител - Г.К.Г., предявен
против Д.А.А., за изменение размера на месечната издръжка, определена с решение
по гр.д.1465/2017 г. на БРС и дължима от ответника, посредством увеличението й
от 150 лв. на 200 лв. Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че са необосновани
изводите на съда, че по делото липсват доказателства, че нуждите на детето са
се увеличили. Твърди се, че от момента на определяне на първоначалния размер на
издръжката – 31.03.2017 г. до настоящия момент са изминали 2 години и това
представлява изменение на обстоятелствата на присъдената първоначално издръжка.
Сочи се, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че едно изменение на
издръжката на детето би било непосилно за бащата. Изложени са твърдения че
бащата реализира доходи и има добри финансови възможности, които биха му
позволили да изплаща искания размер на издръжката. Твърди се, че след
предявяване на иска, са настъпило изменение на обстоятелствата, тъй като Г.К.Г., майката на детето Т. , е родила второ дете, към което също
има задължение за издръжка. Претендира се отмяна на решението на БРС в
обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се уважава в пълен
размер. С допълнителна молба (вх.№ 34985/09.08.2019 г. на БРС), въззивницата е
заявила, че е установила ново обстоятелство, а именно – че бащата на детето
работи при ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 на КЧСИ, при който извършва дейност
по връчване на призовки и съобщения за кантората. Ангажирани са нови доказателства.
Въззиваемият Д.А.А., представляван
от процесуалния му представител адв.Пламен Генов от АК Бургас, е оспорил въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. Твърди се, че
са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е
доказано да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето Т. и във възможностите на родителите му, които да
обуславят увеличение на размера на определената издръжка. Нещо повече - сочи се, че след определяне на издръжката, на
ответника-въззиваем се е родило още едно дете – дъщеря му А. (родена на ***
г.), за която той също следва да осигурява издръжка. Сочи се, че всяко
увеличение на издръжката на детето Т. над 150 лв би било непосилно за въззиваемия
предвид доказаните по делото негови приходи от трудово възнаграждение и разходи
за наеми и заеми. Изложени са съображения, че по твърдения на майката на детето
Т. , тя е омъжена, живее в *и семейството й е добре осигурено, с постоянни
финансови постъпления и жилище. Претендира се потвърждаване на решението на БРС
в обжалваната част. Претендират се разноски. Също представя нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззивницата Г.К.Г.
против въззиваемия Д.А.А., за промяна на определените с решението по
гр.д.1465/2017 г. на БРС местоживеене на роденото от брака на страните и
ненавършило пълнолетие дете - Т. ; режим за осъществяване на лични отношения
между детето и бащата - ответник; и размер на издръжката, дължима от ответника,
чрез увеличаването й от 150 лв на 200 лв, считано от предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху всяко закъсняло плащане до окончателното му
издължаване.
Ответникът е оспорил исковете. В
срока за отговор е депозирал насрещна искова молба за предоставяне на него
упражняването на родителските права, определяне на подходящ режим на лични
отношения между детето и майката и осъждането на последната да заплаща месечна
издръжка в минимален размер.
С обжалваното решение БРС е изменил мерките по упражняване на родителските
права спрямо непълнолетната Т. Д. А., определени с решението по гр.д.1465/2017
г. на БРС, като е определил местоживеенето на детето Т. при майката Г.К.Г., на адрес: ***************; определил е режим на лични
отношения между детето Т. и бащата;
отхвърлил е исковете на бащата Д.А. за предоставяне на него упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните - Т. Д. А., за определяне
на подходящ режим на лични отношения между детето и ответницата и за осъждането
на майката да заплаща месечна издръжка в минимален размер. Със същото решение
съдът е отхвърлил иска на Т. Д. А., действаща чрез своята майка и законен
представител - Г.К.Г., предявен против Д.А.А., за изменение размера на
месечната издръжка, определена с решение по гр.д.1465/2017 г. на БРС и за
увеличението й от 150 лв. на 200 лв. Ответникът-въззиваем А. е осъден да
заплати на въззивницата-ищец Г.Г. съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв.
Решението на БРС е обжалвано само
от Г.Г., и само в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Д. А., действаща чрез
своята майка и законен представител - Г.К.Г., за изменение размера на месечната
издръжка, определена с решение по гр.д.1465/2017 г. на БРС и за увеличението й
от 150 лв. на 200 лв, поради което спорът е висящ пред въззивната инстанция
само в тази му част, а в останалите си части решението е влязло в сила поради
липсата на обжалване.
При извършената проверка по реда
на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Предявеният иск за изменение на
издръжката е с правно основание чл.150 от СК.
Не е спорно между страните, а се
установява и от събраните по делото доказателства, че страните са родители на
детето Т. Д. А., родена на *** г., по отношение на което с влязло в сила
решение от 31.03.2017 г. по гр.д.1465/ 2017 г. на БРС, упражняването на
родителските права е предоставено на майката Г.Г., а бащата Д.А. е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер 150 лв. Не е спорно, че с допълнително
споразумение от 17.08.2017 г., страните са се съгласили за промяна в
местоживеенето на детето - от * в *. На същата дата страните са подписали и „Декларация-разписка“,
съгласно която въззиваемият А. е получил от въззивницата Г. сумата от 2000
щ.долара за покриване на част от разходите по принудително изпълнение на
допълнителното споразумение, като се е задължил, в случай, че майката не наруши
задълженията си по същото, да поднови декларацията-съгласие за пътуване на
детето до * за нови 5 години.
Не е спорно, че на 16.07.2017 г.
майката Г.Г. е сключила граждански брак с Т. Г., трайно установен в *, с * гражданство, здравно осигурен и с постоянна трудова
заетост с годишен доход от 79 479,32 щ.долара. Не е спорно, че понастоящем
Г.Г., съпругът й Т. Г. и детето Т. са
вписани в регистъра на наемателите, обитават жилище с пет стаи, находящо се в ******, което според сертификата за настаняване е за подходящо за четири лица. Не
е спорно по делото, а се установява и от показанията на св.Г., че междувременно,
в хода на производството, въззивницата е родила и второ дете - от брака си с Т.
Г..
Видно от представеното писмо от
Начално училище „***“ в гр.*, през учебната 2018/2019 г. детето Т. посещава предучилищен курс на училището,
където получава допълнителна езикова подготовка.
Установено е от представените в
първоинстанционното производство доказателства, че в периода от м. август 2017
г. до м.август на 2018 г. въззиваемият Д.А. е реализирал средномесечен доход от
трудово възнаграждение в размер на 827 лв, както и, че има родено и друго дете
– А., родена на *** г. Пред първата инстанция е представено извлечение
„Движения по сметка“, за което се твърди, че е извлечение от банковата сметка
на въззиваемия. Това „Движение по сметка“ не е подписано, поради което съдът
приема, че не може да бъде прието като доказателство по делото, тъй като няма
характеристиките на писмен документ.
Във въззивното производство
въззиваемият заявява по реда на чл.176 от ГПК, че не работи по трудов или
граждански договор към ЧСИ Трифон Димитров, но признава, че е получавал и
получава суми по банковата си сметка от ЧСИ Трифон Димитров, като твърди, че
„парите, които за една година са постъпили по моята банкова сметка“ ***: „една
част от парите, които ми е превеждал по сметка са били за плащане на сметки на
кантората на г-н Димитров– за ток, вода и др…. Една част от сумата е свързана с
моята баба, като тази част от парите са под формата на пари на заем…заем за
ремонт“ за имот в кв.С. Въззиваемият признава, че получава документи за
кантората на ЧСИ Трифон Димитров на основание предоставено му пълномощно да го
представлява „пред държавни институции, пред Община и т.н.“. Установява се от
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от
25.10.2018 г., че ЧСИ Трифон Димитров е упълномощил въззиваемия „да подава и
получава всички видове документи, свързани с дейността на ЧСИ от: Общини,
Кметства, Данъчни служби, АВп – Имотен и Търговски регистър, АКК, съдилища,
МВР, Прокуратура, Следствие, Служба Земеделие, банки, като списъкът не е
ограничителен, държавни съдебни изпълнители, нотариуси; както и да връчва от
името на ЧСИ книжа (покани, призовски, уведомления, съобщения и др.) във връзка
с образувани при ЧСИ изпълнителни дела“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира иска за частично основателен.
Съдът приема, че по делото,
включително след завеждането на иска за изменение на издръжката, са се изменили
обстоятелствата, при които тя е определена. От момента на определяне на
първоначалния размер на издръжката с решение № 457 от 31.03.2017 г. по
гр.д.1465/2017 г. на БРС да момента на завеждане на иска за изменението й са
изминали повече от година и пет месеца, а до настоящия момент са изминали две
години и девет месеца – време, през което нуждите на детето значително са се
изменили. Детето вече живее в *, посещава
училище, вкл.с допълнителна езикова подготовка, което безспорно е свързано с
увеличаването на разходите за него.
Съгласно чл.143 СК, родителите
дължат издръжка на непълнолетните си деца независимо от това, дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е.задължението
на родителя да предоставя издръжка на непълнолетното си дете е безусловно.
Обстоятелството, че детето живее с единия от родителите си в чужда държава и
по-високият стандарт на живот там изисква по-голям размер на средствата за
издръжка, не означава обаче, че другият родител трябва да осигури половината от
тези средства като абсолютна величина. Настоящият състав приема, че при
определяне на издръжката, дължима от бащата, следва да се съобразят на първо
място, разбира се – нуждите на детето, но също така – възможностите на бащата
да предоставя издръжка, наличието на алиментни задължения на бащата към други
лица (към второто му дете), размерът на минималната работна заплата за страната
(като ориентир за минималния размер на издръжката за страната).
Съдът съобразява, че към
настоящия момент размерът на минималната работна заплата за страната е 560 лв
съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., съответно минималният размер на издръжката,
съгласно чл.142, ал.2 СК е 140 лв. Считано от 01.01.2020 г. (два дни след
постановяване на настоящото решение) размерът на минималната работна заплата за
страна ще стане 610 лв, съответно минималният размер на издръжката ще стане
152,50 лв.
Съдът отчита възможностите на
двамата родители, всеки от които има по още едно дете освен детето Т. , за
което следва да полага грижи, поради което намира, че издръжката за детето Т. ,
която бащата дължи, следва да се увеличи на 170 лв, който размер е съобразен
както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители. Съдът
отчита, че разходите на майката за детето в * са значителни и не могат да бъдат компенсирани от така определения размер
на издръжката, но намира, че предвид възрастта на детето (6 години и 9 месеца)
и доказаните по делото възможности на бащата, този размер на издръжката
отговаря както на нуждите на детето, така и на финансовите възможности на
бащата. Следва да се отбележи, че независимо от липсата на доказване по делото,
че получаваните по сметката на въззиваемия суми от ЧСИ Трифон Димитров са
именно възнаграждение за извършена от въззиваемия работа, съдът намира за
недоказано и твърдението на въззиваемия, че тези суми представляват предоставен
му заем на посочените от него основания. Ето защо съдът приема, че
предоставянето на сумата от 170 лв месечно няма да затрудни особено
въззиваемия.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът
за изменение на издръжката до размера от 170 лв месечно, като вместо това се
постанови уважаване на иска до този размер.
В останалата част – над сумата от 170 лв месечно до претендирания размер от
200 лв месечно, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
въззиваемият-ответник следва да заплати на въззивницата съдебни разноски
съобразно уважената част от иска, в размер на общо 410 лв (400 лв за
първоинстанционното производство за заплатено адв.възнаграждение и 10 лв за
въззивното производство за заплатена държавна такса). На основание чл.78, ал.3
от ГПК, въззивницата следва да заплати на въззиваемия съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 240 лв за въззивното
производство за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 1635 от 26.06.2019 г., постановено по гр.д.5907/2018 г. по описа
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен искът на Т. Д. А.,
действаща чрез своята майка и законен представител - Г.К.Г., предявен против Д.А.А.,
за изменение размера на месечната издръжка, определена с решение по
гр.д.1465/2017 г. на БРС и дължима от ответника А., посредством увеличението й
от 150 лв. на 170 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ изменение размера на
месечната издръжка, определена с решение по гр.д.1465/2017 год. на БРС и
дължима от Д.А. ***, ЕГН ********** за детето му Т. Д. А., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител - Г.К.Г. ***, ЕГН **********,
посредством увеличаването й от 150 лв на 170 лв (сто и седемдесет лева)
месечно, считано от 09.08.2018 г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, като ОСЪЖДА Д.А. ***, ЕГН ********** да
заплаща за детето си Т. Д. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител - Г.К.Г. ***, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
170 лв (сто и седемдесет лева) месечно, считано от 09.08.2018 г. до настъпване
на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху сумата от 170 лв от датата на забавата до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1635 от
26.06.2019 г., постановено по гр.д.5907/2018 г. по описа на Бургаски районен
съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Г.К.Г. ***, ЕГН **********
съдебни разноски съобразно уважената част от иска, в размер на общо 410 лв
(четиристотин и десет лева) - 400 лв за първоинстанционното производство за
заплатено адв.възнаграждение и 10 лв за въззивното производство за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА Г.К.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.А. ***, ЕГН **********
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 240 лв
(двеста и четиридесет лева) за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.