ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в открито съдебно заседание на дванадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 7226 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
С решение по делото от 21.12.2017г. е открито
производство по несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД.
На 30.04.2018г. по партидата на дружеството в
търговския регистър са обявени списъци на приети и неприети от синдика вземания
на кредитори, предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъците
са постъпили възражение с вх. №63546/08.05.2018г., подадено от „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) срещу включването в списъка на приетите вземания на вземания
на „Л.С.“ ЕООД, както и възражение с вх. №63751/09.05.2018г., подадено от „А.“
ЕООД срещу включването на предявените от това дружество вземания в списъка на
неприетите вземания.
По възражението на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) срещу приетите вземания на „Л.С.“ ЕООД:
Вземанията на „Л.С.“ ЕООД са предявени с
молба вх. №32547/07.03.2018г. и приети от синдика за общия размер от 55 769,83
лв., от който сумата 43 208,25 лв. – главница, дължима по договор за заем
от 09.02.2016г., сумата 11 581,58 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главницата в периода от 01.01.2017г. до 21.12.2017г.,
и сумата 980,00 лв. - лихви за забава,
изтекли върху главницата в периода от 22.12.2017г. до 07.03.2018г.
Възражението на „К.т.б.“ АД срещу приемането
на вземанията е мотивирано със съображения, че: 1) същите вземания са поставени
в основанието на молбата на кредитора „Л.С.“ ЕООД за откриване на производство
по несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“
АД, която е отхвърлена с решението по делото; 2) договорът за заем е реален
договор, а към молбата за предявяване на вземанията на „Л.С.“ ЕООД не са
представени доказателства за предоставяне на суми на длъжника; 3) представените
към молбата за предявяване на вземания платежни нареждания не са достатъчни да
установят, че плащанията за които са издадени, са извършени от „Л.С.“ ЕООД
именно по нареждане на „С.С.Х.Х.“
АД за погасяване на задължения на дружеството към третите лица, посочени като
получатели в платежните нареждания; 4) уговорените възнаградителни лихви и
неустойки в договорите за заем са нищожни поради противоречие с добрите нрави;
5) вземанията не следва да се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като учредените за обезпечаването им ипотеки покриват хипотезите на чл.
646 и 647 ТЗ; 6) вземания на „Л.С.“ ЕООД за главница и лихви по процесния
договор за заем от 09.02.2016г. са вече предявени от кредитора и включени от
синдика в предходен списък на приети вземания.
Възражението се явява основателно, макар и по
съображения, различни от изложените в него.
С цитираната молба вх. №32547/07.03.2018г. са
предявени вземания на „Л.С.“ ЕООД за връщане на заети суми, платени в
изпълнение на задължения на дружеството по процесния договор за заем от
09.02.2016г. в периода 01.01.2017г. – 22.12.2017г.
(вземанията на дружеството за главници и лихви по договора, включени в
предходен списък на приети вземания на кредитори на „С.С.Х.Х.“ АД, са предявени за връщане на суми, платени от
заемодателя в предходен период).
С клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора от
09.02.2016г. е предвидено, че предоставянето на заема, уговорен до общата сума
от 5 500 000,00 лв., може да бъде извършено и чрез плащане от
заемодателя по нареждане на заемателя на суми за
погасяване на задължения към кредитори на заемателя,
но съдържанието на клаузата на чл. 3 от договора предпоставя, че срокът на
договора за заем е до датата 31.12.2016г., определена с цитираната клауза като
краен срок за връщане на заетите суми по договора, което пък означава, че
плащанията на „Л.С.“ ЕООД на задължения на „С.С.Х.Х.“ АД след посочената дата не са извършени в изпълнение на
задължения на „Л.С.“ ЕООД по договора за заем от 09.02.2016г., съответно не
могат да породят вземания на дружеството за връщане на главници и лихви по този
договор.
По възражението на „А.“ ЕООД:
С молба с вх. 21495/14.02.2018г. дружеството
е предявило вземане срещу „С.С.Х.Х.“
АД за сумата 6 840 000,00 лв., което според твърденията в молбата е било
дължимо от „С.С.Х.Х.“ АД на
„Е.П.“ ЕООД по договор за покупко-продажба на дялове от 28.11.2011г. и е
прехвърлено от „Е.П.“ ЕООД на „А.“ ЕООД с договор за цесия от 20.01.2015г.
Договорът за цесия от 20.01.2015г. е
представен с молбата за предявяване на вземането, но сам по себе си не
установява възникването и съществуването на вземането срещу „С.С.Х.Х.“ АД, за чието прехвърляне
е сключен, а цитираният в него договор за покупко-продажба на дялове от
28.11.2011г. не е представен с молбата за предявяване на вземането на „А.“ ЕООД,
нито с възражението на дружеството срещу включването на вземането в списък на
неприетите вземания, нито в хода на производството по възражението.
С молба на „А.“ ЕООД от 18.05.2018г.,
подадена след подаване на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, е представен
предварителен договор за продажба на дялово участие, сключен на 21.11.2011г.
между „С.С.Х.Х.“ АД на „Е.П.“
ЕООД, но от съдържанието на договора за цесия от 20.01.2015г. между „Е.П.“ ЕООД
и „А.“ ЕООД не може да се направи безусловен извод, че цесията е сключена именно
за вземане по представения предварителен договор за продажба на дялово участие
от 21.11.2011г. (датата, но и видът на въпросния договор са различни от датата
и вида на договора, посочен в договора за цесия).
По-съществено в случая е, че дори да се
приеме, че цесията между „Е.П.“ ЕООД и „А.“ ЕООД е сключена за вземане на „Е.П.“
ЕООД, произтичащо от въпросния предварителен договор за продажба на дялово
участие от 21.11.2011г., цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД ще произведе действие
спрямо длъжника от уведомяването му от предишния кредитор, а доказателства, но
и твърдения за изявление от „Е.П.“ ЕООД до „С.С.Х.Х.“ АД за уведомяване за извършената цесия не са ангажирани
от кредитора „А.“ ЕООД.
По изложените съображения съдът приема, че
вземането на „А.“ ЕООД срещу „С.С.Х.Х.“ АД, предявено с молбата с вх. 21495/14.02.2018г., не се
установява от представените от кредитора писмени доказателства, поради което
правилно е включено от синдика в списък на неприетите вземания.
Така мотивиран и на основание чл. 692, ал. 2
и 4 ТЗ, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на „А.“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания на кредитори на „С.С.Х.Х.“ АД, обявен в търговския
регистър на 30.04.2018г.
ИЗКЛЮЧВА по
възражение на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) вземанията на „Л.С.“ ЕООД за
сумата 55 769,83 лв. от списъка на приетите вземания на кредитори на „С.С.Х.Х.“
АД, обявен в търговския регистър на 30.04.2018г.
ОДОБРЯВА списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******, който включва вземанията на Т. И. М.
и Национална агенция за приходите, посочени в списъка на приетите вземания,
обявен в търговския регистър на 30.04.2018г.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяването му в търговския
регистър по партидата на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******.
СЪДИЯ: